Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Спууки найт в “Слийпи Холоу”

« публикувано на 02-08-2009 @ 11:58 pm »


фотография: the Whole Garden Will Blow
слушайки: зловещият галоп на Конникът без глава

Коста обича да казва:
“Да си припомниш готин филм е… като да се завърнеш на някое хубаво място…”
Напълно подкрепям думите му. От две седмици насам планирах завръщане в “Спящата долина”. Много любима дестинация, ползвайки за гид не само Джони Деп и привлекателната Кристина Ричи, но и винаги стоящият встрани от прожекторите, геният Тим Бъртън - диригентът на класното приключение.

Отдавна… преди няколко години, беше последният път, когато дланите ми се препотиха заради страшната история на Конникът без глава, реализирана във филмов вариант посредством лентата на Бъртън. Ако трябва да се прави нещо спууки, скери и да тежи като стойност, то Тим трябва да положи основите на филмовото творение.

Знаем, че рядко той прави шедьоври, които да не включват в плана и Джони Деп. Понякога сменя партньорката му. Навремето Уинона Райдър беше много подходяща. След многото шоп лифтинг и изпушелъчни късни пубертети от нейна страна, Хелена Боъм Картър се превърна в по-добрият вариант на женско присъствие.

“Слийпи Холоу” е подходящ за самотни вечери, в които пълнолунието владее нощта. Ако има мъгла и погледа ви не се спира в нищо цветно навън - това е филмът, който ще се погрижи за вашата предсънна любовна игра.

Обичам да си припомням класики, а такива, поднесени с финес и майсторлък - още повече.

Малко хумор, много игра, симпатично уплашеният Джони Деп, Кристина в прелестен корсет - брррр… какво липсва? Малко кръв. Добре де, много кръв! Изпилените зъбки на Кристофър Уокън и тренираната му китка (чшшшшт, без онези помисли), с която толкова умело върти меча на адската съдба. Демонично, критично и съвсем лекичко… цинично!

Това не е обикновена приказка, с която да сплашвате непослушните дечица, които не искат да си лягат навреме. Това е история, с която децата прочитат в очите на родителите си, че има и нещо по-страшно от високият тон по време на конското и последващата потна зашлевяваща длан.

Съгрешете един път и… Конникът без глава ще се появи от мъглата. Първо идва звукът от галопа на Деърдевил, малко след това танцът на сухите листа по земята, нов звук - този път свистящ, разкъсващ мрака, нажежава обстановката, подобно на смъртоносно нагорещеното острие на мечът и… саблен удар. Нечия глава се търкаля в кошницата на Конникът.

Препитанието за мъст и жаждата за клане!

Пазете се, чувам го… идва! Имате право да припадате… безброй пъти!

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. UZUMAKI @ August 3, 2009

“Слийпи Холоу” е веднъж. Пък и са малко филмите, които събират на едно място Кристофър Лий и Иън МакДайърмид.

2. Крис Ванев @ August 3, 2009

Много съгласен. Кристина е рядко секси, а Джони Деп - рядко инфантилен. Готиното е, като че ли няма момент, в който да си кажа: “Ооо не ми е до тимбъртановщини в момента…” - винаги ще ме отвлече в неговите си светове и винаги ще е някакъв емоционален шамар, заряд, който да ме изтреля малко в разсеяност! : )))

3. Крис Ванев @ August 3, 2009

ЧАКАМЕ АЛИСА!!! : )))) А-ЛИ-СА! А-ЛИ-СА! Ууууу…

4. Scrotum @ August 3, 2009

Приказен хорър - любимият ми жанр.:)За нещастие доста рядко употребяван в Холивуд напоследък. Лошото е, че “Алиса” ще бъде доста по-детски ориентирана, или поне на такива мисли навява тийзърчето.

5. legrandelf @ August 3, 2009

Нека вярваме в могъществото на тимбъртъновата изненада :))

Нека само изглежда детски ориентирана ;)

Колко да е детска? Елм Стрийт или нещо по-така преди Коледа :))))

« Малко за добронамереният геноцид Образи: “Steel Cello Lament” »