Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Пламенно трамваен [Jam]

« публикувано на 17-07-2009 @ 7:36 pm »


фотография: Tramway clipart
Jam начало: Крис и Спирка #1: “Фестивалът на детската баничка”

В море от коркови тапи, Арчибалд затвори чадъра си. Шмугна се между правостоящите, накичени със сребристи паяжини съблюдвачи, като внимаваше да не одере нечий хастар с механичния си дъждобран. Перката на гърба му отдавна бе спряла, но крилцата, с които любовта го даряваше, се грижеха за лекото стъпване наоколо и пъстроцветното сладоледено изражение на подминаващите го.

Спирка #2
“Трамвай [не]желание”

По много и по малко. С вълнуващо звезделюбие, хранително удостоверен и пърхащ от умиление, премрежил поглед, натоварил се с мушички, главата му не спираше да бръмчи, а возилото тракаше ли, тракаше.

Беше избрал мълчаливо да се усмихва на суетния мравуняк в мотрисата. Отнякъде скръц, от друго място пръц, но вълнението присъстваше, дори без ноти от водевилство. Настроенията ги имаше, а прекрасността - струеше.

Героите имаха различни самоличности, макар и тихомълкващи в своето едноличие. Нямаше общ цвят, но миризмата се разстилаше по стените. Прозорците бяха запотени, приличаха на църковно-канонични творчески етюди. Бърборанковците заеха първия ред, а няколкото ръце, “галещи” се в изящно избръснатата брадичка на Арчибалд, спомогнаха за възкръсване на едно забравено настроение.

Танцът на стрелите, бодежа във очите,
морковено синьо и кристално “Арлекин”-о,
до потрес във мимоза, от капката лактоза,
претенциозно и възвратно, като отпадъче тъй блатно.

Отгоре, покрай средата,
красота замърка му в брадата,
плевелно отдаден, с езика си забавен,
какавида той разлисти, като ризото, но без глисти [!]

Ер малък, О, на руло.
Ер голям, Я, поредната дрисня.

Вулгаризма във очите в миг застина. Вкусът от гроздето сефте отмина. Поглед с погледа пресече, мисълта и нотката на качество разсече. Гладка кожа, че и бяла, много мила, при това и вяла. Словореда се разкъса, на небето облаци донесе. Здрач под веждите, с горчивина в ръцете, загубено усещане и тиха мъка, пресипнал-отминаващ.

Триста дяволи по рамената, ник’ви ангели в главата. Без лимонче във устата, загуби си мисловната предплата. Мъркащ, докрай объркан, но замечтан… смята и върти го, все ще да е блян. Отказа захарта, препечият хляб и хвърконожа, балистично изчерви се, бръкна си във джоба.

Махайки, ще да блесне. Прояви се в сиво, и не чудесно! Оттук до края, скоростта му все намаля. Бърза Арчи да домогне, спасението на бляна…
Вратите се отварят, горска принадлежност. Разруха във устата, зъбките разклаща, месесто пропъден, погледа размесен… остави купчината твари, обагрени в робизъм.

Глътка въздух чист дойде му, като раждане прие го. Себелюбест, по малко мъхест, ръце разпери и изсмя се. Весело проплакващ, чадъра си разтварящ, завличайки се бързо в планината на тълпата…

Силен шум, звънец и нова спирка, подема мен оттук търпеливата Чернишка !

« подобни cynical speech, mindcrushing art,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Събина @ July 17, 2009

Точно прибирайки се с трамвая си мислех колко е култов…

2. legrandelf @ July 19, 2009

Трамвай Петица с цялата си усмивка е желязно място! :)))))))

« Пасиращ вулнераблизъм Üniversal представя: Хер Brüno зе путмайстер »