Ваша чест, Дяволът пледира невменяемост !

« публикувано на 13-09-2009 @ 8:01 pm »

фотография: 1416 and Counting
слушайки: Carmina Burana - O, Fortuna !

Има такива, които вярват в Господ, а има и такива, които се съмняват в него… На брега на реката стои трети божествен отрезвител, който не вярва в Бог, но се бои от него…
Свободата да избираш! Свободата да се разхождаш по улиците, независимо колко добре осветени са. Свободата да поглъщаш капките дъжд с кожата си и да затопляш тържествено ръчички, в опита им да ги предпазиш от студа на проклинащият те вятър…
Но към теб, на рамената ти, винаги се придържат две особи. Малки, подобно на хобити, дори още по-малки… и далеч не толкова космати (особено по крачетата) - бяла фигурка, олицетворяваща доброто и черният властелин, смазващ всяко едно съмнение, че грехът е нещо лошо!

Непрекъснато балансираш върху тънката смрадлива линия наречена съвест. Залитането е неизбежно, а рискът и себелюбието помагат да стъпиш още по-накриво. Душата е покварна, човекът живее чрез нея. И го знае… при това много добре!

Обича да си поставя задръжки, които с удоволствие и ритъм-адреналин да наруши, да престъпи в удобният момент. Очите вярват, очите лъжат… очите са прозорецът към душата!

Облизвам длан и я слагам върху стъклото. Студено е - поне навън. Но от вътре изгарям, а причината не е пламенната страст. Страх ме е да погледна в огледалото. Поне не с отворени очи - защото вътрешно изгарям. Но не топлина, която да ме стопля… а огорчителен пламък на дяволско изкушение. Изпълнен с живот и дълъг ферман със “задължения”, които трябва да включа в плановете си, някъде между многобройните вдишвания и издишвания… преди сетният си дъх!

По-лесно е с душа, която умее да загърбва. Идеален случай и… прекрасен съветник, докато притихнал, но не угаснал, дяволският пратеник ти се усмихва доволно, лукаво прелистващ изпълнените от теб задачки, подготвящ те душевно за ново предизвикателство - почукване на райските порти, миг след като си запалил дървен кръст пред тях…

Ужасен, гол, настървен, непоколебим, неостаряващ, (н)агонизиращ и всичко това… в обвивката на привлекателно женско тяло! Промушвайки я с порция настървение, ненавист и сила от възбуда по отнетата девственост!

Бичове и нагорещен залез. Червено небе, макар и след полунощ. Хоризонт, обагрен с представата за греховно чувство на самозадоволяващ се индивид. И цикълът е безкраен. Понякога кървав, често прекалено сух и присядащ. Трови, но не задълго. Не и преди туморът-живот да те нарани достатъчно, че сам да посегнеш към дяволията и… счупеното стъкло в ръката ти да се превърне в копринен шал, копнеещ да докосне плътта на голото ти вратле!

Уханието на мрачният ден утре, се долавя от цветята около мраморните плочи още днес. Вечерта разцъфва в багри и гаври. Содом и Гомор мълчат на последния ред, а сцената гори в тържествено виолетово. Някой там се припознава в теб, в черните ти очи, в отнетият поглед, заситил катраненото любопиство на себеподобните.

Изгаряш в грехът, който сам създаваш. Който така силно почиташ и… вдишваш с трепет, всеки път.

—

Цинична киновечер представя: “Адвокат на дявола”

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Val @ September 13, 2009

Това е шега.
Хоризонт, обагрен с представата за греховно чувство на самозадоволяващ се индивид. Следва въпрос- Вчера привечер си закупих диня , тькмо да я монтирам в хладилника и я изтьрвах . Сцепи се леко , но вьзбуждащо. Моделирах я с два прьста и ……..я изчуках . Страхотен кеф .Тьй като това ми е пьрва стьпка в плодофилията Ви моля за сьвет . Ако изчукам пьпеш ще стана ли гей?

2. legrandelf @ September 13, 2009

Мъжки или женски беше пъпешът-диня? :)

3. Val @ September 14, 2009

Беше тлъста и мека.От Долни Дъбник.Все си мисля че наближава сезона на тиквите

4. legrandelf @ September 14, 2009

Val е от нашата кръвна група (солена-творческа положителна) :))

Нищо, че чука тикви ;)
Аз и по-лоши неща съм правил :)

Виж, Оскар си е Оскар, той е като… немузикален вербалонагъзващ Франк :)

Освен това… той ти благодари! Аз също ;)

П.П. Кефи ме, че на английски думичка като “поебвам” също не може да се преведе. Докато в наши (български) разговори, предизвиква устрем от вълнения и… подобно на смешен плач от полуКяване :)

П.П. 2: Забравих какво точно исках да напиша в коментара. Може би щото съм чорлав в момента :)

5. legrandelf @ September 14, 2009

Ако, ако… няма ако :) Направо казвай, пък ние медицинските сестри ще си ги набавим ;))

6. legrandelf @ September 14, 2009

Че колко яко може да е това място за завиране? А ние, тези с пенисите, да не би да не сме изпробвали всички възможни местенца, където да си го наврем (за домашните условия говоря) :))

Като разбира се, сме се съобразявали да не го загубим :) щото е само един, противно на мисленето на много жени, че има резервни части за него ;)

И колко ли е яко острани, докато си говоря сам в множествено число :))))

7. legrandelf @ September 25, 2009

Аз пък ей на такива неща се впечатлявам :))

(като ще е Уайлд… нацелуван да е) :)

8. Lunati4ka @ November 5, 2009

Ама това е страхотно! Току що подобри рекорда за предизвикване на най-много усмивки в секунда! (: