Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Някак си на високо...

« публикувано на 17-06-2009 @ 11:59 pm »


фотография: My lovely “Le Chagrin”
слушайки: Lighthouse Family - High

Няма значение, наистина,
може и да кървя пред лика на “Денкоглу”,
но коляното ми е обезсмъртено - веднъж завинаги,
топлещо, като масло в пустиня - влажно и много гъвкаво.

Открита рана, облизване познато, нежни пръсти,
угрижен поглед, мизирма на приятелска въздишка!
А когато нещата изглеждат по-красиви и приятни
от най-далновидното и мъркащо възприятие… тогава какво?!

До мен стои лепило, в ръката на тъмен субект стиснато.
Трябва да гледам уплашено, щом тъжна пепедура в тялото ми се блъсне.
Тя се губи, пърха с криле, а аз не разбирам.
Погледът ми е почти замъглен, но някак си усещащ.

И ако сега пожелая…

във мига

да полетя…

завинаги

нависоко?!

Always keep me flying high in the sky of love…

Няма нищо по-прекрасно от приятно насищане.
Една енигма необуздана, вдъхваща куража и зареждаща с насилие,
чувствено, опровергано такова
бършещо каквото и да е самочувствие… всяващо страх!

Искам да те погледна и никога повече да не почувствам по-силна любов!
Невероятното ти ухание пропи се в мен онзи късен следобед,
когато разделяхме слънчевите лъчи в мига на едно безмълвие.
Ти грееше, аз сияех, но когато застана до мен, мехурчета вълнение изпълниха кръгозора.

Обичам те и ти го знаеш…

——

гр. София, бул. Витоша, сряда, 17 юни, 23:45 часа

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. kouto @ June 18, 2009

Последното изречение…хвана ме :)
Малко меланхоличен май тази вечер?

2. legrandelf @ June 18, 2009

Бих го нарекъл…

енигматичен

:))

Но… въпрос на възприятие :)

3. tea @ June 18, 2009

Явни си изпитал, и още по-явно си изразил и то завидно. И аз полетях покрай теб ;)!

4. Нели @ June 18, 2009

Марти,нали събираш въздишките ни:)?
Нека моята е първата за днес:)))

5. legrandelf @ June 18, 2009

Нели, разбира се, че събирам въздишките :))

Торбата се беше поизпразнила и гърдите ми страдаха от липса на въздишки :))

Така че - въздишайте :))))) И бъдете нежни :)))

За kouto и tea препоръчвам “Непознати висоти” :)

6. gergana @ June 18, 2009

Много силно наистина, много истинско и вълшебно, като теб… :)

7. Събина @ June 18, 2009

Въздъх…

идва ми да ти целуна коляното, но си ти и знам как ще реагираш… затова просто ще въздъхна…

Казвала ли съм ти колко много обичам тази песен и как съм плакала от щастия и топлина на нея…

Май не… офф дъждовните летни дни ми действат твърде романтични и разнежващо…

8. callyou @ June 18, 2009

тц тц тц тц.. да скверните лика на бедния Иван Николаевич, този стожер на българската култура и образование, с подобни низки страсти.. хъшлаци с хъшлаците! да не съм ви видял пред плочата на скъпия ми хазяин Стоян Михайловски, че ще ви лисна с лихеня от балкона!!! >:

9. legrandelf @ June 18, 2009

Жерминал, [усмивки] :)

Събина, абсолите! :) Казвала си ми, че много харесваш песента, но в подробности не си изпадала. Що се отнася до близането - мокрите кърпички свършиха работа. Е да, крачолите ще искат врът-врът в пералнята на специална програма, ама не може без жертви!
Том Круз - висящ от Партийния дом, уууухуу! :))

Коле, хихихихии! Като милиционер звучиш :)))

10. Събина @ June 18, 2009

Уби романтиката с тоз Том Круз… :(

11. legrandelf @ June 18, 2009

Ти пък сега, игнорирай ме и толкоз :))
Силната романтика не би трябвало по никакъв начин да се пречупва, особено пък от гусин “М:Н-2″ :))))

12. Крис Ванев @ June 18, 2009

Как всичко се извъртя през моите очи:

По тиха улична плочка,
През спокойния нощен полъх,
В аромата на късна юнска точка,
Фигура завзе лудостта на Дондуковския уличен мъх.

Изля фонтани от себе си,
Потъпка кофи на раздор под себе си,
Подплаши милиционер в ръкоделие около себе си,
Рисуваше душевни сонети от само себе си.

Прерязала граница на Капитан ВъзпитАн,
фигурата стана на пластелин от ямакаши-фучи-ян.
Погалващ миловидно раница на гърдите
и запасал смело гащи до зърната,
Марти образно полира на Съвета стените,
докато ухажаше с коляно Трибуната.

13. Lili @ June 18, 2009

Nice and strong :)

Незнаех,че твориш такива звездни прахчета и мъдрости ;)

14. legrandelf @ June 18, 2009

Крис, чудесно! :))))
Много, много ми хареса представянето :))
Направо го редактирай (правописно де, че тук там си изял една буквичка) и го пускай при теб ;)

Една друга гледна точка за това, какво се случи :)))))))

Lili, привет! :))
Радвам се, че наминаваш, а ако изпитваш приятна емоция, докато чувстваш звездни прахчета и мъдрости, може да погледнеш това, което препоръчах преди няколко коментара :))

Харесвам си го, старо е като писане, но като усещане… мхм :))

“Непознати висоти”

П.П. А може и тага mindcrush да налазиш :)

15. Lili @ June 18, 2009

Thanks :)
Добре,че чета диагонално,което не ми пречи да си гепам емоции и преживявания…от покрива :)

16. Viktoriya @ June 18, 2009

Мартиииииииииииииииииии,

Ако знаеш как ми оправи следобеда!!!!
:-* песничката е невероятна, статията отлична, няма да въздишам, мисля да танцувам.. вече пропях на работа!!!! Напарвих малко караоке :-Д..
Браво и на Крис… чудесна интерпретация!!!

A snimkata.. mmmmmmmmm

17. legrandelf @ June 18, 2009

Lili, това диагоналното четене никога няма да го разбера :)))))))

Вики, бравос! :) Все пак си се справила с полето за коментар :)

Нещо проблематичност разбрах, че си имала :) Пиленцата говорят! :))))

18. gergana @ June 18, 2009

Kris,
разкъртих плочките, повдигнах паркета, напуках мазилката и разместих мебелите от смях с твоята “интерпретация”, хахахахха, маха, а сега какъв ремонт ме чакаааааа…

ама ще почака - сега крепя полилея … хахаххаха
на един крак, че е по-секси за пред комшолука

Вики,
поздрави за завръщането ти, липсваш, не се справяме без теб, а и на лудото Елфче не му върви реката от вълнения… :)

19. Viktoriya @ June 18, 2009

ех, че мило ми става.. мерси Герии…

Мартии, ще ти кажа аз ан теб какви кокошки ти се обаждат… тъпия браузър и моето недовиждане доведоха до редица проблеми!!!!!!

Сега за щастие всичко е наред!@!!!!

20. legrandelf @ June 18, 2009

Защо наричаш пиленцата кокошки? :))

Може ли такова негативно, че чак агресивно мнение :)))

Казах ти, че проблемът навярно е в твоят телевизор :)
И бам, намерила си го :)))

21. Lili @ June 18, 2009

Миии..филолог съм…навик ми е,особено когато съм на работа ,а искам да прочета нещо интересно и грабващо…сори че не съм чела подробно,дълго и с наслада..Пък и нали крайният резултат е важен :)

22. Viktoriya @ June 18, 2009

хахха.. аз съм кокошката… затова… ядосах се на себе си :-ДДД

23. legrandelf @ June 18, 2009

Lili, такава била работата, пестене на време :) Не съм си и помислял друго де, ама аз… като казах, че никога не съм го разбирал, имах предвид, че така и не свикнах да го правя това :)))
Или карам по първото изречение от всеки абзац и ако закача нещо се връщам отначало, или просто хикса :)))
Не знам кой е по-добрият вариант!

Вики, ти ли си кокошката?! Знам, че съм далеч от Кукуш, ама я дай малко гласец. Изляз на балкона нещо, кудкудякай да му се не види :))))

24. gergana @ June 18, 2009

… и докато не съм забравила, ето ви един рекламен поздрав:

“През жарките летни месеци не забравяйте да ползвате слънцезащитни средства, в това число кремове, мазила и репеленти… и да не ги объркате с лубриканти, че … се ‘лъзна’ме… и не се знае къде ще опрем”

:)))))))))))))))

25. si @ June 23, 2009

Дори и незабравимата Барселона не може да замести думите ти, пораждащи приятно познати чувства :)

Радвам се, че съм тук!

« “Оптимист докрай” Порно про(т)екция »