Парче бахур: Седмичен граф(ик)

« публикувано на 21-07-2009 @ 9:38 am »

фотография: “La Chagrin” представя kingpez
слушайки: Frank Sinatra - My Way

Щафетно разголване (една стара и забавена, но не забравена провокация от Събина) за пъстреещото в черно-бяло ежедневие на един Cynical Speech-er.
В следващите редове няма да има мръсни думи, нито секс, нито дори порно (о, Боже, как посмях да го напиша това). Изпепеляваща страст и хумор - ще липсват, както винаги. А за любителите на безхаберни цинизми, далеч над нивото на вулгарност - направо затваряйте страницата!

Сутрин не се събуждам, а просто агонизирам насред завивките. Приятно е, особено след като от 4:30-5:00 са започнали набезите на Живият дявол Мишел.
Ако все пак се събудя без крясъци, викове и летящи през стаята котки, това е добре. Давам си малко време, да вкуся от себе си (не, не засъхналата по врата ми собствена семенна течност, от чекията на заспиване), след което се подпирам на мивката в банята. Плацик, плацик, колкото да не ми стои сухо лицето и после се залавям със събиране на компа и приготовления за работа.

Лесно е, когато го правиш всеки ден от толкова години. Сигурен съм, че мога и със затворени очи. Даже развивам шесто, понякога и седмо чувство (с оная си работа, за да се пазя от изненадващите атаки на гай-джин нинджата Мишел - ако продължавам да пиша за този котарак, скоро ще превърна блога в личният дневник на един космат прекрасник).

Чистенето по задника на тоя палавник отнема по-малко от десет минути. След като му бутна и малко живителна смес (от не знам си какво и по-добре ще е да не знам и занапред), изхвърчам за работа.
Пътя е до болка познат и ако не слушам музика (по-стара и рипийтвана от филма “Хакери”) въобще не се виждам.

Винаги, след като напусна входа на блока… плювам. Надясно. Не знам защо го правя, но е навик. Не го водя за суеверие, ама не се трае вкуса в устата ми, нищо че съм се мил преди това. После започвам да се кефя на физиономиите по пътя. Има едни досадни улични мастии (днес за малко да ми докарат рана на глезена), които винаги заобикалям с внимание и… си представям как им (о)пръск(в)ам мозъците с водния си пистолет.

Мятам се на нещо за “Орлов мост” и с хумор от гума се подпирам в телата на другите пътници. За малко да забравя. Ако времето не е отчайващо английско, търся с поглед слънчевите лъчи зад хотела. Много приятно ми действат.

В убер якият ни ГТ освен да се държиш буден и в съзнание, друга работа нямаш. Судоко не решавам, но обичам по много нагъл начин да надничам във вестниците на другите. Чета… за да не забравя как се прави.

Правя си понякога разходка от “Орлов мост”, през градинката, към Попа, оттам към “Витошка”. Друг път ако ме мързи, просто си развявам членообразната гордост по “пешеходния” булевард. Разбира се, пазя се от профучаващи трамваи, велосипедисти и… (м)оторизирани СОТ-аджии. За наглите регистрации (от всякакви български градове и села), които желаят откровено да прегазят мен и други (не)мирни граждани, няма да говоря сега.

В офиса - връзвам се в нета и започва рахатлъка. Казвам добро утро на пътеводната ми звезда si, при което тя ми отвръща със същото. Губя маса време във “висене” над Фейсбук, Майн Шпейс (глупости, тука не влизам), Скайп и… поща и… блога и… много други онлайн разсейващи пришествия.

Често работния процес не започва преди 9 и половина, особено когато ме налазят интернет проблемите в офиса. Много обичам рано сутрин да се навирам по(д) бюра и паланки, да се мацам ли, мацам! Пхуууууу!

След като съм се прегрупирал - работя. Кодене му е майката и понякога се заспива на свежа глава. Обедната почивка вещае концентрция над някакво ядене, а и бира. След което настъпват тежките часове на “Остани буден, путко !”.

Не си тръгвам в 17 и 30, защото… като че винаги чакам нещо да се случи. Запълвам това чакане с работа и така компенсацията от помоткването през живия ден се случва.
Телефона (винаги) звъни в някой от следващите половин часови интервали. Офертите за бира, разходка или безцелно “висене” в офлайн света са квалитетни. Гледам да не ги пропускам. Когато се случи някой такъв бизнес модел на социален контакт, препускам към събитието.

А ако случайно няма раздвижване на нечия сперма в кура или вагинален сок по ръба на срамните устни, докато притежателят им си е мислил(а) за мен, то тогава не бързам да се прибирам вкъщи, а се пошматквам из центъра. Обичам да пия бира по пътя или да се каширам някъде, на видно място, пленен от невероятната гледка на бюстове, окървавени физиономии, стари такива, клошарски представители и… изобщо - ежедневието в столицата ни. Много инспире идва, така че не се оплаквам (засега).

Вечерта е весела, ако се прибера весел. Тъжна, ако съм се надишал с прекрасен нощен въздух и мигове под звездите. Меланхолията ме обзема и… пиша ли, пиша. Музиката е задължителна, неяденето - също. Както нямам закуска сутрин, така и вечерите често са без… вечеря! Но възбудата е важна, а тя фигурира, почти винаги. Понякога като пъстра картина от изобилстващ фурор, друг път… както вече казах, имагинерна зависимост от това, да дълбая надълбоко в себе си.

Заспивам в неопределен час и… винаги е хубаво. Не помня дали се усмихвам. Но със сигурност отпускам тяло върху матрака. Понякога спя незавит… друг път, сгушен.

Уикендите… уикендите… те са толкова очарователни в пълнотата си, че няма да мога да ви ги опиша тук, а и си има една обособена категория за това - Пътешествуванията (разбира се, само част от уикендите биват толкова културни).
А друг път са толкова прозрачни и просмукани с много сън, филми и неизлизане от вкъщи, че… три думи ще са достатъчни: Стига ви толкова !

——

Щафетника достигна до вас благодарение на месен комбинат “Cynical Meat”. Моля, следните персони да се включат в раздаването на гастрономическо(то) удоволствие: si, Скарлет, Силви, Totenlicht и Xunap.

Аривидерчи, рагаци!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. totenlicht @ July 21, 2009

ха ха, бАхур да има, това е важното! :))
обещавам, още днес ако ми остане време, ако не в най-близко време :)

2. Събина "Себичната кучка" Панайотова @ July 21, 2009

Много рано те буди. Пиер се научи около 0630. Но се научи, че когато спя - спя! Не си игреам, не се хапем и не трябва да ми рови косата. Само си спи спокоен до мен и ме чака да се размърдам.

Но за сметка на това е изместил дори сутрешното ми кафе от графика! Първата ми работа вече е почистване на банята… :)))

3. Събина "Себичната кучка" Панайотова @ July 21, 2009

PS: Онзи ден като я видях тая снимка, първата ми мисъл беше кога ли ще я използваш. :))) По-бърз си отколкото очаквах…

4. Събина “Себичната кучка” Панайотова @ July 21, 2009

хахаха, айде после ходи обяснявай сега!

5. legrandelf @ July 21, 2009

totenlicht, когато ти е на сърце :)))

О, Себична! Как да ти кажа, помагай ми (за да не се налага да редактирам) :)) Копирай си името или внимателно си напиши старото, хохохохо :))

6. Събина @ July 21, 2009

Може да ми харева, О, Цинични!

7. Len @ July 21, 2009

Казват ,че съществуват места,където като седнеш и гледаш достатъчно наоколо,цялия свят ще мине покрай теб.В такива моменти,гледайки как животът се движи пред теб,отпивайки бавно от бирата са незаменими.Апропо - изживявай пълноценно всеки един миг от живота :)

8. si @ July 21, 2009

Хей, това с плюенето на дясно ще ме скъса от смях :Р. Да, деня ми не същия когато не ти кажа ‘Здрасти’ и не се усмихна на комп-а, с лудата идея, че ме виждаш :)))
Благодаря за щафетата, ще се постарая да не те разочаровам :)

9. legrandelf @ July 21, 2009

Len, да, много обичам по филмите някой като го изсипе този цитат (примерно Таймс Скуер или някое друго многолюдно място) :) Може, и ще се изсипе целият свят! Значи, дори и да стоя на едно място, без да обикялам света, последният ще се “сблъска” с мен :)

si, знам, знам! Липсват ми утрините обаче, когато се заливаше с кафе, докато четеш някоя “пълна глупост” :))))) Скоро не съм писал такива, хехехе.
Знам, че ще се справиш добре със шпека! :) Очаквам го!

10. pa4ito @ July 21, 2009

Я, Елфа можело да бъде нециничен… Елф, да не си настинал бре :))) Я влизай веднага у правио път! Тя Бъни верно те провокира, ма ти не й се давай :Р
Между другото що не си вземеш едно колело, ще спестиш “социалните контакти” в ГТ-то. :)
А наистина вечер е яко с бирка да наблюдаващ хората…

11. legrandelf @ July 21, 2009

Не знам бе, Пламка, нещо слънчето пече по инакво :))) Греещо, ама нецинично :)) Та викам, бах, нещо съм се повредил :)

А с велосипеда няма да се справя :) А и да му бях факир, освен пред НДК, другаде из София не бих го карал. Известни са случаите на неуспешно отскочили от колелото пътници, които са били “катурнати” (смело и доста слабо казано) от разни други ПС-та :)

Отказвам засега, а бирата е класика! Няма две мнения… жаден съм :)

12. Силви @ July 22, 2009

Марти, Мартии, както винаги, много добре си успял да пресъздадеш частица от своето ежедневие.. аз и да искам не бих могла така.. :) Затова за сега ще остана пас по отношение на продължаване на щафетата … но си ставям прозорче, когато ми дойде музата, да се реванширам.. ;) Благодаря ти, все пак за поканата! ;)

А и да напомня, чакам снимки на “Живият дявол Мишел”. :)

13. Len @ July 22, 2009

Ами не само по филмите е така :) Вгледай се в дребните неща наоколо и ще откриеш множество прилики.Дали ще зяпаш в New York,Tokyo,…. навсякъде е едно и също само дето има някакъв оттенък.
Важното е да започнеш с усмивка :)

14. legrandelf @ July 22, 2009

Силви, no pressure, girl :))

Len, не знам дали лежиш сега, разхождаш се или правиш някакви други неща, обаче си прав :P