Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Клошаро-Филиален Цигалианец

« публикувано на 04-07-2009 @ 2:29 pm »


- Яз не съм цьиганин бе, бате… Айс съм ромлянин… мьда, от Руома !
фото-компилация: My E-Text и emporio

Петъка може да свърши заради няколко причини:
- свършили сте си работата;
- не сте си свършили работата, но пък енергията и нагласата за свършването й са се изпарили;
- пияни сте, защото в съседния град вече повръщат, няколко часа преди края на работния ден;
- не работите, пълна проба айляклък;
- някаква друга причина;

При мен, вчера, се обединиха няколко от горните тиренца, при което стана еди-колко си часа и реших, че ми е време да излитам от офиса. Пошарих в района, в търсене на малко храна. Оказа се, че колкото и до късно да работят гречките майстори, след 19 и 30 мръвка за гиросите няма!
Минах по заобиколни улички, за да се озова на “Гарибалди”. Там само като мернах червения лик на новото “KFC”, се сетих за едновремешните ми магьосничества с тази верига. Много ги либех!

С подбуда към милото и вкусно гастрономическо удоволствие, направих важната крачка - влязох в заведението. Поръчах за вкъщи и след това се отправих към “Съдебната палата”. Усмивката на трамвай номер 5 не ме пропусна, като не ме накара и да чакам.

Торбата с джънк фууд-а се размириса и всички се заоглеждаха. Оттам, в главата ми започнаха да влитат мисли. Точно така, гладен циганин знаете как гледа кюфтето, нали? Напомнете ми някой път да ви покажа как ромлянин яде въпросното кюфте (може и с кебапче да пробвам).

Присетих се за масата цигалианци, нейтивите в бившия ми работен квартал, както и тези, които фриволно щъкат по Витошка, разполагащи с ценз за просяк, а и всички останали в столицата ни. Чудесно! Някои са по-креативни от други, знаете, биват сакати. Вярвах, докато един път към мен не се затича един такъв, само и само да провеси вълшебната си кутийка, която би трябвало да жегне нещо в мен и портфейла ми да се отвори… Хладните оръжия са извън списъка, обикновено действат с блага дума. Другите се наричат обикновени(?!) крадци.

Накратко, или ти развалят желанието да се храниш, или изобщо ти развалят кефа да съществуваш. Не е нужно да стоят с по едно бебе в ръка насред пътя, особено на най-натоварените кръстовища. Със същия успех, с цялото им свободно време, могат да яхнат магарцедеса и да отидат някъде по полетата да работят. Важна е последната дума, колкото и мръсна да е, колкото и понякога да ни се иска чумата да я тръшне. Да работят! Няма къде да оставят бебето ли? Значи в ръцете на прауд-ту-би-мами, докато проси на кръстовището, заобиколена от 20 автомобила, всеки един от които изпуска по не знам си колко отрови във въздуха ежесекундно може, а на полето (на чист въздух) не може? Ако им трябва начин - лично ще го измисля. Те и без това едни грижи полагат за чаветата си. Тъкмо никакви.

Много коварни и развалящи апетита са и едни други особняци. Често обикалят веригата наречена “Хепиту-дей”. Вълнуващо досадни, не много гладни, но явно достатъчно изморени “след работа”, за да се подпрат на входа на заведението или просто да ближат витрината. Е, храната няма да излезе отвън през стъклото, нали?

Бродерия тип “асфалтен мазохизъм” се възприема по-лесно. Вчера видях една дебела котка да изяжда огромна риба, изхвърлена в кофите за боклук, най-вероятно от “Лагуна”. Там има и други неща. Новите браузъри на “ДИТЦ” позволяват на клошарните потребители бързо и лесно да достигнат до качествено съдържание, макар и прочетено от други потребители преди това. Антивирусна няма, но поне акаунтите са безплатни, само дето концентрацията на полезен материал се разрежда с течение на времето. Трябва да са бързи и да знаят URL-а на точния източник.

Клошари - не става!
Просяци - не виждам защо трябва да им се дават пари. Поне да свиреха на нещо (без пишки, разбира се).
Миячи на коли - няма осигуровки, няма профсъюз, сигурно сводник си имат, който им прибира парите след това.

Не може само на лепило и с лежане по паважа. Мила дума… защо? Да работят като всички останали бе. Какво? Нямало да им доверят какъвто и да било труд, само защото са ромляни ли? Кореняци цигалианци… хубаво, онези с оранжевите дрешки как са се хванали да метат и изхвърлят боклука.

Видях едно куче, дето се беше излегнало на парко-място по “Алабин”. Пазеше, за да не паркира някой там. Сигурно собственика на мястото разчита повече на тази торба с бълхи, отколкото на паяка, който така или иначе няма да си раздели глобата с потърпевшия.

Щом бездомните кучета работят… КъФъЦъ представителите трябва да! Задължително!

П.П. За безплатните медицински прегледи на ромлянското население и тихомълкомската скастряща процедура ще говоря някой друг път. Стига с тия уестърн фамилии с по 10 деца…

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. fen @ July 4, 2009

Баси якия колаж.

2. legrandelf @ July 4, 2009

Тенкс, Венци! :))

Отне ми… около половин час :))

3. muiiio @ July 4, 2009

Ромляни :) С Магарцедеси :) Мила родна картинка!

4. Събина @ July 5, 2009

Да се смееш ли, да плачеш ли!

5. legrandelf @ July 5, 2009

Ако е по-лесно да преминаваш, без психически да рухваш, като се смееш на/над нещата - смей се! :)))

6. Крис Ванев @ July 7, 2009

:)

Forgive me, ама ш’си направя тениска от тоя колаж. Ужасно деликатен е.

7. Крис Ванев @ July 7, 2009

Някои са по-креативни от други, знаете, биват сакати.

без коментар.

8. Daisy @ July 7, 2009

Хаха, посмях се за “лека нощ”. “Магарцедес” и “ромляни” ми станаха любими. :)))

9. legrandelf @ July 7, 2009

Крис, душице, ако си направиш такава тениска, ще трябва да я полеем :)))))

Надявам се да стане хубава, макар и размера на изображението да не е особено голямо :)) Ще съдействам!

Daisy, не знам плажът как е, но тук в София е просто… приказно!

10. Daisy @ July 7, 2009

Хммм… Приказно в София? За мен приказките са само на морето :)))

11. legrandelf @ July 7, 2009

Ще разбереш… но ми трябва “малко” време :))

12. Daisy @ July 7, 2009

M? Нов текст, ай гес :) Ще чакам :)))

« Жажда за живот Полит-музикално, ми-ла Ре-публико »