Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Мълчанието на циничните агнета

« публикувано на 05-09-2009 @ 11:13 pm »


фотография: Robert De Niro at “I think I’m dying.”
слушайки: Kleerup feat Lykke Li - Until We Bleed via Алис —

Господинът в прашните дрехи, на последния ред! Точно вие. И дамата до вас - онази, чиито ръце са завряни на топло в панталоните ви. Точно тя. Моля за внимание! Знам, че залата е тъмна, а сцената по-скърцаща и от антикварна нацистка подводница, но вниманието е много важно (за мен). Защото рефлектира на стила ми, върху вас. Симбиоза на творението, от която всички имаме нужда. Имаме ли?
Когато спра да си говоря сам, обичам да чувам ехото на сърцата ви, отговарящи към мен… сами!
Следва танц, който ви ободрява, накланя везните към бездната на вечното преклонение. А малко след това, само мъничко… няколко дребни секунди, дори не цели… следва изгревът в очите!

Воайорите са странни птици, но не по-странни от гладко прелитащите в нощта сови. Такива като мен. Личността я няма, докато пастелите не я обрисуват върху листът-живот. Цветните пособия се търкалят в прахта, граничеща с някакъв абсолютен хаос. Точно там, с малко подредба… съвсем мъничка подредба, кефът от разтърсването попълва паузите и оставя топлина във вас.

Тази, която се улавя във въздуха, преди да сте обиколили с поглед помещението. Същата, която ви гали, докато затаявате дъх и… онази чаровница, не по-малко долна от порядъчна уличница, която държи ръката ви, докато изтръпналото тяло, плаващо в недоумение и някакъв морален шок, не се наслаждава мазохистично на възбудените усещания!

Лудостта се възнаграждава, а тънката граница между нея й нейният братовчед зъл брат близнак - геният, се преминава с тласъци. Не съдбовни, а… подобни… на гора от клони-вдъхновител(к)и!

Знам, че не оставам в залата сам. Може и да мастурбирам тайничко, докато прожекторът угасва, но вашият дъх се усеща близо до кожата ми. Тогава няма как да спра. Няма… и не искам! Вълнение от владение. Мръсотия от мърсуване. Увлечение от удоволствие…

Малко грим, декори по-прашни от фракът на господина в далечния край на залата, гледащ с патос и очудване, последван от нови и нови реплики. Няма сценарий, импровизацията владее безконтролното очакване. Оправдано!

Пълнолуние или не… Пълнолудие или да… агнета прилични, живеещи в красотата цинично-мълчалива… отворете уста и ме захапете истински…

Искам да ви благодаря, че стигнахте дотук. Сигурен съм, че има какво да кажете. Аз също имам още да драскотя, но спирам засега.
Та, искам да ви благодаря и затова, че вече 400 статии прочетохте и все още смятате, че пиша интересно!

« подобни cynical speech, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. JustAFaceInTheCrowd @ September 6, 2009

Честита 400-тна статия.Гледам, още се афектираш от мълчанието на воайорите (и анонимните) :)). Имаш ли статистика колко незнайни войни преминават мълчаливо през блога?

2. legrandelf @ September 6, 2009

Вес, къде та, кат те нема бееееее? :)))
Имам чувството, че си се замонашила ;)
Или нещо грижи-мрижи?

:))

Не, не го наричам афектиране (а и със сигурност няма общо с анонимните ;) сещаш се кои анонимни, тия с противогазите :) Та няма общо с това, а просто… малко да побутна срамежливите ;) Ей така, да видя от какво толкоз ги е страх, да си отворят малко устенцата :P

3. JustAFaceInTheCrowd @ September 6, 2009

Бачкам като товарно магаре, уча за държавен изпит и като краен резултат съм станала необщителна :)).

А пък за ония, мълчаливите (които, слава Богу, не носят противогази) - мое да не ги е страх, ама реално не всеки има какво да каже. Някои са страхотни слушатели/читатели, но не и събеседници.

4. Събина @ September 6, 2009

Честито! Вече официално си сапунен сериал!

Любимият ми, секси, циничен сериал!

5. legrandelf @ September 6, 2009

Вес, бачкай, ама не ни забравяй ;)) Отделяй ни по 2 минутки между вечерята и миенето на зъбите, напълно доволни ще сме :))

Събина, благодаря ви, продуцентке! С вашите финанси и моите сценарии, съвсем скоро ще осъществим желанията монопол над БНТ и bTV по въпроса с… турските сапунени сериали ;))))

6. Събина @ September 6, 2009

Продуцент, бранд мениджър, каквото кажеш! Въпросът е рейтинг да има!

7. legrandelf @ September 6, 2009

Тц, борим се за качество! Рейтингът идва след това ;) И сам при това :)

8. svetla.shopova @ September 6, 2009

Елфчо, вярно че си много продуктивен, ама след още 400 статии увеличаващ се цинизъм може и от Сварталвхайм да те изхвърлят и ще те произведат в гном или трол:)

9. Val @ September 6, 2009

Няма сценарий, импровизацията владее безконтролното очакване за една клиторна кастрация. Следва пълнолудието тук
Антихрист

10. legrandelf @ September 6, 2009

Говорим за хорър, с участието на Уилям Дефо… а и заглавието е достатъчно провокиращо :)

Видях няколкото скрийншота от твоят пост, тъй че… тия дни май ще стъпя с двата крака в тази лента ;)

11. Lunati4ka @ November 9, 2009

” Ноемврииски ден, думи под вода… ” *P.I.F* Лудост! :]]]]]] ( огромна усмивка )

12. legrandelf @ November 10, 2009

Ааа и ние за наденицата питаме и много се радваме :))))) (приятен сутрешен смях) :)

« С лице от безжалост Белези на признателност »