Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

23-ти юли, 10 минути преди 3 сутринта

« публикувано на 23-07-2009 @ 2:50 am »


Някои неща се помнят, за други се оглеждаме.
Когато спрях да се оглеждам, остана само погледът.
Последният, но запомнящ се.
Прикачена въздишка на облекчение, че всичко свършва…

Няма как да го забравя, неминуемо запечатан,
спомените се превръщат в картини,
огледални образи, пръснати по небето - в чиста нощ,
във водата - премрежена от концентричните кръгове на капки дъжд.

Не се говори за това,
не се усмихваш заради това,
стоиш мълчалив, загледан,
към земята…

А Тя, като усещане, дори напуснала физическата си форма,
докосва сетивата и… не си отива.

Липса не се запълва… а и не трябва.
Неповторимият пламък в очите е незаменим.
Усмивката също, а… смехът, понякога плач -
се помни най-силно!

Вероятно ще разберем,
но подобно на други преди нас -
няма да можем да разкажем за това…
Трябва ли?

Приеми го като пътуване,
но без телефонните разговори и писмата!
Запомни го като последна прегръдка,
от която и да искаш не можеш да се отлепиш…

Трябва ли?

Не говоря за това,
не се усмихвам заради това,
стоя мълчалив, загледан,
но не и към земята…

——

51 години бяха твърде малко…

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. si @ July 23, 2009

Прегръщам те силно и смирено.
Колкото и да са, никога няма да са достатъчни. Винаги ще ти липсва, но и винаги ще живее в теб и чрез теб. Усмихни се днес заради нея…

2. AIvanova @ July 23, 2009

и 12 години след това не мога да пиша по темата…hurt

3. Yossarian @ July 24, 2009

Същата загуба…преди 5 години… останаха толкова несподелени радости и толкова неводени разговори… и невидяни усмивки…

4. legrandelf @ July 24, 2009

[...]

« Саламът, който не ти убива, но те изпълва по-силно ! Жълта преса, vol.1 »