Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Съдба на кръстопътна сексуалност

« публикувано на 24-08-2009 @ 4:51 pm »


фотография: “Odin Industries” by John at “Le Chagrin”
слушайки: Angelo Badalamenti - Twin Peaks OST - Falling

Ф. обичаше да цитира Мураками, търсейки съпричастност по адрес на неизменно скучната си съдба. Разведряваше уикендите си, като впечатляваше група туристи с редките си познания в областта на (по-)източен диалект от мандаринския. Вечерите му бяха не само прохладни, но на моменти притеснително студени с фреонов оттенък на самота. Дъхът измръзваше със загасването на лампите в къщата му, а кучето… кучето спеше на двора, с лапи върху очите си, покривайки и клепналите уши… само и само да не слуша мръснишките подвизи на своя стопанин. Завоеванията му, по време на неспокойния мастурбационен сън.

Р. говореше малко със съседите си. Държеше два апартамента в центъра, но никога не ходеше там. Дори не ги даваше под наем. Живееше в допотопна едноетажна хралупа в покрайнините. Просеше си прякор, но с липсата на комуникативност в говорният му апарат, мимозата от мимиките на която ставаше пленник с всеки изминал ден, се превръщаше в още по-неизцерим социален тумор. Линееше, а освен бирниците, никой друг не проявяваше интерес към… името му.

П. от няколко месеца без успех си търсеше нова работа. Сутрин спеше до късно, нямаше мисъл за морални облаги (каквито и да били), за да напъне волята си в опит да свърши нещо полезно. Мъркаше и мързелееше повече дори от Пичът. На обяд се виждаше с бившата си жена, за да “скроят нов план” по разпределение нескопосаната съдба на двете им деца, касаейки времето през което всеки от двамата ще ги вижда в идната седмица.

С. се любуваше на последните дни от отпуската си. Със студена чаша в ръка си мислеше за Сицилия и приятелите, които остави завинаги там. Униформата му бе подготвена, кубинките лъснати, а званието и честта в тила… липсваха. Войник по невоенно време бе равносилно на пожар в морето. Няма такава липса на неоправдани средства. Тепих на разрухата и пълната безмислица. Кое го окриляше ли?

Кое окриляше всеки един от тях? Къде страните на този непознат четириъгълник се пресичаха в едно? Лъскавият бръснач или перфектно овладяният възел не бяха изход за удавника в света на пречупеното самочувствие и наранената гордост.

Сприхаво вдишваха от ежедневието, но не виждаха повече от слепите лъчи на залеза. Отдъхваха си, с мисълта че са преодолели още едно стъпало, като не размишляваха за следващото (още по-горчиво, надигащо се от хоризонта)… само на няколко часа от премръзналите им стъпала. Боси, в идилията на неосъзнато съревнование.

Кое окриляше всеки един от тях…

З. маркираше фронта на собствената си измама с няколко щриха от разноцветни гримове. Но не претрупани. Тежаха на мястото си, в точния момент, но лицето й бе не по-малко тъжно от това на прясно разлистил се сезонен мим, обагрен в бляскавата сивота на парижки захарен памук.

На брадичката си имаше голям белег. Затова излизаше нощем. Не искаше утрините и слънчевата част на деня да я връщат към болезнения спомен от една катастрофа. Елипсата на живота й я предаде. Изигра я… без насита и съдбовна отговорност. Просто я върна там, откъдето тръгна. Замайването обаче я объркваше. Затова избра да се крие. Вечер й беше лесно.

С Ф. се запозна в ресторант, докато заедно чакаха пред тоалетната. Той й отстъпи реда си. Унисексът винаги сближава.

Р. я спечели с погледа си. Въпреки, че устните му не помръдваха с цел да разтворят вербалната Пандора на човешкото надлъгване, той се целуваше по най-страстният познат начин на една жена.

Надбягването по случайна ветровита вертикала, в една още по-случайна мразовита утрин, сблъска главата й с тази на П. И двамата устремени към последният вестник, по най-наглият начин издухан от ръцете на продавача. Последният нахилил се, стискаше петачето, с което приключваше работния си ден, изпращайки с поглед новосформиралата се двойка.

С. беше нейният “Номер 6″. Но достатъчно добре контролираща чувствата си, за да не изпадне в предсмъртна любовна агония, З. удържаше фронта пред него. Всеки път. Кафенето на сицилианските въздишки носи незабравими спомени. А дрехите й, омазани със сос Калабрезе, могат да бъдат изпълващо секси по време на единствената пълнолунна нощ за годината.

Четиримата не се познаваха помежду си. Но много добре различаваха силуета на женската грация, седнала в близост до огледалото, за да оправи чорапите си. Познаваха я… дълбоко. По няколко пъти… без дори да улавят аромата на другия… и следващият, повтарящ се фрагмент. Присъствието в нея, няколко часа преди това. Топлото задоволство на една изморителна надпревара… със съдбата!

« подобни cynical speech, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. StanD @ August 24, 2009

Много добро, както винаги! :)

Марти, не знам защо до края си мислих, че като се съберат първите букви на 5-мата ще се получи дума:Р

3. Събина @ August 25, 2009

Аз пък реших, че са истински хора, които познаваме и трябва да позная кой кой е… :)

Увлекателно… интригуващо, добре написано… леко новършено… сори за критиката…

ПС: Какво значи мъж да се целува странно? :)))

4. legrandelf @ August 25, 2009

Финални надписи:
“Всяка прилика с действителни лица е напълно случайна”

П.П. Или аз чета бавно, или ти пишеш много бързо…

5. Събина @ August 25, 2009

П.П. Или аз чета бавно, или ти пишеш много бързо… защо? :)

6. Събина @ August 25, 2009

Ааа… ПС: плс. снимката е леко… гнусна… :(

7. legrandelf @ August 25, 2009

Някой, някъде, някакси преувеличава :)

Wet-wet-wet?! :)

Влажен, влажен, влажен - cynical is all around :)

« Слепци, тичащи към мъдростта си Мавзолеи, “фараони” и балъци за милиони »