Катастрофирах в съня си...

« публикувано на 01-05-2009 @ 9:30 am »

фотография: si и нейният трепетен взор, улавящ прекрасни мигове…
слушайки: Funabashi pres. Saltwater - The Legacy 2.0 (Alex M.O.R.P.H.’s Big Drop Remix)

Сънувам… когато въпреки всичко успея да затворя очи, обикновено сънувам. Често се случват неща, за които не съм си имал и най-малка представа, че биха станали… дори и на сън!
Но ги има. За някои мечтани - радвам се, за други - потръпвам изплашен… а от трети, получавам нестихващ поток (пре)възбуда от инспирационния модел, формиращ се в главата ми.
Преди няколко вечери сънувах, че катастрофирам…

Спомен за нормален ден, но някъде напред във времето. Определено не бях в “наши дни”, каквото и да означава това, имайки предвид времевия континиум, който се размива в сънищата ни.
Нормален ден, но… в друго обкръжение.

Имаше бяло “Ауди”, от тези големите. Явно аз му бях собственика, но поради една или друга причина, реших да не карам. Дадох ключовете на някакъв (нов) мой приятел, с който бяхме. Качихме се в колата, а с нас (на задните седалки) имаше две момичета. Непознати… като размишлявам сега… с размити образи - нямаха лица!

Потеглихме, без ясна финална дестинация, но пътя ни минаваше през “Орлов мост”, след което трябваше да продължим по “Цариградско шосе”.
И някъде тук, започна странния момент в съня ми. Усещах загубата на контрол. Много често се е получавало това чувство по време на трепетни сънища.

Шофьорът поднесе с автомобила, на завоя при “Орлов мост”, точно когато стъпвахме на шосето… нямаше дъжд, ако не се лъжа денят беше приятен… може би слънчев, но със сигурност не дъждовен или мрачен.

Аудито поднесе, скоростта явно беше голяма, шофьора овладя колата, въпреки всичко не намали. Не промених лика си, някак претръпнах вътрешно, повече проследявах смаяните погледи на чакащите по спирките. Зачудих се и защо полицията на завоя не предприе някакви мерки…

Все така смаян с не много думи излизащи от устата ми… липса на време?!
Шофьора продължаваше да ускорява. Стабилно летяхме по “Цариградско шосе” и някъде тук реших да му кажа да намали, тъй като по-напред, близо до хотела в най-дясната лента има ченгета, ще ни спрат!

Тъй като и ние се движехме в тази лента, шофьора реши да направи маневра, но без да отпуска крака си от газта… Настъпи още повече и тук… пътя се промени. Пред очите ми вече не беше познатото “Цариградско шосе”, а с леки изменения. Имаше някакъв ремонт на платното, препречващ пътя ни, като появил се изневиделица. Трябва да се мушнем в най-лявата лента, която е оставена за трафика…

Шофьора направи опит за маневра, но заради скоростта, не успя да се вмъкне в свободното платно. Залитнахме и той започна да върти волана в явна паника. Не говореше, не издаваше никакъв звук, но в очите му си личеше притеснение. Точно тук се сетих защо е затворен пътя, просто съм бил наясно с обстоятелствата… сякаш съм можел да предотвратя маршрута ни…

Инстинктивно се хващам за дръжката над вратата. Стисвам здраво и извъртам тялото си към шофьора. Оставяйки дясно рамо към предното стъкло и периферното си зрение към пътната обстановка. Именно тогава виждам и “края на пътуването”. Огромна табела, явно стабилно поставена на пътя. Някакъв знак, на който вероятно пише: “Пътя е в ремонт, карайте по-бавно…”

Удара е неизбежен, приближаваме…

Правя опит да затворя очи, но със свалянето на клепачите всичко започва да се движи все по-бавно и по-бавно… Със затворени очи (вероятно когато точно сме се удряли) вече няма и шум… и само картини се редят пред очите ми, но много бавно. Като че цяла вечност катастрофираме.

Редят се, спомени, хора, физиономии, усмивки, плач, очи… много неща! На заден фон непрекъснато чувам гласа си, шептящ ми като успокоение… че искам да се измъкна от тази ситуация или напълно невредим… или мъртъв. Не желая да осакатявам…

Получава се като ехо… отеква гласът… картините не спират, става все по-тихо… когато започвам да усещам. С цялото си тяло, сякаш поемате енергия с всички крайници, отдали сте целия си допир на една засилващата се… струя чувства!

Болка… разпределяща се и така силно напираща, като че тялото ви ще експлодира. Стягаща болка! Става толкова тягостно за удържане, че ти се иска да крещиш… но всичко е тихо, няма възможност да изпуснеш парата от това напрежение…

Вероятно някъде тук, когато всички мисли са се примесили солидно с тази извънредна доза емоции, получих силния проблясък. В бяла светлина… като че филмов екран в миг е озарил цялата зала. Лампите са светнали… а вие стоите заслепени и чакате малко да утихне светлинния поток около вас.

Тишината е разкъсана от някаква равна мелодия. Получава се фейд аут ефект и вече виждам форми, очертания, предмети… на някакво място съм и не е трудно да разпозная какво. Застанал съм пред табло с фотографии и наредени цветя пред него. Не виждам ликовете, въпреки че опитвам да ги фокусирам. Чувам музиката от мемориала, както и шушуканията…

Двама мъртви, един тежко ранен… и един оцелял… Докато побъркано задавам въпроси на себе си и продължавам да фокусирам погледа си върху фотографиите на таблото… разбирам, че съм загубил и двете си ръце.
Копнеех да бъда в една от рамките над букетите с цветя… исках да видя себе си там, не можех да продължа по този начин…

Тогава осъзнах какъв съм всъщност…

Съзнанието ми се освободи… като че отдъхнах спокойно, може би щях да усетя и капките щастлив плач по бузите си… ако чувствах материята… нямаше ме…
Отново забавяне на момента… музиката на фон постепенно изчезваше, нов заслепяваш ефект на фейд ин се погрижи да скрие картините пред очите ми…

——

След това се събудих…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Марти @ May 1, 2009

Мейт… не се преуморявай… на мен много често ми се присънва като подремвам как залитам и падм с мотора и подскачам даже пич.

2. legrandelf @ May 1, 2009

Мхм, на мен също ми мирише на преумора :)

…

3. Lalwliet @ May 1, 2009

Да го е страх човек да заспи.=] Имала съм случаи,в които няколко поредни вечери съм се опитвала да будувам,от притеснение да не се повтори снощния сън.
Неведнъж са ми казвали,че в сънищата си не умираш.Може да си на път да умреш,на секунди от смъртта,но в самия миг не си там.Мъгла,светлина-каквото дойде-стига да не виждаш ясно.
Само не разбрах дали в съня си си умрял или само си бил осакатен?

btw да сънуваш смърт,плач,загуба е на хубаво =]

4. Нели @ May 1, 2009

Тъй значи,Морфей се ебава с теб,а?
Не стига,че имаш проблеми със заспиването,ами като положиш канче и той ти праща гадории:)
Обаче съм чувала,че по принцип лошите сънища са на хубаво.На мен веднъж ми одкраднаха малката от ръцете и като се събудих то не бяха сълзи,чудо.Много,много го изживях този сън,но пък не можем да ги контролираме и в крайна сметка каквото ни сервира Морфей-това ще е:)))

5. Крис Ванев @ May 1, 2009

Аха, аха…

За някой това не е сън. :( За някой това е реалност, а това е послание. Но съм чувал, че ако сънуваш нещо подобно, това е защото “Съдбата” те подготвя за нещо, което би те направил доста щастлив и в момента просто си взима необходимото, за да поддържа баланса.

Все едно да сънуваш, че летиш… или се давиш…

6. вили @ May 2, 2009

Тъжен, гаден сън. Обикновенно след такива сънища се събуждаме още по изморени и даже стреснати, но с едно голямо облекчение, че все пак не е наяве…Песента е пак в синхрон с темата ;)))

7. Красимир Пенев @ May 2, 2009

Гадно е да сънуваш такива сънища. Преди 1 месец сънувах, че падам от седем етажен блок и чувството беше толкова реално … после 2 дена бях яко в ‘транса’ неможах да се съвзема :)

8. legrandelf @ May 2, 2009

Вълнения разни, приятели…

:))

9. Joro Pentagram @ May 3, 2009

Мене пък все бездни и акули ме джвакат на сън напоследък! Как пък не ме изядоха веднъж завинаги, а все се събуждам яден-недояден! Да им се не види и скумриите, страшна фобия и любов са ми от малък. Като приключи сагата с Things I Like, не е лошо да видим кой от какво изпитва смъртен страх по рождение.

10. legrandelf @ May 3, 2009

Филенце от акула, значи :))) Ще я видим тая работа! Зъба май още го търсиш :( пфу, та се не намери (поне) един…

Мисля че страховете си (като че ли съм забравил какви са те) не ги сънувам (често). Все някакви ситуационни, свързани с ежедневието неща. Навремето често падах от високо (в същината си де, хахаха). Знаете как е - преди да се пльосна се събуждам с преритване. Луда работа са тия неща. Паралелните светове, дето… кой знае като избор дали се не случват някъде си :/

11. si @ May 8, 2009

Рядко осъзнаваме какво притежаваме… Ръцете, а? Интересно защо ли…

12. legrandelf @ May 8, 2009

Наистина интересно…

:)

13. sonya @ July 30, 2009

хей, четеш ли на английски - искам да ти изпратя една книга - или направо я потърси в p2p - stepehen laberge - exploring the world of lucid dreaming - mangojuice1987 at yahoo tochka com

14. legrandelf @ July 30, 2009

Чувам го английския, може и да го чета :))

Въпроса е дали ще превъзмогна страховете си, за да започна отново да чета книги :P

Благодаря!

15. stefi @ November 30, 2009

Сънят ти е бил кошмарен, но е на добро.