» § « Cynical Speech™ » Саламът, който не ти убива, но те изпълва по-силно !

Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Саламът, който не ти убива, но те изпълва по-силно !

« публикувано на 21-07-2009 @ 11:01 am »

фотография: John Richardson’s ICIS
слушайки: сирени, на дъното на океана…

Определено днес се чувствам конфликтен спрямо вегетарианците и дашно поемам всякакви салами. Мисля си, ако бях жена… какви ли щях да ги върша? Ами прякорът ми? Курветината би бил прекалено слаб, за да опише поглъщаемостта на оная ми работа.
Щафети им дай на блогърите и… ще се разсипят да вагиналстват списвайки… ‘Арно им, както и на Говорилня, че ме подпряха доволно с този мисловен шпеков салам: “Това, което не убива, но те прави силен! – Щафета”

Всичко и всички сме преходни. Ако не разбирате това кратичко изречение, хм… по-добре да спрем до тук.

Може да живеем безгрижно, да се правим, че нищо не забелязваме или да поемаме (количество) отговорност(и). Разклоненията блещукат и се размножават по-бързо и от най-смъртоносния вирус, инжектиран в катализиращата го кръв на живото (все още) същество.

Ако си нямаме онези малки и много славни върхове (а и спадове), по никакъв начин не може да оценим контраста на сивото, стапящото ни ежедневие. Дали ако се намирам на съзнателното морско ниво, ще ми е по-лесно и приятно да си кажа: “И по-тежко е било…”, мислейки си за най-долните случки, които са ми минавали пред очите, или ще предпочета да потъна в приятни спомени с: “Ах, невероятно беше (тогава)…” и да се правя на сляп, докато не отмине опасността от страхопочитание към заобикалящото ни неизбежно битие?

Изтърканата фраза за това, че което не ни убивало ни правело по-силни, е такава поради една единствена причина. Като са ги мислили навремето (разните му там мислители и философи), е трябвало да се съобразяват с кратката форма. Пиши ти с перо от патка, а? Не е като сега. Мога да си позволя да иванвазовствам под формата на изречение-абзац (не по-малко от 250 символа). Важно е обаче какво достига до вас.

Споделям истории, измяслям други, но в крайна сметка целта е една и съща - да докосвам. За тези, които ми разрешат да бъдат докосвани.

Споделяйки едно нещо, което вие евентуално ще почувствате близко до/за себе си, предразполага вашата натура да се отпусне в реакция. И… не се получава напикаване на обувките, всички си го стискаме този мускул, а едно доверие около емоционалния обмен.

Ако трябва да посоча нещото, което смятам за най-силно определящо ни, филтрация така буйна, способна да направи с нас както чудеса, така и да употреби човек като ръкоделие в хватката на най-ужасяващите житейски фракции, ще “изкрещя” с големи удебелени букви… ЛЮБОВТА !

Тя поражда палитра от чувства от едната крайност, до другата. Заради нея сме способни на много (във всички посоки). Със сигурност не ни убива. Времето дори не ни убива. Само хората се убиват един друг. Поправка… живите същества. Неща като ревност, обсесия и политане са все окрилени от любовта.

Знам, че вече гледате на мен като на Лили Иванова, но ви уверявам в едно: Снимките ми в “Плейбой” са фотошопска изгъзица! Много ви моля…

Това е общият елемент. Защото докато си говорим сладко-сладко тук, някъде там, от другата страна на планетата (пф, глупости… на 20 метра от мен, по “Витошка”) гладуват хора. За тях основния проблем е да оцелеят ДНЕС. Ако утре имат възможността да пръднат на пейката, докато сутрешното слънце им влиза под мазните, некъпани от седмици коси, то това ще е връх за тях. И то какъв! Върхът на Данте!

Всеки с проблемите си - другият обобщаващ поток, затова… по-добре да четете истории (написани от мен вече, или такива, които ще роди съдбата ми в бъдеще), отколкото да излизам с тиренца тук, като споменавки. Животът е толкова пространствен… и така… преходен, че се чувствам нищожен, спрямо общото дихание на планетата Земя.

Поемаме салами постоянно, някои по-дебели, други по ловджийско-наденишки тънки… бахурно релефни, мръвчести, меки… твърди, направо от камерата, но ги оценяваме. Постоянно. Обичаме да ни е гадно, за да може като изплуваме от пикнята, да се порадваме на глътката чист въздух. А лайняната линия я държим близо зад нас. За да може да ни напомня. Всеки ден!

——

Помахвам с усмивка към Влад, Графът и Светла, за да продължат блог-битието на проблемите, които ни каляват като характер…

« подобни cynical speech, lifestyle, memories

Комитата рече: "Стига толкова, Елфе !" - Авторът на Cynical Speech ЗАБРАНЯВА статиите му да бъдат публикувани в svejo.net !

Посей семето на мъдростта си »

Trackback | RSS 2.0

1. Събина @ July 21, 2009: Обърна го на Циникъл Родопа ООД тоя блог днес… после ще чета :( нямам време сега…
2. legrandelf @ July 21, 2009: Много салами се събраха в ремаркето и взеха да намирисват, затова… ги пуснах в консумация :))))

Не става само с чакане, иска и… писане! :)

Но “Циникъл Родопа ООД” ме радва! :)
3. Събина @ July 21, 2009: а Родопа, Циничната, вече има друг привкус май…
4. fen @ July 21, 2009: Месопреработвателната промишленост да заповяда в света на циничния салам, аааа елф. Между другото, какво ще кажеш за марка шпек-Циничния Сал-Ам?
5. gabfest @ July 21, 2009: Поклон към салама, ГОЛЯМ ЕЛФЕ!
6. legrandelf @ July 21, 2009: fen, добре е, харесва ми идеята, макар и малко арабско да ми звучи :))))))) Като шейх, хохохо!

gabfest, удоволствието да изям салама… беше изцяло мое, мейт! :))
7. AIvanova @ July 21, 2009: често… силно… дълбоко… прикриваш същността… отново 6
8. Графът @ July 21, 2009: Ей, стар човек съм, стига игри и щафети! :-D
Е, хубаво де, нали не мога да отказвам… ;)
9. legrandelf @ July 21, 2009: Съобрзявам се, съобразявам се… колко да се съобразявам :))))

В крайна сметка ритмувам темпото да е по-лежерно и да няма нужда от големи почивки между сетовете :))
10. Zelengorova @ July 21, 2009: Саля(м)алейкум :))))

е на тая тема мисля да ударя мини романче.
така, че ще се почака явно, щото не съм сядала на компа комай от месец и нещо не ми свършва серията :))),
но … ще опитам и хайку вариант, който после ще ползвам за слоган на романа
11. Yossarian @ July 21, 2009: в невъзможност сме, Лего. С всяка глътка умираме по малко; във вените ни се влива живителния кислород, който също така неумолимо подхранва нашата оксидация (стареене). От друга страна, ако спреем да поемаме кислород, се убиваме.

В тази дилема бодряшкия вик, че каквото не ни убивало ни правило по-силни, сигурно е дошъл от някой шмак, току що преживял испанския грип през 22-ра…
12. Събина @ July 22, 2009: Наистина ли мислиш, че любовта прави по-силен? Че не убива, не убива, ама по-силен. По-скоро те прави по-резистентен…
13. Крис Ванев @ July 23, 2009: Любовта е религия
Любовта е мироглед
Любовта е кислород
Любовта е кръв
За любовта няма мисъл, просто порив
И докато не забравяш да чувстваш,
любовта никога няма да ти напомни каква илюзия е всъщност.
ps. За любовта в крайност. Или има или няма. Половин любов е като половин отрязана глава. Половин неизживян живот.
14. Крис Ванев @ July 23, 2009: L.O.V.E - Frank Sinatra
15. gergana @ July 23, 2009: love conquers all, let us be surrender
16. gergana @ July 24, 2009: …някой май се е предал на Любовта, сега ние ще се наслаждаваме да пием от елексира на преливащата му от чувства и вълнения душа…

в очакване

:)
17. Zelengorova @ July 24, 2009: Ето от мен.

Зайчето пак ме сръчка в ребрата :))))
Ако не са твоите въпросчета Събина, ще си спя зимен сън и тиди… :)))

И аз вярвам, че единственото което
ни убива е това, което и дава живот - любовта или нейната липса.
Само живота може да ни убие. (както приятно отбелязва Yossarian, кислорода, без който не можем да живеем, всъщност е този, който и ни убива, заради разрушителните окислителни процеси, които предизвиква/.
Само любовта ни направи по-силини, именно защото само тя ни отвежда на границата, където надскачаме себе си, преодоляваме страховете си, изпитваме издържливостта, способностите си.
Съгласна съм, че любовта прави по-резистентен човека, че повишава съпротивителните способности и устойчивостта. Може би и от там идва често съпровождащото чувство за недосегаемост, което пък е в силен противовес на усещането за смърт(ност).
Да се сещате нещо по-силно от това, което може да пребори инстинкта ни за самосъхранение?

А няма ли такова силно “безрасъдство”, не бихме прогресили като човеци.

Инстинктът ни за самосъхранение, включва всички Его-съхранителни защити (разг. можем да ги наречем Егоизъм), между които е и страхът, в цялото му разнообразие. Егоизмът, колкото и да ни пази е преди всичко ригиден.
Единствено любовта го преодолява. И често това се случва на границата между възможното и невъзможното - между живота и смъртта.
18. legrandelf @ July 24, 2009: Тенкю, тенкю (за включването) :))
Сега ако и Влад допълни, пък и Графът :P
19. Събина @ July 24, 2009: Моля Светле, пак заповядай. :)
20. Събина @ July 26, 2009: Айде и аз…
21. vlad @ July 27, 2009: Ще се включа съвсем скоро :)
— нали характера ми е спокоен като на тетевенски поп ракията.
22. Графът @ July 28, 2009: Виждам, че не се е появило автоматично, затова за архива :D
„Това, което не ни убива, ни прави по-силни!”

И благодаря за сърдечния коментар, legrandelf!
23. legrandelf @ July 28, 2009: Няма защо! ;)