» § « Cynical Speech™ » Тези безсънни юлски нощи

Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Тези безсънни юлски нощи

« публикувано на 31-07-2009 @ 11:23 pm »

фотография: Onexposure at “Le Chagrin”
слушайки: Koop - Island Blues

История на мим, без грим.
С много сълзи, без лице.
Въртящи се светлини, без любовни игри.
Музика, нестихваща - без усещане за насищане…

За пореден път плочата завърташе една и съща песен. Стъпалата му не спираха да стъпват леко, около споменът за нея. Плътта оставаше тленна, уханието вечно. Не спираше, върховете на пръстите му оросявани от възбудата по последната им целувка, бродеха сляпо по росната трева. Силно напомняща му за нея…

Последен танц…

Фигурата му крепеше рамката на прозореца. Отворен, приятно, задъхано, вкарващ нощната тишина в празното пространство зад гърба му. А там някъде, няколко листа хартия подхвърчаха, литвайки от гальовното чувство на един полъх. Посещаваше го, поне в мислите му, тя никога не си тръгна.

Угарките от цигарата падаха бавно, задържаха се за миг или два на перваза, и после поемаха по маршрута на нощното си пътешествие. Бранеха съдбата, а тя с целувки изпращаше жертвите на своите любовни клопки. Не питаше, никога нямаше и да го стори… усмихваше се доволно и плачеше със същата тази… силна… и нестихваща красота на лицето си. Сътворена от леко отворените устни, мекия полъх на въздишката и… нежността на докосването с поглед!

Също толкова бавно се плъзнаха и сълзите по лицето му. Застинали, още преди да докоснат брадата му. Набола, повече от силно, почти прорастла… стимулът липсваше, контрата не вървеше… шурваше кръв в мига, в който очите му потъваха нейде из споменът в самите тях. Огледалото… на същата онази съдба, не му даваше миг спокойствие…

Обичаше я!

Блещукаше картината. Някакви сенки играеха по стените. Защо го правеха, образът им вечно оставаше пренебрегнат. Любовта в най-голямата си прекрасност, изливаше чувства върху телевизионния екран. На земята лежаха десетки ненадписани видео касети.

Образът, отразен в мълчаливия поглед, хапещ ту едната, ту другата му ръка, навяваше спомени. Много… толкова щастливи, с такава липса, че изпълването носеше пренасищане. А когато той чувстваше нещо подобно, не спираше да мърка, със зачервен поглед…

Шептеше името й, но никой не можеше да го чуе. Потъваше в образа на екрана. Въртеше едно и също, като че плейбека щеше да я върне. Никога…

В пазвата, на величественият миг,
една красота потъна, с очи посивели… на моменти тъжни—
тръгна си, а дори не каза сбогом…
——
интимността утихна, тъгата и чувството на разбитост се усили—

По небето отново се редяха познатите цветове. Но нещо липсваше. Ликът й!
Звуците всяка сутрин напомняха нещо не далечно, но безвъзвратно изгубено… Ликът й!
Миризмата, след всяко подушване, копнееше за нещо, за частиците от… Ликът й!
А пръстите в косите му се бореха с примера на свитото сърце. Заключи се, без предупреждение… една порта, пазеща нежният спомен за…

Ликът й!

« подобни cynical speech, mindcrushing art, those sleepless nights, mindcrush

Добави в Svejo

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. AIvanova @ July 31, 2009

PIF - Prikazka ………… one more time SiX

2. Калоян @ August 1, 2009

Пак хубави неща пишеш

3. mushichka. @ August 1, 2009

усмивка :)

4. Владимир Иванов @ August 1, 2009

В една раздяла има много тъга.Странно е как съзнанието ни не иска да забрави и търси красота и в мъката.Странно е, но я намира.

5. legrandelf @ August 1, 2009

А утрините на август са толкова… ранни и светли…

6. gergana @ August 1, 2009

:) … и нежни и смели … окрилени

7. legrandelf @ August 2, 2009

С риск да се повторя… август, рано сутрин, о… да, рано сутрин… изглежда много добре!

Утрините на август, този път няма да са нощи, като през юни и юли ;)
Въртенето на земята по различен начин ми се отразява, всеки ден. Явно там е най-… голямата мистерия! И захлас :)