Плът, два стола и чаша мартини

« публикувано на 03-05-2009 @ 3:48 pm »

фотография: Le Chagrin - am I going too far…
слушайки: Gotan Project - Criminal

- Ménage à trois ще го посветя на теб…
Тя сбръчка вежди, загледа потъмнелите му устни и облиза своите. Надигна се леко с една ръка, намести прекрасното си дупе върху меката тапицерия и отправи поглед към огледалото зад бандеролната обвивка на бара.
- На мен ли…

- На теб, да!
- Защо… - въздъхна бавно тя, понижавайки тона на гласа си - защо и това “нещо”, ще го посветиш на мен? Нима предните пъти не бях категорично ясна, че не желая по никакъв начин да разплитам изюзиите в главата ти…

- Не се спирам, а и не бих могъл - повдигна вежда и завъртя дланта си, така че стрелките от ръчния часовник да лъснат пред погледа му.
- Бързаш ли? - раздразнено попита тя, като гледаше в краката му.
- Зависи от етюда, който си ми спретнала.
- Отивам до тоалетната - взима чантата си и грациозно потъва в тъмнината на залата.

Аромата се отдалечава. Чашата с мартини самотно подпира бара, а лактите на нашия герой подкрепят сконфузеното изражение на лицето му пред небрежната усмивка на бармана. Последния е безмълвен, бършещ чаша, от време на време отдаващ се на своя лицев тик. Скучна картина.

Вратата на дамската тоалетна се отваря, той влиза вътре и оглежда наоколо. Намира я пред огледалото, стресната, с банкнота свита на малка тръбичка. Очите й са леко зачервени, а от носа й текат сополи. Тя се избърсва с неприятен екот, последвал звучното смръкване на “остатъка”…

- По-навътре и по-надълбоко! - клатеше глава той, като продължаваше да оглежда наоколо.
- Няма никой - проверила съм…
- Кучка… - доволната усмивка озари лицето му, вкара едната ръка в джоба си, а с другата се подпря на мивката до нея.
- Искаш ли да ме чукаш - трепетен поглед, без никакъв плам и закана, сухо изражение и съскащ изказ през напуканите й устни.

Всеки ъгъл, всяка форма, всяка влажна капка в помещението замлъкнаха. Двете фигури стояха една до друга, без да мърдат, без да говорят. Само притеснението на скулите им даваше признак за живот… Напомняше им, че все още са тук и… мислят един за друг.
Той мушна ръката си под роклята й. Напипа мократа й катеричка. Вкара един пръст, след това добави втори… Набута ги рязко навътре, при което тя разтвори устни, но не издаде звук. Ръката й рефлективно се устреми към кура му - сграбчи го с леко притискане. Но колкото й леко да го галеше… изящния й маникюр пикантно се впиваше в твърдата издутина на панталоните му.

Потреперил с очи и отдал страстна възбуда във формата на парещ дъх, безмълвието му се превърна в прегръдка. От онези, при които не можете да отлепите човешките тела едно от друго… така безумно, така лудо вкопчили се, че дори най-ледения полъх, не може да охлади нажежените им тела.

Вплете пръсти в косите и избута главата му към плота до мивката. Изпусна банкнотата на същото това място и се отдръпна. Намърда ръце между краката си и започна да мастурбира.
Той не издържа, навря единия край на импровизираната тръбичка в носа си и вдиша силно. Екстазния откат на въздишката му отекна в помещението. Отново тишина…

Тя облиза пръстите си, мина покрай него и го закачи с поглед. Последва я… върнаха се обратно на бара, където чашата мартини все така недоволно споделяше отегчението на скучноватия барман.

Облегна се на бара и го остави да натисне тялото й към високия ръб на дървеното изделие. Бармана се отдръпна, продължаваше да бърше чаши, като трепкаше с лице от време на време. Усмивката му се скри в тъмнината…

Тя разтвори крака пред него, като се облегна на леко раздалечените столове. Хвана вратовръзката му, захапа я, затвори очи и облегна глава назад. Разстла ръцете си по бара и усети хладното ухание на мартинито зад тила й. Въздъхна така възбуждащо, че той не удържа напиращото си тяло. Последното отново долепи енергията си до нея.

Облиза я, плъзна ръка по бедрото й, после по другото. Докато галеше врата й с език, тя извади члена му. Намокрената й длан се завъртя леко по главичката му. Той захапа долната й устна, после я целуна похотливо. Приближи таз и влезе в нея…

Малки концентрични окръжности на къси интервали се образуваха в чашата мартини. И нови… и нови… веднъж от натиска на телата им… друг път от влагата, палаво спускаща се по лицата им…

Няколко фини издрасквания, потна плът и много любов… притаени в мрака, оставиха единствения свидетел зад гърба им - хладната чаша мартини…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Нели @ May 3, 2009

Не знам какво точно да кажа-като след хубава книга,когато стигнеш края въздишаш и я затваряш.С нежелание,защото е свършила,а искаш още!

2. Бай Стоен @ May 3, 2009

Имаш талант. Бравос.

3. legrandelf @ May 3, 2009

Нели, знаеш че ще има още…
:))

Бай Стоен, мерси! :)

4. Маги @ May 3, 2009

Ух, страхотно беше…

Впрочем откъде ги намираш тия галерии? В тази има великолепни снимки, не мога се отлепя от монитора вече половин час…

5. legrandelf @ May 3, 2009

:))

Някои ги намирам, други ми ги пращат :))

Le Chagrin ми я показа Събина :)

Култови неща има на тоз сайт и… наистина, понякога часовете минават като минути, а си едва на 20-та страница примерно! :))))))

6. Крис Ванев @ May 4, 2009

:)

!!!
“Потреперил с очи и отдал страстна възбуда във формата на парещ дъх, безмълвието му се превърна в прегръдка… ”

Гледал ли си “Приказка без край”? Онзи немски филм от преди двайсет години, в който светът на приказките умира, защото никой не ги чете, като дори Устрема на малкия Себастиян не може да възпре Нищото да погълне занимарената красота на хорското въображение.

Не мога да кажа, че съм чел много съвременни автори, но рядко попадам в свят, в който да се описва красноречиво трепета на обстановката или по-точно - трепета на статиста. В твоя случай бармана.

Ще ми се да ти споделя, че с подобни трепети създаваш обстановка и запалваш пламък за въображение, който предполага яснота. Една яснота, която позволява на този, който влезе в твоя свят да пропъжда все повече и повече идеята за присъствието на Нищото.

“Бармана се отдръпна, продължаваше да бърше чаши, като трепкаше с лице от време на време. Усмивката му се скри в тъмнината…”

Що е то воайорство и има ли то почва у нас? Пикантно ме замисляш! Писал ли си нещо за това?

7. legrandelf @ May 4, 2009

“Приказка без край” ми е познато като име, но… не мисля, че съм гледал или чел :))

Що се отнася до воайорството… ммм, конкретно фокусирал се върху този социален тип/”обект” - нямам писание. Добра тема е, ми се струва :)

Може и ти да вкараш паралел (по същата тема) и да видим какво ще се получи :)

8. Крис Ванев @ May 4, 2009

:)

Яката работа! Ще се включа по-късно тогава с нещо. Ще го измисля дали ше е за “кириза” или за целенасочено наблюдаване на действията на другия/другите, като един вид запълване на дефицит на някаква потребност. Защото е интересно! ;)

9. Joana @ May 7, 2009

искам копие от книгата ти като я издадеш! (надявам да напишеш такава.. :P )

10. legrandelf @ May 7, 2009

Конкретно в тоя стил или? :))

За най-верните фенове, ще има специални места в лобито, както и автографи :P

11. Над @ May 8, 2009

Това може да се каже, че достигна до мен. Хареса ми и езика и поднасянето на историята, но тази ‘катеричка’ ми се стори тоооолкова не на място.. не знам защо. Изключително добре избрана песен :) Създаде прекрасно насртоение.

12. Bunny @ May 8, 2009

Подмокрящо like hell….
Баси, колко хубаво пишеш…

13. Yang @ May 10, 2009

Уау, браво! Може би като те почета още известно време ще събера смелост и аз да излея мислите, които се въртят из главата ми, на лист /виртуален или реален/… Вдъхновяваш!

14. legrandelf @ May 11, 2009

Над, винаги има място за катеричка (или катерички) :)) Много възбуждащо действат, на теб може би, но на (повечето) мъже - особено “подмокрящо”! :))

Събина, в чест на твоя коментар, употребих думичката в кавичките (няколко реда по-горе) :)

Yang, ще ми бъде приятно вдъхновеното от мен да види бял свят, че и да го споделиш с нас! :)

15. Daisy @ August 11, 2009

Нездравословно четиво за работна атмосфера. Точка.

16. legrandelf @ August 11, 2009

Това какво означава - че е време да си тръгваш от офиса :))))

17. Daisy @ August 11, 2009

Хмм, да, време ми стана. А и щом казваш, че помага :D

18. legrandelf @ August 11, 2009

По лекарско предписание, винаги това помага :) Важно е да се преустанови работата, щом има възбуда… и да се отдадеш на последната! :))

В противен случай се получават едни натрупвания, които… водят до необратими психически отклонения! :)