Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Реквием за една квартална курва

« публикувано на 28-05-2009 @ 9:43 pm »


фотография: Paw Damsgaard
слушайки: The Police - Roxanne

Нервозното кюфте си има както приятели, така и врагове. Колкото и гальовно да го гоним из чинията, със заоблена лъжица в ръката си, ние го мамим. В последните му мигове го лъготим, при това с такова лицемерие, че дори най-силното просветление, което може да получим в живота си, няма да ни разреши прошка… за нас самите!
То копнее за острата вилица, която да го прониже за последно. Защото съдбата, била тя и във формата на дузина отровни стрели, знае кога и къде точно да те порази… за последен път!

Той вярваше в Дарън Аронофски. Онзи след него - в отрязаната ръка на Джаред Лето. Пенисът, час преди това, трепереше нервно с клепачи, като че бе погнусен от кенефния пейзаж на Марлон Уейънс. Но всички… дори злият черен питон на Кит Дейвид, останал в нея за дълго, не спираха да мислят за световъртежа, мръсното ухание и неприязънта към собственото й тяло.

А руменината по бузките й винаги я имаше…

Облечена в бяло, нагримирана, с широка диадема, здраво изпъваща косите й… русокоска често минаваше покрай мен. И в най-добрите си моменти, не вярвах че късмета ми ще е толкова голям, че да срещна погледа й. Нима беше възможно?

Тя не пускаше никого до себе си. Макар и животински открита към целия свят, по-близо от 20 см до сърцето й никой не беше стигал! Никой и не беше искал…
Походката й я издаваше. Тежкия художествен флирт с лицето й също. Потайното куфарче в секси форма и комбинация до дръжката й лепваше табела: “Не безпокой…”

В повечето случаи беше сама. Не ухаеше. Имаше нещо разкриващо, смачкано в миризмата й. Но когато най-сетне успях да докосна черните й очи с погледа си… една малка част от пъзела й ми се разкри. Сякаш беше разтворила краката си пред мен, вперила мечтателна мисъл през прозореца на стаята ми, без да й пука как, за колко дълго и по какви начини ще влизам в нея!

Усети блуждаещия ми поглед по кожата си, когато застрашително прехапа устни срещу мен. Не познавах гримасата, не мисля че и самата тя знаеше защо го прави. Не се бях наситил на курви, нямах проблем с красотата й, макар и изкуствено подсилена… вълнението… вълнението липсваше. Тя драскаше в сърцето си, бясно, безжалостно, роптаейки тихо с мисъл над слепоочията си.

Мълчах срещу й, и непрекъснато опитвах да вляза в нея с въпрос. Но черните й очи ме отблъсваха. Сякаш беше издигнала огромен зид зад тях. Можех да видя очертанията му, онези зловещи контури, които ме предупреждаваха:

“Или я чукаш, или изчезва…”

Не можех да я докосвам, нито да я галя. Агонизиращия писък на битието й, не позволяваше нищо истинско. Никога!

Разминаваше двулични погледи, ближеше кожата си, презрително одрана от острите клюкарски брътвежи на минувачите. Нейните съседи… ежедневните дружки по тиха стъпка в квартала, я подреждаха в живота си… но с онова пошло и незначително чувство, като че очакваха първия летен дъжд да я отмие от живота им - подобно на натрупала се мръсотия върху стъклата на прозорците им…

Определено беше сама… имаше толкова хора в живота си, но беше сама. Като всички нас?
Не! Тя беше… сама!

Или може би не… когато пробия през онзи катранен щит и прочета поне глава първа от съкровените й тайни… ще мога да ви споделя що за човек е… дотогава, ще си припявам тихо, спомняйки си формата й, танцувайки с миризмата й, превръщайки лицето й, макар и оклюмало, в една мелодия… композиция на изгубената страст!

« подобни cynical speech, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. UZUMAKI @ May 28, 2009

Два вдигнати палеца.

2. alish @ May 28, 2009

Много хубаво написано… всъщност май ми е любимото от твоята фикция (или може би това не е фикция?) за сега.

Ето, виждаш ли? Започвам да коментирам почти редовно!

ПП- Тази песен ми се беше загнездила в главата преди време и няколко дни подред си я тананиках. Та ако започна пак - ти си виновен!!

3. legrandelf @ May 28, 2009

Бла, тенкю, мейт! :)

alish, “Ето, виждаш ли? Започвам да коментирам почти редовно!” - което може само да ме радва :))

Роксан си я пея редовно… откакто я качих в телефона преди няколко дни - още по-редовно стана :))

Любима фикция, а дали е фикция?! Не зная… но определено е мисловна ф(р)икция :)
Тези приятни зъбни колелца в главата ми, много внушително се отъркват едно в друго и създават такава лавина от логично (а и понякога не съвсем логично) навързана (не)възможна последователност, че ми е трудно да повярвам какво съм написал, след като изляза от… “състоянието”! :)))))

Трък… трък! :)

4. вили @ May 28, 2009

Сам, самотен? Има разлика. А на някои им скучно и се чудят какви да ги вършат. При теб обаче скука няма! ;)))

5. legrandelf @ May 28, 2009

Вили, разбира се че има разлика :) Знаеш, предполагам, че сцената от “ЖЕГА”, където Робърт де Ниро обяснява разликата ми е една от любимите (и с най-голям емоционален заряд за цялата лента) :))

А ти, как така, скучно? Свърши си всичката работа ли, или не ти се хваща? :)

6. legrandelf @ May 29, 2009

Полягващо…

7. Нели @ May 29, 2009

Oтново чудесна комбинация на 3в1!

8. Iovan @ May 29, 2009

Доброоооо, …

отново МНОГО ДОБРОООО !!!

9. Iovan @ May 29, 2009

Тръпки ме побиха чак !

Напомня ми на някой(я) …

10. legrandelf @ May 29, 2009

Нели, няма те напоследък, но е приятно да си взимаш “3 в 1″-то в моята компания :))

Iovan, познаваш я може би? :)
Кварталните курви имат онова свойство (така да го нарека) да бъдат разпознавани от всички :)

Не знам…

11. Iovan @ May 29, 2009

Просто живота е много ШАРЕН, така да се каже .

Никога не се знае кога, къде и с кого ще се харесаш и изчукаш !!!
:-)

12. поля @ May 29, 2009

баце…наш кво? задобряваш деба макя му!

13. alish @ May 29, 2009

Елф, бе ти хубаво си я пееш редовно, ама има странични ефекти. Веднъж, като ме чу, Кал ме погледна палаво и изтърси нещо от рода на “Оооо, така ли? Не трябва ли да си обличам роклята?”.. разбрала недоразбрала…

Да имахме и ние такива “състояния” като теб…

14. legrandelf @ May 29, 2009

Iovan, абсолютно съгласен съм! :)

Поци, ауф, ма мъ лъскаеш значиии… :))

alish, аз в тандем не съм го певал това! :) Ма то и по единично много не ми го харесват изпълнението. Плюс това около мене няма носещи червени рокли. Обикновено аз си правя базика, че ще чакам някой, някъде си и ще бъда облечен(а) в червено! Забавляват се като цяло! :))))

15. Нели @ May 29, 2009

Mарти,напоследък само воайорствам-влизам,чета и излизам.Ама ще ми дойде пак музата,и няма как иначе-тук си вдигам тонуса:)

16. legrandelf @ May 29, 2009

Радвам се, че наминаваш ;) Макар и за малко, воайорке! :))

П.П. Това прозвуча като… О, слънчева Майорке! :)

17. Bunny @ May 29, 2009

:) quietly smiling…

18. вили @ May 30, 2009

На мен никога не ми става скучно. А ако случайно усетя такова измамно чувство идвам при теб и се заливам от смях или се замислям върху поредното ти произведение. ;))
А работата край няма и затова и не бързам да я върша…. :)))

19. Joana @ May 30, 2009

определено “словото ти” ако мога така да го нарека е терапия срещу скуката :) браво :)

20. legrandelf @ May 31, 2009

Благодаря ще ти кажа, но ще си позволя да те запитам :)))

Как точно ме наричате, да… става ми все по-интересно, когато някой се опита да ме назове (не по име Cynical Speech, или абревиатура CS, или партизанско име - Елфа, или истинското ми такова - Марти)

Различни (понякога противоречи) настроения и съответно оценко-отговори :))

21. Bunny @ May 31, 2009

Аз те наричам “най-добрия блог в България”… :)

22. Joana @ May 31, 2009

“Гениално-забавният мозък” :D

23. legrandelf @ May 31, 2009

:))

24. gergana @ June 1, 2009

най-възбуждащия, и не само в сексуално отношение…
направо си животосъблазняващ
и емоционално зареждащ

само желание да има човек…:)

25. Paw @ August 28, 2010

Keep on rockin’
Thanks to Google translate, I will try to get some out of your blog.
cheers…

26. legrandelf @ August 28, 2010

Nice to see you (here), Paw :)
Don’t know what’s the condition ‘n’ quality of the text after Google Translate… but it’s still (something) better than nothing, right? :))

Cheers!

« Маса за двама Задушаващ фактор: “Сугестия” »