» § « Cynical Speech™ » Критична точка: “Първо впечатление”

Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Критична точка: “Първо впечатление”

« публикувано на 15-05-2009 @ 10:03 am »

фотография: Vlad Gansovsky at “Le Chagrin”
слушайки: изпълнения на женски камерно-оргазмен състав

Пиер спеше неспокойно. На няколко пъти се опита да заглуши притесняващия го шум с възглавницата. Почти успя да я набута в ушите си, когато усети някаква бележита пауза тишина. Отвори очи, бутна меката подвързия, върху която спеше и…

- О, дааа… Мишеееееееееел! Аааааах! Да, даааа… Мишееееееел… - крещеше през стената непознат женски глас.
- О, да… Мишел! - измърмори Пиер и отново притисна пухената възглавница върху очите си.

Още няколко минути, отдаден на прочувствената симбиоза от въргаляне в топлите си чаршафи и музиката “не за неговите уши” тази сутрин, Пиер реши да се вдигне от леглото и да закуси. Слънцето отдавна се беше показало, а и след няколкото събуждания през нощта (отново от същото момиче, а може и да е било “друго”… а защо не и “други”) петъка за Пиер започна доста по-рано от очакваното.

Разбута завивките, изправи се, направи няколко упражнения, докато гледаше съседката си от съседния блок, която привлекателно разресваше черните си прави коси, след което се облече. Междувременно стоновете от съседната стая поутихнаха, Пиер реши да прекоси коридора по най-бързия начин и да се усамоти в кухнята, където ако не друго, то поне ще закуси и ще бъде полезен за тялото си иначе лишено от здрав сън заради изминалата вечер.

Но съдбата си знае работата, Пиер изскача на коридора, където в същия момент по чаршаф, непознатото момиче се блъска в него. Смутен, той й подава ръка:

- Приятно ми е, Пиер! - усмихва се.

Момичето срещу него с едната ръка държи чаршафа около голото си тяло, а другата подава към Пиер. Също се усмихва, но поради издутите й бузи не казва нищо. Докато се здрависват, тя измънква приятно, очевидно за да запази добрия тон и с поглед напомня, че се е запътила към банята.

- Оу, да… прощавай! Разбира се - тичай, извини ме, че те задържах - започна да пелтечи Пиер и да сплита пръстите на ръцете си.

Момичето влезе в банята и затвори след себе си. Пиер лепна длан върху челото си и започна да цъка притеснено. С бавни стъпки се придвижи до кухнята. Мърмореше си що за глупак е, почти се беше изчервил. Зад гърба си, от стаята на Мишел, дочува съквартиранта си да пее някаква жизнерадостна детска песничка. Пиер се затваря в кухнята.

Няколко минути по-късно, Мишел влиза тържествено, почти с шут през вратата:

- Ахххххх… - разтриващ голото си тяло с ръце и доволно оглеждащ приготвеното от Пиер.
- За Бога, Мишел - облечи се! - с неспокоен тон Пиер размахва ножа по посока на голия пенис, шляпащ по краката на съквартиранта му.
- Но защо, Пиер? - приближава се Мишел, притискайки тяло до събеседника си, разтривайки гърба му и с шеговита усмивка на лице - Искам да се почувствам жив, знаеш колко обичам да се разхождам гол, особено след секс!
- Трябва ли всяка сутрин да е различна?
- Ти я познаваш, не е различна.
- Не мисля, засякохме се в коридора, а и… а и още нещо - Пиер зашептя - защо вършиш такива извращения с тях?
- Извращения?! - учуден Мишел се протегна и загледа през прозореца.
- Ами да, сещаш се - Пиер изду бузи и направи няколко движения с пръст около устата си - извращения!

Мишел се изсмя гръмко, след което обясни на ушенце с перверзно възбуждащ глас:
- Защото… Пиеррррр… момичето не пожела да гълта!

При което Пиер демонстративно пусна ножа, бутна чинията си напред и потопи пръстите си в чашата горещо кафе. Въздъхна дълбоко и няколко секунди, след като осъзна ситуацията започна да се хили неадекватно. Мишел го последва. Двамата избухнаха във взаимен смях, като не спираха да се саморазсмиват.

Малката им идилия на кикот и изпънати в усмивка устни е прекъсната от момичето, което влиза в кухнята. Все така по чаршаф, вече освежила се и с… 24 каратовата си усмивка застава до Мишел, обгръщайки го с ръце през кръста.

- Мдаа… Пиер, нека ти представя Франсоас…
- Франсин! - момичето сбърчи вежди и погледна бягащия поглед на мъжа, който през изминалата нощ няколко часа беше в нея.
- Франсин, сутрин съм много въздушен, не ми обръщай внимание. Великолепието ти там - Мишел кимна по посока неговата стая - преобърна кръвта в тялото ми на 360 градуса. При това няколко пъти. Франсин…

Пиер стоеше безмълвен и гледаше влюбения поглед на момичето, както и онзи, незаинтересования, блуждаещ наоколо поглед на съквартиранта си. Последния захапа Франсин по вратлето, след което облиза рамото й.

- Влизам в банята, а вие… може да закусите… Пиер?! - с поглед го приканва да сипе кафе на Франсин.
- Но да, заповядай, седни. Желаеш ли кафе?
- Благодаря ти! Дълго, ако може - с много мил глас, Франсин се присъедини към компанията за закуска.
- Разбира се!

Мишел остави двамата в кухнята и се запъти към банята.

След като Пиер поднесе чашата кафе на Франсин, направи опит да я заговори:
- А вие откъде… как се запознахте?
- С Мишел ли - колко наивна беше само, четеше се в очите й - ами често идва в кафето, където работя. Винаги е мил, забавен и… ми каза че - Франсин се огледа зад гърба си и прошепна обратно към Пиер - съм специална и мисля, че ме обича.

Тя доволно впери поглед в чашата си с кафе, като внимателно обхождаше ръбчетата и с нежните си пръсти.

- А, наистина ли - попита Пиер и отпи от своята кофеинова наслада.
- Да - тя леко подскочи на стола и отправи към Пиер многозначителен поглед на очакване.

Мълчанието ги обгърна, не знаеха какво да си кажат. Пиер беше не по-малко смутен от нея. Въобще не се чувстваше домакин. Тишината беше нарушена от Мишел, влизащ в банята и символично затръшващ вратата след себе си.

Пуска водата от душа, взима сапуна и поглежда в огледалото.

- Нека ви разкажа за Пиер… проблемите му с противоположния пол започнаха много отдавна. Още преди да има пишка, едва ли не. Горкия, не е имал възможността волно да си го развее и да усети какво значи “Женска слабост и привличане”.

Мишел започва да насапунисва тялото си, като запазва същия повествователен тон:

- Бил е малък, малък… като всички нас. Играел си е навън със съседското момиче - гласът на Мишел се превръща в такъв на разказвач, а действието се пренася няколко години в миналото - всъщност е харесвал това момиче. От онзи вид харесване, първата проява на някакъв трепет към неприятелското физическо тяло. Неприятелско, защото имате привличане, желаете го около себе си, да бъдете с него, в него и такива неща… но не като приятел, нали? Пиер не е бил толкова малък, но достатъчно голям, все пак. Различавал е останалите си приятелчета от това… момиче.

Докато си играели, на Пиер му хрумнало да покаже на това момиче каква рана имал на крака си. Предната седмица паднал, ожулил коляно и след това геройски бил закърпен от родителите си посредством две лепенки. За тази му възраст, истински юнак!
Приближил “приятелката” си, междувременно тя коленичила, рисуваща някакви неща върху пясъка, махнал лепенките и показал белега от раната си.

Момичето мълчаливо огледало мястото, след това вдигнала поглед към Пиер и му се усмихнала. Изправила се, хванала го за ръка и го повела нанякъде. Отдалечили се малко, скрили се зад беседката. Тя го бутнала в тревата. Пиер, смаян, се подпрял на лакти и наблюдавал момичето. Последното се надвесило над него, обкрачила го и клекнала над коляното му.

Учудването на Пиер го напуснало в мига, в който усетил топлата течност обливаща крака му…

/обратно в банята, виждаме Мишел целия насапунисан, скръстил ръце и гледащ към огледалото/

- Оттогава Пиер е такова дърво, в общуването си с момичетата. Хубаво че е майка ми, а и братовчедката - сестра му. Какво ли щеше да прави Пиер в отсъствието на каквато и да е женска мисъл, галантност и физика в живота му? Не ми се мисли, не бих могъл да живея като Пиер - финализира Мишел и напъха тялото си под силната струя вода.