100 лева на дъното на кофа с лайна

« публикувано на 10-07-2009 @ 5:02 pm »

фотография: благодарение на тази прекрасна дивотийка
слушайки: хормоналния недостатък на изнервените ми колеги, тропащи по вратата, докато настървено лъскам в тоалетната

От време на време трябва да се принизяваме до нива, непосилни за материализиране дори от въображението ни. А за тези, които са нежно оперирани с възбудителен скалпел, или направо по селскиму отмлатени с балтията, и никога през живота си не са разчитали на удоволствието да витаеш в облаците ще кажа, че… майсторлъка на двете летящи гарги, грациозно грачещи с гърла като група гръмогласни гларуси, се описва с една интимна симфония на скрита (не)радост и взаимно (пре)облизване!

Тук е моментът да си съберете лайната и внимателно да отдъхнете. Нивото на трудна смилаемост мина, предстои лежерна разпечатка, без билет за обратния път, на петъчното ми настроение…

“Хомонугулус ер клекто дефинатос”
/или “Пичата въшка е срамна, само и единствено ако език я гали по дупето”/

Събуждането беше лесно. Телефонът звънна както обикновено. Но прекрасният червен педикюр, с който ме дари невероятно умелата ф[а](ети)шистка Събина, изчакваше блажено намесата на сместа от кореселин, биволско мляко и аперолов разтвор на глистова киселина да си свърши работата, за да мога да изляза за… моята си работа!

Мина се време, трамвая (за)мина, а аз… с розови пръстенца се натисках с всички ‘арни люде, които бяха решили да закъснеят за работа в това чудно петъчно утро. Беше секси и имаше хора от всички възрастови, полови, расови и умствено-(не)напредничави категории.

“Вертеполус гау ‘ербариато”
/или “Гладна мечка хоро може и да не играе, но със сигурност си мие ръцете преди да пипа гъдулката на стопанина”/

Ще бъда гастрономически кратък: Ядох баничка с боза и ми беше толкова кеф!

(малко флашбек, за да знаете за какво става въпрос)
Вчера на свечеряване, със Слънцето минаваме покрай галерията в района на Народния театър (е да, така я наричам, щото все й забравям цялото име). Очите ми засичат форма на познат обект, лежащ необезпокоявано на земята. Загледах хубаво - Удостоверение за раждане. След малко словесни етюди, Стан го взе, а липсата на полицаи в радиус от 2 километра (включително и Съдебната палата), ни принуди да задържим документа, до откриването на представител от контролните органи на Република България.

Задържането като мярка за неотклонение (и неприсъственост в особено надървен обществен район) продължи повече от 12 часа. Китайско, мандаринско, не знам си какво… Пиер, педикюр, хахо-хихи, спане и…

В обедната почивка решавам да посетя районното на “Раковски”, за да връча документа на място, от където евентуално имат (интернет) достъп до разни граждански данни (а не само до Замунда и Дата.бг… за YouPorn няма да говорим сега).

Посетих го! Ура - невероятен съм, нали… Все пак се погрижих няколко човека да знаят къде отивам, за да не изчезна безследно. Сещате се, разхождам се леко облечен, неизгладен, полу-бос - същински Джийзъс. Само дето не превръщам водата във вино… На всичко отгоре лъхах на баничка с боза, доста ферментирал… като някои язовци от вчерашните новинарски вълнения. В такъв вид, “намерил Удостоверение за раждане на пътя, ей така” не е най-достоверното обяснение. Повече ще им приличам на круук, който току що е забърсал нечия чанта, взел е 25-те лева и 30-те стотинки от портмонето на лелята, и в същото време проклинащ се, че е попаднал на такава, която е отивала до общината да си вади нови документи и… историята е дълга!

Накратко… дежурната ме прие любезно:

“Оф… как може да го взимаш това, бе ?! Ако бях на теб, досега да съм го фърлила у кофата, честно…”

Усмихвам се, защото знам за какво говори…

“Да се не чудиш що го държа с два пръста. От такива нещаааа… вече СПИН са предава само като ги пипаш…”

(ако ти бутна една банкнота от 100 лева, ще провериш само дали е истинска, нали… изобщо няма да си миеш ръцете след като си я прибереш в джоба/задния джоб/междуцицието… или пък може и с кофа с лайна да пробваме… ключът не е в теб, госпожице Бекс… а на дъното на твоята нелоялност и неизпълнение)

Запазих самообладание и продължих да се усмихвам, същински квалитетен новобранец в “МакДоналдс” и й казвам:

“Добре - успокой се малко ! Да предположим, че това НЕ Е препикано… важен документ е, направи проверка да видим какво ще излезе…”

Разговора продължава:

“Ми няма ЕГН… ма може по три имена… ОК, чакай…”

Връща се полийс-мацката, държаща със салфетка мобилния си телефон до ухото, а в ръката - здраво стиснала листа, който преди малко едва гледаше (случват се обърквации в бързината и вълнуващите мигове на жегната морална облигаторност).

Свърза се с притежателката на изгубеното нещо. Последната благодари и каза, че ще мине през въпросното районно, за да си прибере невниманието. С весел тон и хумор се изпратихме, на мен не ми се наложи да пиша разни бумащини, защо, къде и как съм намерил нищо и никаквото Удостоверение за раждане, с което иначе… може да оставиш хора без покрив над главата - при това СЪВСЕМ ЛЕГАЛНО!

“Синематикус веритас ел спиритос”
/или “Ебал съм ви майките, отивам да гледам новият филм на Майкъл Ман”/

Точно така… изнервих се, не ми ли личи? Знам, че поверието вещае да млъкна и да не ви влияя негативно. Затова се постарах да съм периодично забавен, освен анти-социал[истич]но настроен. Мрежите и кецовете - на първия ред. Гей-парада, най-отзад… все отзад! А всички лишени от настолни лампи - пийте по една студена вода, сърби ме дупенцето от заспалозата ви…

“Обществени врагове” с участието на Джони Деп, Крисчън Бейл и Марион Котияр… идвам!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Събина @ July 10, 2009

Айде пак аз виновна! Беше толкова зекзиии!

2. legrandelf @ July 10, 2009

Моля те, този теръфаин’ пост не се върти около фашисто-фетишистката ти изненадваща натура, която обича да експериментира с нищо неподозиращи тела, вършещи работа :)

3. gergana @ July 10, 2009

Приятно кино!
Явно пак ще разказваш колко е абсурден филма на фона на желанието ти за невинна еякулацийка в скута, устата или междуцицието на зрителката до теб, докато тя неистово свива бедра в опита си да ги заплете на рибена кост, задушавана от желанието си да пусне една вода…
:)

4. Ирония Идиотова @ July 10, 2009

Злостна завист прийжда в мен( тя дойде де) за филма , който ще зяпаш..
За темата- се едно си намерил труп с татус на лев глезен и код, който нищо не значи за бюрокрацията. ЛеграндеБюроКра(к)ция:):))НЕ свиквай:)

5. legrandelf @ July 11, 2009

Тук-там, отнякъде-навсякъде… сега няма!
Но мисля да. Търпение и проява на такова. Като за начало. Баф!

:)