Литературен джем сешън

« публикувано на 03-06-2009 @ 10:04 am »

фотография: Pole Bliss
творческо течение: “Джем Сешън и литература”

Бил е малък, на не повече от 5, тичал е гордо, възбудено, засмяно. Кисел поглед се запечатва на лицето му, разум и вина по устните, щом съзира листата, разпилени във калта. Но геният му не се препъва в духа на съзряването. Способност, която пръстите претворяват в класика и изящество за сетивата на нищо неподозиращите ежедневни изображения на физическото присъствие около него. Той я има…

В повечето случаи може да се храня от света. Всичко около мен. Виждам и претворявам. Понякога вдишвам, за да чуя трепетния досег с всичко живо… Наоколо съм, не си давам сметка, кога за първи път стъпките ми се превърнаха в белег. Маркиращи нечия зависимост към едно мое вдишване.
Но истински радващото усещане е не това, което идва отвън… а зараждащото се вътре. Възбудата, тя е пикът, върха, от който обичаме да слизаме запотени. Но който нямаме търпение да изкачим отново. Без значение къде се намираме, с кого или под какъв ъгъл са се сгушили стрелките на часовника.

Най-силно е въздействието, когато творецът срещу теб трепти на същата честота, с която и ти пълниш пространството около себе си. На всичко отгоре, жадния му поглед, искрата в очите му, се пали с по-голям блясък, когато творецът в теб избуи по най-емоционалния и неподправен начин и предостави гориво, храна за него… за да продължи.
Нещо като симбиоза, нещо като верижна реакция, нещо като… всичко!

А думите, изказа, словесната еквилибристика, са прекрасен и необятен арсенал от възможности, с които да побъркаме сетивата, струпали се около нас, подобно на глутница изгладнели вълци.
Той няма нужда да гледа към листа, нито да проследява крайчеца на писалката си. Позволява си да гледа към тавана, да върти пръст по ръба на стъклената си чаша. Дори с гръб към своя съперник… партньор. Той поглъща емоцията!

След което попива с длан потта от лицето си. Цялото въздействие, погълнал току що от магнетичността на другия. Подушва дланта, затваря очи и потъва в нови цветове. Готов е, таланта му позволява с един замах да вдигне летвата. Да засили публиката, всички и всичко. Няма граници… няма граници… какво са границите?

Спонтанността не познава граници. Думи, една след друга, описващи, повлияващи. Хубавото е, че когато финеса им зазвънти във въздуха, всеки възприема омаята по различен начин. Човек е способен сам да претвори чутото, прочетеното. Получава нуждата дори да сподели. Колкото по-крилата се окаже душата му, колкото по-бързо сърцето му превъзмогва страха от разсъбличане, толкова по-феноменална ще се получи интерпретацията му.

Настроение и отприщване. Защото пръстите пишат сами. Те чувствам много добре. Те са завършека на емоцията ни. По цялото ни тяло преминава електричеството, което след цялото блъскане по ъглите на съмненията, излиза през пръстите като добре шлифовано бижу.

Нова стъпка, подадена топка, шамар в лицето. Една приятна конкуренция, извадена от всякаква рамка на негативизма. Творци, надскачащи се един друг. В писането си. Всяко едно изречение от тях е нова тухла, издигаща величествена постройка пред смаяните погледи на присъстващите.
Изразни средства като ноти. Предлози като погалване на перцето. Междуметия като поет въздух между акордите. Препинателни знаци като скоростни спускания. От един наклон, към друг.

Клавишите превръщат мелодията от написаното в импресия от основни цветове. Но погледнати през призмата на всеки творчески настроен взор. Един след друг… Едновременно. Без значение, когато един път се докоснеш до тази атмосфера, губиш представа за началото. Не знаеш и кога ще е края, защото не мислиш за това. Искаш още и още, единствено обременяващ мисълта си с…

“Колко по-нагоре могат да се изкачат в съвършенството си”

Припяване в словестна форма.
Може да акомпанираме от жанр в жанр. Да вплитаме различните звучения на времената. Отделните думи, обратния ред, повече или по-малко точки, запетаи, удивителни, въпросителни. Защото ТЕ имат значение. Както ние ги почувстваме, така може да ги споделим.
Вече познавате написаното, но не и дирижирано чрез нашата творческа апаратура. Атмосферата поглъща, почти не ни виждате, но прожектора пада върху всяка наша дума, изказана с особен тон. Подчертана.

Перото танцува само. Защото само то може да запази разсъдъка си. Останалото е… талант, лишен от контрол. Не за да докаже себе си, а за да задоволи необходимостта си. Води се от желанието за представяне и споделяне.
Нов ред и още един… след него друг, а мелодията вече е друга. Рефренът се запазва, но в главите на присъстващите имаме само едно… създадена история.

Времето е продължителност. Започнала отдавна, с още по-далечен край, някъде в бъдещето. Белезите, малките сладки стъпки, които се запомнят са именно еклектичните сблъсъци между двама или повече майстори на словестното разбиване на скуката. Творци на новият век. Джем сешън изпълнители в жанра на непреходната литература. Мигът!

——

Специален поздрав за Светла / в раздумката под една от нейните статии бях просветен в изкуството на Джем Сешъна

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. admon @ June 3, 2009

Е време беше да минеш в по-горно измерение, кефиш ме така, Елф, давай смело напред

2. admon @ June 3, 2009

Най-силно е въздействието, когато творецът срещу теб трепти на същата честота, с която и ти пълниш пространството около себе си

3. Нели @ June 3, 2009

Твоето перо Марти,каквото и да подхване да пише,все си е култово:)Само дано мисълта ти дочаква перото,та да вървят ръка за ръка:)

4. legrandelf @ June 3, 2009

admon, на мен пък ми е драго, че се върна :)) Върна ли се? :)

Zelengorova, веднага ще фиксна… какъвто ми е натоварен работния ден, нямаше време изобщо за послания :(
Пък така де… заслужаваш го, все пак от теб научих що е то Джем Сешън :)))

Нели, мисълта да дочаква или да дочака? Щото в единия случай, все едно бърза пред перото, а в другия - че ще чакам нещо да се случи :))))

5. Нели @ June 3, 2009

Да дочаква Марти,щото си един такъв емоционален,и предполагам,че мисълта ти тече по-бързо:)
Та да поспира докле хванеш перото:)))

6. legrandelf @ June 3, 2009

Нели, ясно :))) Харесва ми!

Zelengorova, врът-врът плочите :))

Класно и отново благодарим :))

7. admon @ June 3, 2009

Марти, където и да бях, каквото и да ставаше, аз те поглеждах и винаги съм бил тук :)

8. legrandelf @ June 3, 2009

Zelengorova, не си спамър(ка)! А творчески будител :))
А и зарибител, сега въртя само cantalouppe в разни вариации :))

Продължавай да пускаш ако ти стиска, че има уши, които да попивам мелодиите! :))

admon, ами предполагам, че се навърташ, редовен клиент си, макар и притаил се в сянка, ама друго си е като се обадиш, ебаси! :))

Дг’еа! :))

Сега и Пламката трябва да събудя отнякъде си :) Този Лош Вейдър :P

9. legrandelf @ June 3, 2009

Компилационно настроение ;)

Сега ако и манджата ми дойде навреме, ще се получи добра симбиоза :)))

После как ще се работи… мех, май чак в четвъртък :)))

10. Крис Ванев @ June 3, 2009

: ))))

Светле, докато ти свириш при симпатяга, който се беси на езика си, аз пея при теб, ама ако продължавам скоро ще се изкормя на очите си : )))

btw, след malia и жълтите труфели, вече нямам слух за нищо друго. Името ми да викнеш, ще те питам “коЙ?”. Ще се върти още дълго : )))

11. gergana @ June 3, 2009

Да благодаря на (въз)будителката за джубокса :)
Въртя го и се потапям в топла юнска пяна …

12. pa4ito @ June 3, 2009

Опааа, тук съм бре, тук съм. Фърлям по едно очо :))))

13. legrandelf @ June 3, 2009

Настроението повелява и разни други неща да фърлиш :)))

14. pa4ito @ June 3, 2009

сега прослушвам Светла… немаш кахър, ша фърлям кот моем :)))

15. legrandelf @ June 3, 2009

Хахахаха :)))

Това да се чува! :)

16. pa4ito @ June 3, 2009

баси, не е честно това… Светла е направила компилация в стил “да се размажем дружно” :)))

17. Крис @ June 3, 2009

Веднага връщам поздрава! Хаха! : ))

we’re walkin’ the same way, only in a different areas

(това е преди всичко, преди всичко забавно, Елвис е като надрусан, а Синатра е толкова отегчен, че ми идеше да го ритна, макар, че по-забавно от изражението на Армстронг - няма как да е :)))))

18. Крис @ June 3, 2009

Хаха

Сега по същество, стягам се, действително преди да видя още поздрава, докато бях при теб и четях разни неща се сетих за този комфитюр, малко е дъбест, но е все мармалад и е много, много любим

Поздрави на всички ви : )))

19. legrandelf @ June 3, 2009

Чудничко! :)))

Радвате ме с ноти, тъкмо се прибирам - а то едно хубаво тука :)

Виждам, че може да не съм в кръчмата, а вие да се размазвате по сепаретата - супер сте! Всички! :))))

20. legrandelf @ June 3, 2009

Съблазнителният прилив на самъртайма,
се усеща най-силно в полублясъка на гроздовите зърна.
Притихнал, засмян и колеблив,
най-топло и приятно гали лицето…

Без пърхане, с коси развяти,
по кожа розова, мека и възбудена.
Голи рамена, разгърната мисъл,
всеки отваря поглед, душа и вълнение към другия.

Прилича на стабилно напушване,
само дето липсва коза!
Или голямо, знаменателно напиване,
но без бутилките и пиците…

В кръг подредени, без бели роби и заучени фрази,
лишени от заклеймено присъствие на клюките,
боси, със зачервени от топлината на пясъка стъпала,
горещи пръсти, а ръцете - махат поздравително!

Няколко пръста в устата, силно надута свирка!
Оглася района и такта се сменя,
но мелодията…
тя си остава същата! :))

21. Нели @ June 3, 2009

хахаха Марти,добро включване :)))

Ох,пък на Светлето как ще и се реваншираме,не знам,много поздрави днеска,много нещо:)

22. вили @ June 4, 2009

Тук стана комбинация в комбинацията и т.н. Да се чуди и мае човек и да не знае какво да чете по-напред! ;)))
Настроението ви е заразително и смятам да потанцувам…

23. legrandelf @ June 4, 2009

Комбинацията пърха, а нуждата от рехабилитация на мисловните звена е страшно необходима! :))

Прикрийте се, курифейния взрив предстои :)

24. pa4ito @ June 4, 2009

Светле, благодаря за поздрава, уникално е парчето.
И като стана дума за водки… аз оня ден бях много напред с тях и… о да, след 4-та, 5-та става сложно наистина, мноооого сложно :))))
Елф, какъв е този КУРифейев взрив? Кой е този Фей, и що кура му ша са взривява :))))

25. legrandelf @ June 5, 2009

Ой, въздесъщий гиросе!

Да се свети името ти лучено…
Фантазията в месото ти да не стихва,
малките вкусни картофчета,
резени домат…

да те пълнят все така,
да ни засищат, да ухаем,
а на сутринта -
като дракони да се блещим!

:)))))

26. si @ June 5, 2009

Ah, tozi MIG! Tolkova malko mu triabva na chovek ponqkoga… Radvash :)