Щафета шпеков салам: “Things I Like”

« публикувано на 26-04-2009 @ 11:32 pm »

Те това момиче от немане що да чини, подмята тука саламите и…
хич и не мисли, че ‘ората гладни ‘одят…
слушайки K.C. & The Sunshine Band - That’s The Way I Like It

Ще последват няколко думи за важните неща. Не най-важните, но… от голямо значение. Онези интриганти в (под)съзнанието ми, които контролират потока на възбудителните частици в тялото ми. Има и такива, не знаете ли? Докато учите за клетъчни системи, хранителни вериги, гълъби, зайци и къде им се намират клоаките/анусите, пропускате много важни неща - възбудителните потоци!
Като един любител на шпековия салам, реших и аз да ви споделя своите (little, но не особено dirty) secrets на душевния онанизъм…

Черно-бяло

Каквото и да е… филм, фотография, дизайн, музика (а, тука май се поувлякох), лесбийките Ebony & Ivory - го обожавам! Има някаква странна синтетика, която поглъщам моментално като ми попадне нещо черно-бяло. Божествено е! Семпло при това, не ме дразни, напротив - изпълва. Обикновено със затаен дъх и непрестанно шарещо-поглъщащ поглед внимавам, за да не пропусна някой (фин) детайл. Много силно ми действа!

Небето

Гледам го често. Въздишам по него повече, отколкото по жените. Разбира се, както не харесвам всички жени, така не харесвам и всички изражения на небосклона. Но определено нашарен от облачната зависимост - силно ме вълнува!
Независимо дали ще е дъждовно настроено (стига да не ми замръзват краката) или пък чисто бели овчици се гонят по сините поля - радва ме. Въздишам и още как…

Слънцето

То ми е за всяка сутрин. Искрено се радвам, когато през зимата дори имам възможността (било то и един път в рамките на седмица) да му се порадвам. Зареждащо и много инспириращо ми действа. Освен това, докато го гледам имам навика да изреждам физиономии в мислите си. Едно такова особено въздействие, защото като го видя и ми иде да примижа с очи, междувременно ликовете се редят един подир друг и… се усмихвам. Това е като едно голямо добро утро на всички тези приятни съдби, които са се преплели с моята и имам удоволствието да свързвам със себе си всяка сутрин… посредством слънцето!

Уханието на ново списание

Добре де, може и миризма да го наречете, тъй като си вонее баш на лепило. И преди да ме заклеймите за хомлес-лепилар (с тубичка “Рила”) нека обясня: Още първото списание, което разлистих… ми донесе едно такова чудно удовлетворение и наслада. Гланцираната хартия и аромата (явно на лепило) превръща едно такова издание в… афродизиак, знам ли! Надървям се, честно! А ако е и черно-бяло, не съм ли разказвал?
Даже и сега като се разхождам из книжарниците (рядко) или по сергиите с вестници и напипам привлекателно изглеждащо списание, разлистя ли го… веднага си навирам муцуната да душа… извратен(?)!

Cappy

Откакто спрях да дупча по 2 литра “Sprite” на ден, костите ми започнаха да се държат нормално. Т.е. спряха да се държат ненормално. Хрупаха, хехе… ужасно! Затова пък минах на друга питейна отрова. Наричам я Cappy, защото… производителите така са я кръстили. Живителен натурален (поне така казват) сок, който ми помага и отпуска във всякакви моменти. Особено в среднощни разходки като тази. Възбуждащо!

Творене за Публиката в мензис

Откакто се помня нон-стоп се надпреварвам. В какво ли не… с израстването обаче, съвсем ясно осъзнавам коя е най-добрата мотивация. Уви, оказва се егоцентризма ми. Да, да… вероятно не употребявам термините по учебник, но това изразно средство най-много ми приляга, затова ползвам него.
Когато имам една такава нагласа и желание, правя какво ли не…
И всъщност, цялата тази крещяща нужда за внимание е… моето творчество (независимо в какъв вид е), което поднасям на уважаемата публика. В повечето случаи се надявам на положителна оценка, все пак не подхващам нещо, в което очакваните резултати да са повече отрицателни. Егоцентрик съм, но [не] (винаги) глупак!

Това е най-голямата душевна чекия, която може да възбуди безкраен (или тотално да ме сгромоляса поради липса на такъв) интерес в мен. Уникално го чувствам и… желанието да доставям удоволствие ме пълни от главата до петите!
Реакцията ви е важна, уважаема публико!
Възприемам себе си като творец, защото… вие, с ценните ви реакции ме превръщате в такъв. По-добре да не млъквате, никога - в противен случай ще се загубя в тишината, която ще изваяте около мен…

Вероятно имам още неща за споделяне, като се замисля - няма как да е само това… но реших да напиша първосигналните възбудители, които пускат електрически импулси към сърцето ми. А на кого да поднеса няколко парченца шпеков салам… ще си помисля и тогава ще натикам младите яренца (а може и отраканите овци) в кошарата наречена “Things I Like”!

——

Избрах си жертви: нека Жоро, Облакофф и Дзвер по най-любезния начин да споделят с мен (и другите любопитни), специалната си селекция неща, които радват душата.

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. вили @ April 26, 2009

Пожелавам ти слънчева седмица, със синьо небе и в ръцете черно-бяло списание ;)))

2. legrandelf @ April 26, 2009

Благодаря ти, Вили! :))

Подобно и на теб (е, може и без списанието, или пък такова, каквото на теб ти носи… приятна душевна възбуда) :))

П.П. Може да ти е интересен предишния ми пост, поредния епизод от журнала на пътешествуванията :))

3. вили @ April 26, 2009

Прочетох го, разгледах го и ми хареса! ;)))

4. Acnapyx @ April 27, 2009

Предвид любовта ти към миризмата на прясно отпечатано печатно издание, препоръчвам ти това :)

5. Калоян @ April 27, 2009

Капито е Капи Темпо, нали? … и е егати манията :D

6. legrandelf @ April 27, 2009

Паро, хахахаха :)) Това определено трябва да се пробва, хахаха…

Кала, ко туй Капи Темпо бе? Капи портокал… ут дей капи портукал? :)))

Не знам какво ме питаш, честно, сигурно щото е късно (рано сутрин)…

7. Bunny @ April 27, 2009

Мда…. Слънцето… и аз не мога без него, в пряк и в преносен смисъл.

Не сериозно, липсата на слънчева светлина, много ме депресира. Лятото искря от щастие просто… Особено като хвана тен… От морето и от слънцето, кожата придобива особен аромат.

Мда, аз май пропуснах морето, в моята статия, ама то не може всичко… :(

8. Bunny @ April 27, 2009

ПС: Забравих да кажа, че през цялото време в главата ми тоя текст вървеше с гласа на Камен Донев… особено за слънцето и небето… :))))))

9. legrandelf @ April 27, 2009

Това защото наскоро пак го гледа :) Не тъй срам, да организираш едно бургаско-камен-донстване :)) за всички!

10. Нели @ April 27, 2009

А защо няма кюфтета и кебапчета(на скара):)
Нещо кулинарно имам предвид:)))

11. legrandelf @ April 27, 2009

Мнееее, Нелиии… кюфтетата и кебапчетата ги уважавам, но на съвсем друго ниво :)) Те не са ми сред душевните онанистични преимущества! :))

12. gabfest @ April 27, 2009

А жените елфе?! Ама моля ви се! Слънцето, небето… добре, но къде са жените?

13. Joro Pentagram @ April 27, 2009

“Щафета-Шпеков салам”….Мръсник!!!:)
Ще помисля над въпроса тази нощ като се прибера по малките часове!

14. legrandelf @ April 27, 2009

Митак, не може без жени, разбира се :)) Ама реших този път лекичко да ги пренебрегна (жени, това не го четете… опа, май вече е късно)! :))

Жоро, когато имаш време (а и желание) :)

15. legrandelf @ April 27, 2009

След като говорим за душата, нормално е различни рамки да се формират :))

Ако искаш да пишеш по рамка, нека вземем следната тема…

Ммм… няма такава в главата ми! Мразя да ме ограничават! :))))))))))

16. legrandelf @ April 27, 2009

За голите момичета Ebony & Ivory ли ми говориш? :))

Те са единствената рамка, която позволявам :))

17. legrandelf @ April 27, 2009

Та аз съм си признал:
- първо се обработвам малко с едно чисто ново списание;
- започвам след това да се разхождам ту посред черно, ту посред бяло, с глава към небето и постоянно мигащ, за да ми се редят различни физиономии;
- и такъв навъртян до уши какво ми остава?

Пред публиката да се изтипосам и тя да почне да въздиша, туй то :) Прост механизъм!

18. gergana @ April 27, 2009

Не разбирам хората, които слагат черно-бялото пред и над всичко, на всяка цена (като разбира се това, че не ги разбирам, не значи, че ги съдя или порицавам). Когато видя черно-бяла снимка, филм, списание - имам чувството, че съм ослепяла на 80%. Опитвам се да си представя света около себе си черно-бял и ми се струва по-скоро сив и скучен. Има разбира се черно-бели шедьоври, но те са около 5% от обозримото, а и само нещо адски (безобразно) грозно може да бъде приемливо, ако се тушира под черно-бял филтър. Като архитект поощрявам минимализма, изчистените фасади и простотата във формите, но не могат всички сгради да бъдат черно-бели и е глупаво да обзаведеш 150кв. апартамент с една черга, два стола и ТV.
А може би не харесвам монохромната гама, защото обичам да ми е трудно…

19. legrandelf @ April 27, 2009

Не ги познавам тия всички хора, които слагат черно-бялото под и над всичко :)))

Определено една сграда не можем да я фраснем само в тая монохроматична идилия, но пък ако е архитектурно съвършенство, бих казал че черно-бяла фотография на нея като обект, ще е много по-привлекателна, отколкото цветната :))

С черна черга и бял стол, обзавеждане се не прави :) Освен ако не е нещо тематично за шахматисти :)))

20. gergana @ April 27, 2009

В хладилника ми нахално отпочиват 4 и половина кутии Cappy 100% Premium Orange. Откакто го произвеждат всеки ден се купуват по 4 кутии. Вече не само “знам цвета на истинския портокал”, ами познавам и баща му и майка му и цялата рода до деветото коренче на първото посято портокалче…
Минавам на Розов грейпфрут, ей така, да ми е горчиво…

21. Oblakoff @ April 29, 2009

and here we go……
“Things I Like”