Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Кралски (само)признания

« публикувано на 07-08-2009 @ 12:03 am »


фотография: retro/vintage by becky_fdq
слушайки: Elvis Presley - Love Me Tender / благодаря ти, Бени…

Колкото повече се умешват кадрите, толкова по-ясен ти ставам.
Лице, като коприна, галиш го, а все така наркотично те раздира.
Безхаберно, много нагло и пошло-егоистично,
но го обичаш, при това в синхрон… с насладата да дишаш, мърдаш и полека-пърхаш!

А аз съм… все тъй обикновен (за теб)… нали?!

- понякога плешив и не дотам избръснат;
- с чорапи (поне от онзи-ден);
- кърмещ с наслада собствената си проза, на устните пропити с венчална кръв;
- меко стъпващ около теб, без мелодия, но замечтано композиран;
- през погледа ти тичащ, спиращ се във миг, на който отдадена си сластно;

И мога да продължа, но не искам…
Грее синевата, макар и във луна!
Огромен полумесец, понякога и цял…
Вълци кожите менят си, а нравите… все по-често!

Акустиката се губи, отново сме в мазето.
Окъсан е матрака, пружините стърчат.
Пиенето - недоизпито…
фасовете - все тъй безжалостно изтляват - угарки, като пеперуди бясни - мъркат!

Ровя се, като котарак във пясък - целият осран!
Гърчав съм и зная, това е тялото(,) което те възбужда -
мека си, като коприна - дали (и още нещо)…
а в прелитащата страст, откровеността в цветовете се обагря!

Сладко, неприкосновено и малко злобно,
късаш ме със поглед, докато дъвча рамото ти…
жадно, повече от страстно!
Гъвкав съм, разстлан… над гръдта ти смела, нежна… мъркаща от похот!

Влюбен съм и бях… ще бъда,
през няколкото бряга, дори и без златна ябълка в дъга на края.
Порцелан усещане и влюбчивост див(н)а…
За теб… и за мен, поне малко!

Плачът е детски, преливащ в смях,
покани се рисуват, флумастери горят!
Усмивката не слиза… от лицето ти прекрасно,
а романтиката в пръсти, прокрадва се ужасно…

Жена (си) за любов и повече гальовност,
препитание на жажда, като празна чаша вечност.
Прекършен, само за момент… в съня пленен съм,
сутрин (дори и рано) в миризмата ти ще се събуждам…

А ти сънуваш ли,
какъв си трепет…
Вкусна…
и ти го знаеш!

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. gabfest @ August 7, 2009

Поклон! Много красиво!

А има ли признанията на принца, или директно на кралските?:))
Щото, ако има, бих искала и на тях да се насладя:))
Странно, но точно тук няма ирония:)Написаното ме врътна на незнаен градус.
Данке шойн:)( е, не се стърпях, извини):)

3. legrandelf @ August 7, 2009

Благодаря, Митко! :)

ИИ, принц ли каза? Днес повече като принцеса се чувств(ув)ам :)) Хлипам, ридая и… недоволствам :)))

Но дневниците на принцесата (нищо, че съдържат признания) не са интересни, или вече сме ги гледали ;) Затова като си върна гениталното съвършенство (е ли е такова?) ще вкарам и едни признания от принц(а)!

Само че, музичката пак трябва да ми дойде изневиделица и много рязко да ме разпали :)
Снощи с това Love Me Tender се почувствах много разпенен(а) :)))))

(Welcome back и сред моите коментари) [!]

Извод:
-Значи имаш способността да изпращаш разни сигнали,че така нагло да “произнеса” думата-принц:))
Ахам, “чувстВУВам се пише:))Никак ме няма в ласкателствата, от ся да си знаеш.Аз съм един(на) придворен (на) шут(еса):)) Ама и ти с тез скобии, заразяващо е, да знаеш:))))

5. legrandelf @ August 7, 2009

Открай време търкам скобките, даже и когато офлайн пишех. Все нещо имах да кажа, което хем не му е мястото, хем пък трябва да бъде казано :)))))

и като се почнеха едни скоби, с обяснения и… дълга и широка, после го смених със запетайки… накрая се получиха Вазов изречения! БАНГ! :)))

БИНГ!Както беше веднъж споменал ти:-” разбираме се ние…” Ник’во повече Love Me Tender за теб! Заповед!:)))Знаеш ли кое най-много ми хареса?! Това:
“…И мога да продължа, но не искам…
Грее синевата, макар и във луна!
Огромен полумесец, понякога и цял…
Вълци кожите менят си, а нравите… все по-често!…”

И знаеш ли колко скобки може да има в цитата?!Аз си ги слагам де, за мен си един вид:) Не те питам, казвам си:)

7. legrandelf @ August 7, 2009

ОК, още един път я завъртам и… в следващите 24 часа няма да я пускам? Съгласна? :))))

след 23:00 часа искам да пуснеш скобките, може да е интересно (както за четене, така и за интерпретиране) :)

Убеден(а) съм :))))

Абсолютише съгласен(на):) Що се отнася до скобките…ъъъъ…нали знаеш, че не винаги, не всички скобки са за (не) всекиго:)))Направо настръхвам като си представя какви ли ще са интерпретациите особено;) Обаче пък обещавам някога да изменя на стила си и да напиша нещо с много скобки.Съгласен(на)?:)

пс-човече, загоря ми пилето,честно:)

9. legrandelf @ August 7, 2009

Пускай си пердето и да не ти дреме за чуждите интерпретации :)))
Ще гледаме другите да не четат, хахаха :)

П.П. Ми марш в кухнята дееее, хубава работа! То пилето и криспи/крънчи пак ще е вкусно, ама :)

Хахахаха….ПрУстак(чка)!!! Ами да! Ето! Наваксах си липсата. Аз съм еба ти хейтъра:))))
И съм ..изззчезззз..:)))

11. legrandelf @ August 8, 2009

Би било хубаво тогава този филм да се гледа :)

Заглавието му? :)

12. Yossarian @ August 8, 2009

Този текст странно силно си пасва с един филм от вчера: Burning plaine

13. Албена @ August 8, 2009

A, аз ти благодаря за хубавото стихотворение, Марти. Разбира се, че се похвалих на колежките си, допадна им, та чак ми позавидяха. :)))
Гледала съм доста отдавна филмът-биография за живота на Елвис, та не се сещам за заглавието. Елвис ми беше кумирът. Има глас, който не можеш да сбъркаш с никой друг изпълнител, а любовта му с Пресила е много красива, но и много болезнена за него. Тя е съвсем млада, когато се запознават / ако не греша - жулиетина възраст/. Той я изчаква да стане пълнолетна и тогава се жени за Пресила. Когато едно момиче прави такава стъпка трябва да си дава ясна сметка, че ще бъде винаги в сянката на своя съпруг, а Евис не беше случаен. Тое е явление в попрока. Това е една от любимите ми негови песни.

14. La Sabina @ August 9, 2009

Kazvala li sum ti, 4e obi4am kak pi6e6… dokosva6 me…

PS:Prozvy4a nenyjno eroti4no, no e istina… :)

15. legrandelf @ August 9, 2009

Споменавала си… благодаря :))

Не, не е особено еротично, за някои е нужно, за други не (толкова), но пък мнението е важно, такова каквото е, нали?

:)

[...] Кралски (само)признания на LeGrandElf [...]

17. Албена @ August 10, 2009

“Жена (си) за любов и повече гальовност,
препитание на жажда, като празна чаша вечност.
Прекършен, само за момент… в съня пленен съм,
сутрин (дори и рано) в миризмата ти ще се събуждам…

А ти сънуваш ли,
какъв си трепет…
Вкусна…
и ти го знаеш!”
Наистина е красиво и предизвиква завист. Но знам ли, ако сега бях на 20 г, дали така щях да го оценя? Спомням си за едно много поетично обяснение в любов от един доста по-възрастен от мен мъж, поне с около 15 г, а аз бях точно на 20, та с една приятелка четохме писмото му и се смяхме. И е било много глупаво от наша страна, но на 20 - такъв ни е акълът.
Бъни, май ревнуваш, а? :-))))

18. legrandelf @ August 10, 2009

Студено, студено :)

За последното изречение :)))

Забавна си…

19. Албена @ August 10, 2009

Може, но само по-едно мартини ;-))))

20. legrandelf @ August 10, 2009

Стига да има плът и (поне) два стола, нали? :)

Мартини-то само се пие след това…

21. Албена @ August 10, 2009

Така ли си го представяш? :-))) Даже е много добре. Умееш да изкушаваш.
На мартини с Мартин! - нали добре звучи? :))))

22. legrandelf @ August 10, 2009

Щом има мартини, ще има партей :))

Не (винаги) си го представям така, но е една приятна опция, нали? :)

Иначе за израза “На мартини с Мартин!” може и да е приятно, зависи от интонацията :)))

23. Албена @ August 10, 2009

Интонацията от нас зависи! :)))
- Марти, така ако продължим, в кой вестник ще сме утре? ;-)))

24. mushichka @ September 30, 2009

четох го преди, после, сега
и все си мисля, че е възможно
някой ден
да се събудим
в свят по-откровенно безсмилен
и
истински

:)

25. legrandelf @ September 30, 2009

“Тозиииии тендъррр…
Този труууу…”

:)

Много истински ;)
А колкото по-безсмислен е, толкова по-реално откровено го чувстваме :)

« По-малко от Мадона, повече от Сашка Образи: “Where Is My Mind” »