Като детска игра: Политическа палитра

« публикувано на 26-06-2009 @ 11:09 pm »

фотография: “Kids At Play by Umair Ghani” at Pixdaus
слушайки: Ку-Ку - Малка Антиполитическа

Леблебясах!
Само на мен ли ми прави впечатление факта, че наоколо е пълно с млади девойки (в повечето случаи), които всячески се опитват да ми привлекат вниманието, за да ми наврат някакъв флаер в ръката? Поправка, прощавайте! Не е всячески… бързо се отказват, ама то надник от крадец, лесно ли се разпределя помежду много невинни души, лакомо гледащи комата на новата власт?

Не стига, че се пазя като маниак от разните ръце, протягащи се към мен със зов да си дам гласа (а може и нещо друго в по-късните часове), ами на всичко отгоре и очите ми са притеснени, докато се прибирам към вкъщи. Уж мозъка ми отпочива, а то какво? По билбордове гледам грозните мутри на различни престъпници. Някои в жълто, други в червено, трети в синьо. Чудно ми е само защо няма някой билборд в лайнян цвят? За лицето на него бих гласувал. Номера на бюлетината да ви кажа ли кой е? Нула. Кръгла нула - правдив портрет на следващото правителство. Водещата фигура в това ново комюнитé ще е също кръгла нула. Изобщо, бинарно по кенефски да живеем, на мизерията да се посмеем!

Защо наоколо (вестници, списания, телевизия, радио, хорски бръщолевения) е пълно с елементарна мисъл, натоварваща и без друго кофти положението на битието ни? Обикалят немили, клетите те, недраги и хвърлят с две ръце обещания от скъсаните чували с убеждения. Върху тях е избледнял черен печат, обозначаващ октомврийската революция. Вече няма картофи, за сметка на това новите стикери, цветове, имена и “лица” лесно се закрепят - временно! За малко им трябва…

Огледайте се… като изключим безплатните ежедневници, какво друго виждате ПО улиците? Смачкани хартишки. По стените? Налепени плакати… По кофите за боклук? Още плакати и агитационни карантии.
Но най-много радват колибките. Много са. Като частен плаж, но без басейн, кърпи, коктейли и шезлонги. Има само един гърбав стол тип “Ловен дом - Панагюрище” и толкова. Спокойно! Всичко ще продължи до изборите. Добре де, 24 часа по-късно…

След това - колибките ще се преместят на жълтите павета, а пълнежа вътре - ще е от недоволни граждани. Искащи… това което са искали през последните 20 години. Кадърна работа там, където най-много трябва!

Ама няма…

Защо т.нар. политици (задавам въпроси, но не получавам отговори: “Нима има политици в България? Какво е това политик?”) се разхождат усмихнати и ни пълнят главите с глупости? Показват се сега, а по протестите се крият…

Защо да лашкаме по здраво укрепените врати на възрастната сграда, пред двата стабилно стъпили крака на Конникът? И то когато орди бронирани стражи почукват в ритъм щитовете си, готови всеки момент да стъпчат зеленчуковата прямота и взискателност пред тях? Сабо(тьори)…
Не е ли по-лесно сега, когато излизат с по двама-трима бодигарди, да си веят балоните и флагчетата, озлобения народ да ги хване за гушите? По-близко до нас няма да бъдат, нали?

Мога да ви дам точно определение за “политиците” ни - бюрократични курви!
Нещо като долносметнически марцинари, които само чакат да ударят печата, а после - гуляй някъде по Макао или Сейшелските острови. На вратата на кабинета им ще пише - почивка, отпуск, болнични, командировка и прочие. Но няма да има приемно време за граждани, които търсят отговорност по несвършените обещания.

Познато?!

Преди известно време си пиша с Калоян в скайп (моля, Д[АН]С да спре да ме снифи), след като му пратих моят призив към негласуващите/обмислящите. Той ми сподели, че за първи път някой приканва хората да изискват активност от избраниците и след като мине заветната дата на процедурата “бюлетина в урна”.
След това Сепуко сподели мнението ми със своята отличаваща се статия (където може да забележите потока от коментари).

Там е проблема. Малко се разбира… че отговорността ни НЕ отпада след пускането на гласовете. Не е като да претакаш туршията и после да чакаш някой да ти сервира. Като няма контрол, има разхайтеност. Във всички сфери на ежедневието ни е така.

Повратната точка в настроенията ми е призивът. Липсва такъв, или ако го има е нещо от сорта:

Гласувай (няма значение за кого), стига да не е Доган…

Хахахаха! Хахахахаха…

Това ли имате да ми кажете? Това ли да очаквам в следващите 4 години? Или да вярвам на “новите” CV-та и мотивационни писма (които не всички имат), за да ви назнача на държавна работа в предприятие България?
Някакъв план? Интерес? Или да си ям баничката, ако има пари - да цоцкам боза. И без друго Доган е незаменим (но не неубиваем). 20 години, на първия ред в политиката ни. В страшната картинка, наречена мизерсцен… Какво?! Периода 1997-2001 г. ли ползвате като коз?

Разхождаме се с Жоро онзи ден и какво чуват ушите ми?! Мнението, прозвуча ми шеговито, но то бива, бива ирония и ебавка на гол гъз… ама накрая се получава чисто ебане!

По-добре да гласувал за братя Галеви. Така или иначе престъпници ни управляват, що да не са… легалните, откритите престъпници. Ще си живеем на квартали, нещо като много на брой малки италии. Важното е, че Коледата и Новата година ще са подсигурени, няма да гладувам на Великден. Ще си разделим професиите и таксите ще са контролирани. Мафиозо, кретениозо?!
От техните поне ще ми падне някоя кокошка - докато се въргалям в праха по улиците да ми е по-весело.

Що за…

Алеко да ни беше съвременник, блог да си направи. Статии да списва… ама внимателно, че току виж го гръмнали някъде.
Немили, клетите те, недраги…

Омръзна ми за политика да говоря, изморява ме, ядосва ме, порязвам се докато се бръсна. За кого да гласувам ли? Пазя си гласа за мен, щото никой не заслужава да гласувам за него! Плакати, плакати, плакати… имена, които не познавам… които ще опозная в следващите “после-ебанье” години, за да мога да храня (и в единия и в другия смисъл). Накъде? Към гилотината, трябва малко чистка, не ме лъжете повече!

Стреляйте! И се целете в главата, защото гърдите ми са бронирани !

« подобни cynical speech, lifestyle, politics, problems

Комитата рече: "Стига толкова, Елфе !" - Авторът на Cynical Speech ЗАБРАНЯВА статиите му да бъдат публикувани в svejo.net !