Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down
Прогнозиран завършек на едно тримесечие
« публикувано на 31-05-2009 @ 11:57 am »
фотография: Michael Clements at “Le Chagrin”
слушайки: Li Kwan - Point Zero (SEKA Records)
Зеленото може и да (беш)е новото черно, Smart може да (беш)е новото Sexy, но за едно друго нещо… мога да бъда напълно категоричен!
Събота е новият (работен) петък. Финалът на отрудената седмица, в началото на който влизаш с ококорени очи и вълнение в гърдите, а в неделя сутрин си изпразнен от съдържание…
Разхайтеното себелюбие си казва: “Стига…”, без каквато и да е доза фамилиарничене. Дори да си умиращ хомосексуалист на ръба на някое пристанище, няма да случиш на млад левент, привлекателно разхождащ се около теб и попръцквайки в ритъма на “Дупенцето, хлебарката и грозното копеле”.
Разчупването на ежедневието винаги може да започне с “Имало едно време в София…” и да завърши с Клинт Истууд, хапващ крем супа в хлебче на масата с югозападно разположение спрямо теб.
Може много неща!
Може да имаш приятели, които след тестване, маркиране и дегустация на различни козметични продукти, да решат да вкарат малко забавление в съботния английски следобед като ти подарят детска играчка. Но не каква да е! А с носталгичен привкус на “Кореком”. Говорим за шоколадово яйце с изненада.
После ще ти се падне багерче (какво друго… освен някоя земекопна машина, особено след като крачиш бодро по бул. “Черни връх” всяка сутрин, ползвайки краката на 9 ТМ, разминавайки се с различни общински трансформърси).
Ще се нарадваш, докато им гледаш очакващите физиономии. Миг след това освен да се пошляете заедно, в компанията на въртеливите движения на голям чадър около твърда мъжка китка, друго не остава, нали? И даже ви е забавно. Защото говорите на висок глас, хилите се още по-звучно, опитвате се да не се удавите в някоя локва. Но внимавате и да не ви излезе име на плаващо лайно. Пазите се и от фюриъс-трамваи, които всячески опитват да (не) минават през нищо неподозиращото ви тяло… Такива неща!
Оттам нататък следва бис… познати стъпки, познати улици, още по-познати завои, сгради, надписи. Понякога намираш нещо ново, докато се оглеждаш към разкъсаната облачност на небето. Друг път на светофара си с различни хора… различни… които виждаш за първи път и вероятно никога повече няма да подразнят взора ти.
Закотвяш се на един приятен площад, лишен от митинги и хепънинги, докато си ровиш в калта с багерчето… на някои други им се ще да ги душат сексуално. Трети си ровят в телефона, докато едри очилати мъже им дишат през рамо в чуденка: “Това ли е моят blind date за тази вечер…”
А перверзията в главата ми не спира да снове. И открива нови хоризонти, напук на еднообразието, което ме блъска по два пъти на всеки 50 минути. Не, не пикая по четири пъти на всеки 100 минути, просто усещането е друго, когато може да вдишаш от съботната следобедна влага от листата на дърветата или храстите. Нямам против покривите да се празнят върху главата ми, стига нещото, което ме ослузява да се мие след това…
Когато хайката се увеличи, може да продължиш напред, за да задоволиш жаждата си. Но не с някоя долна захарлива имитация на “Швепс”, била тя в прозрачна, зелена или синя брандирана опаковка, а с чиста проба малки сладки хмелни мехурчета, гонещи се едно друго към повърхността на чашата.
После получаваш обаждане, докато бършеш сополи на светофара и се молиш да видиш зелено човече. Но не от тези на Спилбърг, нито от крушъл ефектните на Емерих… а обикновено зелено човече, владеещо реверсивен moonwalk. Такава танцова стъпка, която с грация и известна доза феноменалност те пренася отсреща, на другия тротоар.
Въртенето на стрелките показва, че имаш още време. Затова ти наливат нова чаша. Ти хапваш, изпълняваш “Фигаро тук, Фигаро там” с картофче в ръка, а след това дори пробваш да усилиш ефекта на гърлен кикот, като си изядеш компирния мустак - с един замах на устни, зъбки и парещ език!
Поднасящ торта на приятел… торта, торта… нещо като картофен мус, но не добре пасиран… без свещички, но с настъргано сирене “Дунавия” (от тенекия, разбира се).
Прекосявате политическите терзания, различия и пъстроцветна лайнарщина, по-бързо отколкото (с)екс-дует “Каризма” минава през теб… и мен… и него… и нея… всички!
А когато стане време за финалът на грандиозната вечер, обикновена, много обикновена, но маркираща по-силно и от “Скарфейс” вашето до болка омръзнало ви ежедневие, си взимате билети, пуканки и се настанявате удобно пред големия екран на малка, но по европейски му културна, зала.
Оттам нататък… прогнозата е ясна! Не знаете дали са 90 или 180 минутите. Защото не ви дреме… Дори и на вас да ви се дреме… лентата си върви. Изпуска кадър подир кадър, следват ноти от саундтрак. Чуждоезична реч, която би ти направила впечатление, ако беше неграмотен… Разни, разнообразни… лафчета!
Наистина: “Бах я тая любов…” е моментът, в който си казваш: “Ти йебем у пичку ти материна…” и всичко се нарежда. Хепи, хепи… без Хепиту-дей… последвани от няколко щастливи погледа, изпращащи физическата ви разпуснатост в знойната прегръдка на вечерта… Макар и мразовита, трепериш единствено от топлината в гърдите си! Радваш се, за поредната хубава вечер на споделени моменти… с приятели!
« Задушаващ фактор: “Сугестия” | Партизани в дворцовата кула » |
- alcoholia(1) art(44) attitude(113) brainfart(71) conspiracy(34) cynemaniac(95) destiny(36) detective(10) fun(193) internet(42) lifestyle(333) lyrics(10) madness(117) media(37) memories(140) mindcrush(228) moral(19) music(24) politics(49) porn(11) problems(159) quiz(12) relationship(76) school(7) sex(130) sport(10) stress(6) travel(21) war(12) webcafe(6) work(32)
- adventuring (3)
- breaking news (7)
- cynical speech (876)
- just a photography (2)
- mindcrushing art (121)
- notes from the bar (6)
- novel: a detective story (12)
- novel: the taste of bravery (3)
- play: a comedy for lunatics (7)
- play: audience in menses (8)
- questions and answers (8)
- shapes (16)
- short story: an exciting touch of a hate (3)
- table for two (4)
- those sleepless nights (12)
- those vicious rains (5)
- victoria's secrets (15)
-
Спамъри
- asktisho @ 2016-07-21
Спред, спред... :)
- legrandelf @ 2016-07-18
:) Thanks a lot! Или с други думи, благодаря сърдечно :} Spread the мълва! :))
- asktisho @ 2016-07-18
Хаха, тези клипчета са невероятни! Харесва ми, че си открил дарбата за сценично поведение и, че я развиваш! А и...
- елегантни обувки @ 2016-01-05
Страхотно клипче :) Много малко хора могат да го разберат за съжаление!
- alen @ 2013-10-29
о, дано да е едноетажна и също така любвеобилна, освен толерантна и строга... ;))
- рицар @ 2013-10-25
:) качихме стъпала, полуетажа е близо. а тя е толерантна, изчаква те строго да я заобичаш по свой си начин.
- alen @ 2013-10-24
риц (Крис), ти още ли я мъчиш тая пуста психология, пич! ;))
- рицар @ 2013-10-23
Имам и един любим цитат от Уго, ама е възможен само след голяма палермо с няколко бирички, сори, пък и...
- рицар @ 2013-10-23
"За да съдим за детето справедливо и вярно, не трябва да го пренасяме от неговата сфера в нашата, а сами...
- legrandelf @ 2013-10-20
Съвсем не - можеше линк да пуснеш. Кой гледа X-Factor?
- asktisho @ 2016-07-21
Посей семето на мъдростта си
Trackback | RSS 2.0
Толкова е хубаво като ги разказваш тия работи… :) Преживявам го по един по-арт начин, всякаш излизам от кожата си и гледам отстрани като на кино. Няма диалози, само музика и кадри, смях…
ПС: “Прогноза” е много добър.
Верно си е по един по-арт начин! Представям си само кадрите, но саундтрак-а още не мога да си го представя…
Атр-лемендес! :))
Благодаря!
Между другото, Стан, конкретния “слушайки” саундтрак си е само за мен, докато пишех :))))
Li Kwan не е официалния ОСТ на вечерта, но определено ми беше гид, докато си спомнях :))
Между другото е само “Бах тая любов!”
Култово е, искам го на тениска! :)))))))))
Откъде знаеш :) Може спомените ти нещо да се губят :)) Все пак се опияни от филма, хехе…
Сега обаче виждам друго! Пропуснал съм да напиша още една закачка, докато бяхме на площада, а именно - непрекъснатото озъртане в търсене на Ерол Флинт! :)))
Виж, историята за куреца на овчаря и бу’ката с голямата кукуля, хех! :)))
Знам, защото гледах макинга на сайта на филма току що и там я има сцената :) Говоря с факти! :Р
Пху! Знаех си, че си подготвена :))
Сега ще го фиксажна ;)
цъ цъ цъ, може ли такива пропуски. Особенно за кукулята! срамота :))
Това за тениската е добра идея.
:D хаха, сега по един благодарствен коментар след всяка статия която не съм чел последната седмица. Бтв такава тениска съм виждал но на инглиш
Разрешавам ти да ги минеш всичките… статии! :))
Марти, сега се сетих, че си пропуснал да споменеш и upgrade-ването на ДИТЦ браузъра от бургаските програмисти и превръщането му в ТИТАН браузър - една идея по-ефективен и по-евтин браузинг :)))
За това също си прав :))))
Брех, тая петък… ъхх, събота вечер :) колко много неща се случиха :)))
Нека си го пазим като лафче, това с браузъра, все ще влезе в употреба :))
А може и да се наспиш, когато дрямката ти се вижда като ненужен следобеден пълнеж. Може и да си затвориш очите пред пастата за зъби, но сам се сещаш, че тези въпроси Ники Кънчев ти ги е задавал а Найджел Кенеди ти ги е свирил на уше. Идеята… мисля си е да запазиш самообладание, защото в крайна сметка избора ти се ограничава до моментите, в които вниманието ти е приковано в ограничеността на възможностите. Почесваш се, побутваш се идва ти едно на ум, правиш друго, отиваш някъде и около теб си е добрата стара колективистична мелодия, която те връща в скафандър от агония.
Пълна мистерия са пролетните листа, но като че ли не е тримесечие, а внушение за преход.
И от пролетта към лятото с кънките. И плувките. И шнорхела. И бургаските вечери. И ломски наденички. И габровски вицове. И кофти пици в парка… Лятната идилия край няма, ей!
Супер нарочно не сложиш усмивка в началото на коментара.
No smile for the three-months-survey: only gray and painful impartiality!
Размирник такъв!
Ще те уловя, пакостник! :)))
Ти си от онези дечурлига, на които лелките навремето са подвиквали да не правят хаймънлии в 14:00, докато другите (послушните деца) са спали следобеден сън :))
Хахахахаха!
Ррррррр! :)))
Хахаха и аз бях в тая група! Никога на спях следобед, а правехме магарии! :Р
Честит първи юни на всички!!!
Точно така, дечурлига - фийл йо’р празник! :)))
С праздником, ребята!(рус.) :)))
Не съм гледал филма “Прогноза”(бахти колко неща се събират за зяпане, добре че е Бъни, да ме открехва… Благодаря ти Бъни, ти си истинско другарче!) но ме кефи надписа за тениска. А ако се съчетае и с култовото “Ти йебем у пичку ти материна…” отдолу, ще стане тениска за златен медал :))))))
Имам познати дето правят всякакви щампи, трябва да ги потърся ;)
Моля, Пачи, винаги готови да помогнем и (дез)информираме! :)))
No smile for the three-months-survey: only gray and painful impartiality! и от мен,
а сега да развея ли помпоните …
или да взема да ви честитя дечурлишкия празник, че то май на мен най ще ми отива :)))))))
Ама си искам и пощипването по бузките!
Също така и да седна да гледам кака Лара и “Милион и едно желания”! :))
Ще си поискам “Бенджи, Закс и Звездният принц” като поздрав за 10 Г клас :)))
някоя кака ли си хареса от този 10г клас, а палавнико :)
Всъщност никога не съм бил Г клас… през целия си живот, все по А групите съм бил, хахаха :)))
Ама да ти кажа, в Г нямаше кой знае какви хубавици :))
Плюс това, аз си искам кака Лара и предаването! :)
Mарти,осъзнай се! Тази кака вече не е актуална,моля ти се:)
Влез в крак с детските желания де!
П.С-изгледай си една серийка от “Арабела”:))))
Аз пък искам да си поръчам серията на Чоки, в която затвориха светещата сфера в пирамидата. С нея искам да поздравя г-жа Игнатова. :))
Коя е г-жа Игнатова???
Лара вече е леля, не е кака. :) Дъщеря й сигурно скоре ще брои до 12… :Р
Нели, как ще не е актуална тази кака? :))) Невъзможно! Актуално форевър, нищо че имаше взимане даване с господин Береану. Ама те май още са си заедно, хммм изпускам клюклюшарника :))
Стан, твоето също е много добро! А колко трогателен е поздрава към любимата ти учителка, брейх! :)))
Събина, тя ще си остане кака, нищо че вече е леля, тъй де… сещаш се, хохо :))
И разбира се, че дъщеря й е на 12. Всеки човек, докоснал се до благия нрав на кака Лара се вдетинява (сиреч, става на 12) :))
: ))
Моля, моля и аз искам с този текст да отправя поздрав към господин Никифоров по природознание, сигурно едни от последните колоси на сдружението “Клас стани! Клас МИРНО!” ; ))))