Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Пътешествувания: За планинските козли и хората

« публикувано на 26-04-2009 @ 8:25 pm »


фотографии: Събина, Дани, Вики и понякога Аз
слушайки: Mike Koglin & Mark Pledger - All The Way (Original Mix)

Отпътуване: Април 11, 2009 година
Действащи лица: Тихата, Жоро, Дани, Слънцето, Галя, Събина, Вики и Аз
Основна дестинация: Белоградчишките скали

Казват, че хората са стадни животни. Казват, че хората са най-интелигентната селекция от тази “група”. Казват, че… натутканите батковци и какички, които през седмицата по цял ден кибичат на компютрите в работата си не могат да си мръднат гъза, за да покорят природата дори един единствен път. Но каква природа, несравнима - Белоградчик и скалните му феноменалности…

Групичката, която на 4-ти април разпърха свободните си криле из революционната шир на Копривщица, се увеличи с още един член. Този път уловихме Виктория в несъстоятелност да бъде ангажирана. Следователно - ние я ангажирахме!

Тихата разхвърли един неофициален план за разпределението на човешкия товар в двете хонди, вечерта преди тръгване. Разбира се, такива планове се правят само и единствено… за да не бъдат следвани от участващите.

В петък срещу събота си намерих занимание, с което си отмърках до 3 сутринта… Доволен с усмивка, за подаръка, който направих, се чудех дали изобщо да лягам, щото знаех какво ще се случи с главата ми в такъв случай. От многото чудене, полегнах и… телефона звъни в 6. О, ужас!

Някакви барабани, някакви тромпети в главата… нямам думи просто, едва отлепих, но с една кратка разходка вкъщи се поокопитих. Облякох се набързо и със същото темпо приготвих раницата, чието съдържание така и не ми потрябва (и по-добре, разбира се). Нямаше време за храни, тем подобни и… дори елементарното привеждане във вид.

Полетях към (ха, познайте) “Цариградско шосе”, където полузаспали ме чакаха Галя и Тихата. Отправихме се към Централна гара, където беше срещата с другата кола. Тъй като знаехме що за кокони се возят там (особено най-големия закъсняващ - Жорката), решихме да направим едно леко раздвижване вън от колата, веднага щом пристигнахме.

Секс шопа, който мигаше недоволно насреща ми, така и не го посетих - не можа да ме грабне. Спътниците ми закусиха, щото… бяха гладни. Мен и баничките със сирене не ме грабнаха, така че… явно отдалече си е личала заспалозата ми. Малко ми трябваше още, за да вляза в кондиция. Някъде в далечината слънцето започна да краси небосклона. Това ме зареди с положителна енергия, отворих си устата и… в продължение на няколко часа след това не млъкнах!

Минаваше 7 и половина, втората кола (яко) закъсняваше, бяхме на път да им нарисуваме един среден пръст на асфалта и да захвърчим по Ломско шосе, но приятелските чувства в нас надделяха. Запазихме веселия си дух, въпреки че Тихата показа пълна безотговорност като ползваше за “чиния” застраховката на возилото, докато си изяде мазната баничка (която според него беше поне на два дена престой).

Галя насмалко да се полее с кафе, когато Жоролюб ми почука на стъклото. “А” отбора се появи в огледалото ни за задно виждане. Успях да се развикам, ей така, заради немските субтитри, които биха ми отивали, след което присламчихме в нашите обятия присъствието на Стамбата.

По Ломско шосе не бях минавал никога. Самообладанието на девствените очи, които имам беше разбито на пух и прах в момента, в който осъзнах че да бъдеш бездомно куче (или котка) някъде в района (или по продължението) на това шосе е… extremely dangerous!

Компанията в колата се забавляваше, а аз драсках ли, драсках… горките животни, не са като (вътре)градските - да чакат за зелено на пешеходна и да пресичат. С риск за живота си - газ до дупка, но… както видях - повечето не са успявали!

Както и да е, навлязохме в планинската зона. Видяхме възможност да отбием при едно мини водопадче и спряхме. Съдейки по настръхналите косми на ръцете на Тихата, заключихме че всички зъзнат (а аз даже от много любопитство успях да си топна крака в някаква тиня) набързо се прибрахме по колите и продължихме към Монтана.

Но имаше нова техническа пауза. Веднага след като свършиха завойчетата, стъпихме на някакъв чуден път… път като слънце, както обича да казва Тихата. Мярна се и някаква самотна бензиностанция, на която имахме възможността да вкараме по някой залък, да пием по бира (без шофьорите, разбира се), да изтупаме парцали, изтривалки, такива неща и… Дани да направи нова фото сесия със земекопна машина. Тъй де и без това за следващата година агро-календара ще е готов, нали…

Предложих им (защото Жорката й се води импресарио) да направим един календар за тираджии. Мне, няма да карам Дани да позира гола, просто… вместо трактори… ще прави стойки по ТИР-овете. Как мислите?

Преди да потеглим метнах един “Twix” на таблото в колата, за който ме предупредиха, че ще се размаже до 10 минути, но… кой да слуша! Когато огладнях, да видите тогава как се ядат тия два шоколадови пръста с още… 10 към тях… Безсрамно просто!

По хубавия път, все по него и така… докато постепенно мистична мъгла не забули пътуването ни. Наближавахме Белоградчик, а от слънцето нямаше и помен. Беше хем красиво, хем и… леко разочароващо. Да дойдем до тук и точно, когато трябва да видим забележителността - бам, да ни се скрие небето в мъгла.

Направихме нова пауза, този път близо до един атрактивен ресторант (ползващ една огромна скала за четвърта стена на помещението), където последваха обичайните опознавателни глезотии между спътниците. Позабавлявахме се, но преди да сме огладняли решихме да продължим към скалите.
За малко да забравя, това тук е кадър от “MI:2″, само че аз не съм Том Круз и това не са прерийните каньони на щатите.

Официално стъпили на белоградчишка почва, паркирахме колите и поехме по “някакъв” маршрут. Трябваше да стигнем до крепостта, но разбира се имаше приятни отклонения, за да позираме на този великолепен фон например.

Зеленото от снимките на Събина се получи невероятно! Любим кадър: “Историята с братовчед ми Джерамая от Луизиана и неговия пикап…”
Не само зеленото… жълтото също й се получи много добре!

Като едно срамежливо момиче, тя не си изпати… докато вижте какво се случи с Дани, която смело реши да се СНИМА с тая красота. Мда, маркуча я нападна, пазител. Даже и самите цветенца й се нахвърлиха. Трудно я измъкнахме оттам.

Като преодоляхме тези вълнения, както и потайните деяния на двамата левенти (аз съм този, дето си накривява феса), около фонтана от “The Great Expectations” (като разбира се не излязохме на глава кой от двама ни трябва да е Гуинет Полтроу), решихме че е време за мечо-туризъм и… катерене по баира!

Не се минаха и стотина стъпала, преди всички дружно да се изморим. Първото полягване на свежа тревичка направихме тук в подстъпите на крепостта. Някъде тук Жоро (най-малкия на снимката, в червено - мъничко червеничко) реши да вкара измислен вегетариански дюнер, щото бил гладен! Ах, значи… гладник!

Някои лежаха, докато други позираха активно. Всякакви изгъзици!
Но простотията мина бързо, в мига в който се видя слънце на хоризонта, всички се настроиха по-оптимистично. Крепостта нас чакаше, затова нямаше какво повече да се моткаме - напред!

Имаше разни крепостни стени (с як отвес от другата страна, обръща ти се храната като погледнеш надолу). Някои градени от човек, а други… от природата
Колкото и високо да се качим, все сме си същите… греещи от обезумяла радост, хахаха!
А е наистина високо и на места тясно. Зад мен и красоти. И още от тях

Защо ни е Гранд каньон?! Имаме си превъзходни чукари! Направо чуднички, няма толкова епитети, ей…

Някъде на най-високите камъни, заподскачах с апарата на Виктория. Тя не искаше да гледа, държеше се далеч от ръба и постоянно ме привикваше да се връщам. Е да, ама докато не направих няколко снимки (които като сглобка формират 360 градусова панорама) не мирясах!
Нека опитам /обратно на часовниковата стрелка/:
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10

На групата й остана едно солидно разхождане до една друга връхна точка, по масивната структура от скали, а именно това високо място. Гледката оттам меко казано си заслужава! Велико…

От върха се обадих на брат ми, за да му честитя именния ден. Остана очарован, а на мен гърдите ми се напълниха с вълнение и приятни емоции от възбудата по визуалното преживяване!

Тези двамата ги избраха за рекламата на нова бира: “Белоградчица” - катерачите знаят защо!
Аз обаче не можах да се сдържа при вида на тези красоти и… животинското в мен избуя! Пойде ми да си сваля всички дрехи, докато балансирам на ръба на една от скалите и… да направя няколко стойки! Дани ме фотографираше (пак заемаше онези нейни специални стойки по време на сесия), Жоро постоянно протягаше ръце и ме наричаше луд. Виктория припадна няколко пъти (шегувам се, просто не искаше да гледа), а Слънчомир щеше наистина да се гътне, като ме видя такъв!

Мда, не желаехте да споделям това с вас, нали? Хехе… да знаете, че то не върви с Белоградчишките скали, спокойно (или “Слава Богу!” не ви знам вкусовете, хумористи такива).
Стояхме доста време на върха на света. Беше невероятно. Като че целия свят е в краката ти. Времето се оправи още с поемането ни нагоре, така че… извлякохме максимално удоволствие от разходката. Уморителна беше, да, но имаше една мацка която качи камъняка носейки токчета. Поне 10 сантиметрови!

Огладняхме достатъчно много, за да поемем обратния път. Слизането, като всяко друго, беше по-бързо от изкачването. Завъртяхме се в търсене на подходяща механа или кръчма, уви, попаднахме в нещо уж елитно и шикозно, в което се провеждаше сватба… Не, обърках се (щото и тогава се объркахме) имаше годеж… Не бе! Не беше такова… ааа, да! Мисля, че някой си празнуваше рождения ден там - пфу, сухари!
Мечтаехме си за яките чорбаджийски сачове от Копривщица, ама… нямаше!

Затова пък каквото намерихме - го изядохме, та на Тихата му дойде енергията и в 2 и половина с мръсна газ реши да вдигне прахуляк на едно равно, сравнително чисто паркингче. Начеса си крастата той, докато ние махахме с ръце срещу вдигналото се турло. Имаше местни, които негодуваха та се наложи Жоро да се извинява от името на състезателната личност.

И някъде тук, докато не разбирах какво се случва, доволно похъркващ, групата реши да поемем към Магурата. Пещерата с голямо “П”. Най-култовата и голямата, ще да я видим тогаз!

Пристигнахме сравнително бързо (не че бяхме далеч от нея) и хванахме последните 10 минути, преди да ударят ключа. Пуснаха ни ей така, ларж… ходи на вътре колкото ти е кеф, като разбира се обещахме да сме експедитивни.
Имаше време за портретни изпълнения, както и да нащракам разни такива. Наистина много приятна пещера, красива… особено с това зеленкото там, ммм!

На едно специално място, там където се правили концерти, ползващи живата акустика на пещерата, момичетата се заиграха с едни изкуствени камъни.

Непосредствено след това, авантюристичната ми натура ме приюти в тъмното и се направих на crawler от “The Descent”. Успях да стресна Стамбата, заради което отнесох доста псувни…
Разбирам го, сигурно не му е било приятно :)

Колкото и заблудено да се шляехме, в един момент поехме нагоре. Изхода ни зовеше (а и обратния път към вкъщи), затова… решихме че е време да излизаме.

Последната чудна гледка, беше тази, която кръстих: “Станимирецът и морето”
Полюбувахме й се, почудихме се след това (така удивени от всичко, което видяхме) накъде трябва да поемем, за да се върнем при колите и в крайна сметка… залязващото слънце се превърна в наш водач.

Уморени с бавна стъпка се довлякохме до хондите. Готови, надъхани да ни върнат обратно по домовете. Вече беше късно, като цяло пресрочихме плана по прибирането с няколко часа, но… на кой му пука?!
Беше феноменално, а това е по-важното!

Залеза, класното шофиране на Галя (Тихата реши малко да подремне на задната седалка, където Стамбата също отмаряше) и моите безумни дърдорения за подводници, матроси и секси (СС) капитанки пренесоха доволните ликове на пътешествуващите към вкъщи…

За изпълващо с живот приключение ви трябват… подходяща дестинация (като Белоградчишките феноменалности например) и вълнуваща група приятели, с които да споделите миговете! Имахме всички тези неща…
Изкарахме един невероятен уикенд с красотите на България!

Журнал на пътешествуванията, брой 3, прибиране: ~22:30 часа, Април 11, 2009 година

« подобни adventuring, cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. legrandelf @ April 26, 2009

Аха да съм по-пестелив, а то пак се получи пътепис :))) Ми явно така ще е, хахахахаха :))

Нека има какво да се разказва!

2. Len @ April 26, 2009

Абе диване, такъв пост се дава рано сутрин с кафето,а не вечерно време!По боксерки и чорапи изтипосан на някакъв чукар - искаш да ми докараш кошмари и нощно напикаване? :))))))))))
Завиждам ви на готината разходка.Хубаво сте си прекарали,което е най-важното.До момента нямаш грешка в пътеписите.С нетърпени очаквам от серията:Елф-а на море,на лов,на риболов,на почивка,… Елф-а в New York. E разбира се и Елф-а се жени ;) Продължавай в същия дух :)))

3. gergana @ April 26, 2009

Разходих се заедно с “вълнуващата група приятели”, но си останах в царството на приказките…

ПП: А сега какво ме чака: Оставих мъжа си без вечеря, а и на мен ми премалява от глад, тц, тц.

4. Крис Ванев @ April 26, 2009

:) Аз отново попивам от вашите авантюри. Много красиво това място, по-добре нищо да не пиша ; ))

5. Крис Ванев @ April 26, 2009

Ама айде да ме вземете и мен като дойде време за море ; ))))

6. Bunny @ April 26, 2009

Мартииии,

чудя се дали да се лаская, че си ползвал толкова много от снимките ми или направо да започвам да те съдя за авторските права! :Р

Толкова много мили дума по мой адрес от теб не бях чувала до сега! Чак се изчервих…

Вече нямам търпение за следващия трип! Искам на път!!!!

7. legrandelf @ April 26, 2009

Len, мейт, извинявай :))))))
Но нали знаеш, че точно преди спане не е хубаво да се тъпчеш много :) Затова - по-добре тъй, гладничък, та и утре сутрин да имаш апетит! Иначе с кафето ще се полееш ако ме видиш по гащи (и чорапи) lol :))

Жерминал, иии ужас направо! :)) Не четете Елфа, ако не сте си сготвили манджата :)

Крис, бе ще те имам предвид следващия ни трип :) Ще ми бъде (а и на другите предполагам) много приятно да се джойннеш, не е казано че чак до морето трябва да се чака :)

Събина, хехе :) Ми, което си е вярно, си е вярно! Страхотни снимки има там, пък и виж това момченцето, идеално пасва за фронт фото. Макар и малко време да ми отнеме да си го наглася както аз си искам, ама нищо де, важна е основата :)) А ако много са ти станали суперлативите, спокойно, звънни един телефон на Жоро и той ще те свали на земята, хахаха!

За съденето, не мисля че се превръщаш в Онзи човек, нали? :)

8. Bunny @ April 26, 2009

За съденето, не мисля че се превръщаш в Онзи човек, нали? :) - хахаха, ставам все по-амбициозна като блогър и нинам, нинам… :)

9. legrandelf @ April 26, 2009

На хора обърнали се срещу мен (независимо колко израстнали и в какво точно) тегля много сериозни майни! :)))

10. Bunny @ April 26, 2009

Добре, разбрах - вече само ще ти се дупя! :Р
Айде интрига за читателите! :Р Фенки на Елфа, не ме мразете! :))))

11. legrandelf @ April 26, 2009

Интригантка! :)
Те няма да те мразят, направо ще (противо)действат! :)))))

12. Bunny @ April 26, 2009

Хахах, ти оплакваш ли се? :Р

Марти,

на снимката по долни гащи приличаш на Любимец 13 vs статуя пред националния стадион! :)))

13. вили @ April 26, 2009

Страхотно! Ей, започвам да завиждам ;)) Откраднахте ми дестинацията,която все още не знам кога ще се състои, но така се убеждавам, че има какво да се види там!
Чудесни снимки, Bunny! ;)

14. legrandelf @ April 27, 2009

Стига завист, знаете че няма такова нещо като благородна завист(!) :)))

Направо се плесвайте по челото и делайте организе, което да ви отведе там и… надбилюрване да му е майката, да видим вашите снимки, lol

И по-весела компания, примерно :)))

Радвам се, че ти е харесало. Белоградчик си заслужава. Скалите са наистина страхотни, много пълнещо е едно такова отпускане сред природата (което не включва отпускане по малка и голяма нужди, хахахахаха) :))

15. вили @ April 27, 2009

Аз от любов към пътешествията завиждам(естествено съвсем благородно). За сега не остава време за дълга екскурзия, но ще му дойде времето и на Белоградчик ;))
А вие продължавайте да обикаляте. Има още какво да се види :))

16. legrandelf @ April 27, 2009

Хихихихи, усетих аз, че е нещо такова :))

Добре тогава. Разбира се ме се така - когато имаш история в стила на пътешествувания да я споделиш с нас. Не че няма де, знам че и ти обичаш да ни разказва къде ходите с фамилията :) И все хубави места и добро описания. Много възпламенително действам всички тези родолюбиви текстове. Защото има… имаме много неща за гледане в България! :)

17. Нели @ April 27, 2009

Ох,ама така увлекателно си го написал:)
Срува ми се,че и в пустинята да отидете,пак ще ви е гот-то от компанията зависи!
Сега ще ви чакам да ви се навири да посетите Търновград,че да се присъединя:)

А снимките са супер,поздрави и за Зайчето:)

18. Bunny @ April 27, 2009

Мерси, Нели и Вили! Не са само мои снимките… :)))
Да ти кажа, Марти като го опише, човек го преживява с други емоциии… много е странно…

19. Нели @ April 27, 2009

Той има уникален стил на писане туй диване,много е добър:)

П.С. Ама той наистина е кльощав,едно такова малко дупе…

20. Bunny @ April 27, 2009

Хахах Любимец 13! :Р

21. legrandelf @ April 27, 2009

За дупето ми или хубаво, или нищо! :))))

22. Нели @ April 27, 2009

Хубаво е,хубаво,сигурна се събира в шепичка:)))

23. legrandelf @ April 27, 2009

Не съм виждал жени с такива шепички :))))

24. Нели @ April 27, 2009

Добре де,две шепички:)))

25. legrandelf @ April 27, 2009

Приемам :))

26. Жоросвирчо и пирани @ April 27, 2009

Хубав пътепис. Знаеш ли, че нямаш една нормална снимка, на всички правиш гримаси. Тоест - животинското не те пуска, а не, като да те хване от време на време, като на скалите :)))).

27. legrandelf @ April 27, 2009

Прав си бе, Жорка - няма две мнения :)))

Познаваш истинската свиня в мен и никога не се въздържаш да споделиш деликатността на простащината ми с другите хора :))

Което ме забавлява - продължавай, за да продължавам и аз! :)

28. Жоросвирчо и пирани @ April 27, 2009

@Светле: Той винаги е искал да си покаже “дупето” на цяла България, сега му се отвори случай и той го използва. Цитирам Елфа, когато го питах защо го прави (събличането): “Кога друг път ще дойда тук?”.

29. legrandelf @ April 27, 2009

Позволи ми да те поправя, Мололюбчо :))

Казах: “Кога друг път ще имам възможността да се разгологъзя тук?” :))

30. Bunny @ April 27, 2009

Не е вярно! Има нормална снимка!
Ей ни на - малко сме мърляви, ама туризъм, какво да правиш!

31. Viktoriya @ April 28, 2009

хахха.. сега по повод на дупето! Марти, нали аз имах авторски права!!!
хаххах, но аз все още имам твоето голо дупе :-Д, така че нищо не се е променило… да му се невиди никой не забеляза твойте секси чорапи и да те поправя (” Виктория припадна няколко пъти (шегувам се, просто не искаше да гледа)”) тоест не да те поправя, а да отбележа - да, припаднах от факта, че блузката, боксерките и чорапите бяха в различен цвят - спомняш ли си???
А да не говорим, че и инфаркта беше близо след като започна да позираш.. е какво да се прави.. такъв си си.. това е..

А сега извън всчкакъв контекст наистина беше невероятно и искам скоро да го направим пак … хаха (прозвуча като.. няма да коментирам как.. хаха)

32. legrandelf @ April 28, 2009

Кое да направим пак? Събличането (с различните на цвят чорапи, гащи и тениска) или пътуването до някъде (не е задължително да са Белоградчишките скали)? :)) Уточнявай, моля те :))

А права над дупето ми няма никой, освен аз самия!
Е, и полицаите, ако ме тикнат зад решетките. Тогава… ще ми донесете на първото свиждане, една голяма тапа! Не коркова, че корка се гризе… както и да е, това е друга тема.

Що се отнася до голото ми дупе - тихо! :))))

П.П. Какво значи, че ще припаднеш заради цветовете на чорапите+тениската+гащите. Че аз никога не съм ги носил в един цвят, хахахахаха :)))

33. Нели @ April 28, 2009

Вики,ама и ти си едно сладко миньонче…хаха „Дупето на Марти”-предлагам на някоя от пишещите дружки(например Вики)да драсне един пост и да опише някои пикантерии+още някоя и друга снимчица:)))

34. legrandelf @ April 28, 2009

Бъркаш, Нели :)) Не ги гледай, че застанали до мен са нисички :)

За момиче, си е ОК с ръста :))))
Аз съм висок, туй е работата :)))))

35. Viktoriya @ April 28, 2009

Последно: хахха.. ами аз никога не съм знаела, че не ги носиш в един и същи цвят (това според мен е валидно само за някой жени, а ти не попадаш е тази група, но все пак).. но виж това е друга тема сега.. хахха

Започнах отзад напред.. та сега продължавам:

Предпоследно: За дупето ще мълча, слушам и изпълнявам :-Д!
Не знам кое подред стана: хаха.. само ти си мислиш, че само ти имаш права над дупето ти .. хихих

и

Първо: имах предвид друго пътуване.. а за събличането ти сам пак ще се навиеш :-Д него (събличането) не го мисля :-Д..

36. Viktoriya @ April 28, 2009

иихихи… Нели… хиихих.. принципно хората си мсиля, че съм висока :-Д Не свалям токовете, но принципно съм 1,68 хиихи.. но аз мн харесвам миньончетата момичета, така че ще го приема за комплимент :-Д

37. Нели @ April 28, 2009

Ами дай да резнем малко от тук-от там да има и за мен,да речем,щот аз съм 1.60 ,а искам още поне 6-7 см.:)

П.С.-а зийчето ми се стори,че е почти колкото теб на онази снимка дето сте опрели глави,а ти си се опулил със сините очи…:)

38. Нели @ April 28, 2009

Коментар 38 е отправен към Марти,а не към Вики:)

39. Viktoriya @ April 28, 2009

хиихих… Нелии :-ДД хиих..
Марти, хайде отговаряй ако обичаш…

40. legrandelf @ April 28, 2009

Мнем, не е колкото мен :))

Аз може да съм седнал там, не си спомням :) Тя главата ми може и на друго място да е, в цял ръст не си ли ни виждала разни снимки :) Стърча над компанията или съм (не)симпатично приведен :)))

41. Нели @ April 28, 2009

Добре че носиш на майтап Марти,че иначе…може и червен картон да получа:)

42. gergana @ April 29, 2009

oooo, стигнахме ли до болната ми тема - ръста
още докато бях ученичка, по-късно като пораснах и до ден днешен, като се огледам в някоя витрина, започвам да се търся първом по горните етажи. После разочаровано плъзгам поглед надолу, надолу, срещам разни познати, но, къде съм аз. Ах не, онуй там, дребното, между глезените и токчетата на обувките на другите…дааа, това съм аз. Извръщам се недоволно и разочарована и се отправям към следващото огледало.
Но, както разбирате това далеч не е най-големият ми проблем. Много се нервя, като трябва да пазарувам в някой голям супермаркет с едни висоооки рафтове и услужлиииви служителчета, да, ама не и при рафтовете с дамски превръзки. Там няма никой да ти помогне, а най-тънките, удобни, въздушни и ароматизирани превръзки се намират на горния рафт и са посвършили та туй дето е останало е още по-навътре. След няколко неуспешни подскока пак ще си купя от тези на долните етажи, но, какво да се прави…:)

« Вълнуващ допир на омраза II Щафета шпеков салам: “Things I Like” »