Посей семето на мъдростта си »

Trackback | RSS 2.0

1. вили @ April 26, 2009

Пожелавам ти слънчева седмица, със синьо небе и в ръцете черно-бяло списание ;)))

2. legrandelf @ April 26, 2009

Благодаря ти, Вили! :))

Подобно и на теб (е, може и без списанието, или пък такова, каквото на теб ти носи… приятна душевна възбуда) :))

П.П. Може да ти е интересен предишния ми пост, поредния епизод от журнала на пътешествуванията :))

3. вили @ April 26, 2009

Прочетох го, разгледах го и ми хареса! ;)))

4. Acnapyx @ April 27, 2009

Предвид любовта ти към миризмата на прясно отпечатано печатно издание, препоръчвам ти това :)

5. Калоян @ April 27, 2009

Капито е Капи Темпо, нали? … и е егати манията :D

6. legrandelf @ April 27, 2009

Паро, хахахаха :)) Това определено трябва да се пробва, хахаха…

Кала, ко туй Капи Темпо бе? Капи портокал… ут дей капи портукал? :)))

Не знам какво ме питаш, честно, сигурно щото е късно (рано сутрин)…

7. Bunny @ April 27, 2009

Мда…. Слънцето… и аз не мога без него, в пряк и в преносен смисъл.

Не сериозно, липсата на слънчева светлина, много ме депресира. Лятото искря от щастие просто… Особено като хвана тен… От морето и от слънцето, кожата придобива особен аромат.

Мда, аз май пропуснах морето, в моята статия, ама то не може всичко… :(

8. Bunny @ April 27, 2009

ПС: Забравих да кажа, че през цялото време в главата ми тоя текст вървеше с гласа на Камен Донев… особено за слънцето и небето… :))))))

9. legrandelf @ April 27, 2009

Това защото наскоро пак го гледа :) Не тъй срам, да организираш едно бургаско-камен-донстване :)) за всички!

10. Нели @ April 27, 2009

А защо няма кюфтета и кебапчета(на скара):)
Нещо кулинарно имам предвид:)))

11. legrandelf @ April 27, 2009

Мнееее, Нелиии… кюфтетата и кебапчетата ги уважавам, но на съвсем друго ниво :)) Те не са ми сред душевните онанистични преимущества! :))

12. gabfest @ April 27, 2009

А жените елфе?! Ама моля ви се! Слънцето, небето… добре, но къде са жените?

13. Joro Pentagram @ April 27, 2009

“Щафета-Шпеков салам”….Мръсник!!!:)
Ще помисля над въпроса тази нощ като се прибера по малките часове!

14. legrandelf @ April 27, 2009

Митак, не може без жени, разбира се :)) Ама реших този път лекичко да ги пренебрегна (жени, това не го четете… опа, май вече е късно)! :))

Жоро, когато имаш време (а и желание) :)

15. Zelengorova @ April 27, 2009

Явно тая игра съвсем се е разплискала от рамки :)))), всеки си пише каквото му хрумне, но е приятно да се проследят интерпретациите по темата :))))

16. legrandelf @ April 27, 2009

След като говорим за душата, нормално е различни рамки да се формират :))

Ако искаш да пишеш по рамка, нека вземем следната тема…

Ммм… няма такава в главата ми! Мразя да ме ограничават! :))))))))))

17. Zelengorova @ April 27, 2009

Elf,
говорех във връзка с липсата на жената като рамка,

но… все забравям да пояснявам :))) и слава Богу, че иначе как ще погледна и с други очи, собствените си думи… няма как :))))

18. legrandelf @ April 27, 2009

За голите момичета Ebony & Ivory ли ми говориш? :))

Те са единствената рамка, която позволявам :))

19. Zelengorova @ April 27, 2009

Ами аз някак така го разбирам оргазма,
дълбоко и здраво заклещен с другия пол…
и то добре е да ти се привиждат женски полови органи в небето, звездите, слънцето, ако щеш… ама какви халюциногени ползваш бе човек???!!!!:)))) шушни и на мене… да пробвам, пък може да ми олекне и да се почуствам независима, почти космично оргазмираща :)))))

20. legrandelf @ April 27, 2009

Та аз съм си признал:
- първо се обработвам малко с едно чисто ново списание;
- започвам след това да се разхождам ту посред черно, ту посред бяло, с глава към небето и постоянно мигащ, за да ми се редят различни физиономии;
- и такъв навъртян до уши какво ми остава?

Пред публиката да се изтипосам и тя да почне да въздиша, туй то :) Прост механизъм!

21. Zelengorova @ April 27, 2009

Явно за всекиго си има подходящи наркотици…
И както ти каза, кой с квото може да си се друса, щом го хваща :))))…

22. gergana @ April 27, 2009

Не разбирам хората, които слагат черно-бялото пред и над всичко, на всяка цена (като разбира се това, че не ги разбирам, не значи, че ги съдя или порицавам). Когато видя черно-бяла снимка, филм, списание - имам чувството, че съм ослепяла на 80%. Опитвам се да си представя света около себе си черно-бял и ми се струва по-скоро сив и скучен. Има разбира се черно-бели шедьоври, но те са около 5% от обозримото, а и само нещо адски (безобразно) грозно може да бъде приемливо, ако се тушира под черно-бял филтър. Като архитект поощрявам минимализма, изчистените фасади и простотата във формите, но не могат всички сгради да бъдат черно-бели и е глупаво да обзаведеш 150кв. апартамент с една черга, два стола и ТV.
А може би не харесвам монохромната гама, защото обичам да ми е трудно…

23. legrandelf @ April 27, 2009

Не ги познавам тия всички хора, които слагат черно-бялото под и над всичко :)))

Определено една сграда не можем да я фраснем само в тая монохроматична идилия, но пък ако е архитектурно съвършенство, бих казал че черно-бяла фотография на нея като обект, ще е много по-привлекателна, отколкото цветната :))

С черна черга и бял стол, обзавеждане се не прави :) Освен ако не е нещо тематично за шахматисти :)))

24. gergana @ April 27, 2009

В хладилника ми нахално отпочиват 4 и половина кутии Cappy 100% Premium Orange. Откакто го произвеждат всеки ден се купуват по 4 кутии. Вече не само “знам цвета на истинския портокал”, ами познавам и баща му и майка му и цялата рода до деветото коренче на първото посято портокалче…
Минавам на Розов грейпфрут, ей така, да ми е горчиво…

25. Zelengorova @ April 27, 2009

Всички нюанси на лилавото са без значение
когато страхът е истинската ти сянка
и криеш усмивката си
понеже зъбите ти не са подредени
всички нюанси на черното
мис Блек
са просто още черно върху черното
докъдето поглед стига
а “sky” е кратка дума написана върху станиол
с черен маркер и затова няма значение
Небето е за хора
на които крилете се полагат по рождение
а ние имаме само желанието да ги размахаме
но не и увереността че сме го заслужили
имаме длани
но нямаме юмруци
имаме красиви гъсти коси но никой не ги е сресвал
откакто за последно чухме “обичам те”
Колко е дълъг пътят до бащите ни
тези от чието благоволение зависим
колко е дълъг пътят от входа на черквата до олтара…
Прекалено дълъг за преждевременно остарели момичета
ако накрая не чака никой
който владee езика на прошката

Толкова отдавна не сме пели
че забравихме какво е да се разтвориш без повод
като лилаво цвете в полето
на което Той се усмихва-
“Всички цветове са мои,
оттук до свършека на света”
Съблечи тъгата си мис Блек
и за теб има рокли избродирани с търпение
подгъви “на Оливия с любов”
всички забранени думи от речника на тъжните хора
леко повехнали след двайсетгодишно мълчание
посивели от прахта по миглите
но още по-непокорони
Oттук чак до Африка
няма нито едно поле
на което слънчогледите да навеждат главите си
защото жълтото не е на мода
няма нито един мъж подгънал коленете си
защото греховете на бащите са най-големи
и няма /тук съм отчаяно категорична/
сестри които забравят сестрите си

Някой ден ще слeeм племената на оцеляващите
с тези на борещите се
и няма да избираме страни
ще изкореним от пръстта на нивите си
безумните уроци по оставяне на белези
отличителни
териториални
жигосващи пaметта…
Извън това има толкова паралелни вселени
колкото си позволим
да си представим

Така че не забравяй името си Sister
очите ми са приковани върху теб
изпъни тъгата си на нов простор
/грозна сте мис Блек красива сте мис Блек
и нищо човешко не ви е чуждо/-

лилавото е колкото натъртване
толкова и петуния
а светът е повече любов

*по едноименната новела на Алис Уокър

26. Oblakoff @ April 29, 2009

and here we go……
“Things I Like”