» § « Cynical Speech™ » Трансформърс Афтър Ефект 2 (години по-късно)

Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Трансформърс Афтър Ефект 2 (години по-късно)

« публикувано на 01-07-2009 @ 6:13 pm »

фотография: Chandra Wijaya
слушайки: Nu NRG - Casino (Original Mix)

Ако можех да пея, сигурно щях да ви изпълня Минаха години. Акапела при това. Знам, знам… ще се възбудите. Че как няма? Вижте я, моля ви се, госпожица Фокс, каква лисичка е насочила към камерата. Широкообективна снимка при това (в оригинал). Или се плезите, или строшавате главата на коча (няколко пъти). След което може да си вземете пуканки, бира, начос, сос чили, кърпички (някои им казват салфетки) и да се пльоснете в удобните кресла на кино залата…

Преди две години в България се разбиха няколко странни обекта. Извънземни, нарекоха ги… докато не започнаха все повече и повече да се държат човешки, за да може да комуникират с нас.

Впоследствие… аз получих главобол, ушите и очите ми се презадоволиха с гръмове и трясъци от големия екран. Нямаше такова визуално удоволствие като “Трансформърс”. Изрязвате елемента “приказки” между героите, защото да бъдем честни… като изключим Сам Уитуики, всичко друго е бозаво-вербална работа. Нещо като чекия с уста, ама не съвсем свирка. Капиши?

Но преди месец (ако не бъркам), докато си ходех по Патриарха, заблеян в плочите на земята, видях едни черни символи. Сториха ми се познати, но не реагирах веднага. Когато обаче бройката им започна да нараства с всяка следваща моя крачка си казах:

“Чекай-чекай малко… къде е гондолата ?!”

Познах “облика”. Знака на автоботите от “Трансформърс”. Изкефих се, как някой си е позволил толкоз пошло да надраска улиците (на много места при това) и се замислих, кога ли мога да очаквам продоволствения ми копнеж към “Трансформърс 2″ да бъде задоволен.

Ето, че вчера си организирах работливия задник и посетих “Cinema City”. Ако може да се направи разлика между първия и втория филм, тя би звучала по следния начин:

- по-добри звукови ефекти;
- по-добри визуални ефекти (де’ба тия компютъри);
- по-семейно;
- по-неудобно за гледане;
- по-сексуално;
- по-героично;
- по-американско;

Но какво може да очакваме от Майкъл Бей? Той си има стил. Стил, на който не изневерява вече 15 години. Да не говорим, че в “Трансформърс 2″ бъкаше от гледни точки, притежателни на всеки един от предните Бей филми. За познавачите - оглеждайте се за флирт с камерата, подобен на:

- “Островът”;
- “Лоши момчета” (първия, ма’нете го втория);
- “Пърл Харбър”;
- “Армагедон”;

(Любимо операторско визьорче: камерата снима главния герой, направил много сериозна физиономия, отдолу, бавно се движи в кръг, около него)

Още трябват ли ви? Няма да спойлвам толкова. Искам да обърнете внимание и на взривовете, които са все така грандиозни, безмислено огнени с преобладаващи елементи на фойерверки в тях. От високо са заснети при това. Патриотичната музика на Стийв Яблонски на места е толкова сълзлива, че ми идеше да проплача. Тихичко, щях да си хлипам до края на филма (добре де, до края на тъжната сцена).

Весело… беше весело! Има едни роботи-идиоти, които пълнят паузите. Когато Сам Уитуики говори - всички слушат, а когато Меган Фокс се навежда, всеки човек в залата се поти повече, отколкото целия полицейски участък в “Първичен инстинкт” (познахте - за сцената с катеричката на Шарън Стоун говоря).

През повечето време има каламбур и много стъргане на ламарина. Звука, звука е това, което ме кефи най-много. Почти успява да замаже солидната доза героизъм, както и някои от глупавите реплики. Ми на екшън филм като на екшън филм бе, NO TALKING!

Не е задължителен, но става. Пийте бира обезателно, за да ви е по-весело. Два часа и половина, набавете си катетър. Какво друго ви трябва? Нищо, няма вие да спасявате света. Изпразнете се преди да влезете в залата, щото… не е прилично да се семи другарчето пред/до/зад вас.