Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Майкъл Ман представя “Обществени врагове”

« публикувано на 11-07-2009 @ 5:46 pm »


фотография: Harpymarx

Всяко лято предлага своите няколко най-добри филма, които интересуващ се от киното човек би предпочел да гледа колкото се може по-скоро след обявената дата за премиера. Мина се изпълнението на Том Ханкс в епичния ватикански пост-модерен екшън, приятно-знаменателно беше и навеждането на Меган Фокс в компютърната лудория на Майкъл Бей, а последно ви споделих колко сме се забавлявали на епохално-дименсиалното вледеняване от трета степен. Вчерашната петък вечер обаче предлагаше друго…

“Обществени врагове” отново връща на голям екран класното надиграване-гонитба между отборите на Лошите (престъпници, които ти стават толкова симпатични, че жалееш всеки път като някой от тях бъде убит) и този на Добрите (ченгетата, гонещи подобно на хрътки представителите на първия тим). След славната 1995 година и “ЖЕГА”, Майкъл Ман направи няколко филма, които изместиха сюжета в съвсем различна посока. Не че няма престъпници, праведни и разни други престрелъчни фактори в тях… не че и на режисьора му е писано да прави неща само в стила на 30 секундния спринт към отшелничеството.

Но с “Вътрешен човек”, “Али”, “Съучастникът” и “Маями Вайс” нямаше как да се стигне, камо ли прескочи, летвата, така високо вдигната от заветното дуо Де Ниро/Пачино. Нормално е… Не може всеки следващ филм да бъде по-як от някой силно почувстван от теб, какъвто е “ЖЕГА” за мен. Затова и когато сядам пред ново творение на Ман, се опитвам възможно най-бързо да се абстрахирам от влюбчивостта и тръпката по миналия шедьовър.

Определено нареждам “Обществени врагове” на второ място в творчеството на Майкъл Ман. Ясно е коя лента държи приза.

Красиво беше да гледаш как Джони Деп прави каквото си пожелае с праведните органи на реда. До такава степен, че в един момент легендата за Кайзер Созе приемаше физически аспект с героя му - Джон Дилинджър. Също толкова пленително беше и усещането на неприязън в очите на перфекциониста Крисчън Бейл. От-до като огледаш героя му, знаеш що за ловджийска хрътка е Мелвин Първис.

Много отдавна гледах стара версия на тази истинска история. Филмът се казваше “Дилинджър”. Едва ли има нещо кой знае колко запомнящо се там, освен тематичните декори и тук-там кървави престрелки по време/след банковите обири. За Мелвин Първис чух още един път… “Обществен враг номер 1″, където поразяващата ръка преследваше Мама Баркър и четиримата й сина. Този филм се беше превърнал в хит за мен, но… отдавна… повече от 10 години. Внушително и много харш!

Стила на Майкъл Ман обаче, филтрира подновената исторя за Дилинджър по много благ начин. Удоволствие е да гледаш детайли, изпипани до съвършенство, както и близките кадри на емоциите, създадени от актьорите.
Джони Деп срещу Крисчън Бейл - класно е и си струва! Лишено от елементарно пънене и псувни, драматизиране и биене в гърдите. Двамата определено нажежаваха обстановката и движеха полукълбата на своя свят около себе си.

Включването на мис Един Пиаф (Марион Котияр) е интересно решение. Ман, вероятно търсещ прилика с реалната Били или… сатисфакшън от страна на Деп към французойки. Каквато и да е причината, на място влизаха както физическото присъствие на плътта, очите и треперещите й устни, така и наивното репликиране в сцените с Дилинджър.

Да! “Обществени врагове” не товари с екшън. Не товари със звукови ефекти, гали окото на зрителя и радва познавачите, като представя отново натръпналите моменти с… “камера-on-the-run”. Звукът е реален, но и това сме го виждали вече. Остава ни удоволствието от квалитетна игра на доказани актьори. Историята не може да я променим, но може да се насладим на пречупването й през призмата на Ман.

Не товари с екшън, но обтяга емоциите. До такава степен, че… да ги разбие на пух и прах. Хареса ми връщането на Елиът Голдентал като обгрижващ саунтрака на филма. В “ЖЕГА” беше феноменален. Тук - също на ниво. В точните сцени, с перфектна операторска синхронизация, нотите му влизат толкова надълбоко в душата на зрителя, че… няма как да се удържи потока от сълзи.

Лошият умира… и на вас това няма да ви хареса…

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Събина @ July 11, 2009

Лошият умира… и на вас това няма да ви хареса… - уви…

Джони (Депп) е брилянтен - както винаги.
Бейл също е класен…
Котияр - не ме впечатли, но после като се разрових за нея ми стана симпатична…
Работата с камера не беше революционна, но ми хареса много…

ПС: Прегледах и нашата филмова продукция от снощи… има мат’риал, Другарю!

2. legrandelf @ July 11, 2009

“нашата филмова продукция от снощи”… ааааааай дон’т финк ит’с несесери (и разни други козметични калъфчета) ту шоу АУР продуктиви фром йестърдей :))

(ако продължавам да пиша така, ще си ударя един шамар - с ДИЛДО…) :)))

3. Събина @ July 11, 2009

How do u defend yourself from yourself with a dildo?

4. Събина @ July 11, 2009

Малко съжалявам, че си подходил сериозно към вечерта и не си разказал за секси черните обувки, които пробвах…

5. legrandelf @ July 11, 2009

Изобщо не знам как да се дифендвам от човек с Дилдо, камо ли от лудото ми Аз с… дилдо :) Положението е сериозно, а за черните обувки и Бети Буп - някой друг път :)

Все ще влязат в история, няма начин - спомените са за това :))

6. Маги @ July 11, 2009

Баси, що пусна последното изречение… Не че нямаше да се сетя още в началото на филма, ама така хептен развали мига… Уф, нямам търпение да го гледам, дали ще успея преди изпита по немски, хихи….

7. legrandelf @ July 11, 2009

Хехехе, ако си исторически запозната, не аз ще ти разваля мига :))

Майкъл Ман е тъп и претенциозен гъз с кух стил и прехвалени филми, които разчитат на звездите си, вместо да те спечелят с наратива, атмосферата и съдържанието си. “Обществени врагове” ще си го спестя с кеф.

PS Заради якия каст обаче ще дръпна филма от Нет-а, когато го пуснат на поносимо качество.

9. legrandelf @ July 12, 2009

Първия абзац да го разбирам ли, че споделя мнението ми, че след “ЖЕГА”, независимо от каста, нов силен Ман не се е получил?

“Последният Мохикан” също е негов, но там ме кефи музиката повече, отколкото филма :)

“наратива, атмосферата и съдържанието си”

Това липсва на онези четири филма, които съм изброил, че са ме разочаровали (може би щото съм имал големи очаквания) след ‘95 :) А на ‘95 не гледам просто на събирателно Де Ниро/Пачино :)

Гледал съм прехваленият “Жега”, умопомрачителната тъпотия “Маями Вайс” и скучната претенция “Съучастникът”. От тях първият е най-малко дразнещ, но дори той не ме напълни особено; ако беше филм без Робърт Де Ниро и Ал Пачино, щеше да е просто поредната абсолютно неотличима гангстерска имитация на жанровите класики. “Жега” просто не е запомнящ се филм, той е запомнящо се събитие (две легенди играят заедно, wow). Не съм гледал “Последният мохикан”, но подозирам, че по-скоро ще ми хареса; има страхотен саундтрак, темата е интересна, а Даниъл Дей-Луис е шибан титан. Онзи ден сефтосах “Бандите на Ню Йорк”; филмът е хубав, но само толкова; обаче Дей-Луис отново кърти.

11. legrandelf @ July 12, 2009

Ако има някоя лента на Ман, която да защитавам (било то и ревностно, подобно на 13 годишна [падна им границата] девственица) това ще да е “ЖЕГА” :))

Не смятам, че ще те убедя (не искаш, аз не искам, а и няма смисъл) в правотата си :)) Споделям минус мнението за “Маями Вайс” (особено за него), а “Съучастникът” - много време се точи… За “Али” да не говорим, трябваха ми 4 дни, за да го изгледам.

Мохикана може и да ти хареса. Има… 2 сцени, които ме радват. Но без музиката към тях - мне, тц :)))

Кой пропуснах - “Червеният дракон” (но не този с Хопкинс и Файнс, а онзи от ‘80-те) - мълча тука :))))))

Улавям любимостта ти към Дей-Луис :) Мога да кажа едно по негов адрес: той наистина пълни. Издържах “Бандите”, колкото и непривличащ да ми беше. А имаше (уж) какво да видя там.
Последният му (за петрола) беше едно… стабилно почукване по кариерата му. Не я разклати, което го направи още по-шибано титаничен :))

Обожавам “Ще се лее кръв”, но да не задълбаваме в offtopic. :) Предполагам, че “Жега” далеч не е толкова зле, колкото го изкарвам. Заобиколен съм от хора, чието мнение често споделям и които мн. харесват филма. Гледах го отдавна и може би ако някой ден му дам втори шанс, оценката ми ще се вдигне над 7/10 (това е максимумът, който отпускам, хаха). Не съм гледал “Manhunter” и някак си ми се струва, че няма нужда да го наваксвам.

:)

PS Сетих се, че и “Вътрешен човек” съм гледал. Отново - гигантска скука и режисура, която без своите звезди щеше да потъне съвсем. Преди време се бях наточил и на “Али”, ‘щото Уил Смит е пич и повечето му филми ми допадат, но така и не си го пуснах.

13. legrandelf @ July 12, 2009

offtopic ще бъде ако си говорим за качествения фактор на вазелина, който любовницата на Ал Пачино ползва, докато се чука с любовника си [Еди Кой Си - не е кореец] :))))))

Но да, без оффтопик :P

7/10 - ммм, да, добре ще е :))) Звучиш настроен срещу филма, а ако му дадеш седморка (била тя и не на Блейк) - ‘арно, ‘арно! :))

“Вътрешен човек” не го издържах - да ме прощават и Кроу и Пачино :))
За “Али” хвърляй ези/тура - няма да пропуснеш, но и да го изгледаш, едва ли ще ти навреди като “Маями Вайс” :)))

Да, 7/10 е положителна оценка, но я давам преко сили. :) А колкото до “Али” - може би, някой ден.

15. legrandelf @ July 12, 2009

:)

Виж, за новия Терми (макар и феноменално издухан от десептиконите на Бей) нищо не каза след Upcoming thrills представянето :))

То и аз не го взех на сериозно (или поне на мушка) :) Което говори едно: Shit happens, at least not so smelly as some female-minators :)))))

А, на мен ми хареса. :) Беше entertaining, не съм и очаквал повече. 7/10 и на него. :D

17. legrandelf @ July 12, 2009

Хахахаха :))) Че беше, беше entertaining :))

Разбирам, 7/10 ти е колкото моето 5/10 :)) 5/10 това е нулата :) А нулата е положително (освен всички други неща), нали така :))))))

Баш, баш. :)

Божичко!Ама как се изразявате, UZUMAKI и Елф-а!! Мноо сложно, честно.
“Жега” е уникален само и единствено в стремежа си да се съберат частите. Всяка една поотделно е глупава и клиширана.Събрани- великолепен филм с великолепни моменти.(Аз си казах за частите, така че не ме юркайте!)
“Али”- завоалиран и сюблиматичен в същото време.Ми биографичен. Ман едва ли е могъл повече от фактите да представи.
“Вътрешен човек”- Твърде много протяжност.Излишна даже.Може би участието на Рот като съсценарист допринесе за капката интерес.
И така натам в изброяването на филми…както се изразява една моя съседка.
Даниел де Луис- ще му скъсам шортите.
Ето, виждате ли колко кратко, ясно и отчетливо се изказах?!И да не се забравя,че пиша лично мнение, все пак.Не съм тръгнала да ритам.
Все още..:))))))))
:)

А ритай ни ве, що - ний и от болка се възбуждаме. Даже предимно. :)

21. legrandelf @ July 12, 2009

Те са го казали хората: След хубав филм, ритници, възбуждане и секс им трябва на хората :))

Вървим в правилната посока ;)

Нали?! :)) Възрадостна съм:)
..бе къде сложих камшика с розови пухчета…

23. legrandelf @ July 12, 2009

Остави камшика и розовите пухчета, дай първо да се погрижим за предпазните средства, после да не се оплакваме от Pubic Enemies :)))

« 100 лева на дъното на кофа с лайна Агония на апатията »