Пасиращ вулнераблизъм

« публикувано на 15-07-2009 @ 3:10 am »

Насред чутовната обител на “Art Hostel”,
лежерно развил се “клозетен” джем сешън /4-ти юли 2009 година/

К: Кафявата купчинка се изсмя на изгрева, морнин!
М: Обичам, гол по пясъка да тичам… но от това, най-повече обичам неосран на сутринта да се събудя, да се събличам и… да потичам /б.а. като текване/ и завъртам цикъла обичан, когато всички към мен поблейваха, и бях об(р)ичан…

К: Знаеш ли, понякога щастието е наистина лайняна карма, и въпреки че се усеща свръхдоза от цветове, в края светлината е мижаво-прозрачна и още по-тъпо - знаеш, че свършва.
М: Кървавата пътека, се превръща в напън неугледен, кафеникаво потребен, като едно задължително тийн послание, върху т-шърт неизгладен! Подскачам на пръсти, чевръсто, без пламък в очите, но достатъчно възбуден… във въздишките на една илюзия…

К: В пускането на водата, бунта на микробите изля мистиката на кафевия цвят. Щастие в очите.
М: Имам си дракон-чевръст, с преобладаващ среден пръст, размахан по-свадливо, но не особено правдиво, градирам като фашист, с миризма на машинист, лайняна архитектура, преди всичко - не ми дреме на кура…

К: Пицата на Буковски не рефлектира в/у организма като ментова лимонада и затова няма как да бъде красиво изражение. После продължава в ръкоделие, защото те са workshop на неизживяното, фантастичното муле на телесните потребности.
М: Идва Джон, изръсил торба с лайна, извън телеснината си, … подръпва си ухото, пазари се, а всъщност желае да ебе, повече отколкото потребността му… да се изсере! А музиката къса гъза му, но той е познавач - и продължава!

К: Искаш ли да се напиеш, докато оправям отчета, а? Но няма драйфаш в/у фактурите, ок? Ще опикаеш Бюрото, ще накъсаш одиторския репорт и ще си оакаш лицето във възбуда за отрицания. Възбуда за понеделнишко Ако.
М: Има една тежест, на прекомерна жестокост… тежко е и много върло… вълнувам се, но никой не желае да се отчитам. Представям си доклад, в който изсипвам стойността на собствените си лайна, а до мен - хубаво момиче, разтваря пазва… възбудена… и иска от мен фетиша си - сране!

К: Забавните моменти на личното творчество, не фантазията, се отличават в своята интимност. Точно в нея се спънах, когато посрещнах лайната на твоите страхове.
М: Лек глас, идващ от килера, капки от тавана, отлежали сълзи, с трепереща ръка, бърша плача от задника си… но някак с мръсотия в душата, гребло и лайна по стената… Мързи ме, ухая на фекалия… употреби ме - МЕКО!

К: Щастливи са ваш’те лайна, които се извиват без да поглеждат омазания гъз!
М: - Не мириша! - каза гъза ми.
- Чист съм - следователно съществувам… - каза ануса ми.
“make TEA not WAR”…

К: Умерения акт се познава по салатата и няма как да има вкусни репички в нея. Заспала меланхолия, предубеден сангвинизъм и едно хоперистично лайно невъздържано размаза хумора на дупката.
М: Макар и омазан, целия, заставам под душа, за да се окаже че водата я няма… има кал, тече на парцали… Но това не е КАЛ… това е ФЕКАЛ. Невъздържан, преоткривам себе си и застивам с усмивка, лайняна при това… но не крайно себична!

——

С липса на ухание от добро-утрешни азалии…

« подобни cynical speech, table for two, lifestyle, quiz

Комитата рече: "Стига толкова, Елфе !" - Авторът на Cynical Speech ЗАБРАНЯВА статиите му да бъдат публикувани в svejo.net !