Парна машина: “Вълнение”

« публикувано на 10-05-2009 @ 4:17 pm »

фотография: Le Chagrin / via Maximilian
слушайки: чуруликащата отпуснатост и спокойствие на квартет “Фтички”

Мишел и Пиер живеят заедно. Съквартиранти, но преди всичко роднини. Приятели, но въпреки всичко роднини. В неделната сутрин Пиер бучи из апартамента, докато Мишел се пробужда под гальовното действие на слънчевите лъчи през завесите в стаята му.

- Мяуууууууууууууу… Ммммммммрррррр, уууааааааааааааааа… Кхъъъъъъ! Ауууууу - дълго и интригуващо прозяване от страна на Мишел.
- Мишел! Буден ли си вече?! - отекващ крясък на Пиер от другия край на апартамента.
- Бхууууаааааа… ауууууууу… мляс - звучно премлясква той - мляяяяяяяс!

Последния отворил очи, седнал на матрака си с боси крака, шляпащ по ламината. Потропва с крак и се опитва да стане, но залита назад, разперва ръце и шумно претъркулва тялото си насред завивките. Започва да се смее и отново да мяука.

- Пиер, колко е часът? - докато Мишел с разперени ръце лежи на леглото, решава да вдигне краката си нагоре, карайки колело във въздуха.
- Малко след 10… сутрин сме, не знам дали знаеш…
- Ха-ха-хаааааааааааа… хаууууууу! Гледах онзи индиански филм, дето ми го препоръча, сссссстилноооооо… - изсъсква Мишел, усмихнат към тавана, но със затворени очи.
- Няма ли да ставаш? Тоалетната трябва да чистиш. Балкона ти е мръсен, мнооооого мръсен при това - Пиер влиза в стаята на Мишел и продължава - на всичко отгоре, днес е твой ред да напълниш хладилника!

Мишел разпльосва лицето си по продължение на своята лява ръка, загледан през красивите зелени цветове на природата, точно пред балкона му. Мигащ отчетливо се обръща към Пиер:

- Но разбира се, Пиерррр! Дай ми две минутки да се събудя напълно - Мишел скача рязко от леглото и започва да подскача на едно място.

Няколко кръгчета из стаята на смешни подскоци. Понякога спира, след това го избива на маршируване. Размята ръце навсякъде, като по чудо предметите остават непокътнати и все така спящи по местата си.

Пиер отива в банята, за да мие зъбите си, докато Мишел ведър, по гащи, с гуреляви очи тръгва по затоплящия се под към кухнята. Пее си нещо на уста и се почесва доволно. От време на време прекъсва сам себе си, за да изгрухти, пръцне с уста или просто, за да издаде някакви звуци, част от завършващата му прозявка.

- Пиер! Пиеееееееер! - провикващ се с все сила, Мишел се подпира на вратата на хладилника, забил поглед в съдържанието му. - Пиеееееееееехееееер, ляяяяяй-ли-ляяяяя… Пиеееееер! - последното с изтъняване на гласа.

Мишел подпира младото си тяло на входа на банята, загледал отражението на разпенявената физиономия на Пиер в огледалото и прошепва:
- Хладилникът е празен! Малко след 10… сутринта е, не знам дали знаеш, но… - тонът му имитира гласа на Пиер, последния без да се обръща затваря вратата с крак, затръшвайки я под носа на Мишел.

Смехът на последния утихва, малко след като заравя пръсти в косата си, прозяващ се, застанал на балкона в кухнята.
- Хубава неделя ще бъде… хубава!
- Закуската е “почти” готова, влизай вътре - Пиер започва да дрънка с различни прибори около масата, приготвя чинии, заиграва се на чешмата със зеленчуците.
- Обичам препечените филийки, особено да облизвам разтопилото се по тях масло…
- Малко поизстинаха, от половин час те чакам.
- А защо не ме събуди - с аристократичен тон, Мишел отново погъделичква гордостта на Пиер - защо ме остави да се въргалкам в топлите завивки, докато една друга топлина, която щеше да ме покори вътрешно, ме е чакала тук?! Говори, безмълвний синеееее - със строга и възпитателна нотка в гласа си, Мишел се надвесва над Пиер.

- Кога се прибра снощи? - Пиер въобще не изглеждаше впечатлен от номерата на съквартиранта си.
- Имам да разказвам…
- Може да започнеш - протяга се над масата и поставя две стъклени чаши - с коя си поигра и колко?
- Не бих го нарекъл… хммм, игра! - Мишел налива по малко от кутията портокалов сок - всъщност, нямаше женски фактор в ситуацията. Защото съм влюбен!
- Аха, аха… за колко дълго, този път?
- Довечера ще разбера!
- Непоправим си…
- И аз така мисля - Мишел става от масата, затваря вратата на кухнята и се обръща към Пиер - защото виждаш ли - със зловещ изказ прошепва - знам, че тя ще ме побърка, ще ме извади от кожата ми, ще ме гали цяла вечер на местата, на които съм най-чувствителен, може и да си поговорим, а може и да не си! Знаеш как е…

Пиер отваря вратата на кухнята, след което нарежда чиниите по масата. Добавя и прибори. От хладилника вади малкото останало масло. Сяда, с няколко препечени филийки пред себе си, загледан в една от тях, грабва ножа и започва да нанася млечния продукт по повърхността й. Мишел става сериозен, взима домат в ръката си и замечтано пренася погледа си през прозореца:

- За любов - захапва сочната червена форма - за любов… повечето неща са за любовта, нали? - Пиер мълчаливо продължава да маже филийката, когато приключва я поставя в чинията пред Мишел и се захваща с друга.

- Тя успява да те възнесе. Сграбчва те силно за гърлото и стяга, от онова задушаващото стискане! Няма пърхане, няма топлина, просто те души - Мишел описва с ръка някаква форма, помагайки на думите да излязат от устата му.
- Тя е… тя от онази миналата вечер или от тази довечерната вечер?
- Довечерната вечер… знаеш ли, хехехе - разсмива се сам - няма как да знаеш, защото не съм споменавал и не съм ти давал право да знаеш. Тя е като… като… - Мишел отново се изправя, кипящ от енергия и пламък в очите си - парен локомотив! “Пуфффффффффф” - ококорил очи, Мишел издува бузи, вперил погледа си в смаяния и с лик на недоумяващ гостенин Пиер - и после “Пафффффффф” - опитва да имитира движенията на потеглящ влак, обикаляйки около масата със закуската.

Размахва ръце, пуф-паф, пуф-паф, редува ли, редува!

- От време на време те забавя, ти си зяпнал с люковете на пещта… хвърля повече въглища в теб и те разпалва, лудо! Много лудо! Гориш, изгаряш, пепел навсякъде, сажди… Толкова е топло около теб, с нея, в нея, заради нея, погълнат, поглъщащ - из-га-рящ!

Понякога със зловещо съскане, друг път със закачливо изтъняване на гласа, малко преди да надуе свирката на локомотива!

- Спира те, за да се качат пътниците. Всеки един ден с нея е нова и пълна емоция, много, още по-силна… пътник, без багаж - затворен в теб, оставащ, изтляващ, подобно на въглените отмарящи в пещта ти, откъдето после под формата на кълбета дим… изчезват в безкрая на небесната тишина!

Мишел въздъхва дълбоко, лицето му пламти, очите блестят, устните пулсират в ритъма на вълнуващото му се сърце:

- И след това я о… би… чашшшшшшшшш - с ръце във въздуха, бавно описва рамка, загледан през нея, някъде там в далечината през прозореца - движиш се толкова бързо, че не можеш да спреш - никога! А вероятността да дерайлираш, не ти дава мира - товари те, не спиш, мълчиш, потънал в мисли - завинаги! - прошепва Мишел, прехвърляйки пронизващия си поглед през очите на Пиер.

След това спуска ръце и сам прегръща себе си. Остава мълчалив за няколко секунди.

Мишел взима филийката, сгъва я на две и я натъпква в устата си. Набутва два пръста, малко преди да вдигне чашата и да погълне цялото й съдържание. С охота и неприлично мляскане, със слабо разбиращия му се говор известява Пиер:
- Тази вечер излизам! И сега излизам… живота ми е непрестанно излизане, а и влизане… с няколко не особено съвършени интервали на лизане… До магазина съм - провиква се от коридора Мишел, малко преди да затръшне вратата зад гърба си.

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Bunny @ May 10, 2009

…живота ми е непрестанно излизане, а и влизане… с няколко не особено съвършени интервали на лизане… - култово… :)

2. legrandelf @ May 10, 2009

Така и трябва :) Но преди този култов момент, направих малка корекция, вълнението беше нужно, мисля че духът от присъствието му… сега е по-внушителен :))

С две думи, върни се и прочети финалната част (пуф, паф, пуф, паф…)

3. вили @ May 11, 2009

“Толкова е топло около теб, с нея, в нея, заради нея, погълнат, поглъщащ - из-га-рящ!”
Eй, Марти, пак си на висота! ;)) Роднини, а тази снимка как да я тълкуваме? По роднински или нещо друго? ;)))

4. legrandelf @ May 11, 2009

Благодаря, Вили! :))
Радвам се, че намираш подобно (дълго интригуващо) четиво на нужната висота :)

Как да тълкуваш роднини, амииии… поставени тук, по този начин - като роднини, въпреки всичко, преди всичко, както съм ги написал, хихихихи :))))

5. legrandelf @ May 11, 2009

Още нещо, отдавам тази “Комедия за луди” на прекрасните малки случки, които пораждат големи размишления. Подтикващи всички нас (нормалните, но и леко луди - нормално лудите с две думи), лежейки на няколко прости думички, разменени помежду ни, да усещаме по-близко и по-разбираемо да прочитаме отговора на събитията от ежедневието ни. Т.нар. наш живот! :))

6. Крис Ванев @ May 11, 2009

Тъжно и неловко.

:(

Брат, на фона на трагедията на Кремиковци, искам само да ти споделя, че си написал разказа в някаква атмосфера с привкус на аржентинско танго, но с изразително френски вокали и много оранжеви маргарити. : )) Отначало се зарадвах, помслих си “Дааа, ето я баснятаа!!”, но после: “Добрее… сега ще се опнат в банята”, но те не се опнаха в банята, “Добрее, ще има игра с филийките”, но не! нямаше игра с филийките. В крайна сметка, живота не е само секс, но секс със самите моменти, нали така? ; )))

7. legrandelf @ May 11, 2009

Нямам идея за какъв “Кремиковци” ми говорите и двамата, явно новините за доменните пещи ги пропускам…

Крис, само да поясня, че тука между Мишел и Пиер няма как да има(ше) секс :))) Не очаквайте и за вбъдеще, lol Нищо, че са французи - и двамата карат в дясната лента (а в лявата, само ако са в Англия) :)))

8. Iovan @ May 11, 2009

Хаха, Марти
тази фраза която я цитира “Bunny”,
наистина е Яко КултовА !!!

П.С. Ха много поздрави на ВСИЧКИ от мен ! :-)

9. Крис Ванев @ May 11, 2009

: )))))))

Ама аз отначало много се стреснах, хич не хванах връзката. Викам си, “Абе Светлето е напипала някаква яката новина, нещо много кофти се случва, че да го е пуснала така като коментар без никва връзка с контекста”, ноо… както на Жорафа, така и аз зацепих, че идеята е сходна.

10. legrandelf @ May 11, 2009

Zelengorova, не се чувства много улавящ днес, да не кажа че за откровено тъп се класифицирам :)) но мисля, че хванах (поне за мене си) някаква символика в думите ти (и прочитайки отново саморазсмиващия трагичен разказ за “Кремиковци”) :)

Iovan, привет ти! И поздрави ;))

11. gergana @ May 11, 2009

ооооооооо, прочетох гоооооооо
без коментар
без думи
даже и без дъх

ПП: а сега, с тоз сценарий под мишница, към кой продуцент сме се запътили???:)))))))))))))

ППП: има ли още бели чаршафи - комплименти за актовата снимка

12. fen @ May 11, 2009

Отново ме ооставяш безмълвен.

13. legrandelf @ May 11, 2009

Рано е още за продуцента, Жерминал! :))))
Макар това да е един от съществените стимули, когато продуцента тропа на вратата… заебавам халата и угасвам светлината :)))
Пиши!

fen, дишай, мейт, моля те - дишай! :))
Благодаря!

14. JustAFaceInTheCrowd @ May 11, 2009

оффтопик

Абе, само на мене ли кайсиите на типа от снимката ми приличат на вагина, погледнати от тоя ъгъл?

15. legrandelf @ May 12, 2009

Хахахахаха… Така като го каза, Вес, определено има върху какво да помисли човек :) Направо тия сливи, като мед се топят в устата, lol

Но окосмяването по краката - няма такива женски крака. Или може и да има, теоретично, но за такава снимка, пфух, знам ли :)

16. Len @ May 12, 2009

Elf,кога успя да пробваш?
Това е факт: “Космати сливи създаде Пловдив” - Нов плод, кръстоска между синя слива и кайсия, създаде пловдивският овощарски институт.Хибридът изглежда като слива, но покрита с нежен мъх като кайсия.
Еий пак си на гребена на вълната мейт :)))

17. legrandelf @ May 12, 2009

Ми не съм пробвал :)))
Обичам сутрин да си представям копнежите ми за космати сливи в устата като реалност, докато плахо се пробуждам всяка сутрин :))

Благодаря!

18. Flirt @ May 14, 2009

Be, ostavete na choveka kaisiite na mira! Ekstra si e snimkata :)
A za na Kris i Svetleto komentarite moga samo da kaja : WOW!!!