Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down
Реквием за една квартална курва
« публикувано на 28-05-2009 @ 9:43 pm »
фотография: Paw Damsgaard
слушайки: The Police - Roxanne
Нервозното кюфте си има както приятели, така и врагове. Колкото и гальовно да го гоним из чинията, със заоблена лъжица в ръката си, ние го мамим. В последните му мигове го лъготим, при това с такова лицемерие, че дори най-силното просветление, което може да получим в живота си, няма да ни разреши прошка… за нас самите!
То копнее за острата вилица, която да го прониже за последно. Защото съдбата, била тя и във формата на дузина отровни стрели, знае кога и къде точно да те порази… за последен път!
Той вярваше в Дарън Аронофски. Онзи след него - в отрязаната ръка на Джаред Лето. Пенисът, час преди това, трепереше нервно с клепачи, като че бе погнусен от кенефния пейзаж на Марлон Уейънс. Но всички… дори злият черен питон на Кит Дейвид, останал в нея за дълго, не спираха да мислят за световъртежа, мръсното ухание и неприязънта към собственото й тяло.
А руменината по бузките й винаги я имаше…
Облечена в бяло, нагримирана, с широка диадема, здраво изпъваща косите й… русокоска често минаваше покрай мен. И в най-добрите си моменти, не вярвах че късмета ми ще е толкова голям, че да срещна погледа й. Нима беше възможно?
Тя не пускаше никого до себе си. Макар и животински открита към целия свят, по-близо от 20 см до сърцето й никой не беше стигал! Никой и не беше искал…
Походката й я издаваше. Тежкия художествен флирт с лицето й също. Потайното куфарче в секси форма и комбинация до дръжката й лепваше табела: “Не безпокой…”
В повечето случаи беше сама. Не ухаеше. Имаше нещо разкриващо, смачкано в миризмата й. Но когато най-сетне успях да докосна черните й очи с погледа си… една малка част от пъзела й ми се разкри. Сякаш беше разтворила краката си пред мен, вперила мечтателна мисъл през прозореца на стаята ми, без да й пука как, за колко дълго и по какви начини ще влизам в нея!
Усети блуждаещия ми поглед по кожата си, когато застрашително прехапа устни срещу мен. Не познавах гримасата, не мисля че и самата тя знаеше защо го прави. Не се бях наситил на курви, нямах проблем с красотата й, макар и изкуствено подсилена… вълнението… вълнението липсваше. Тя драскаше в сърцето си, бясно, безжалостно, роптаейки тихо с мисъл над слепоочията си.
Мълчах срещу й, и непрекъснато опитвах да вляза в нея с въпрос. Но черните й очи ме отблъсваха. Сякаш беше издигнала огромен зид зад тях. Можех да видя очертанията му, онези зловещи контури, които ме предупреждаваха:
“Или я чукаш, или изчезва…”
Не можех да я докосвам, нито да я галя. Агонизиращия писък на битието й, не позволяваше нищо истинско. Никога!
Разминаваше двулични погледи, ближеше кожата си, презрително одрана от острите клюкарски брътвежи на минувачите. Нейните съседи… ежедневните дружки по тиха стъпка в квартала, я подреждаха в живота си… но с онова пошло и незначително чувство, като че очакваха първия летен дъжд да я отмие от живота им - подобно на натрупала се мръсотия върху стъклата на прозорците им…
Определено беше сама… имаше толкова хора в живота си, но беше сама. Като всички нас?
Не! Тя беше… сама!
Или може би не… когато пробия през онзи катранен щит и прочета поне глава първа от съкровените й тайни… ще мога да ви споделя що за човек е… дотогава, ще си припявам тихо, спомняйки си формата й, танцувайки с миризмата й, превръщайки лицето й, макар и оклюмало, в една мелодия… композиция на изгубената страст!
| « Маса за двама | Задушаващ фактор: “Сугестия” » |
- alcoholia(1) art(44) attitude(113) brainfart(71) conspiracy(34) cynemaniac(95) destiny(36) detective(10) fun(193) internet(42) lifestyle(333) lyrics(10) madness(117) media(37) memories(140) mindcrush(228) moral(19) music(24) politics(49) porn(11) problems(159) quiz(12) relationship(76) school(7) sex(130) sport(10) stress(6) travel(21) war(12) webcafe(6) work(32)
- adventuring (3)
- breaking news (7)
- cynical speech (876)
- just a photography (2)
- mindcrushing art (121)
- notes from the bar (6)
- novel: a detective story (12)
- novel: the taste of bravery (3)
- play: a comedy for lunatics (7)
- play: audience in menses (8)
- questions and answers (8)
- shapes (16)
- short story: an exciting touch of a hate (3)
- table for two (4)
- those sleepless nights (12)
- those vicious rains (5)
- victoria's secrets (15)
-
Спамъри
- asktisho @ 2016-07-21
Спред, спред... :)
- legrandelf @ 2016-07-18
:) Thanks a lot! Или с други думи, благодаря сърдечно :} Spread the мълва! :))
- asktisho @ 2016-07-18
Хаха, тези клипчета са невероятни! Харесва ми, че си открил дарбата за сценично поведение и, че я развиваш! А и...
- елегантни обувки @ 2016-01-05
Страхотно клипче :) Много малко хора могат да го разберат за съжаление!
- alen @ 2013-10-29
о, дано да е едноетажна и също така любвеобилна, освен толерантна и строга... ;))
- рицар @ 2013-10-25
:) качихме стъпала, полуетажа е близо. а тя е толерантна, изчаква те строго да я заобичаш по свой си начин.
- alen @ 2013-10-24
риц (Крис), ти още ли я мъчиш тая пуста психология, пич! ;))
- рицар @ 2013-10-23
Имам и един любим цитат от Уго, ама е възможен само след голяма палермо с няколко бирички, сори, пък и...
- рицар @ 2013-10-23
"За да съдим за детето справедливо и вярно, не трябва да го пренасяме от неговата сфера в нашата, а сами...
- legrandelf @ 2013-10-20
Съвсем не - можеше линк да пуснеш. Кой гледа X-Factor?
- asktisho @ 2016-07-21




Посей семето на мъдростта си
Trackback | RSS 2.0
Два вдигнати палеца.
Много хубаво написано… всъщност май ми е любимото от твоята фикция (или може би това не е фикция?) за сега.
Ето, виждаш ли? Започвам да коментирам почти редовно!
ПП- Тази песен ми се беше загнездила в главата преди време и няколко дни подред си я тананиках. Та ако започна пак - ти си виновен!!
Бла, тенкю, мейт! :)
alish, “Ето, виждаш ли? Започвам да коментирам почти редовно!” - което може само да ме радва :))
Роксан си я пея редовно… откакто я качих в телефона преди няколко дни - още по-редовно стана :))
Любима фикция, а дали е фикция?! Не зная… но определено е мисловна ф(р)икция :)
Тези приятни зъбни колелца в главата ми, много внушително се отъркват едно в друго и създават такава лавина от логично (а и понякога не съвсем логично) навързана (не)възможна последователност, че ми е трудно да повярвам какво съм написал, след като изляза от… “състоянието”! :)))))
Трък… трък! :)
Сам, самотен? Има разлика. А на някои им скучно и се чудят какви да ги вършат. При теб обаче скука няма! ;)))
Вили, разбира се че има разлика :) Знаеш, предполагам, че сцената от “ЖЕГА”, където Робърт де Ниро обяснява разликата ми е една от любимите (и с най-голям емоционален заряд за цялата лента) :))
А ти, как така, скучно? Свърши си всичката работа ли, или не ти се хваща? :)
Полягващо…
Oтново чудесна комбинация на 3в1!
Доброоооо, …
…
отново МНОГО ДОБРОООО !!!
Тръпки ме побиха чак !
…
Напомня ми на някой(я) …
Нели, няма те напоследък, но е приятно да си взимаш “3 в 1″-то в моята компания :))
Iovan, познаваш я може би? :)
Кварталните курви имат онова свойство (така да го нарека) да бъдат разпознавани от всички :)
Не знам…
Просто живота е много ШАРЕН, така да се каже .
…
Никога не се знае кога, къде и с кого ще се харесаш и изчукаш !!!
:-)
баце…наш кво? задобряваш деба макя му!
Елф, бе ти хубаво си я пееш редовно, ама има странични ефекти. Веднъж, като ме чу, Кал ме погледна палаво и изтърси нещо от рода на “Оооо, така ли? Не трябва ли да си обличам роклята?”.. разбрала недоразбрала…
Да имахме и ние такива “състояния” като теб…
Iovan, абсолютно съгласен съм! :)
Поци, ауф, ма мъ лъскаеш значиии… :))
alish, аз в тандем не съм го певал това! :) Ма то и по единично много не ми го харесват изпълнението. Плюс това около мене няма носещи червени рокли. Обикновено аз си правя базика, че ще чакам някой, някъде си и ще бъда облечен(а) в червено! Забавляват се като цяло! :))))
Mарти,напоследък само воайорствам-влизам,чета и излизам.Ама ще ми дойде пак музата,и няма как иначе-тук си вдигам тонуса:)
Радвам се, че наминаваш ;) Макар и за малко, воайорке! :))
П.П. Това прозвуча като… О, слънчева Майорке! :)
:) quietly smiling…
На мен никога не ми става скучно. А ако случайно усетя такова измамно чувство идвам при теб и се заливам от смях или се замислям върху поредното ти произведение. ;))
А работата край няма и затова и не бързам да я върша…. :)))
определено “словото ти” ако мога така да го нарека е терапия срещу скуката :) браво :)
Благодаря ще ти кажа, но ще си позволя да те запитам :)))
Как точно ме наричате, да… става ми все по-интересно, когато някой се опита да ме назове (не по име Cynical Speech, или абревиатура CS, или партизанско име - Елфа, или истинското ми такова - Марти)
Различни (понякога противоречи) настроения и съответно оценко-отговори :))
Аз те наричам “най-добрия блог в България”… :)
“Гениално-забавният мозък” :D
:))
най-възбуждащия, и не само в сексуално отношение…
направо си животосъблазняващ
и емоционално зареждащ
само желание да има човек…:)
Keep on rockin’
Thanks to Google translate, I will try to get some out of your blog.
cheers…
Nice to see you (here), Paw :)
Don’t know what’s the condition ‘n’ quality of the text after Google Translate… but it’s still (something) better than nothing, right? :))
Cheers!