В живота на всеки мъж има по една Лолита...

« публикувано на 09-09-2009 @ 11:12 am »

фотография: Сю Лион в ролята на “Лолита” / 1962
слушайки: божествените ноти на Енио Мориконе

Продължаваше да рисува в студени цветове. Смразяващият следобед на далечният септември, в който любовта на живота му бе отнета, макар и далеч от него… на години разстояние, продължаваше да оказва влияние над творбите му. Над дишането му, с всяка глътка въздух, вода, залък храна, ако изобщо съумееше да пребори мъката си, за да сложи нещо в уста…
Сутрин провлачваше снага до прозорецът на стаята. Изпиваше с поглед празните улици. Заставаше на балкона в очакване на новият поток човешка същност. А тя не идваше. Облечени в ежедневието духове, преминаваха безмълвно, заглушени от силният стон на транспортните машини.

Тази вечер посрещаше своят 36-ти рожден ден. Нямаше близки. Не съхрани топлината на нито един свой приятел. Странеше от непознатите. Не познаваше други. Затворен в своят свят, на цветове и еднообразие, виждаше пъстра гама емоции в нюансите на сиво-синьото. Един недостижим прелом, виещ самотно. Плачеше със суша в очите, изнемогнал дъх през устните крадеше място в помещението. На всичко това, само бялото платно бе свидетел.

Стъпваше бос, с носталгия към радостното чувство да тича върху росната трева, рамо до рамо с любимото момиче. А нея я нямаше. Понякога екота от гръмотевиците, утихваше върху стените в стаята му, подобно на нейният детски смях.

След няколко часа на спряло време и танцуващи паяжини, с наметнат халат, лула в устата и очила лежерно подпрени на носа му, той реши да се разходи. Обичаше да го прави в последните мигове от деня, преди слънцето да го лиши от компанията си. Изпращаше я с поглед през лъчите жарки, ослепявайки в спомена… съхранявайки ликът невинен върху пламенният хоризонт.

Седна в кафенето, няколко преки надолу по главната. Не поръча нищо. Не се и поинтересуваха от него, както обикновено. Уважаваха уединението му, премрежил поглед през витрината. Изпускаше дим от лулата си, понякога прехвърляше единия си крак върху другия, с изтръпнала въздишка. В повечето дни бе очарователно тих, с грациозна стойка, но с тежко бреме на раменете. Такова, което не позволяваше високо вдигната глава. Сам измъчващ себе си, ненаказан от никого освен времето и решенията на могъщата свиша сила. Любовта му го напусна отдавна. Пребиваваше сам в своето творческо забвение.

Звънчето на входната врата разтрепери тишината. Кокетна походка с леки подскоци съпроводи непознатата фигура до тезгяха.

Той потрепна няколко пъти, забави дъх, но не отмести поглед. Улови мелодичен детски глас. Не чуваше думите, а се носеше по финеса на гласните й струни. Не премести глава, не направи опит да я погледне. Само слушаше…

Картините в главата му се разбъркаха. Навън настана хаос. Телата спряха да се движат, бавно потънаха в земята, оставяйки размазан фон, непривлекателен, пъдещ погледа му. Зов за внимание…
Хвана с пръсти лулата си, уверявайки се че тя е все още там. Затвори очи, спокойно доволен и въздъхна.

Когато вдигна клепачи, на неговата маса, точно срещу смаяният му поглед, стоеше непознато момиче. С аматьорско вързани плитки, настърчащи косъмчета от тях, палав поглед, груби сенки, някакъв съмнителен грим и кърваво червило.
Премрежи поглед и дръпна глава назад, опитвайки се да коригира неправилният образ. Не се получи. Но това спечели усмивката й. Познат смях изпълни помещението. Ушите му кънтяха звучно, а погледът му започна да гони страсти по фигурата й. Щрихова я за секунди, отпи няколко пъти от младоликото й присъствие. Жаден, хапещ устни, се отдаваше на мислите си. Силно работещи в една единствена посока. Възкресяваха отдавна изгубената му любов.

Непродумващ, забравил за времето, порядъчно изтръпнал, със загаснала лула, стоеше срещу нея и я наблюдаваше. Като че му стигаше за цял един живот. Сякаш поемаше от последното си желание, миг преди смъртоносната присъда да бъде изпълнена. А тя се забавляваше. Детски кикот, срамежлив поглед, понякога волно преливащ в изкусително трептене, изгарящите мисли на едно невинно девойче.

Прикрита с лицемерието от критичният взор на клиентите в кафенето, нередността не спираше да напомня за себе си. Любовта също. Очите, устните, гальовната й кожа. Така чисти, недокосвани, с понятност никаква за допир и любовна ласка. И как би могло?
Тя бе едва на 13…

Гледаха се в продължение на няколко часа. Той - подпрял се на лакът, с ръка в косите си, тя - доближила колене едно до друго, свила ръце по подобен начин и облегнала брадичката си в шепите. Широка усмивка. Плаваше в очите му, така разплискана, че самият той корабокрушираше всеки път, прониквайки отвъд синият поглед на детската й привързаност.

Протегна ръка към нея и й прошепна на ухо… Искаше да я нарисува. Искаше да я рисува тази вечер. Искаше да танцува с четките си по платното, за да извае прекрасно бялата й кожа, позираща пред него гола, с цялото си съвършенство.

В погледът й той не срещна колебание. Нито за миг… тя пое ръката му в своите, притисна я силно и отри лице в неговото. Въздъхна, усети възбудата му. Усети как устните му се разтрепериха, а след това силата в очите му рухна. Почувства силата, която има над него…

Обратно в апартаментът, нощта споделяше пламък от притаен спомен. Липсваха снимки, но наоколо витаеше дух от неугасваща любов. Портретите бяха сиви, без лица, натюрморт от емоционална вежливост. Но нямаха имена… нито подписи, нито дори опит да бъде претворено някакво усещане, вън от мъката, насред обятията на радостта…

Разположи я гола, легнала, сияеща из белите чаршафи, небрежно метнати върху канапето. Доближи я, сложи ръка върху лицето й. Парещият дъх го разпали. Не можеше да се отдели. Притисна длан по-силно… изпоти се. Лицето й се зачерви, тя пламна… Той размаза гримът й. С изчистен поглед и замърсено лице, леко отворени устни, тя остана безмълвна. Липсваше наивност. Липсваше уплаха. Невинността цареше! Гърдите й бумтеха. В ушите си не чуваше нищо. Не се отлепяше от очите му, игриво мъркащи между платното и нейната прекрасна фигура.

Малката среднощна еротика, с такъв заряд, стигаше за цял един живот… Рисуваше формите й, като мечтаеше да ги докосне… не само с талант и четка, а с любов и нежен допир. Преглъщаше сухо, пулсираше срещу нея, с уплаха по-голяма и по-чувствена от нейната.

Пожела да заспи в обятията й…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Dixi @ September 9, 2009

Въздействащо…хреса ми, благодаря ти!

2. Калоян @ September 9, 2009

Почвам все повече и повече да се убеждавам, че ако четеш на фона на музиката която си дал статията става по-хубава.

3. dzver @ September 9, 2009

В живота на всяка лолита има поне един мъж…

4. legrandelf @ September 9, 2009

Кала, музикалната инсталация, която прилагам винаги… винаги е с цел да въздейства (по един или друг начин). Зависи разбира се, как ти влиза :P

dzver, твоята Лолита намери ли те? :)

5. legrandelf @ September 9, 2009

Dixi, пак заповядай! ;)

6. Събина @ September 9, 2009

Само заглавието стига… няма нужда от текст! :)
Мисля, за контрапункт от женска гледна точка. Мда, мисля, че ще мога да ти отговоря… :)

Може ли?

7. legrandelf @ September 9, 2009

Можеш ли?

:)

8. Събина @ September 9, 2009

Предизвикай ме и ще видиш :Р

9. legrandelf @ September 9, 2009

Чакаме го, Нещото, другарко! :))

10. Събина @ September 9, 2009

Мда, смятам да не го замивам, като го представям ;)

11. AIvanova @ September 9, 2009

….красиво…обикновено твоите неща си ги оставям за вечерно четиво…днес избързах и не съжалявам….така или иначе ще го прочета пак…за Лолитите не знам…не съм спец….но силно се надявам в твоя живот да те намери точния човек в точния момент…защото такъв талант…пагубно би било да остане неоценен и неоползотворен с време…

12. Yossarian @ September 9, 2009

13 хм… като си на 36, желаните лолити са на 18 :-)

13. К @ September 9, 2009

Елфе,
на моменти си адски АДСКИ добър,
но
на моменти оставам с усещането, че повлиян от други творци, пречупваш темите, в които задълбаваш, някак си под несвойствен за теб ъгъл и привкуса на четивото не е типично Елф-ски.

14. legrandelf @ September 9, 2009

AIvanova, благодаря за милите думи :P
И ти ли ме оставяш за вечерно четиво? :)
Приспивни приказки :))) за възрастни ;)

Yossarian, ще си кажеш ти ;)
Моят 36 годишен набелязва 13-ка! Освен това… 18 годишни, Лолити?! :)))) Че това са моми за мъжене бе :)) lol

K, ммм, а ако ти кажа, че НЯМА други творци? :)

15. Събина @ September 9, 2009

Alvanova,

сори, ама от кога откриването на половинката и оценяването на нечии талант вървят ръка за ръка? Дори напротив… :)

16. AIvanova @ September 9, 2009

Събина, не бе злато, половинка… рано му е на момчето за половинки….за бъдещи творчески успехи имах предвид…чекай малко, че се чувствам като ПИФ :)

17. legrandelf @ September 9, 2009

Аз не си търся така половинка ;) Или пък злато (злато ли търся всъщност)? :))

Освен това… лолитка, ааа НЕ, че ще стане като в коментара на Комитата:

“…И се събуди в следствения арест”

18. Ирония Идиотова @ September 9, 2009

В живота на всяка жена има един по един Лолит. Жалко,че не мога да го опиша подобаващо както Е. А не мога ли..?!:))))
Елфе, едно перпетуум мобиле си човече:)( а е така ли се пише тая дума?!)

19. legrandelf @ September 9, 2009

ИИ, така казват вещи източници (за това как се пише “перпетуум мобиле”), би следвало да им се доверим :)) Аз примерно си го пишех “перпето мобиле” :) Загуба на… транслитерацията, тъй ли се нарича(ше)?

Освен това, Събина май пишеше за Лолит. Поне с такова впечатление останах сутринта, като ми искаше разрешение… за нещо си!

Ще я проверя след час какви ги върши и защо го няма текста!

А ти спокойно може да се заемеш със същата задача ;) Какво си се разтревожила. Що пък да не се справиш подобаващо? :)))

20. Ирония Идиотова @ September 9, 2009

Щото цинизма го остивих зад левия/Т храст на 30-та си година:) Само за жотем си, да знаеш:) Чудя се как още не стъпваш по пътека от припаднали тийнеджърки( а таз дума вярна ли е?):)))))

21. legrandelf @ September 9, 2009

Хм, че толкоз ли цинична тая лолитна историйка? :)))

Неееее, пътека с припаднали тийнейджърки не ми трябва :))
Думата е вярна, ама пътечката ;)

Хайде де, призовавам те, напиша версията за Лолит ;)

22. si @ September 11, 2009

Как ги намираш тези думи, как ги съединяваш една с друга, а на всичкото отгоре и с музиката…не зная, но всичко танцува или се движи по неповторим начин, в такт, и можеш дори да го помиришеш…
Прегръдка

23. legrandelf @ September 11, 2009

Имам си специално вълшебно сокче, както и специално вълшебно прахче с аромати (на цвекло) :)

А и от време на време се доверявам на бошуващата сила в областта на слабините си ;) припомням

24. si @ September 11, 2009

Цвеклото малко ме притеснява, но…ако теб те кефи ;)
Да живее силата в слабините!!! :)))

25. gergana @ September 11, 2009

excellent…
MATCHLESS

(kisses)

26. Lunati4ka @ November 15, 2009

Ах, страхотен текст! Музиката… Лолита… (: Стана въпрос за Лолит, аз казвам - в живота на всяко момиче има по един художник

27. legrandelf @ November 16, 2009

Lunati4ka, художника може да е в ролята на съблазнителя, който си пада по Лолита ;) Иначе, когато заговорим за Лолит, по-скоро трябва да… имаме доминиращата жена, съблазняваща младежа ;)

28. Lunati4ka @ November 16, 2009

мхм именно…

29. mademoiselle @ March 5, 2010

Много вълнуващ текст, грабна ме…