Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Очи на убиец, поглед на звезда

« публикувано на 09-05-2009 @ 10:43 pm »


фотографии: Crime & Investigation / fyrechik / Radford.va.us
слушайки:

Изглежда през месец май, някакъв особен порив в мен, изявява желание да ме “запознава” със зловещи личности. Всъщност става въпрос за припомняне… Миналата година, на първи май, отново гледах “Гражданинът Х”. Тази година, покрай Гергьовден ми се приядоха мълчаливи агнета, а малко след като заситих глада си, Поци ми препоръча да гледам “Hannibal Rising” (превеждат го “Ханибал: Потеклото”) - четвъртата част, която разказва ранната история на доктор Лектър.

Тъй като навремето пропуснах да изгледам филмчето, а съм фен на трилогията (с фаворити “Мълчанието на агнетата” и “Червения дракон”), реших че [май] е време[то] да попълня пропуска си.

Томас Харис е публикувал своята новела през 1988 г. Имал си е вече “Червения дракон” от 1981 г., която дори е филмирана от Майкъл Ман през 1986 г. Последният не съумява да превърне героите си в психо-феномен в киното, но затова пък близките кадри, погледите на актьорите и смразяващата музика на Хауърд Шор, във филма на Джонатан Деми от 1991 г., запечатват и обезсмъртяват образа на доктор Ханибал Лектър в историята на седмото изкуство.

Андрей Чикатило, известен още като “Касапинът от Ростов” убива своите жертви в периода декември 1978 - ноември 1990 г. (53 на брой). Похватите му по време на престъпния акт, включвали известна доза канибализъм. Когато гледах документални филми за тази… личност, различни психоаналитици заключваха, че въпросната “особена” подбуда у Чикатило имала резон, скрит дълбоко в детските му години.

Роден през 1936 г., по време на Втората световна война, в най-тежките й години, той е бил малко момче. Днес е “День победы”, 9-ти май. Помни се и се говори за развяването на руския флаг от покрива на Райхстага в Берлин, но не се говори (въпреки, че спомените са болезнено тежки) за извращенията на Източния фронт, нали?

“Ханибал: Потеклото” започна обещаващо. Намесиха войната, нацистите и колкото и да не ми се искаше, (сам за себе си) направих паралел с Чикатило. Канибализма, на който младия Лектър стана свидетел и който се превърна в основния преобразяващ фактор на психиката му, всъщност е и онзи резон, трансформирал съзнанието на руския сериен убиец от Ростов.

Потокът на мисли, които се бъркат в главата ми, е толкова голям и така интензивно навръзващ отделните неща, че на мен самия ми е трудно да се разбера. Но нека опитам да скицирам, без да ви обременявам повече с факти, дати и имена. Запомнихте главните действащи лица, нали?

Говеем пред литературни образи, базирани на истински (серийни) убийци. Още повече се радваме, когато видим култов актьор да влезе в роля и да унифицира действията си. Харесваме сър Антъни Хопкинс и зловещия му поглед, съскаме през зъби, когато одира лицето на жив човек. Плезим се, когато от екрана се лее кръв, също така с интерес четем архивите в някой сайт, списание, вестник или гледаме документални филми. Цъкаме и мълчим, по адрес на убиеца.

Спрягаме имената им от разговор, на разговор, намесва се черен хумор, ирония и разни други словесни лайна. Но нямаме жертви - нито как се казват, нито с какво са се занимавали. Описателни може да бъдем в начина, по който са били убити, от кои части на телата им е било късано със зъби или…

Човека е животно!
Има отпушващ фактор за всичко. Фактор, който не го трансформира - той си е същия, просто съзнанието му става по-либерално към различни действия. Ако аз… превъртя и започна да убивам хора, да се гавря сексуално с тях, да ям от плътта им - ще ме назовете как? Най-голямата и зловеща кино звезда на XX-ти век или… Чудовището на ***?

Не, не обвинявам киното или книгите за подбудител на престъпления от “по-особен вид”. Не лепвам етикети “нормален”, “животно”, “канибал”, на който и да било… Въобще не знам за какво ви говоря, но в мен има нещо тревожно. Навързаха се тези мисли, днес по обяд, слънчев обяд при това, а аз гледах като пиян. Не съм имал тежка вечер, нито съм пил сутринта, не ползвам лекарства, нито злоупотребявам с някакви упойващи вещества… Но историята на младия Лектър, животинските маниери и инстинкта, пресъздадени в лентата силно ме потиснаха. Въпреки, че на екрана виждах герои с грим и специални ефекти по време на убийствата, в прожекционната на главата ми се редяха кадри, над които нямах контрол.

Кадри от един реален живот, който по-късно (също) е превърнат в новела, филм… легенда! Реалния живот на един убиец, с очи на такъв… в които липсва погледа на (кино) звезда. Жертви - 53 на брой. Ханибал Лектър е съществувал. Далеч от Холивуд… Ростов, на река Дон, из необятните и смразяващи кръвта гори на Русия…

« подобни cynical speech, , , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Bunny @ May 9, 2009

Нема начин да е гадост и да не е в Русия…
Не съм гледала нито един от трите филма, но гледах един документален за Чикатило. Умът ти не го побира…

2. legrandelf @ May 9, 2009

Има начин, не там е въпроса…

Ако не си гледала “Гражданинът Х” - препоръчвам!
Може и да не четеш (сега) ревюто в CINEMANIAC, ако ще го гледаш. Защото там съм малко по-описателен и се предполага, че знаеш филма :)

3. Крис Ванев @ May 9, 2009

: )

Ако не ме лъже паметта, Светла може да ти разкаже отвратително много неща за Андрей Чикатило и неговия “талант”.

Виж, брат, в действителност човечеството е измисляло в развитието си ужасен набор от начини за самоунищожение. За голяма част от тях историята със сигурност мълчи, защото едва ли са описвани на много места, но ако в Сиера Леон са способни на подобни зверства, то мога само да гадая какво са си причинявали хората преди няколко века. Когато завесата се вдигне и на сцената обаче стои само един човек, с неговите необясними, ненормални и неестествени мотиви и подбуди, тогава става по-различно. Наистина по-различно.

4. legrandelf @ May 9, 2009

Не те лъже паметта :)

Разбира се, че на различни места по картата на света има примери, както масови, така и поединични. Но именно със завършващото изречение “Наистина по-различно” ме връщаш на гениалността на (отново) руския Лидер:
“Смъртта на един е трагедия, на милиони - статистика”

Любопитството и жаждата за зрелище пък, въпреки многото неприязън, който уж изпитваме към серийните убийци, не удържат нашето търпение да научим или видим нещо повече за… похватите им и/или талантите, както ти се изказа :)

5. JustAFaceInTheCrowd @ May 9, 2009

Да беше само Чикатило … както споменах, наскоро преглеждах материали за “великите” серийни убийци на 20-ти век - Чикатило в сравнение с някои от тях си е бил направо милостив и добър човек. Бях чела биографията му, отдавна, така че не си спомням автора на книгата, но беше разтърсваща. Този кротък, смотан, възпитан дребен работник дори не е осъзнавал какво върши - дотолкова изкривена психика, че просто е убивал жени и похапвал матки, възприемайки го като най-нормалното нещо на света.

Иначе това, което казваш - че никой не си спомня жертвите, но убиецът се ползва със слава, известност, посвещават му се филми и книги - голяма ирония нали? Нищо ново под слънцето - смъртта на един човек е трагедия, а когато са милиони - просто статистика. Всеки е чувал за Лектър, Чикатило, Чарлс Менсън, “Тексаският убиец” (нали “Тексаското клане” е леко преекспониран истински случай) и т.н. - а десетките жертви, някои от които умрели по особено жесток и смразяващ кръвта начин - тц, те са просто Статистиката. Такива хора като серийните убийци не заслужават публичността, вниманието и отпечатъка в историята, който им се полага. Винаги се сещам за онази история с не-знам-си-коя древна огромна библиотека, изгорена от някакъв ненормалник, който искал по тоя начин да стане известен - обаче заличили имената му от всички възможни документи, за да не бъде запомнен в историята.

6. legrandelf @ May 9, 2009

Сега в момента, пак се надрусах с… погълната история. Увличащо, примамливо като наркотик, а в зависимост от силата на случките, ми действа повече или по-малко тежко (натоварващо)!

Отново се чувствам като днес на обяд, както се чувствах и миналата година, в началото на май.

Месец май вещае… съзнателно обременяване на по-емоционалните, които не спират да са любопитни и да дерзаят за първото място и пиедестела на откровеното съревнование!

7. Bunny @ May 9, 2009

Месец май вещае… съзнателно обременяване на по-емоционалните, които не спират да са любопитни и да дерзаят за първото място и пиедестела на откровеното съревнование!

В тоя ред на мисли, прочети новото L’Europeo… има много история вътре, чак да изтръпнеш на моменти…
Да не говорим, че онзи ден гледах филм за Пол Пот и как има хора, мъчили други хора по време на режима му, които са живи, здрави, неосъждани и си живеят на свобода, вече над 30 години…

8. legrandelf @ May 9, 2009

Вес, май с теб си говорихме точно за това, с което си започнала коментара :)
Че има по-жестоки - вероятно има, да не говорим, че в разликите на възприятията ни (като хора) може едно нещо за един човек да е по-фрапиращо и ужасно, от друго - което за трети, човек е по-слабо и т.н. Хвана ми идеята, нали?

Засега не искам да ставам известен с такива деяния… Засега!

Събина, пък дай го туй Люропе(й)о :)) и може и да го прочета, lol

9. Bunny @ May 9, 2009

Остана в Бургас, питай Слънцето… :(
Мога да ти дам предния брой, който още не съм прочела и аз…

10. JustAFaceInTheCrowd @ May 9, 2009

Хванах я още във въздуха :))
Е, то всеки ще намери за най-брутално това, от което се страхува най-много да не му се случи. Примерно мен много по-малко ме плаши идеята някой да ме удуши и да ми хапва после вътрешностите, докато идеята да съм заключена в мазе и разчленявана в продължение на дни ме ужасява.

Ти по-добре стане известен като ловец на серийни убийци - хем ще си известен, хем ще си праведен. Всъщност, ти искаш ли да бъдеш известен въобще ?

11. legrandelf @ May 9, 2009

Събина, като заговорихме за Слънцето, той няма ли да се връща от Бургас? :)))

Вес, браво - добро хващане! :))
Права си, за разликата в страховете и спестяване на ужаса - ти защо мислиш, че (и) аз исках или да се измъкна невредим от катастрофата или мъртъв, без средно положение!
Никой не обича да бъде мъчен освен, хмм… мазохистите! Абе, защо досега никой (сериен) убиец не е попадал на мазохистична персона, която да му стъжни живота?!

Що се отнася до известността - о, да! Искам да стана Мистър Свят и да облагородявам овошките един път годишно :) Шегувам се… Не съм сигурен дали искам да залавям серийни убийци. Накрая ще се превърна в един от тях.

Което ме връща назад във времето, когато имаше само “Мълчанието на агнетата”. Причината, защо Лектър изпсихясал - от многото истории на пациентите му, човека с многото си свободно време и грамотност в главата какво да прави, освен да тръгне по един “по-особен”, най-малкото различно-стоплящ от стандартното му ежедневие път? :)

12. вили @ May 9, 2009

Потръпнах от ужас като четох статията ти. Много жестока ми се вижда за събота, след два работни дни. Какво ли ще напишеш другата събота след като ще си работил цели 6! :))
Къде се продава това списание L’Europeo? По РЕП-овете го няма и ми казаха, че може би в някоя от бензиностанциите го зареждат. Но коя? ;)))

13. Bunny @ May 10, 2009

Слънцето вчера пори вълните, на дявам се само и те да не са го отпорили! :Р Днес си идва… :)

14. legrandelf @ May 10, 2009

вили, аз наскоро (е, преди половин година де) научих какво е РЕП, допреди това си му виках будка за вестници :)))
Та, на някои места го има списанието (по РЕП-ове), на други - верно по бензиностанции, но кои точно - не съм запомнил. Но не може абсолютно никъде да го няма в Пловдив, търси и ще намериш! Стой си вкъщи и то само ще дойде при теб :))) Това са едни… древни мъдрости на забогатяването :)

Събина, порил той, а? Чудничко :)) Ще го джойнваме ли него тая вечер или? :)

15. Bunny @ May 10, 2009

Марти,

май да :)

Вили,

има го, но много бързи свършва, явно тиражът не е голям. Уговори се с някоя продавачка на реп да ти го запазва.

16. Dichev @ May 10, 2009

Така е, животно като всички останали.
Какво е станало със свежо? Що така не даваш?

17. legrandelf @ May 10, 2009

Туй съобщение отдавна бе, Данчо :)
А какво е станало - интереси :)

18. Марти @ May 10, 2009

“Hannibal Rising” е страхотно невероятно брутален :)

19. Len @ May 10, 2009

С поред мен извращенията са вкоренени в природата ни,въпросът е какво ги отключва? - понякога силно душевно преживяване,понякога физически фактор.Но безспорен фак е че всички сме животни подчинени на инстинктите си - да живеем,да се възпроизвеждаме,…. Някой издигат тези първични инстинкти в култ - един вид да ги обезсмъртят, което си е глупост,защото всички ги притежаваме. Други ги принизяват и заклеймяват,внушавайки/си че не съществуват,което си е чиста проба заблуда.
Цивилизацията е дала на човека възможността да подтиска съзнателно инстинктите си,макар,че при някой индивиди не се получава и ставаме свидетели на касапница.
Но ако човек е притиснат в стената - инстинкта надделява и става….
Елф, от къде такъв интерес към кървища с психо привкус ? На мен лично не са ми по вкуса - предпочитам нещо по-забавно :)

20. вили @ May 11, 2009

Аз понякога - мързел. Чакам нещата да ме намерят. Ама уви рядко се случва това и искам не искам тръгвам и ги търся. Ще го намеря аз това списание…. ;))))

21. legrandelf @ May 11, 2009

Len, не знам и аз откъде се получава този квободен акт на тръпка към кървища с психо привкус! :)

Не знам от месеца ли, що ли - стечение на обстоятелствата, ама… ей го на, свързах ги темите, два филма изгледах и мислите не спират.

Вили, да споделиш като намериш списанието, а и после като прочетеш нещо от него ;)

22. legrandelf @ May 11, 2009

Тук е някъде момента да пуснеш линка към твоята статия :)

23. legrandelf @ May 11, 2009

Нямам идея как…

:?

Само на мен ли Андрей Романович ми прилча на Майкъл Кийтън в колажа, който си сложил?

25. Крис Ванев @ May 12, 2009

брат, моля те преименувай ме ; )))))) Какви са тия пениси…

26. legrandelf @ May 12, 2009

Много внимавай колко красив пенис биваш в обятията на Чикатило! :))
Опасно е, макар и мъртъв - застрашава красивите пениси!

Та, прилича ти на Майкъл Кийтън, заради веждите, онова особено сбърчени Батман вежди. То не е точно сбърчил вежди, щото си му е такова лицето, но… спокойно туй не е Майкъл, не прилича на него! :)

П.П. Предното име толкова красиво и пенистично стои като коментар тук, че сърце не ми дава да го редактирам :))))

« Моята среднощна приятелка Музикални: Phoenixstar »