Твоят ментор върху 25-и кадър

« публикувано на 26-07-2009 @ 8:13 pm »

фотография: It’s All About Films!
със спомена за: филмът, който не спира да ви разслоява / “Боен клуб”

Кри-е-ни-ца!
Кой ми го каза? Дори не се обърнах. Плюех (кръв) в мивката 1, а зад мен някакъв глас започна да разтяга локуми. Не ми стана по-сладко, даже стиснах зъби и се ударих още един път през лицето. После се засилих с глава, подобно на агент Купър, за да разбия на парченца проклетото, зле аранжирано с кенефния теракот, огледало.

Нямах идея защо при всяко пътуване, точно преди да направя първата крачка в/извън превозното средство, се озъртах. Кой да ме чака? Та аз пътувах сам и нямах приятели. Съдбата дори не засичаше разпредерителите от багажното с моята арбитражна особа. Грация?

Това е като… порно усещането за несподелена перверзност! Че защо ми е такава мръснишка натура, ако сам себе си не мога да изтряскам. Натряскам? Ако се напия, може и да си пусна.
Мастурбирам, тихо при това, по затворнически му, подобно на Франки. Нямам кънтри мелодичността му, но когато свърша - от постерите по стените всички гледат право в мен. За да разтреперят и последната жива тъкан, лишена от кръв заради негово светейшество членът, пожелал си за пореден път да получи простатно харакири.

А когато си говоря, дори сам не се слушам. Знам що за глупости може да роди главата ми. Обаче ако се получа “cooler as I am” 2, нещата ще се променят. Тогава може да чукам с гумена ръкавица, макар и мазилката по тавана от долния етаж да се рони върху главата ми.
Гремлини в гардероба, малки нощни музики от скрина, а на върха на сладоледа - още една изтляла цигар(ет)а…

Престо е манифик!
Глистите - все по-трудни за изсиране.
Като копеле в пустиня, жаден дон Жуан за неаполитанско чергило.

Баста и баски (всеотделителни)… Крем карамел до устните на пъстра хубавица, а в очите - няколко бездънни ями. Трапове издрани, по-лудо и от хипер вентилиращият куб. Няма стени, има образи. Кой е там, ако не аз?

Без себе си не тръгвам за никъде. Може и да гасна всеки ден с по 24 часа (а може би не), но кадрите… не се стапят толкова лесно. От теб може и да си тръгна 3, но зад ъгъла ме чака новият Moi [!]

1 стронциум - съставка от келтско мазило, приятно възбуждаща, крайно надрусваща;
2 естолюбие - плурализмът на Шарл, егоцентризмът на перата по шапката на Наполеон;
3 шизофрения - хомеопатичен наркоманизъм, без дилъри и (директни) физически травми;

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Събина @ July 26, 2009

Няма да се уморя да казвам, че на моменти имаш проблясъци на гениалност, Марти…
Човек винаги намира своя Moi.

Колкото до Франки. Винаги когато съм тиха в леглото, секс или сама, си казвам на ум: “Като Ал Пачино в оня филм с Мишел Пфайфър си! Издай звук, не си в затвора…” - как се запечатват някакви детайли в главите ни - удивително е… Имам и друг запечатан момент, но… друг път…

2. legrandelf @ July 26, 2009

Постерите не говорят, но слушат и гледат :)
Което си е като в затвор (не че съм бил, не че искам да бъда…), но именно Франки, палавника, по престилка и куук-шапка ;)) Той владее (не само стаята)!

:)

3. mindbolt @ July 27, 2009

ДОБЪР ДЕН КУЧЕ

Виждам едно куче на улицата
И му казвам: Как си, куче?
Мислите ли, че ще ми отвърне?
Не? Добре де, ала то все пак ме поздравява.
Знам, това не ви интересува.
Ала срещна ли човек,
Който отминава куче,
Срам ме хваща за баща му.
Такова лошо възпитание
Най-малкото изисква …
а аз не съм особено изискан

Три поколения наследствен сифилис.
Но никого да не обидя, ще добавя:
Кучетата в повечето случаи
На поздрави не отговарят.

Борис Виан

4. legrandelf @ July 27, 2009

За това говоря! :))))))))

5. legrandelf @ July 27, 2009

Кучетата мигат, а аз не спирам да дишам учестено ;))

Бия се насън, на перо, а всъщност - гледам зад завесата. Режисирам ли нещо или така ми се струва?

Гланца по устните липсва, само естествения блясък на кръвта по тях :)))

6. pa4ito @ July 28, 2009

ааа Боен клуб, аааа любимо… пишете ме и мене вътре. С меча се справям перфектно, бойните изкуства ги владеем отдавна, а след време и с пушката ще сме на 6… ;)

7. абв @ November 17, 2009

“Боен клуб” на Чък Паланюк