Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Публика в мензис IV

« публикувано на 11-08-2009 @ 8:15 pm »


За пропусналите действията до момента
слушайки Lisa Gerrard - HEAT OST - La Bas

Сънят беше хубав, но безвъзвратно нарушен. От някакво странно усещане. Приличаше на погалване, но определено не от женска, още по-малко любима, ръка. Опитах с пръсти да “отвърна на удара”, но лицето пред мен оставаше все така безцветно. Без много неща. Освен да отворех очи, друго не ми беше посилно, още повече възможно за досещане… Мрак!
И блуждаейки в този мрак, чудното великолепие на липсващият спомен ме върна няколко часа назад. В просъница виждах някакъв недооформен мустак над лицето си. Сън в съня или просто горчива реалност?

Ребрата ме боляха, а бъбреците още повече. Надигнах се, челото ми се фрасна в нечие друго, продължих напред с длан върху своето и се подпрях на влажната стена. С мръсна ръка овъргалях члена си в пот и неизвестна течност, провесих го над тоалетната чиния и доволно отпуснах глава назад. Въздишайки, обиколих помещението. Разпознах някаква кушетка и… още една, в другият край на четиристенното затишие.

Мухъл и семенна течност - това витаеше във въздуха. А да, фас-тленният полъх зад гърба ми ме накара да изхъркам звучното: “Къде съм ?”
Фигурата зад мен не сметна за необходимо да ми отвърне, затова не си направих труда да питам отново. Мисля, че успях да прибера оная си работа обратно в гащите, преди вниманието ми да бъде привлечено от облизващите се устни на “съквартиранта” по неясна съдба. Хилеше се насреща ми, в едната си ръка увенчаваше поредното изгаряне на пръстите си от изтляваща цигара, а в другата - доволно месеше ташаците си.

Е, не ми е за първи път да попадна в компанията на тестикулярно зависим лайнодумец: “Къде съм ?!” - повторих се с по-дълбоко произношение, като този път осъществих визуален контакт с кучката, която искаше да ме чука.

- Какъв късмет… от всички мокри путки, които можеха да ми се паднат в тази красива страна, да попадна на сънародник… съдба ли е това или просто - откопча панталоните си - някакво самовнушение ?! - извади оная си работа и я разклати пред лицето ми.

Забавеният каданс се превърна във вечност, а писъкът от устата на този заек в глупав костюм на човек привлече цялото внимание на иначе спящият полицейски участък. О, да! Картинката ми стана доста по-ясна, докато се любувах на ръждивите решетки на този подземен зандан, оставен да блещука под формата на две 60 ватови крушки (в другият край на коридора).

Неизрязаните ми нокти, с доста мръсотия под тях, се впиха в напълнения с живот розов скротум на наглеца. Продължавах да стискам, като приближих лицето си до неговото. Усещах горчивия вкус на изпаряващият се нагон право в носа ми. Обонянието ми се пресече, очите сълзяха по-силно и от болезнено търпящите негови. Вдигнах вежди и го хванах за врата. Малко преди да вкарам език в устната му кухина, вертепът се превърна от контур в пъстра картина. Той опита да се дръпне, но беше безсилен. Вкусен, въпреки всичко. Завъртях език няколко пъти, а след това го захапах. Не особено силно, но достатъчно че да изръмжи в захвата ми, а и… да пусне малко кръв.

Оставих го жално хленчещ на земята, целият треперещ, с гащи до коленете, ръце свити в бебешки юмруци. По врата му се стичаха малки пурпурни естуари, стигащи чак до ушите. Целият беше потен, а курът му… по-безжизнен от всякога.

Останах недоволен, намусен и наблюдаващ тази погромна картинка. Огледах се за нещо повече, но нито помещението, нито съседните такива можеха да ми го предложат. Малко преди да ме фраснат по тила, дочух приближаващите стъпки на униформените. Докато светът ми се трансформираше в черно-бяло отражение, с лика на не добре измит килиен под, силните им ръце ме завлякоха по продължение на коридора. Мислех си за карцера, но всъщност се озовах в някаква прилична стаичка с една маса и по-добро осветление от вълнуващият пейзаж няколко нива по-надолу.

- Проблемен, м? М?!
- М? Кой, мамка му, си ти? М? Малкият Мук? М? - заядох се аз.

Тупаникът в ребрата ми се превърна в доста ободряващ звън, вън от тишината на заспалозата, която ме мъчеше след последният махмурлук.

- А дори нямам право да те задържам тук. За дребно хулиганство да ми киснеш 24 часа, при това с такъв проблемен характер, ще ме скъсаш от писане на долни рапорти. Да ти приличам на книжен плъх? - непредставилият ми се пагон, продължаваше да недоволства за жалкото си съществуване на подвластен.
- Това, че майка ти… не ти е давала да сучеш, като ти е било време, не значи че трябва да клякаш пред мен с опулен поглед - избърсвах лицето си от кръвта на килийния ебач - пверен в моя, с желание и милувка в устните ти, да го извадя и… да ми духаш! - въобще не знаех какво приказвам.

Силната въздишка, отчаян опит да задържи агресията му, преплете душевност с буйстването и размаханите пестници. Кървях на земята, зашеметен и… готов да си тръгна. След като се погрижи в следващите няколко седмици да ми викат “Белязаният”, нарезите от пръстените по ръката му свършиха идеална работа, ченгето напусна стаята.

Возих се в ухаеща на полицейски кучета камионетка. Ритаха ме още няколко пъти, синините спрях да ги броя. Качването на самолета беше не особено болезнено, но със сигурност най-скучното нещо, което можеше да ми се случи. Накараха ме да изпия някакъв нелицензиран алкохол. Едва не ми строшиха пръстите на дясната ръка, “молейки ме” да погълна течността. Заспах потънал в недоволство, че пропускам нещо. Пътувах…

« подобни cynical speech, play: audience in menses, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. mushich @ August 11, 2009

накъде?

2. Албена @ August 11, 2009

Много реалистично, достигащо до бруталност, силно и въздействащо. Харесва ми!

3. legrandelf @ August 11, 2009

Като непрекъснато гмуркане (се получава). А за край - и дума да не става!

:)

4. alish @ August 11, 2009

товаа… ми хареса. хм. много. хм. въпреки че не съм чела 1,2 и 3…
Бруталиите мн повече ти отиват от сантименталностите определено…
Между другото - защо по дяволите се казва “Публика в мензис”

5. legrandelf @ August 11, 2009

Бруталии е хубава дума :))
Неолога се пъне, на мен обаче не ми дреме ;)

А защо се казва (по дяволите) “Публика в мензис” - нали си чела 1(, 2 и 3)? Що питаш тогава? :))

Инспире, такова!

:)

6. legrandelf @ August 12, 2009

Прехода на алкохолизъм към творчество е както приятен, така и разрушителен :)

Вечно прилежащ и желано-притежателен. Но това са условности :))

Твори, твори, чадо. Че идва Spirit и пак ще трябва да се завърнеш към алкохолизъм хаха Живот ли бе, да го опишеш:Р

8. legrandelf @ August 13, 2009

Лес Териблес… или едно такова, наникъде :)) По-нагоре, може би?

:))

Жан-Пол!

« Малко или много, все някой трябва да е отдолу… Слепци, тичащи към мъдростта си »