Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Вдишване живот

« публикувано на 16-05-2009 @ 8:59 am »


фотография: Tendrebulle at “Le Chagrin”
слушайки: Placebo - English Summer Rain

Може да те събуди силен шум - трясък!
Може да те събуди природен поглед - блясък!

Отваряш очи, мяркаш мрачно небе, чувстваш сладък вкус в устата, през взора на капките си готов да напуснеш бърлогата си. Сещаш се веднага за точния музикален съпровод, напускаш стаята…

Започва да те вали, събота е, вдишваш за първи път от… от… от… не спираш да вдишваш!
“Задържаш дъха си, броиш до десет… следваш сърцето си, след това започваш наново… и наново, отново… наново!”

От високия балкон може да почувстваш - вдишване живот! Истинско, неподправено, планина с греещ връх, като малък копринен шал няколко извивки мъгла я обвиват през средата.
Ухае на свежа трева… на буйна, росна, свежа трева!

Защото е събота, но не късен следобед…
Защото е събота и по-леко усещаме всичко, дъжда ни помага, летен при това… усеща се - вдишване живот!

« подобни cynical speech, mindcrushing art,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. vlad @ May 16, 2009

„За да бъде човек дълговечен и съвършен, всъщност, да бъде зрял, означава да стане
предмет, олтар, кукла на витрина със стъклопис – скъпоценна вещ. (…) А в действителност
толкова по-хубаво е да кихнеш и да се почувстваш човек.” — Труман Капоти

…това съм сложил на първа страница, още преди посвещенията. Вкратце, толкова лесно е да се изкихаш… без явна причина. И пак. И отново. Наздраве, тогава. I breathe.

2. Viktoriya @ May 16, 2009

Свежест лъха от статията… страхотно ободряващо съботно утро!!!

Пожелавам си такова и на 30 :-))!

3. legrandelf @ May 16, 2009

30 x 30 :))

Много пъти по 30 с една дума…

English summer rain, их тия “Пласибо”! :))

4. Bunny @ May 16, 2009

Ако щеш вярвай, днес като отворих прозореца си помислих само: “Как ухае на дъжд и свежест, пролетта навън…”

Очертава се хубав пролетен ден! :)))))

5. Bunny @ May 16, 2009

ПС: Гледай к’ви романтични гпупости си мисля рано сутрин…

6. legrandelf @ May 16, 2009

Сутрин, обед, вечер - винаги има време за романтични глупости, не мислиш ли? :))))

7. Bunny @ May 16, 2009

Стига да си на вълна…

8. legrandelf @ May 16, 2009

Ако не съм на вълна, определено избягвам да съм глупаво романтичен, камо ли спонтанен към писанията си :)

9. si @ May 16, 2009

Оооо, толкова нежно ме събуди този дъжд, така мек и копринен… :)))
Отново на вълната, а Елфи?

@Вики,
И на 30!!! Ей, прекрасна девойко, моля те, да не се обиждаме :Р, на 30 човек се чувства все така млад, дори мисля, че усеща по-силно някои неща ;)

10. Нели @ May 16, 2009

Отново с удоволствие чета,след тези напрегнати няколко дни ми действаш релаксиращо!
Отново:)))

11. Крис Ванев @ May 16, 2009

; ))

Живот - моля използвайте по предназначение!

12. legrandelf @ May 16, 2009

Разбира се не бива да се прекалява с употребата!

Вдишването на прекалено големи количества Живот води до… :)))

13. vlad @ May 16, 2009

На практика, да не отиваме и натам откъдето започва любовта и защо изразът “такава от пръв поглед” си има строго нАучно обяснение, хормоните и прочие… но да започнеш деня си на отворен прозорец, вдишвайки дълбоко един, два, колкото пъти съумееш… е равно на един по-динамичен и по-жизнен ден. Строго препоръчително. Чашата на квартала ми е една по-любима от чашата със лилавите лъвове; зеленото - чисто и сетивно, много по скъпо от gunpouder разтварящите се листчета с малкото мед, пулса на живинките няма капчица за сравнение с емулацията на природа в градска среда от 7+1 обкръжението. Choose life, казва клишето. А истината е… че още не съм го видял този дъжд. Нещо, да се поправи…

14. Bunny @ May 16, 2009

Влад… :)

15. Крис Ванев @ May 16, 2009

:)

Съгласен съм, че трепетите на деня започват с пречупването на слънчевите лъчи през твоите собствени очи. Но не можеш със ставането да сложиш обръч - той се върти около теб, дори когато си в тоалетната. Съгласен съм, че лебедите на въображението ни може и да стигнат хоризонта на безкрайност, но в ръцете си държим четката за това ежедневие, за този Живот. Ако вдишаш за двама - вдишваш за Себе си и за Себе си след малко. Ако вдишаш два пъти за двама - дали ще вдишаш повече отколкото дробовете ти искат? Знаеш ли колкото искат дробовете? Ще кажеш достатъчно, ще кажеш “Пука ми!”, но ако дишаш “на пук” като че ли е по-различно от да дишаш “на воля”.

p.s.не е истина тоз Влад как вдъхновява! Много се радвам, че го има. Кога ли ще се осмеля да му драсна коментар на писанията…

16. Viktoriya @ May 16, 2009

хиих.. сладури… пак останах неразбрана ..
имах предвид на 30ти този месец - нали пак е работна съботата!!!

17. legrandelf @ May 16, 2009

Хахахахахах, това е… да си неразбран. Не знам защо ама и аз за години си мислех, хохохо :))

18. Viktoriya @ May 16, 2009

ихих.. е чак до толкова не съм си планирала бъдещето - хиих.. само до другата седмица!!!

19. legrandelf @ May 16, 2009

Чакай да похвалим аватара на Събина!

Много по-добре е отколкото онова злобно червено (грапаво оранжево) :))

А така…

20. Bunny @ May 16, 2009

да, бе… сега съм безцветна… :( Ама оная верно беше неуместен за предизборна кампания…

21. legrandelf @ May 16, 2009

Стига бе, безцветна!
А аз като насам натам си перча черно-белия среден пръст? Да не би да съм безцветен? А и малко ли съм обяснявал, че да си черно-бял - това не значи, че си безцветен/безличен/неинтересен! :))

Много моля, внимавай! ;)

22. Viktoriya @ May 16, 2009

Събина, Марти е прав!!!

23. legrandelf @ May 16, 2009

В момента съм седнал и кодя усилено! :)) Както написах във Фейсбук - по-големи клизми не съм писал от голямата зима на Втората балканска война :))

Но иначе, Вики, права си - прав съм! :)))))

П.П. Аман от самочувствени типове, лололололол!

24. deni4ero @ May 17, 2009

пак си жив, така ли да го разбирам :)

25. legrandelf @ May 17, 2009

Кога погинах, че не разбрах? :)))

26. deni4ero @ May 17, 2009

и за буквата се ловиш, а :)

27. legrandelf @ May 17, 2009

Във време, тъй спокойно…
В минута, все по-преходна,
без секунди за отминал спомен,
ми остава само трепет, на едната дума.

Слова, закриляща омраза,
омраза, породена от любов,
защото заедно, за ръка, вървят си двете,
без да питат жив ли съм, или не съвсем…

:)

28. deni4ero @ May 17, 2009

спийчлес :)

29. gergana @ May 17, 2009

Хей вий, вдъхновители, вдъхновени, въздишащи и вдишващи, гледайте и да издишате от време на време, да се не издуете като балони и да отлетите накъдето ви духне вятъра - не за друго, не и защото духа предимно от север и запад, та отвява на юг и изток, ами просто щот’ мнооооооого ще ми липсвате беееееееее…Готиняци такива:))))))))))

Отивам да се насладя на неделната сутрин в парка…

30. legrandelf @ May 17, 2009

И после да разкажеш хубаво ли е било (сутрешното разхождане в парка) :))

Може би… вдъхновяващо? :))

31. Марио Пешев @ May 17, 2009

Нас ни посрещна чудесен дъждец из Родопите, докато се бяхме скрили под навеса на хубава и спокойна хижа. Идилия! Съботния лек и прохладен дъжд и неделната роса бяха невероятна комбинация.

32. legrandelf @ May 18, 2009

Съботния ден определено беше прохладен. В града бях, тъй като работен ми се оказа графика, но определено разходката след това беше доста ободряваща, а и цялостно, като се почне от сутринта. Инспирето си дойде точно от сутрешните облаци ;)

33. gergana @ May 18, 2009

аааааааъ, да разкажа ли нещо за неделния обяд в Студентски град???????;)
:)

« Политически гамбит Копеленца извън контрол »