Флирт с Тарантино

« публикувано на 08-09-2009 @ 1:53 am »

фотография: IMDB представя полковник Ханс Ланда
въртейки: различни саундтраци от класиките на Тарантино

Ще си говорим за кино! Операция “Кино”, ако трябва да сме точни и достатъчно конспиративни!
Колкото и налудничави, отдавна прескочили границата на нормалното и превърнали се в нещо гениално, да са идеите и творческите реализации на Куентин, със сигурност комплекснотта им си има някакво просто обяснение. Ключът към разплитането на мистерията уви, се крие не в залостен сейф, нейде под масивният бетон на строго охраняем зандан, нито до ключовата фраза ще ви отведе някоя карта, извезана върху черупката на морска костенурка.
Но ако сте запознати с не една или две ленти, превърнали се в апотеоз на седмото изкуство, то отговорът сам ще изплува пред очите ви.

Какво отличава филмите на Тарантино от другите, също толкова достойни за гледане, повтаряне… потретване, че и отрупване с редица награди и величия ленти?

Някой веднага ще избърза, запелтечвайки: “Запазената марка! Като кадърът от вътрешността на багажника на колата…”
ОК, ще кажа аз… В дебилното изказване има някаква доза истина, но… не идеално лоша! Етюдът в безкомпромисното завладяване на публиката няма да бъде успешен, ако се залага единствено и само на (дребни) елементи, запаметяващи се лесно, били те и определено култови, та чак на n-та степен.

Прехвърляйки в главата си съдържанието, като герои, на филмите: “Глутница кучета”, “Криминале”, “Убий Бил” (и двете части) и последният шедьовър - “Гадни копилета”, виждам една прекалено добре отличаваща се червена линия, пък била тя и тънка, мощно пропита с кръвта на съвършенството.

Казах герои, не актьори. Не може просто със заслепителен каст, да очакваш чудеса (историята говори, филмовата - още по-силно, спомнете си за /трите части на/ “Бандата на Оушън”).

Точно така, героите. В изброените от мен по-горе ленти, познавачите веднага ще разберат за какво говоря. Това не е “Рамбо” или “Мръсният Хари”. Филми, лежащи върху очуканият гръб, дело на много преживяна мизерия, и гадост около характера на лошият добър.

Във филмите на Куентин Тарантино се движат няколко сюжетни потока. Които в крайна сметка намират перфектният момент да се сблъскат, произвеждайки феноменален звук и екот, така че колизията и ужасът от нея, да останат за дълго и надълбоко в сърцето и съзнанието на изпиващите големият бял екран.

Как да не се кефи човек на Тим Рот, Харви Кайтел и Майкъл Мадсън, в ролите им на разноцветните гангстерски помияри? Да не забравяме и Стив Бушеми, както и бляскавото (и разбира се кратко) включване на самият Тарантино.

В “Криминале” стартът е повече от обещаващ. Самюъл Л. Джаксън ви стапя лагерите, само докато го слушате увлекателно да разказва за масаж на краката. Или пък за разликата в наименованията на американските и френските бургери. А зачекне ли с цитати от Библията… Езекил да ви е на помощ!
Винсънт “Траволта” Вега… Ума Търман? Брус Уилис и Винг Раймс… е, момент. Ще кажете - нормално е, имат присъствие и с геният на Тарантино и великите диалози, всеки актьор може да се превърне нещо незаменимо.

Разбира се! Когато Кристофър Уокън насити екрана по такъв начин, макар и за 5 минути, че балансът на камерата не можеше да го удържи. Не просто изпълваше кадъра… той излизаше от големият екран, а заедно с това и гримасата му, думите, както и тембърът на разбиващата история за часовника!

В “Убий Бил” отново имаме няколко главни героя. Всеки един спокойно може да поеме действието в свои ръце и да направи отделен филм. Ще бъде ултимативно забавен и на място. Няма мърдане.

И стигаме до “Гадни копилета”. Кристоф Валц (на)прави шедьовър с играта си. Няма по-коварна шваба от него, създавана в близките 20 години. Всяка една от униформите в новата лента си заслужава адмирациите. Хуго Щиглиц също, нали? Ослушващият се Гестапо офицер, на който толкова много му пасва(ше) свастиката на лявата ръка, че със сигурност и тая вечер жена му ще се гуши в униформата на съпруга си. Стожерът с прерязано гърло, апачът от шибаният южняшки край на щатите, Алдо Рейн няма нужда дори да се движи. Пълни, с едното “Аривидерчи” !

Не ти трябва да гледаш 150 минути рязане на скалпове, кървави престрелки, гангстери псуващи се един друг, заиграли се в детинското мерене на пишки. Нещата искат баланс. Посредством няколко култови персонажа, това не изглежда толкова страшно и невъзможно за изпълнение. Добавяме съставката шармантност, носена от диалозите и смахнатите хрумвания на Куентин, за да приключим с финалният щрих перфекционизъм, забулен от точните движения и разположения на камерата.

Създай няколко героя, в които публиката да се влюби. Направи така, че не всички от тях да оцелеят… по възможност запази поне един, колкото и зъл да е бил в началото. Не бързай, за да не бързат и зрителите при напускането на залата, преждевременно при това. И полей всичко това с качествен сценарий. Историята няма нужда да е истинска, още по-малко неприлично (дори помпозно) велика. Нелепите случки понякога са достатъчни, а за капак - диалозите между отделните съдбовни линии ще си свършат работата.

Това е Тарантино! А сега, ще пожелаете ли един танц с него?

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Мартин @ September 8, 2009

Иха! Не мога да добавя нищо повече… освен, че различните сюжетни потоци те държат в напрежение от началото до края на филма и 150 минути ти се струват като 5 след като излезеш от салона.

2. si @ September 8, 2009

[01:41:44] Simona: liagai si, molai te
[01:41:52] Simona: posipvam te s vulsheben prashec
[01:41:58] Марти Ангелов: пиша нещо важно ;)
[01:42:09] Simona: za sladki i rozovisunishta s kaki s cici
[01:42:12] Simona: pfu
[01:42:15] Simona: kakvo vajno
[01:42:23] Simona: pismo
[01:42:25] Simona: ?
[01:42:36] Simona: na lobovta na jivota ti?
[01:43:15] Марти Ангелов: :)
[01:43:17] Марти Ангелов: тц ;)
Предположих, че важното ще се чете след няколко часа в CS, но не знаех какво е. Приятно ме изненада и започнах деня си чудно :)

3. Крис Ванев @ September 8, 2009

Танц?! Обясни ми Jackie Brown, ако обичаш, това, поне за мен, адаптирано недоразумение.

;) Сценарий, сценарий, сценарий… Режсисура? Сценарий, сценарий, сценарий? Режикво? Сценарий, мале, сценарий!!

4. legrandelf @ September 8, 2009

Така е, Адаш :)
Дали ще са копилетата или Бил, глутници разни бесни, криминале-исти - няма значение ;) Важен е стампа, а в случая Тарантино важи (по много) :))

si, ах ти, кий логър :)))
Разбира се, че и за писма има време. Както и за любов ;)
Но една от снощните превъзбуди повторната прожекция на филма пред очите ми и… съответните разсъждения :)

5. legrandelf @ September 8, 2009

Крис, умишлено не съм включил Джаки Браун, защото за мен филмът е долен провал :))

Същата причина, която изключва и онези две неща, наречени филми (планета страх ли, какво ли… бибрутално, бла бла) :))

Но като изключиш тези, както ти казваш адаптирани недоразумения, нима “Четири стаи”, сценарият на “Истински романс” на Тони Скот, или пък участието му като гост режисьор в “Град на греха” не са жестоки?

:)

Всеки пикае на криво, важното е… какъв процент от цялостното творчество рулира! :))

6. Крис Ванев @ September 8, 2009

Тъй де, тъй…

:)

Да пишка, нека му, за баба ми всичките му филми за външен клозет на изтървано детство. Новото поколение пък го разбира като циничен и мега импулсивен, но има чар. Като гледам скалповете, тогава.

7. Yossarian @ September 8, 2009

Нещо става с възрастта явно… 94-та като излезе Пълп Фикшън гледах с ококорени очи. само след 5 години премонитирах филма на компа си и го наредих хронологично (знаете, че освен няколкото страхотни характера, каризмата на този филм е нескевенциалното повествование). И ми се стори най-банална сапунка… В Кил Бил ми харесаха абсолютно руските диалози - едни такива философски и претенциозни, мудни и задушевни. После имаше едни забешки по хорър и Natural Born Killers. И през цялото време Квентин се превръщаяе все повече и повече в кръвожадно копеле. Този последния филм е за самия него. Просто е намерил продуцент, достатъчно луд като него, да му плати масрафа…май

8. Калоян @ September 8, 2009

Има ли спойлери ?

9. legrandelf @ September 8, 2009

Крис, сигурен съм, че и моите баби, Бог да ги прости, ако бяха живи, щяха да го заклеймят :))) Но те пък така или иначе не се интересуваха от кино ;)
Гледай скалповете и пак ще ми кажеш какво мислиш, може и тотално да ме посипеш с пепел :P

Yossarian, it’s all about Weinsteins, right? :))

Кала, споко, няма (както и предният пост) :)

10. Калоян @ September 8, 2009

Оки :) Сега вече ще се чете …

11. JazzFlute @ September 8, 2009

Това с ‘кръвта на съвършенството’ нещо не го схванах. А ти, след флирта, може и една свирка да му врътнеш на тарантино?

12. legrandelf @ September 8, 2009

But of course, Clarice :)
Свирка на Тарантино си заслужава ;)

13. Събина @ September 8, 2009

Au Revoir Shosanna!

14. legrandelf @ September 8, 2009

Нима може да го забравиш, а, Шошана? :))

15. Joro Pentagram @ September 8, 2009

Добрият стар Chinemaniac се завръща:) Липсваше ми!

16. legrandelf @ September 8, 2009

Наоколо съм :)