Марти,

много хубаво това… ама ми трябва поне още един прочит на спокойствие…

Откъде идва неспокойствието? :))

Не от там, от където си мислиш. :) Имам да върша разни неща… Довечера ще си налея вино и ще те чета на спокойствие… Ходи виж, какво има в ентелегентно…

It was a perfect sunny wind and…

“Love was just a glance away, a warm embracing dance away…”

Frank :)

Nature’s tour for retribution!
The effort of the grasshopper is a lack of fear and respect in the masses.

странно че, че дори тогава, в ситуацията на бълхи под ацетиленова горелка, пак ще се надяваме на нещо… феноменални са хората в своята надежда

Като едни биологични видове :) винаги ще се борим за оцеляване, нали?
Или не съвсем. Трябва да ни е гадно, виолентно и… колкото се може по-предизвикателно, за да може след това да се разказва… с векове! Или пък Спилбърг да прави филми, не особено научни, но виж - увлекателно драматични. Борещи се поне за 5 Оскара, влючително филм на годината и най-добър режисьор :)

… най-голямата заблуда на човеците е,
че микробите са по-нисши.

:)

Много правилно!

:))

П.П. Все така в търсене на “Хабитат”…

Живеем, но се чувстваме отдавна мъртви!jiv e toi jiv tam dale4 v afrika;)

… всъщност най-голямата заблуда на хората е че са най-интелигентните същества във вселената, а по ирония на съдбата те са едва на 3-то място след делфините, които са на 2-ро и … мишките разбира се :)))

… абе май отдавна никой (от човеците) не се смята за интелигентен, па камо ли и най-,

но пък и какво му е на третото място,

трето, трето, кой ти го дава,

че и на световното в Америка стигнахме едва четвърто…хахахахахахахахаха

:))))

ааа там със световното беше друга бира… и други кебапчета… и дуги басейни… и едно “айнс, цу-цвай, цу-дрън…” :)))

да, ама все таки си остава най-голямото постижение на българите …
:))))

и като гледам резултата, май хамериканските бира с кебабчета и басейн са свършили великолепна работа

;)

От другата страна на планетата беше ледена пустиня. Бушуващите ветрове бяха порязвали пейзажа хилядолетия наред, за да го превърнат в земя, обитавана единствено от сенки. Нямаше вода. Нямаше слънце. Имаше само легенди, развявани от хищните небесни маси. Те се трупаха на преспи и сковаваха в прегръдката си отдавна загубени спомени. Денят, в който планетата спря своя ход, никой не помни. Шир. 263 милиона км2 бяха погубени от стихията. Ако има по-голямо зло от човешката глупост, то това е жаждата за познание - иновативната мисъл, крепяща величието си на върха на иглата. Там, където танцуват ангелите. Вятъра навън вие и снеговете приглушават стъпките ни. Крием се в дупки под земята и страним от спомена. Сега сме умни. Но малко. Загиваме. Полупрозрачни, далеч на юг, се синеят каньоните, приютили последните останки от цивилизацията. Сред острите ръбове на планините от кристализирана вода, по някакво чудо виреят синьо-зелени водорсли. Никой сред нас обаче не помни защо ги наричаме така. Нямат цвят. Нищо няма цвят от тази страна на Граничния меридиан. Оптите да ги култивираме за растеж под земята обаче са неуспешни. Изпращаме събирачи на повърхността и мнозина умират. Въздухът там е с температурата на течен азот. Прогаря кожата. Полъхът, навлязъл в дробовете ги разкъсва. Сбъсъкът с човешката топлина води до анихилация. Групите намаляват. Запаси няма. Само сурово човешко месо. Понякога вкочанено. Понякога още дишащо. Умираме и се изяждаме. Не умираме и пак се изяждаме. Вкусът на плътта е оставил кървави следи под ноктите на всички ни..

(…)