Тези безсънни августовски нощи

« публикувано на 30-08-2009 @ 11:00 pm »

фотография: Zorz Studios’ Blog
слушайки: Hidden Logic presents Luminary - Wasting (Original Mix)

Ленти, ленти, ленти…
Толкова много непроявени фото филми…
На стената висят откъснати страници успехи, планове за бъдеще и няколко почерка сълзи.
Мярката се (из)губи, както гласовете им, ежедневно галещи вкусът на тяхното съществуване.

Липсата може да бъде вълнуваща и много тежка,
само ако й се отдадеш - волно, пъстро и разкъсващо обогатяваща те.
Нека те пълни с болка, за да живееш по-пълноценно.
Навън не е сиво, причината е че се будиш нощем - денят ти липсва…

Нареждаш откровения във формата на несвързани стихове…
Остават като парчета пъзел върху листата пред теб,
но дълбоко в себе си криеш нишката, която ги свързва…
Толкова много писма, писма… писма…

С крила от восъчна стомана, аз продължавам да летя.
И все нощем, без да спирам… защото спра ли -
ще кацна,
завинаги!

В дните на стопени свещи и лунно отразителни езера,
очите ти блестят като спомен в мен повече от безкрая звездна участ над мен.
Лежащ, изпълнен с очакване на неизвестни хоризонти…
броя не овце, а бягствата от теб, като метеоритен дъжд в лицето на нощта.

Защото някой, някъде… нарежда, една люта и много долна приказка.
За всички ни има роли, красиви премени, дори реплики, макар и с недомлъвки.
Прехапаните устни - преобладават.
Зачервените от мъркащ плач очи - насищат присъствието на героите ни.

А освен да се кланяме пред другите, за да смутим неверният им взор,
не ни остава друго…
лишени от време, разделени от същото,
без вина - несподелена прегръдка и наслада един към друг!

Любовта не си отива.
Любовта се крие.

Любовта оцелява,
за да разкъсва самотата…
И боли защото… последната е опияняваща мръсница,
изменно заблуждаваща сърцето, че е единствена и неповторима.

А да бягаш от нея е трудно, наркотична и така привлекателна.
Лека и на ръка разстояние, дори не цяла длан, а слабо протегнати пръсти.
С вдишвания и… накъсани издишвания.
Мелодията утихва точно, когато най-много мислиш за мен.

Само за да чуеш кънтенето от разбитото си сърце.

Обичам те!

И никога няма да спра…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Розовата пъпчица (под меката качулчица) @ August 31, 2009

Поетичните псотове ми действат приятно и мокро в понеделнишките обедни часове.

2. UZUMAKI @ August 31, 2009

Кучко ненормална, пише се “постове”, а не “псотове”.

3. Чичкото @ August 31, 2009

Ахахам втф става тука, къде отиде пъпчицатааааа! ОМГ.

4. Розовата пъпчица (под меката качулчица) @ August 31, 2009

Някой ме модерира, протестирам!

PS Псотове, постове, объркана съм хормонално и за т’ва допускам такива грешки, мдаам.

5. legrandelf @ August 31, 2009

Мейт, ар ю олрайт? :))))))))))

6. UZUMAKI @ August 31, 2009

Оф, не… нали е понеделник. :/

7. legrandelf @ August 31, 2009

Лудостта на народа, а… напълно те разбирам :))

8. Yang @ September 1, 2009

Абе… мн странно ми действат текстовете ти… харесваш ми, да, но има и нещо меланхолично, поне в някои случаи :] дерзай!

9. gergana @ September 4, 2009

…ха ха ха, знаех си, че е Бла, ама… на… , и аз да проверя

хахахахахаха

хванах се!

:))))))))))))))))))))))))))))

10. legrandelf @ September 4, 2009

Бла се беше разгонил по понеделнишкиму :))

11. UZUMAKI @ September 6, 2009

Фактче. :)

12. gergana @ September 7, 2009

… ама пак е понеделнииииик, хахаха!?!
;)