Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Порно про(т)екция

« публикувано на 18-06-2009 @ 9:31 pm »


фотография: Tony Duran at “Fashionation”

Окрилен от мрака на тривиалността, пречупих сетивата си, настроих ги да приемат на УКВ и щракнах два пъти и половина с пръстите на лявата си ръка.
Тото-мото Говедаров прие заръките ми, кимна одобрително и сбръчка вежди, като че му се карам защо ли пие трета водка за деня, още преди да е станало 10 часа сутринта.
А той си мислеше, че разбира пламъка в очите ми…

Няма такъв. Но защо беше сляп? Аксел Руди Пел би написал нова песен за него, а организма се приспособява към мравките по тавана по-бързо, отколкото пръстчетата на малко бебенце чешат устната му кухина, заради израстващите зъбки.

Мисъл на деня:

“Пикай, за да те напикаят. Стой си осран и никой няма да те изчисти…”

Ако тръпна в очакване, все така окрилен от мрака и бездушно мълвящ нечие име, определения или безразборно разхвърляни епитети в главата си, това прави ли ме черно петно на фона на бялата идилия, която ви действа като перде?

Клатя глава, а нямам желание за това. Усещам странната материя, която ме съставлява. Преча си с пръсти пред очите, за да не ви гледам. Махам с опашка, а дяволът носещ “Прада” припалва цигара. Агонията в празният й поглед ми казваше само едно:

“Тленната зависимост от угарката на страстта… тръсваш, проследяваш падането с поглед и въздъхваш в мига на безконечна тишина… в огън…”

Но след това получих шамар с обратна разписка. Връщай се по-бързо - липсваш!
Казах си, че немирник да бях, все така животворен щях да си остана. Малък, палав и арогантен, послушен, голям и душевно мародерстващ.

Плясък от стомана и гръм от пукаща трева. Видях го, с фотоапарат на стълбите, оглеждаше предверието. Ближеше с език солената пот от мъката на двадесет съблюдвача. Не се почеса дори, защото сетивата му говореха друго. Накрая направи крачка и сгреши… нямаше как да види тялото, идващо от долната част на улицата. Сблъсъкът беше ужасен, пълната противоположност на искрящо тихо, моногамно и хедонистично!

Премигване по-късно аз вече не бях там. Живеех в ужаса на признанието и сбръчканите устни. Нямах думи, нямах думи за пред другите, такива че да харесат това, което няма как да бъде харесано.
Пресипнал с болка във врата, мърдащ нервно пръсти, като че успокоявам епилепсията си.

Срещу бялото платно на сивото ежедневие, стоях оловен, с пушка на рамо, еднокрак. Всеки миг можех да получа приятелско побутване, което да ме извади от равновесие. А си мислех само за едно. Нишките, които изтъкавах с мисъл, приветливо заграждаха частния случай на общата заблуда.

Стъпих накриво, но само в техния поглед. Бавно, още по-бавно, най-бавно. Мърдам с въздишка. Студена пот в слабините. Меко усещане за съхранено достойнство в парещото междубузие на задника ми.

В миг… нищо не свърши! Лентата не се разплете, нито скъса, нито завъртя финално отброяване от [3] три до [1] едно. Завъртях се и календара направи същото. Часовника гледаше умно, а леприкона в края на дъгата ми се смееше. Сочеше ме с пръст и държеше гърнето със съкровището. Смееше ми се. Отново кимнах, сбръчкал устни, а до зеленото тяло на фантазирания герой се яви душата… Фотоапарат в ръце, герой с черни очи, лишени от отражение. Гледаше през мен…

« подобни cynical speech, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Събина @ June 18, 2009

Cute… :)

PS: Снимката е супер!

2. gergana @ June 19, 2009

…я виж каква хубава снимчица си имаш, а ме караш мен да документирам…;)
:))))))))

3. legrandelf @ June 19, 2009

Снимчицата си е ОК :))
Ама никой нищичко не карам да прави :)

4. tea @ June 19, 2009

Малкът оловен войник, а с толкова големи хоризонти…
Snapshot…;)

5. legrandelf @ June 19, 2009

Снимаш ли ме?

Да позирам?

Тъкмо съм се изкъпал, определено съм за снимки :)))) Без бельо, подчертавам, хахахаха!

6. legrandelf @ June 19, 2009

Хайде по-бързо с отговора де, замръзвам, нищо че навън е жега :)))

7. tea @ June 19, 2009

Прости ми, потънала бях в думи…;)
Хайде сега наляво… Наляво казах - това е дясно!
Брадичката повдигната, ама ако мойе само тя!
Snapshot!
Готов си, обличай се ;)

8. legrandelf @ June 19, 2009

Готов!

:)

9. gergana @ June 19, 2009

хахахаха……ай сега да видим резултата…….
хахахахахахха

10. tea @ June 19, 2009

По-късно. Цензурата много трябва да поиграе ;))))))
Иначе е покъртителен ( в добрия смисъл на иначе толкова обичаната от мен дума)

:))))

11. gergana @ June 19, 2009

…))) да кърти, да кърти, колко да кърти, най много мазилката да изкърти … :)))))))))

(простете ме, но съм в адско добро настроение, забивам третото уиски, хахахаххаха, подобно!)

12. tea @ June 19, 2009

Айде наздраве!!! А и излишни мазилки колкото искаш ;)

« Някак си на високо… Тези безсънни юнски нощи »