Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Чергарската: Cereal Killer

« публикувано на 24-06-2009 @ 11:49 pm »


фотография: Screen Gems представят “Гепи.”

Винаги съм имал покрив над главата си. Осигурен. Такъв, за който няма нужда да мисля като поклащащ се, потенциално рухващ или неизвестен. Но в един момент водиш разговор с приятел за това, че вратата му винаги може да бъде отворена, ларж приемайки всеки в дома си, а в следващия - случката с pikey’s от “Гепи.” ти се струва не толкова чужда.

“Of all the things I’ve lost, I miss my mind the most” - така Житния убиец (Cereal Killer, което звучи като Serial Killer) от “Хакери” пуска големите прожектори по продължение на тъмния тунел. Вижда се ярката светлина в края, въпреки че родителите му са пропуснали Уудсток и той е направен ей така, без много смисъл.

Има нещо велико, добре… не велико, малко повече от приятно, когато протягаш ръка в късен час и има кой да поеме дланта ти. Бил си само с дрехите на гърба си, хлабавите чехли, мръсните крака, изморения поглед, сухият вкус в устата, но някъде там има топло и меко легло, завивки, които миришат на уют. Приемат те, на лаф, на залък, на чашка, след което заспиваш спокоен. Дори не си на течение, завиват те!

А понякога се разхождаш в средата на булеварда, гониш едното си стъпало с другото, без да застъпваш металните нишки на трамвайния изпроводяк. Тялом затрупан с багаж, мислено - с по-голям. Е, когато си сам - оставаш сам. А в главата друго нямаш. Друго, освен сам(остоятелните мисли). Понякога искам да съм глупав. Дори за час. Отпускащо ще ми подейства. Ще липсва nerd-и погледа, но пък спокойно ще отдъхна. Обявата се поклаща на входа на сградата, стискаш ръка на усмихнат приятел, а после допиваш в пинокиевата крепост с него и още една приятелка. Бил той по-култов от всякога? Вероятностно…

Виж сега!

Обичам да пътувам. Возя се, за кратко, гледам през прозореца, а ако е нощ и има капки по стъклото… полъхът се усеща, въпреки затворените прозорци. А чистия въздух, пренесен от проекта Филаделфия в един друг свят, на друго ниво като възприятие, изчиства. Не само погледа, но и душата. Е, веселите мигове остават. Не тежат, а остават. Не смачкват гръбнака ти, не те пречупват, а остават. Те просто прелистват нуждите ти и се появяват в живота и мисълта, когато имаш нужда от тях…

Прекрасно е! А очите ме болят. Но сега съм на топло, има шум, има въздух, има компания. Не бързам, макар очите да натежават. Мога да въздъхна… Мога ли?

——

На моите приятели: Жоро, Тихата и Събина - за едно по-добро чергарство !

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. tea @ June 25, 2009

Можеш…, а ако има и кой да вдъхне дъха ти…

2. legrandelf @ June 25, 2009

На по-малки стъпки,
с повече Бьорк в ушите.
Нещо като сдъвкана стомана,
строшени полилеи, а отгоре…

Пукнатина в процепа въздишка!

[...]

Плясък и мисъл,
сгряващ фаворит.
Премлясквам по паважа,
докато лицето си топля в дъждовната локва!

Няколко по-закривени форми на безоблачни оратори,
блестят на небето, в сиянието на слънчевото отражение!
Безлична зависимост,
но с усмивка на дланите ми…

3. tea @ June 25, 2009

Красотата събирам невежо
и колекционирам въздишки захвърлени,
Малка нощна музика(без шапцица)
събужда ми мислите-
ограбват очите усмивки
и скачам от локва на локва.
Усещат нозете измръзнали
топлината на водата, небесната…

:)))

4. legrandelf @ June 25, 2009

Лунна захар в отблясък,
масло по кожата открехната,
бездушно звездите ридаят,
лъчите далечни друга пленяват!

Палаво, като бързи капчици дъжд,
привличат в нощта си афера приятна,
колко невежо, без музика, била тя и нощна,
топлината в нозете, небесна вода измръзнала?

Очи притворени, усмивка могъща,
устни приемащи две мили длани,
на една възбуда,
прелестна, и даже магична…

от теб Koop - Island Blues

“вероятностно”..о, да!:)
“Тук е и е сега”

Не е като да си копал нива, но пък определено не е и вероятностно:)
Радваш, ЛеграндЕлф:):)

6. tea @ June 25, 2009

Убйиствено разтелена, възбудата
от похитени мисли,
прегаря кожата, оголена, ухаеща на нощ…

И дланите, тъй топли, мокри,
пращат слънца но Луната…
Късен танц пробуди два вулкана!

7. legrandelf @ June 25, 2009

Ай, ай, кептън! :))))))

Няма ниви, но има това :))

8. legrandelf @ June 25, 2009

@tea

Към една от най-меките разходки,
пред които свеждал съм глава някога,
прелиствам с поглед не само дърветата,
но и влажният асфалт на хоризонта.

А той се променя, оформен в мъгла,
скътан зад прекрасна валева прегръдка.
И там, ако скиташ, макар похитена от мисли,
дали ухаещ на нощ, или страстта (просто) гори кожата ти -

не ще узная, без очите си да плъзнат по теб
в усет на пиперливост, сластна целувка,
а до тях…
търкалящ се зов на възбуден гняв!

от мен Gotan Project - Last Tango In Paris

9. tea @ June 25, 2009

Гневен, сластен, с викове мисли!
Асфалта стъпките зове,
а изкуствената светлина
ирисите пари…
Бъди, все тъй бъди!
Очите ми очакват срещата
на другите очи
И нека в вените пращи,
и нека спре кръвта в недоумение
от думите, изстреляни и необмислени,
но истински,
от нотите родени…

10. Събина @ June 25, 2009

:) Моля,

точно имах отчайваща нужда да не съм сама . няма нищо по-приятно от това да се прибираш при някой вечер и сутрин като станеш още някой да диша наоколо… :)

11. admon @ June 25, 2009

Това ме изкефи, нали съм си чергарче, приятелю, филма е готин ;))))

12. the Molo @ June 26, 2009

Хубу, че има кой да те завие … :P

« Подиум: (Истински) Живот Промо: Cynical Speech goes facial »