Малко или много, все някой трябва да е отдолу...

« публикувано на 11-08-2009 @ 12:54 am »

фотография: Firefox plug-in at “EyeBG.com”
слушайки: мълчанието на ситите прасенца от квартет “Хвалипръцковци”

- Мейт, може ли да те хвана за задника?!
- Мяууууу…
- Кажи де, лек, що си такъв сербезин и като опитам да те погаля само ме хапеш, м?! Нещо лошо ли ти правя, душо…
- Мррррррр, мяуууууу…
- Ако продължаваш така, ще те шамаросам здраво –
- Мммм… мяу… мяуууууууу…

И той гледа странно. Спипах статуса на Кристиан, че мези душата, раз’ираш ли, гръцка салата с одеколон и малко “Шоумънсгоу-он” пиво. При което всички рецептори в устната ми кухина, и тези под нея… (не питайте)… решиха, че точно в този момент им се пие бирица. За мезе може и рибица да си намеря във фризера, но утоляващият жаждата фактор - не е на лице! Мъка!

Колко голяма да е тая мъка… хмелопреработвателницата под мивката не работи, а магазинът не е толкоз далеч, колкото е проблемен факта, че ме мързи да излизам в тия часови зони. Плюс това ми е настръхнало лявото мъдо от сутрешната интервенция на страхопочитателна чекия, първа за отпускарският сезон.

Лятото грее, а слънцето кара туристите да блещукат с финикийски знаци извън портфейлите и портмонената си. В зависимост от това, колко яко ви е настъпил чехъла, се определя портмантото в горната (финансово-разпределителна) ситуация. Пикаеш прав, или те ебат седнал.

Условности…

Но да се върнем на гладната кокошка и просото… жито някакво. Изобщо - зърнена или каквато и да е там култура, пък нека ферментира (горката). Важното е да става за пиене. Но не би… в хладилника ми лежат разни алкохоли и нито един от тях не е титулован с жадуваното четирибуквие.

Загледах онези малки палави бутилчици със скъпоценна течност, навремето получена за първи път при “прокисването” на хубаво бяло вино. Замислен и доста претръпнал душевно, основно жадувайки, отворих едната бутилка. Много приятно изглеждаше, даже уханието ми се стори познато, но при първата глътка исках да се (пре)родя Морфей и да стана философ-трезвеник, живеещ с една единствена цел - да надрусам всички, като ги залъгвам, че заешката дупка има дъно…

Падай, мамка ти!

Но това не беше всичко. Жаждата е по-голямо либидо и от настъпена котешка опашка! Решавам да ползвам чаша, даже и лед, а докато мисълта ми бълбукаше насред многото присламчващи се една към друга объркани химични реакции в стъкленият съд, сините ми очи се спряха върху надписа на кутията натурален сок.

Що не?!

Вече сме в настоящето. Мейта продължава да ми виси на главата, ближейки ту лапичката, ту задника си… понякога се спира и на тестисите… А аз! Аз ли? Аз, Клавдий, ферментиращ душевно, продължавам да вливам тоя керосиноподобен транквилант в гърлото си, вместо да си легна и да се наспя. Утрото ще изкукурига преди звънът на час 0600. Военните да го духат, щатските такива - още повече!

Нещо старо и златно (за изпът):

“When you pirate mp3’s, you’re downloading communism !”

Къде са ви ръцете?! Мръсници…

« подобни cynical speech, brainfart

Комитата рече: "Стига толкова, Елфе !" - Авторът на Cynical Speech ЗАБРАНЯВА статиите му да бъдат публикувани в svejo.net !