Задушаващ фактор: “Сугестия”

« публикувано на 29-05-2009 @ 10:03 am »

фотография: “Le Chagrin” / via tenderbulle
слушайки: възбудена котка, драскаща върху горещ ламаринен покрив

Кухнята на добре познатият ни апартамент. Малко преди обяд, Пиер стои на чаша кафе и разлиства няколко книги. Лепкавите стъпки на Мишел въвеждат голото му тяло в стаята:

- Мишел - отпива от чашата - мисля, че няколко пъти те помолих да не си размотаваш “злодея” пред очите ми, още повече докато сме в кухнята и се наслаждавам на горещата си чаша черно кафе…

Мишел сяда на стола и слага ръце на масата. Неестествено тих е. След няколко мълчаливи мига и посръбвания от страна на Пиер, Мишел най-после си отваря устата:

- Имах ужасен сън - погледа му е студен, вторачен през стъклото, проследяващ мрачното настроение навън - разхождах се по един покрив, бях бос. Не пазих равновесие, нещо вътре ме караше да знам, че няма как да падна. Голям циркаджия се извъдих, не можех да повярвам. Всичко беше наред, преди… да срещна онази котка!
- Котка?! - с поглед над очилата си, Пиер загледа празния взор на своя съквартирант.
- Онези… меки създания с приятната, когато е чиста, козина. Въпросната… котка, се разхождаше заедно с мен по покрива. Незнайно защо, започна да ми пари на стъпалата. Колкото по-нетърпимо взе да става, толкова повече танцувах по покрива в опит да задържа пръстите на краката си далеч от горещата ламарина.
- Онзи ден даваха филма с Нюман, но ти пак беше “прелитащ над нощните улици” - небрежно вмъква Пиер.
- Не беше филм. Освен ако сънищата ни не са филми, без режисьор. С извратен сценарист и… онази котка!
- Какво толкова й е било на котката? Да не би да… мълчеше?! - с нотка на лека насмешка.
- Напротив! Беше… - Мишел опитва да опише чувството с ръце, като приближава главата си все по-близо до масата, загледан в дланите си - беше нетърпимо възбудена и виеше. Не, не, не! Не беше вой… кучетата и… вълците, лупос… те вият! Но тази котка беше възбудена. Драскаше ме с поглед, стъпалата на краката ми горяха…

Мишел прави малка пауза, след което продължава:

- Умирам, Пиер! - почти хлипащ тон, влажен поглед, каращ Пиер да бълбукне в чашата си с кафе, заради изненадата - разпадам се! - завърши с шепот.
- Моля?! - Пиер бършеше лицето си - как така умираш?
- Виж - Мишел се изправя и посочва пениса си с отчаяние - виж го!
- Ах… - Пиер извръща погледа си - вече не става ли? Казвал съм ти, това че един път някоя няма да ти го вдигне, не е повод да умираш!

Мишел сграбчва Пиер за рамената и го разтърсва:

- Няма такова нещо! Няма… виж го! Разпада се! - тонът му определено излизаше извън контрол и звучеше повече от притеснителен.
- Чакай, добре… момент! Какво му има? Пипнал си нещо ли?
- Не знам какво е - Мишел вече с хлипащо тих глас седна на стола и се загледа в нищото - стои си там, не прави нищо, не се променя, но не се и маха. Ако бях звезда, кокошарниците щяха да раздухат новината, вероятно сега десетина хетеросексуални папараци със знойни любовници, биха се бутали на покрива на отсрещната сграда, за да щракнат умиращия ми в полет член…
- Предлагам ти да отидеш на доктор, най-малкото ще ти подейства успокояващо. Професионализъм се иска! - на вратата се звъни, при което Пиер излиза от кухнята.
- Не ме оставяй! НЕ МЕ ОСТАВЯЙ САМ! - Мишел шептеше с ококорени очи и драскане в гърлото, при опита да повиши тон, но задържайки сподавеното притеснение в себе си.

От коридора се чува гласа на Пиер:

- Никъде не отивам, това вероятно е куриера с новите ми книги… идвам ей сега…

Наистина е доставчика. Разменят си малко любезности, Пиер взима книгите и в момента, в който трябва да подпише листа за приетата поръчка, се среща със смаяния поглед на куриера. Последния гледа през рамото му. Пиер опитва да проследи очите му и накрая се обръща стреснат. Мишел е застанал зад рамото му:

- Умирам - прошепва той, гледайки с най-отчаяния си поглед към куриера - разпадам се! - гласът му стихва като пламък, угасващ в тишината.

Бокала на търпението на Пиер започва да се препълва. Изпраща куриера, като го уверява, че всичко е наред. Последния, глътнал цялата си граматика (от А до Я и обратно, няколко пъти), посрещна вратата в лицето си, заедно с приветливото “Чао”.

- Какво си мислиш, че правиш, Мишел! За бога… успокой се! Само да оставя книгите и ще поговорим.

Пиер разлиства новите попълнения в библиотеката си и съвсем се отнася. Няколко минути по-късно обаче, чувственото удоволствие на нещо “ново”, книжно и класическо в ръцете му бива прекъснато от някаква особена миризма.
Забързан, веждите му опистващи притеснение, Пиер последва миризмата, отвеждаща го до стаята на Мишел. Вътре заварва съквартиранта си гол, коленичил, сложил оная си работа върху дървената масичка за закуска в леглото и… наредил няколко свещи около члена си. Разтапящия се парафин е изпълнил помещението с уханието си.

- Мишел! - крясва Пиер - Какво правиш?!

Но окултната личност не намира за нужно да отговори. Продължава да стиска ръцете си в молитвен захват, а през устните си тихичко съпровожда духа на могъщия си фалос, като че го вижда за последно и след броени минути, вече няма да бъде част от живота му.
Телефона звънва, Пиер напуска стаята. Мишел продължава със затворени очи да се моли.

Разговора на Пиер прекосява апартамента. Тихият тон застига изострения слух на Мишел.

- Не, мамо. Мисля че е наред, просто се е побъркал. Не е на себе си! Привързан е към мъжеството си. Може да е без глава, без ръце, без крака дори, с липсващо сърце, но за него е по-важно пенисът да е на ниво! Здрав - изцяло…
- Дай ми слушалката - Мишел със скоростта на светлината се добира до телефона, избутвайки Пиер - лельооооооооо! Мила ми лельоооооо… - повече от досадно хлипащ, Мишел разказва за събитията, преобърнали живота му.
- Ооо, mon Dieu! - Пиер вече не издържа театралниченето на братовчед си и изстрелва - отиваме към клиниката! Обличай се веднага…

Двамата напускат апартамента и половин час по-късно вече са пред кабинета за кожни изследвания.

- Виж ги! Всички ме гледат. Дори онази 70 годишна баба, ето там. Знае, че ако беше по-млада с около 10 години, можеше да има шанс със мен. А сега, депресивно доволно стои и ме гледа. Злорадства, че вече няма да мога да ползвам пениса си!
- Никой не те гледа, Мишел - въобразяваш си!
- Кой чакаме тук? Да изчезваме, преди да са дошли още “познати” ми физиономии! - Мишел се заозъртва наоколо, прикриващ погледа си под слънчевите очила.
- Така си още по-съмнителен. А докторката се казва… Валерú Томáс. Нея поне не я познаваш нали? - Пиер пусна сакрастичния си тон в действие.
- Валерú с родилния белег във форма на делфин, върху лявото си бедро?
- Шегуваш се!

Към тях се доближава млада девойка:

- Мен ли чакате? - Пиер замлъква, Мишел смъква леко очилата си и поглежда над тях с най-възбуждащия си поглед.
- Валерú Томáс? - изправя се бързо той и се приближава по-близо до нея.
- Познаваме ли се? - тя протяга ръка към него, като не спира да потъва в опияняващия му поглед.
- Не, но… ще се запознаем! - усмивката на лицето му означаваше само едно…

Едва успяла да се отлепи от шармантността на бъдещия си пациент, Валерú влиза в кабинета си. Пиер не спира да се хили, целият зачервен, опитващ да прикрие тази руменина, сияеща из целия стерилен коридор на клиниката.

- Какво? - настроението на Мишел започна да се променя.
- “Не, но… ще се запознаем”?! - с още повече сарказъм и насмешка в тона, Пиер повтори думите му.
- Беше приятна, как да не я погаля с очарование. Заслужава го! А и ще се погрижи за него - посочва деликатно зоната между краката си - което е най-важното в случая!

Няколко минути по-късно Мишел влиза при докторката. Пиер остава отвън, обикалящ погледите на другите в клиниката. През вратата успява да улови сподавения тон на разговора между Мишел и Валерú, но не достатъчно ясно, за да разбере за какво си говорят. В един миг настъпва тишина. Пиер наостря слух, след което чува силен кикот. После още един. Закачлив женски смях от вътрешността на кабинета.

Още няколко минути по-късно, вратата се отваря и Мишел с уверена стъпка прекрачва прага й. Докато оправя панталоните си, зад него Валерú… оправяше косата си. След това закопчава горните копчета на престилката си, а доволния поглед на Мишел не пожелава да се обърне към нея дори за едно “Чао”.

- Какво стана? - Пиер подхвана разговор, докато двамата напускаха клиниката.
- Всичко е наред! Всичко… о, да!
- Какво ти е? Онова нещо лекува ли се? Ще идваш ли пак?
- Ммм… не мисля, но… о, да! Тя ухаеше невероятно! - с разперени ръце, Мишел пое дълбоко въздух в гърдите си.
- За бога, Мишел!
- Мисля, че си прав…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. alish @ May 29, 2009

еее.. не! xD това някой трябва да го превърне в телевизионно сериалче… че да разбие сапунките! xD

2. si @ May 29, 2009

Ако някой си търси продуцент, аз съм насреща! ;)))

Бтв, ако видя двама младежи в кожната клиника, която, мамка му, не знам дори къде се намира, ще си помисля само едно - ‘Обичат се!’

Страхотно е :)))

3. legrandelf @ May 29, 2009

Любовтааааааааааа… е по-силнааааааа от всиииичкооо! Нали така? :)))

si, казваш на среща си като продуцентско тяло, а? :) Ще го имам предвид, определено!

alish, сапунките ще полетят във въздуха като… естествени сапунени балончета, готови да бъдат пукнати! :)

4. Коста @ May 29, 2009

любимият ми френски сериал, ак питате мен :-)

5. legrandelf @ May 29, 2009

:))

6. Манол Трендафилов @ May 29, 2009

Еми явно кожните болести по срамните места се лекуват лесно ;)

7. Крис Ванев @ May 29, 2009

: )))

За Мишел имам само две ръце - лява и дясна, която си избере с нея ще го “погаля” по лицето, че с превземки може и да го докара до проникване, но не винаги се стига до еякулация. Бхгг..

8. gergana @ May 29, 2009

E, Крис удари десятката
Аз като казвам, че сте един човек с Марти, не се шегувам,… хахахаха….

9. legrandelf @ May 29, 2009

Маноле, ‘псолютно, мейт! :)))))

Крис, бе ей! Чшшш… няма да ми бийш лирическите герои :) Забранено е и чекибойството в това число :)) Хахахах…

Жерминал, виждам че с помпоните във въздуха изписваш името на Крис, който смело и доста успешно се бори (шамарейки, не галейки) с Мишел (в креватна схватка) :))))

10. Bunny @ May 29, 2009

Освен ако сънищата ни не са филми, без режисьор. - са и още как!

Поредицата става култова!

11. вили @ May 30, 2009

Интересен финал. Очаквах нещо друго, но явно Валери е доста оправна, а и бърза ;))
Интересно ми е как драскат котките с поглед ;)) Виеща котка, почти си го представям…

12. pa4ito @ May 30, 2009

И според мен поредицата си плаче за филмиране. :)))
Елф, абе на мен ли така ми се чини или Пиер все леко онеправдан остава? :)))

13. gergana @ May 30, 2009

Елф, този литературен бисер с “помпоните” не беше ли от съкровищницата на Bunny, доколкото си спомням. Ти кога получи авторски права над него, а
:))))))))))))

14. legrandelf @ May 30, 2009

Вили, агонизиращ вой на котка :) Която се хили насреща ти, а на стъпалата ти пари все повече и повече…

Знаеш ги какви коварни могат да бъдат сънищата в изопването нервите на човек! :))

Пламка, че какво му е на Пиер :))) Живот си живее в сравнение с Мишел :))

Жерминал, ааами, може, може! :)) Не помня, хахаха! Но като прочетох онова ми се прищя някой да развее помпоните и да има… красив пенис изписан във въздуха, ахаххаа :)