Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Аз вярвам...

« публикувано на 25-05-2009 @ 10:59 pm »


фотография: Wajdi Phrenic at “Le Chagrin”
слушайки: HEAT OST - Terje Rypdal - Mystery Man

Пулса от целувката ти, все още пари върху езика ми, устните ми.
Погали ме веднъж, но ми даде много - ужасно много!
Нося уханието ти на върха на пръстите си.
Макар и прекрасен, понякога ужасен, аз те обичам…

Яна: Точно тук се чувствам себе си. Виждаш ме гола, с презрамка на рамо, гледам замечтана към небето. Но знаеш ли какво виждам?
Аз: Ти летиш?
Яна: Пълни глупости. Изпразваш погледа си едва до онази граница, която ти е позната. Неспособен си да усетиш отвъд.
Аз: Как бих могъл?
Яна: Виждаш ли онзи слънчев лъч? Ето онзи там - протегнала ръка, сочи нейде, където очите ми едва стигат - познатата бяла форма с невероятния слънчев отенък зад нея? Виждаш ли?
Аз: Мисля че да…
Яна: Това е, мога да вдишам, плътно и да мине през мен. Но ще остави силен отпечатък в сърцето ми. Дори не мога да ти го опиша, но можеш да държиш ръката ми, докато това нещо… минава… през мен!
Аз: Бих желал… с очите си…

Яна: Или ако просто искам да се усмихна?
Аз: Нищо не те спира?
Яна: Напротив! Виж тази свобода около нас, зеленината. Наредили са се пазачи, безмълвни, дървесен безкрай. И покрай тях на малки порции в живота ни влиза същия онзи лъч, девствено прокрадващ се. Когото преди малко наблюдавахме, а той ни смигаше все така плахо. Придобил сили, далеч от своя облак закрилник, сега ни дразни… Но ние може да му го върнем.
Аз: Как?!
Яна: Как ли… - тя се усмихва още повече, дори не ме поглежда - ето как - вперва поглед в двете паралелни жици над нас, които водят трамвая по бързото спускане към следващата спирка.
Аз: Какво… какво да гледам?
Яна: Нищо… просто го пусни през себе си. Усети го, като вдишване. Когато те изпълни и започне да те задушава с красотата си, може да въздъхнеш. Нека светлината ни завижда. Нека почувства ревността, дълбоко, в себе си… с всички фотони, превръщащи я в изящно изкушение. Очите ни, те ще бъдат стражите!
Аз: Яна…
Яна: Да… - не се обърна към мен, но мисля че почувства изпиващия ми поглед с периферното си зрение.

Яна: Искам да ти покажа нещо.
Аз: С теб съм…
Яна: Хвани ме за ръка, аз ще те водя.
Аз: Но… нали ще ми показваш?!
Яна: Невероятен си. Приеми думите ми, остави ги за миг в главата си, не мисли какво значат логически свързани. Приеми ги като един особен контраст, преминаващ през теб. Тогава?
Аз: Да, тогава… могат да означават какво ли не?
Яна: Точно така - усмихна ми се тя, като погали косите ми - Затвори очи, ще те водя.
Аз: Добре - с лека насмешка, притеснено, с пустиннно усещане между езика и небцето си изпълних заповедта й.
Яна: Чуваш ме добре, нали?
Аз: Разбира се!
Яна: А сега виждаш ли ме?
Аз: Какво - отварям очи като рефлекс от въпроса - виждам те, да - ръцете й побързаха да покрият взора ми.
Яна: Ах ти…

Яна: Точно тук, прелитане! Мек усет, стъпвам нежно, заобикалям. Лицето му е особено, червена светлина, пресичам. Ти трепериш, усещам влага. Поглеждам нагоре. Свети зелено. Някой мърмори зад мен, топло е. Приятен си. Милваш ме, или може би се притискаш уплашено. Бързат. Всички. Фас върху земята. Още гори. Настъпвам. Ти изоставаш. Догонваш ме. Скърцане, малка усмивка. Виждам погледа му, невинен, детски. Има майка, обгрижва го. Някакъв сладолед, влюбена двойка. Изгаряща цигара в ръцете на замечтан млад мъж. Още един… и друг. На пейката спи бездомник. Птици са кацнали близо до него. С мен ли си…
Аз: Картините… нещата, които ми изреждаш… усещам ги… сякаш ги виждам през твоите очи. Но е по… по-зашеметяващо. Всички тези образи, които вероятно никога няма да видя. А ме водиш само ти… и гласът ти! Невероятно е! Яна…
Яна: Да…

Яна: Малка, неспирна последователност. Усещаш ли ме?
Аз: Не мога да спра. Оставяш ме без думи. Как може времето с теб да лети така неусетно.
Яна: Нима си даваш сметка, какво е времето? То не съществува. Ние, само ние, може да определим продължителността му. Забележителните неща, с които всеки ден разкрасяваме живота си, са паметните точки, с които после може да ориентираме духа си, блуждаещ из самотните прелюбодеяния на душата ни. Това е… ухаеш невероятно!
Аз: Любимото ти цвете, плувах в него, точно преди да дойда на срещата ни.
Яна: Ласкаеш ме!
Аз: Миг… ти си миг, Яна! Вълнуващ. Обожавам те!
Яна: Не искам това от теб. Спри се, моля те…
Аз: Как бих могъл… как бих могъл?!
Яна: Не искам да потъваш в очите ми - това което видях в нейните беше далеч от възможността да изразя огорчение, дори с цялата си възбуда, с цялата си мощ и безсилие, едновременно.

——

Продължавам да нося цветя на Яна. Всеки път, когато видя очите й, студено гледащи ме от черно-бялата фотография, запечатала един миг преди много години, мраморния отблясък ме кара да потръпвам. Изплашен, може би! Но със сигурност празен.
Всичко онова, за което ми говореше, попи така силно в мен, запълни всяка една ниша, която кървеше безутешно. Ридание на страстна липса. Тя я попълни. Можех да я слушам с часове… Може би дни, потъвайки в погледа й. А тя мразеше това.

Но не можеше да ме спре. Усещаше ме дълбоко и само за себе си. Чувстваше се лека, като перце. Аз бях вятърът, подухващ наоколо, засилващ вълнението й. Описанията, които ми предаде, останаха в мен. Също толкова надълбоко, колкото и първата ни нощ като спомен, в сърцето й.
Понякога се будя нощем и я чувам как шепти. След това заглеждам завесите. Мила е и все така топла. Но когато оставя любимите й цветя върху студения лик на мраморния й пазител, всяка една утеха ме напуска.

Ще остана тук… за нея!

——

~20:30 часа, 25-ти май 2009 година, фонтана на Народния театър, гр. София

« подобни cynical speech, mindcrushing art,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Bunny @ May 26, 2009

Аз пак не знам какво да кажа… Хубавата страна на това да си чувствителен, е че раждаш такива неща. Лошата, е че това тормози теб самия. Говоря за хората по принцип, не просто за теб.

2. Марио Пешев @ May 26, 2009

Бъни, за съжаление няма как без муза… Трябва да страдаш, за да имаш какво да катализираш през изкуството…

3. si @ May 26, 2009

Ярка звезда, а? Красиво, много нежно… Караш ме да треперя от сутринта!

4. Viktoriya @ May 26, 2009

*Въздишка*

5. legrandelf @ May 26, 2009

:)

6. Крис Ванев @ May 26, 2009

: )))

Лелеееее…

Лелееее…..

не, не, чакаай, чакай

Ама ти наистина?!?! Това толкова ми хареса, че ще се превърне за в най-четения пост след Афродизиака-а на Светла.

Лелее… ; )))

Съжалявам, Марти, не мога да оставя адекватен коментар!

Леле…..

7. alish @ May 26, 2009

Много миличко, много красиво и мнооого лигаво. Как успя, бе, елф?

8. Крис Ванев @ May 26, 2009

:)
Брат, препоръчвам ти да ми изтриеш коментара, той беше просто за отклик на въздействието, което причини. Не е нужно да ангажираме хората с непродуктивната ми импулсивност ; )))

9. legrandelf @ May 26, 2009

Крис, как ще трия бе, мейт :)
Аз коментарите, които не ме кефят не трия, та тия дето ме кефят :)))

Не ме моли за подобни неща! :))

alish, кърпичка да попиеш? Или превръзка? :)) Имам от всичко и във всякакви цветове! И с език мога :)

10. legrandelf @ May 26, 2009

Още нещо, което пропуснах - на новия ти аватар си ми малко далечен!

Не се познаваш, казано накратко :)))

11. Bunny @ May 26, 2009

Подкрепям, искам плезещ се Крис!

12. gabfest @ May 26, 2009

Палавник такъв! :) Яна сега значи а? :) Е стига си ги сменял, това на какво прилича? ?:)

13. alish @ May 26, 2009

елф, абсолютно всичко ли? и сега какво да попивам - сълзите, лигите … или нещо друго?

14. legrandelf @ May 26, 2009

Каквото има и смяташ, че е за попиване :))
Ако няма такива места/неща, оставаме всичко във влага, току виж ни се получи приятно разхлаждащо в настъпващите летни дни (а и нощи) :)))

15. alish @ May 26, 2009

нъц, чак сега забелязах, че си си предложил и езика за целта, но дали той ще спре влагата или… :P

16. legrandelf @ May 26, 2009

Трябва да спрем с догадките, предлагам да си уговорим час за влагопопивателния час :) Може след часовете и… да се провери! :)))))

17. alish @ May 27, 2009

Има ли как да използваш думата “час” повече пъти в едно изречение?
Ок де, млъквам, а проверката оставям на теб.

18. gergana @ May 27, 2009

Включвам се в подкрепа на Крис, както и на всички (не)обикновени хора, дръзнали да напишат коментара си под поредната гениална измишльотина на Елфа.
И да Елф, ние сме обикновени хорица, вървим по земята, обичаме просто, чукаме се с други обикновени хора като нас (не с богове и извънземни) и миришем на лук(овици).
Извинявай, че се осмелих да драсна тез прости слова.
Знам, че нямам право да коментирам великата Ви поезия, Ваше Височество Le Grand Elf, но все още се питам дали изобщо трябваше да го чета, или е предназначено за надгалактически НЕчовеци, а? :)

от една най обикновена Гергана, блондинка при това

пп: И все пак, да живеят обикновените хора, боговете са вечни…

:)))))))

ппп: Крис, толкова си готин в опита си да се самоизтриеш…хахахахаха… Кураж пич, ние сме с теб. Няма да се даваме на някакви си гении я.
Това е в твоя чест!!!!!!!!!!!

19. legrandelf @ May 27, 2009

alish, ахахахахаа :)))) Снощи спах като го писах тоя коментар :))) Ама се е получил доста забавен :))

Сигурен съм, че може ОЩЕ повече час(ове) да се вмъкнат! :)))))

Жерминал, какви хубави изчервяващи думи :) Или нямам право по човешки му да се изчервявам? :)))

Не бива да говорите такива неща за мен! Веднага ме приземете :))

20. gergana @ May 27, 2009

Никакво изчервяване, че то … червен Господ - жив Дявол, бе
:)

21. legrandelf @ May 27, 2009

Хахахахаха, сложи ме на място! :))))

« 22.4 по Циничната скала Не чух, не видях, не знам »