Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Септемврийска (пре)възбуда

« публикувано на 01-09-2009 @ 10:07 am »


фотография: Ron Rothman
слушайки: нещо старо ?! нещо златно ?! крокодилски сълзи…

Ставах сутрин много рано. Измивах си зъбките, показвах усмихнатото си лице през прозореца и помахвах на съседските другарчета, които вършеха същото и от техният балкон. Заедно с песничка на уста, при отворени врати и с миризма на препечени филийки с прясно мляко, носеща се от кухнята, си подготвяхме ризките, връзките и три-четвъртните чорапки. Лъскахме обувките и за последен път преди излизане проверявахме чантите си. Всички учебници и тетрадки бяха на лице, а в очите ми пламтеше гордостта на комсомола. Мечта, свързана с гордите ликове на портретите из цялата ни къща…

Комунистическо чадо ли бях, да ме опишеш… превъзбуждах ли се във всяка следваща септемврийска утрин? О, да! Виках и пеех, с мисълта за друзята в класната стая. Добрата ни учителка и директорът, който щеше да ме почерпи с шоколадови бонбони, виенски внос от Съветска Русия. Нашата мила побратима.

Когато бях послушен, мама ми разрешаваше да си похарча малко от грижовно събираните парички за дъвки. О, идеал мой… така вкусен и опияняващ! Касичката слонче бе пълна до горе, защото цяло лято се трудих. Препотявах се и карах всички в квартала да се гордеят с мен, като един истински млад (бъдещ) партиец. Бях полезен за всички и последните ме обичаха. Какво прекрасно детство!

Вестникарче да се зовях, още по-голяма гордост. Весело размахвах ръце, подавайки на моите бързащи съграждани (и съпартийци) вестник “Работническо дело”. Тъй чудно да започва и техният работен ден. За да са полезни в цеха на завода за метална обработка. Или оперирайки на съветските машини за затваряне на консерви. Всички онези отрудени мои съпартийци.

Опашките за хляб бяха заетост, която ми позволяваше да се запозная с повече млади дами от трите предшестващи ме рода… Какви приятни другарки. А чичко милиционер винаги ми се радваше, когато помагах на някоя от тях да пресече улицата. Доволна, последната ми даваше захарно петле. Смучех го и си мислех… ммммм, смучех го и си мислех!

Кога ли рамото ми ще бъде докоснато от нашият превелик Тато?! Тате и мама постоянно за него ми говорят. Портретите вкъщи ме гледат понякога гордо, понякога изпитателно. Но аз не се сломявам! Пърхам от умиление и надежда, че скоро топлите аграрни устни на нашият лидер, комунистическото дуче на нашата татковина, ще ме докоснат плътно по бузките. Почти задушен от яката прегръдка на запотената му осанка. Ах, Тато…

Радост и захлас… в първите учебни дни, когато правим манифестации. Носим красиво изрисувани транспаранти и се усмихваме на ръкомахащите ни родители. Последните все по-горди с нас. Ние сме по-масови и по-червени. По-румени и по-засмени!

След написване на домашните и помагане в къщната работа (много “Веро” изтича по туй време), навън с другарчетата ми, все чистоплътни и много спретнати момченца, си играем с лодките, с макетните ракетки и се гоним до непрогледната тъма на топлата септемврийска нощ. Такава е, защото е пропита със сигурността на партията ни. Закрилата на петолъчката, която всяка вечер изгрява над нас! Първа!

Настава нощ, месец изгрява, петолъчки обсибват свода небесен. Семействата ни дружно приготвят вкусна вечеря и сядаме пред “Мос Фильм”, за да се позабавляваме. Отново филм за войната! Всички онези героично загинали мъже, борили се преди години за нашето благо. Издигнати в култ на честта и човешките добродетели. Искам и аз някой ден да се бия така храбро за родината си… и ако загина, семейството ми да потуши мъката и сълзите си с всички почести, които ще им донесе името ми!

А след това… идват така топлите завивки. Облечен в червената си пижамка слушам приказките от любимите ми книжки. Знам… не съм малък, но те са така прекрасни, а и песничките им… чебурашка и нейният прекрасен (красен) крокодил…

« подобни cynical speech, , , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Събина @ September 1, 2009

Снимката е един път! :)))

2. legrandelf @ September 1, 2009

Защото са важни бъдещите ми творчески планове, затова! :)))))

3. Събина @ September 1, 2009

И какви са, ако смея да попитам, вашите бъдещи творчески планове, г-н Елфе?

4. legrandelf @ September 1, 2009

Значи първо, си искам потната прегръдка от Тато! :))

След това, ако съм доволен, ще си направя една железария (с неговото име) :))

За малка квартална кръчмичка - ясно е, че е задълже, хехе ;)

След това, ще се ушият много червени флагове и на 09.09.09 (което е тазгодишният 9-ти септември), ако не подпалим партийният дом, то кога? :)))

Кажи ми, че се пада петък, ако съвпада и с Ейл Хаус, чудно - целият отбор пчелички ще се включи в дружното (епохално) опустошаване, хахаха :))

5. StanD @ September 1, 2009

Ох, все едно някой яката ти е промил мозъка…
Добро, добро :))))

6. Събина @ September 1, 2009

Кажи ми, че не е петък, защото на 09.09.09 съм на концерт на Мейси Грей! :)

Аз съм за Ейл, но съм против да палим Партийния! Искам да го разгледам и да знам поне малка част от тайните му. Искам да го отворят за посещения и да мога да се кача горе в кулата… Тая сграда някак странно ме привлича, както знаеш.

7. Yossarian @ September 1, 2009

Лего какво правиш в тази хебро-татарска компания? :-)

8. legrandelf @ September 1, 2009

Стан, много промивки (а и мивки) таз сутрин :))) Нещо ме облъчи, докато се стягах за работа :) Явно ще да е септемврийското утро, или факта… къде живея :) ще бъде ли май или няма да бъде, хахаха?

Събина, ама ний леко ще го препърлим партийният дом, няма из основи да го смотаме :))
Ще се запази, ще влезем в историята, пък и… докато го обхождаме със запалителните вещества, ще е качиш където си щеш там, кули-мули ;)

Yossarian, взимам ли те теб? Усещам, че си от моята порода :))) Мирише ми на съпартиец, много!

9. pa4ito @ September 1, 2009

Елф, само не разбрах, ти сега носталгия ли изпитваш или се кефиш, че вече е свършило? :)))

10. legrandelf @ September 1, 2009

Крайно развълнуван съм, Пламка :))
Още не мога да определя коя точно е причината, радостта или носталгията по тези времена ;)

но скор… скоро ще се прояви по-отчетливо цялата тази стихийна (не)достатъчност в сърцето ми :)))))

11. Iovan @ September 1, 2009

… Ехххх, … Мартииии, … трябваше малко брада и/или мустаци да си добаваш, … хахаха, … ноооо иначе добре си се издокарал !!! :-Р

12. callyou @ September 1, 2009

“… в очите ми пламтеше гордостта на комсомола” ?!?!? - та ти дори чавдарче не си бил, бе мен! :-D

… и вместо да се слагаш с ликовете на червените величия, направи ти революция, че да видим тогаз ще си заслужиш ли портрета… и запотената осанка… и правото да прегръщаш и целуваш… малки дечица, които някой ден ще те маскарят в блога си ;-) :-D

13. fen @ September 1, 2009

Колажа кърти.

14. legrandelf @ September 1, 2009

Iovan, с натрупване на мъдрост(та) ще дойдат и мустаКите, и брадата ;))) Може и брадягата :) За да не изоставам полово, хохохо :)

Коле, мееееен :))) А можехме да бъда такова чудно чавдарче, хихихи :)))
Иначе да, гавря се сега, щото като революционясам и разни дечурля започнат да ме маскарят в блоговете си, ох… найн, найн, найн, наааааайн! :))

fen, можеше мааааалко по-добре да се получи, но… следващият път! :))
А и ако повече от 30 мин. отделям на колаж - значи много съм се заиграл! :)

15. Крис Ванев @ September 2, 2009

Хахаха колажът е голям, но имам един твой профил, който щеше да пасне далеч по-ръшморски от тази “невинна, постменструална” физиономия ( сори, брат, ама наистина гледаш като детенце пред халваджийница : ))) )

Сега остава да прочета текста…

16. Крис Ванев @ September 2, 2009

:)

Така се става качествен мас мърдъра’!

17. legrandelf @ September 2, 2009

Аз много профилски снимки нямам (ако говориш за тези във ФБ), но мисля, че се сещам за коя точно говориш в предният си коментар :))))

Постменструално ист гуууууууууут! :))))))))

Мърдъра, пусни една дефиниция, не карай хората да ровят из гугЕл, за да намерят на Еленко ново-речника ;) Нали тъй? :))

Само бате Станишев за теб.
И какво сега? С трепет да очаквам пост за 9-ти септември? Елфе, НО ти верно ли си набивал крак на плаца, пеейки “над нас са блеснали житата първи път” или ..?!
:)))

19. legrandelf @ September 2, 2009

А ти чела ли си “малката” сатира по адрес на другаря Станишев? :)))

И ще ти отговоря на въпроса след това :P

Ъфкорсе! Не задавам въпроси напразно.По скоро питам, когато (въпреки всичко) се съмнявам:)
“Малка” не е точната дума:)Но ти знаеш, предполагам:)
Хайде сега отговори:)

21. legrandelf @ September 2, 2009

:))
Чела сииииии, запозната, как мога изобщо да питам такива неща :)) Серьожа е велик герой :P

Отговорът: както колегата callyou ме изобличи - не съм бил дори чавдарче, но… за сметка на това имам двама ‘7x персони в семейството си, които достатъчно са ме запознавали с нещата :))) Израстнал съм в спомена (и падащото расо) на социализма(?!) :))))

С риск да ме заклеймиш като стандартен блогър, който ти дава съвети, бих искала някой ден, докато ядеш от превъзходните си банички( за които също четох, представи си, даже и знам вече къде да ги търся в София:))), ей така , една сутрин( и без тва не можеш да спиш( отново съдейки по публикациите ти и мислите ти), да излезнеш на някоя площадка, да вържеш синя или червена връзка от воланче, коприна или обикновено хасе( според предпочитанията ти кво искаш да си- я чавдарче, я пионерче) и след тва поне 3 часа да повтаряш един и същи коплет на песен от сорта:-” пред нас са блеснали житата” за който вече споменах, като същевременно яко набиваш лъсната черна обувчица в плочките, но в никакъв случай не поглеждай наляво, нито надясно. Намери подръжник който ще ти дава тон за песен и не помисляй да измениш и на гама от въпросния тон…
Спомените не са това, което са. Което пък не значи,че непременно би трябвало да си свидетел по онова време,че да имаш мнение.Което пък (отново) не значи,че не може да даваш такова:) Ама мен ме е яд, когато чета неща на базата на спомени и разкази от “двама ‘7x персони”.:))
Един вид- аз го ядох к***а, а па ти само разказваш:)))

Уау!! Еба ти коментара. Ама беше забавно. И ти си забавен:) Благодаря ти, Елфич:))
Гушка от Бургас:)

23. legrandelf @ September 2, 2009

Това е едно интересно предизвикателство :)))
Само да си намеря съпартиец (за да ми дава тон де) и вероятно ще се направи тази простотия (че даже и ще се документира) :)))

Сеир му е майката, казал Комод преди да намушка Ръсел Кроу преди последната битка :))

Хахаха…

Хахахахахаха….
Туше за поредно!:))))

25. AIvanova @ September 2, 2009

бай дъ вей…где си вперил зор ти юношо бледен

26. legrandelf @ September 3, 2009

Тоз б(л)уден поглед упоменах, че съм го вперил в светлото бъдеще :)) Със силна вяра в партийната си книжка, стожерът на новото поколение, хохохохо :))))))

27. pa4ito @ September 3, 2009

демек зяпаш у розовато будеще с красни краища, па то взе че излезна карамбозавокафеникакво…
Но ми харесва патоса ти в описанието на това, което аз съм преживял навремето(аз, макар че не съм ти от фемалито, съм също 7х) :)))

28. legrandelf @ September 3, 2009

Неееееееее, такъв цвят и жена не може да измисли :)
“карамбозавокафеникакво” lol

:)))

Патосът ме бе превзел в онази прохладна първосептемврийска утрин! :)) Ураааааааа, за другаряяяяяя ;)

« Тези безсънни августовски нощи Жълта преса, vol.2 »