Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Мишел дьо Сад: Порно изповед

« публикувано на 13-07-2009 @ 2:09 am »


Откъсите са подбрани от личният дневник на Мишел дьо Сад - циничен котарак на пълен работен ден…

Сутрин е мъка!
Трябва ли да казвам, че утрото ми започва в 4:00 часа?! Налага ми се да търпя голият гръб на стопанина, досадното му хъркане и… лошият дъх! Не стига, че е кокалив, ами и стоварва единственото месесто нещо от тялото си - задника, право върху мен. А уж преди да заспи, с нежен гласец ме прикотква: “Ооо, Мишел… ела да те гушна !” - Мерзавец! Проклетник! Ужасник!

Хапя го - без жал. Уж да помръдне малко. В повечето случаи се налага и лапички да вкарвам. Но и това спрях да правя. Защо ли?! Що за перверзник трябва да си, за да сънуваш всяка вечер еротичен сън. А може би думичката еротичен е слаба… за всичките тези двучасови ерекции. Мъжкар-стопанин - но защо ли на мен се падна честта да деля матрак с него?

Колкото и безпощадна да е съдбата, накрая слънцето изгрява. Въпреки агонията ми от вечерта без капка сън, стопанинът се събужда. Тъй като нервното му състояние от последното пълнолуние е отминало, сега е радостен и желае quality time с пухкавия си любимец. Но мен никой не ме пита… искам или не, в душевен мензис ли съм или обратното - катарзисен фурор. Има ме за пазованче! Не става така!

Цяло чудо е ако пропусне да ме настъпи. Завирам се в най-глухите ъгли, а некоординираното му тяло все довлича безпощадността на невниманието си върху опашката ми. Понякога е по-лошо, задните лапички проплакват. А аз освен да мяукам неистово - друго не ми остава!

Истинското чудо обаче е ако все пак получа някаква храна. Веднъж минаха 36 часа, преди да стане от компютъра си, за да ми даде няколко залъка. Всъщност… не бяха залци. Тъпче ме с консерви, заприличах на тенекиена подлога.
Наложи се да изтичам до кухнята, да се покатеря на масата и да съборя купата с кайсийките. Вдигна се божествен шум, отнесох няколко шамара, плюс координирано настъпване на опашката, и най-важното… Триумф! Нахрани ме!

А вероятно нарочно го прави или просто е по-глупав, отколкото си мисля. Започва да рови в пясъка ми, докато се храня. Чистел бил… Точно до главата ми, лакомо набивам прясно “сготвената” консерва, той решава че по гащи, клечил на паркета е най-удобното време (и място) да рови из… котараци и мълнии! Безобразие!

После нещата малко се нагаждат. Излиза навън. Като го знам каква пройдоха е… не ми се вярва, че ходи на работа. Мързеливец такъв. Поне като се прибираше, да не внасяше само мръсната си физика (особено стъпалата му) и тежката си раница. Ех, само ако водеше някое момиче със себе си… те поне са гальовни… Как да го чакам на вратата с весела муцунка и мустачки, готови да измяукат щастливо по негов адрес?! Чудя се как да го издера повече!

Какво мислите мога да правя затворен по цял ден? М? Вие ми кажете. Търча из стаята, понякога в коридора, вилнея в кухнята, тоалетната не е за предпочитане, но тъй като е едно от най-чистите места в апартамента… как да не се увъргалям там! Обичам да мърсувам. Минавам около тоалетната чиния, после се засилвам към матрака му и… воала! Троен аксел с пляскане на лапички във въздуха. По гръб и се въргалям. Ще ме смазва той, докато спя… хаааааа! Качвам се върху възглавницата му и тъпча ли, тъпча!

После с една засилка, скок и… право за завесите! Няма да ви казвам какво се случва с “праните” му чорапи, докато го няма вкъщи. Прани били те! 20 еднакви чифта имал той. Може и да залъгва приятелките си, но мен не може. Та нали и аз имам пенис, знам що за животно е мъжът!

Намеря ли вещ - събарям я! Оставена безпризорно хартия, особено ценна за него - накъсвам я. Демонстративно влизам в легена с пясъка и разравям колкото се може по-навън. Да му се отвори малко работа, тъй или иначе посърнал след като се прибере, няма да му е до мен, поне гнява му да си навлеча.

А вълнуващият миг идва. Грижовният стопанин се прибира… в 23:00 часа. Работил! О, да! Говори ми на опашката! Мъркащ лъжец. Блещукат му очите и това не е от препотяване в следствие на труд. Или се е алкохолизирал или е близал нечия…

А мен - дори не желае да ме погали. Какво ли не правя - драскам го, навирам се в краката му, ближа ги, независимо колко мръсни са - пак… никаква заинтересованост! Обаче го виждам, че си взима нещо за среднощна закуска. Изчаквам, докато езикът му се напои със слюнка. В мига, в който надигне сочното парче храна и го доближи до устните си - пуффф… свършвам си биологичните нужди от голяма степен. Миризма… гледката на очите му, пълнещи се със сълзи, силно притворени е безценни! Миг наслада… единственият!

Отнасям си въргал, но пък и аз не оставам по назад. Последната вечер му докарах три белега на левия крак, една дълбока рана от зъбите ми върху дясната му длан и… цялото кресло мина ре-дизайн от двете ми предни лапички. Много съм добър! Трябва да направя изложба с надслов “Съсипани мебели дьо Сад”. Има извратени аристокотки от Франция и Италия, които ще излапат творенията ми по-бързо и от топъл хляб.

Не ми обръща внимание на игрите, нито на брилянтните танци. Катеренето по стените - хич и не помръдва. Освен да си гоня опашката и да се правя на победен, докато бавните му ръце “бягат” от котешкия ми рефлекс, няма какво друго да правя. Отегчен съм!

Принуден съм безропотно да се бутна сред завивките му. За пореден път. Така да бъде… до 2 и половина няма да ти дам да заспиш. Ще ти драскам стъпалата, ръцете… изобщо, всяко парче плът, което остане не завито. Ще те чакам, докато успокоиш дъха си… почти потънал в сладките си порнографски сънища. Ще тропам по пода с най-демонстративния си котешки галоп. Няма да те оставя да мигнеш… защото така или иначе цикълът ще се завърти и пак в 4:00 ще летя из помещението, подмятан от Сънената ръка на раздразнението!

Мразя те!

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Събина @ July 13, 2009

Хахаха, колкото и да се опитваш да ми откраднеш идеята, аз пуснах цял блог на Пиер, не просто статия ;Р… Ша видиш ти!

2. legrandelf @ July 13, 2009

Съжалявам, че ще ви разочаровам конспиративното мислене, госпожице Събина де Пиер :)

Но този пост беше на пендинг от събота ;)

Идеята ви за личен блог на вашият котарак :))) е поизостанала във времето :)

Познати са ни личните блогове на животни като:
- Мишока Гертруд
- Игуаната Пешо
- Опосума Григор

трябва ли да изброявам още? :)))

3. Събина @ July 13, 2009

Да бе… тия с пендинг ги разправяй на някой друг. :Р И ние имаме блогове, и ние ползваме “пендинг”!

4. Viktoriya @ July 13, 2009

хаххахххах.. О, милия Мишел!!!!

На какво подложихте милото коте… не ви е срам!!
И Марто… Мишел со го набутал в пералня - не те е срам???
Така ли с екъпе коте?

Към Мишел:

Заслужава да не го оставяш да заспива по цели вечери.. хапи го и чаршафите да му изядеш!!!!

5. pa4ito @ July 13, 2009

хахаха :)))))
Елф веднага да си оправиш отношението към горкото същество. Не че съм от хората на PETA(People for the Ethical Treatment of Animals), ама и Асанчето човек… така де и Пиер човек. И то душа носи. Търси място на леглото… аааа под слънцето. Иска си подходящото цинично-елфическо отношение към него. Вземи се в ръце, моля те… :)))

6. pa4ito @ July 13, 2009

P.S. Май обърках леко иманата (Мишел с Пиер), ама то е защото си мислех за доброто отношение на Бъни към Пиер… :)))))

7. fen @ July 13, 2009

Предполагам, че си открил дневника на котката:)

8. legrandelf @ July 13, 2009

Само едно не разбирам - защо нападате мен? При положение, че този звяр открито си признава какви мръсни помисли има към мен, как злорадо постъпва, когато изморен се прибирам вкъщи и…

Да продължавам ли?

Не мога да повярвам!!! :)))))

Вики, искам да ти кажа, че като влязох в кухнята (щото пералнята там стои) видях Мишел вътре :))) Не съм го навирал аз ;) Даже ми беше трудно да го изкарам. Като истински пришълец, стоеше вътре. Ползва барабана за летяща чиния. Нали видя как му светят очите в зелено? :))

Пламка, голям праз, че си сбъркал :)) Те така или иначе Пиер и Мишел вървят лапа за лапа ;) Само се притеснявам прекалено грижовното отношение на Събина, към Пиер да не изнежи много животното ;) Все пак е котарак. И както знаем, наскоро ще се случи и кастрирането на топчестото звено от Пиер :) След това… все розови стени да вижда, хахаха :))))))

fen, мисля че ударих джакпота, като успях да изтръгна от дерящите ме лапи, този важен дневник :))

Какви неща има на следващите страници, бедна ми е фантазията :)

9. Нели @ July 13, 2009

Хаха,Марти,
монолога на Мишел силно ми напомни на филма”Виж кой говори”,мисля беше.Горкото пухче,време е да му намериш една стопанка,че току виж социалните ти го взели:))))))))

10. mushichka @ July 13, 2009

напълно съчувствам и оправдавам както постъпките така и отношението на (ма не е ли едно голямо сладко пухче!) Мишел. тук усещам не друго, а липса на нежност и дебат. и как като господинът зовящ се собственик се прибира по нощите, бам! на ти консервата и лека нощ. добре де с малко гушкане, но не е като да си играете по цял ден, включвайки разните му там изкустевени мишоци и прочее атрибути, подпомагащи междувидовата комуникация.
Мишел, дръж се! с теб сме!

11. Крис Ванев @ July 13, 2009

Мишел от Шао-Лин!
Таото на Мишел. :) Ужасник, а? Котки…

12. Daisy @ July 13, 2009

Котакът на снимката е невероятен!!!!!

13. AIvanova @ July 13, 2009

Yeah it’s Caturday !

14. legrandelf @ July 13, 2009

Мишел е все така пичозен и владее нощта! :))

Няма какво да се оплаквам от него, но пък вие - не мога да повярвам, че всички застанахте на страната на котарака :) Като че е (напълно) невинен, аааа ма-ха! :)

15. Margarita @ July 14, 2009

Моят котарак също отначало не ми даваше и за миг да заспя, но след няколкомесечно угояване и малко глезотене, вече имаме голям, дебел и мързелив котарак, който през повечето време предпочита да си плосне голямото дупе някъде и да заспи, отколкото да се занимава с хапането и драскането на нечии крайници :))))

16. Дидката @ July 14, 2009

Дойде време и аз да се включа във фен-клуба на котките! Даже аз мога да запиша двойно участие, защото си имам два котарака…. Единият е на 3 години - дебеличък, кастриран и мил! А другият….. 2-месечен, малък, пухкав, кльощав, зъл, заядлив, искащ да изяде ушите, опашката и въобще целия голям котарак и всичко, което го заобикаля. Иска да влезе едновременно и в ушите, и в устата, и даже между краката ми….
А нощем започват едни епични битки, едно гонене, една корида….. Да не ви е в къщата!
А на мен ми остава само борбата с недоспиването и огромните пухкави топки косми, които хвърчат навсякъде …..
Мяууууууууууууууууууу

17. legrandelf @ July 14, 2009

Свиквам вече, на антипатията към елфите и абсолютната отдаденост към котараците (пък били те и котки понякога) :))

Нямам какво да добавя, а да се обиждам, нямам време за губене (по такъв начин) :)

18. Margarita @ July 14, 2009

Ехххх бе, Елфееееееее :))) Бива ли сега така да ни обвиняваш?! Това, че си обичаме котараците (котките) не значи, че теб не си те обичкаме повече :))))

19. legrandelf @ July 14, 2009

Защитавате Мишел щото е по-мъничък, нали :)) Знам ви! Сега и мили думи да вадите, мне, не закачам :)

той сега си почива вкъщи, нахранил се е сутринта, почистил съм му :)) А аз съм на работа, за да имам пари после да го хрантутя :)))

Той е като една много скъпа мацка, която на всичко отгоре не чукам :))))))))) (и по-добре ще кажете… и Слава Богу, би промълвила Бриджит Бардо)

Но… не е и за show off, поне не на живо. Знаете как е, не мога просто така да го поведа по улиците, хохохохо :))

20. Margarita @ July 14, 2009

Ааааааа аз моя колкото пъти сме го носили на ветеринар все в ръце си го нося, па той голям - 8-9 кила :))))))) и хората все викат “Ейййй, ама какъв голям, хубав котарак” :))))) Много е готино, хвани го под мишница и да видиш как ще ти се лепят мацките да му/ти се любуват ;)

21. Daisy @ July 14, 2009

Горкото животинче, ако знае какви мръсотии се говорят по негов адрес.

А това за мацките е добра идея. Ще проработи. След това ще му го връщаш като дойде време за него да търсиш мадама.

Питам се - какво ли щеше да е, ако имаше “Дневника на едно куче”?!
Апокалипсис? Doomsday?!
Теб ще мисля, не кучето:)

23. Калоян @ July 14, 2009

Пусни го да направи някой котешки марш по клавиатурата някой път.

24. legrandelf @ July 14, 2009

Марги, ако трябва да го жмъцкам Мишел по улицата, не се притеснявам за това как другите ще реагират, нито за килата му (първо, че не е особено тежък, нищо че е надебелял/наедрял, второ - I don’t give a fuck about other people’s opinion me wearing a cat, lol) :)))

Кривото е… кривият момент е… мъжкарската му натура. Няма просто ей тъй да се остави да го шматкам наляво-надясно! :))

О, ще се опита да доминира, при което цялото ми ходене ще бъде едно… гонене на котарака по тялото ми :))
Спомням си, когато го взех как ме препика, точно пред хотела :))))))) Яко!

25. legrandelf @ July 14, 2009

Daisy, Мишел все още не чете какво пиша в блога за него :)) По простата причина, че… чеее… не разчита тоя шрифт (Trebuchet MS) :) Успява да улови само и единствено 11px на Tahoma :)) Затова и аз хитрея, знам, малко лицемерно е, ама :) Моята кожа е подложена на хапане и дращене (добре де, и матрака… и креслото ми - всичко)!

Няма да разбере, ако някоя от вас не му измърка :) И като гледам как мъркате всички, ще взема да му запуша ушичките, хохохо :)

26. legrandelf @ July 14, 2009

ИИ, как бееееееее, какъв ти Дууумсдей :)) Аз го измислих преди време, беше ми статус на ФБ :))

“Баскервилското писе” :)

Хм… то това май пак е котешко, окей, гледам смутено към земята, ще измисля нещо Доги-дог-ско и ще ти споделя :) Но си права, тогава със сигурно ще трябва мен да жалеете. Не че и сега не трябва :P

Кала, в началото го правеше тоя мурафет, много обичаше да се катери по компа и да злодеяви с клавиатурата. След това кротна. Особено доволен е като му пускам музика. На Тиесто най-много се радва. Че даже и се унася, като е повече транс звученето, хехе.

Сега - не го прави. Ако се качи около компа, се крие зад матрицата и от време на време си подава главата. А от другата страна - стърчи опашката - забавно е.

П.П. Статус моментен: Мишел ми е зад гърба и… прави мръсотии, по-добре е да спра да пиша и да погледна какви ги върши, този… :))))) Хаймънин!

27. Margarita @ July 15, 2009

Е, добре де, признавам, ще трябва малко да порасне и да се омързеливи преди да го понесеш гордо (и спокойно) по улиците :) Но ефекта ще е моментален, вярвай ми “О какъв е сладък котарака”, “Ама и стопанина, виж колко е загрижен за животинчето” :))))) Пък по въпроса за клавиатурата… моя една нощ беше пуснал дефрагментация, не искам и да знам как, та си купих заключваща се клавиатура :))))

28. mushichka @ July 15, 2009

за темперамента на разните видове котаци доста е изписано та няма да се спирам на това, а по-скоро на имената.

имената са важни. имената са първопричината. етикетът - корен на всяко зло.

с Гризлата се срещнахме една студена септемврийска вечер преди много години. тя тогава се казваше просто Бездомнопроскубанокоте. демек без никакъв потенциал.
прибрахме се, гледахме се и се обичахме ужасно, пухесто и много, докато един ден съквартирантката реши, че е крайно неприлично едно коте да се казва просто коте - и ето! хвала! гризлата биде родена за нови подвизи! като например бе подобрен (о, сигурна съм!) рекорда за бягане в пресечен терен с максимален брой щети за собственика на съответния терен. изстрелване от банята, с леко харлузване и въртене на лапички по ламината, профучаване през масата, при което ваза пълна с цветя (и вода!) придобива достатъчно инерция за да се стовари деликатно върху отворения лаптоп.. стъкла, вода и чаркове (+рози)..
при вида на вестника, материализирал се в ръката ми (е,може да се е дължало и на резидавия цвят на лицето ми) ТЯ.. устремено се хвърля в бягство към вратата на терасата. която зее широко отворена, но!.. зад тънкото перденце. не е необходимо да казвам какво се случва с перденцо. че и с корниза..
гадинката се скри зад един кашон и не се показа до другата сутрин. а аз напук й се разсърдих и после си мълчахме цяла седмица.

сред другите й прояви беше редовното отварпне на кухненските шакфове (тези високите!) и събарянето на чинии. нахвърляше се и на гости - нежно милващите я ръце й бяха основен деликатес. веднъж чух 2 девойки в автобуса да обсъждат котката страшилище от моя блок. не се чудих дълго за кой става на въпрос

та извода ми е: внимавайте как ги кръщавате - предопределяте не тяхната, а собствената си съдба :)

а Мишел.. ми звучи като скрита лимока. само трябва да му дадеш шанс да се прикрие по-добре ;)))

29. legrandelf @ July 15, 2009

Марги, все така на мнение си, че трябва да го ползвам за мацко-привлекателен обект :)))))) Можееее, можееееее :))

mushichka, прекрасна история :) Гризлата определено има темперамент, а що се отнася до името - абсолютно си права! :)))

Но какво да ти кажа за Мишел… той сам говори за себе си :))))

30. Margarita @ July 15, 2009

Ама как мога да си променя мнението при положение, че знам аз как реагирам на млад, здрав сладур водещ сладко кученце или още повече, прегърнал котенце?! Нали първото, което ми минава през ума е “Охххххххх……….” :)))))))) Само трябва да се обработи малко Мишел че да кротува в ръцете на стопанина и си готов ;) :)))))))

31. legrandelf @ July 15, 2009

Ще взема да те послушам и още утре (ъх, днес бе, нали срядата е днес [цял ден]) ще го запиша на курс по “Маниери в ръцете на стопанин(а)” :))

Може по супермаркети да обикалям, или направо в МОЛ-а! А и аз няма да е зле да си попроменя държанието. Мисля даже и акцент да вкарам, с едни по-особени очила, други шляпки и… прическа! О, направо чужденец, прегърнал приятен котарак - това разтапя ли?

:))))

32. Margarita @ July 15, 2009

Айде сега премахни изцяло идеята за променяне на собственото “Аз”, превъзпитай малко Мишел и ела да се разхождаш около Интерпред да видим дали няма да ти налетя (на котенцето:)))))))))))

33. legrandelf @ July 15, 2009

Пред Интерпред е много шумно, забързано и… съм сигурен, че ще изтърва Мишел :) А да го премаже някоя кола - НЕЕЕЕЕЕ! :)))

По-добре в някой парк да се шматкам, макар че и там си има своите рискове, току виж забягнал с някоя… възбуждаща го котка, знам ли :))

« Агония на апатията Пасиращ вулнераблизъм »