Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Захапи ме страстно

« публикувано на 10-09-2008 @ 1:51 pm »


“Cos I know… I know… I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I’m never gonna hold you again”

Отношения! Взаимоотношения! Нормални човешки реакции при запознанство, опознаване и заживяване с чуждите нрави и емоции!
Изброени в този кратък ред тези, на пръв поглед незабележими като ежедневна тема за разговор, “определения” всъщност пораждат най-интересните въпроси, на които човек може да даде отговор. Или поне да се опита да даде такъв. Освен това ни превръща в мислещи същества. В разумни такива и ни отделя от общата плява, която ни заобикаля.

Всеобхватна тема, наистина. Не мога да я обгърна само със собствените си ръце. Но мога да дам начален тласък. Ще се фокусирам върху няколко особени точки от моите цялостни разсъждения по въпроса.

I. Теория за контакта

Контактът между хората е задължителен. Не си представям нормално съществуване и изграждането на една личност, без да минем по пътя на “Здравей, здрасти, приятно ми е”. Ако се утвърди като директива, всички да сме самостоятелни, без контакти по между си (независимо от какво естество) обричаме съществуванието си (а и това на цялата планета) на унищожение.

Раждаме се, посираме се, пикаем си в пелените, родителите ни се грижат за нас, докато не достигнем една особена възраст. Секунда, нека не забравяме родителския контакт в този 5-6 годишен преход, преди малко по малко да започнем отделянето си от тях. Обратно на особената възраст. След яслите, детската градина и площадката идва периодът на масовия контакт. Впускаме се (искаме или не) в една нова сфера, далечна от досега познатата ни. С каква цел? Казват, че е за да научим нещо и ни връчват буквари. От една страна са прави, но от друга - не се грижат за качественото социално образование. На практика, пратеното на училище дете, където с годините узрява като психика и характер, е изложено на самотек.

Вярно, има родителски контрол вкъщи, след училище… но по-голямата част обектът прекарва в друга компания. И далеч това не е задължително да бъде… приятната за него. Както знаете училището може да е цвете за мирисане (от страна на комуникацията с връстниците или по-горните класове), в друг един момент може да бъде пътят към ада… кой знае. Някои го наричат съдба, за мен обаче е въпрос на гледна точка и начин на правилна комуникация.

Ясно е, че не всички може да владеем социалното инженерство. Това е много деликатна наука, чието владеене е връх в изкуството да галиш съзнанието на събеседника си. С две думи - не е за всеки!
Когато сме малки (като възраст) и започваме да опознаваме едно или друго, в един момент пропускливостта на нашите контакти се променя. Подсъзнателно, това са промени бутани от психиката ни. Чувстваш се по-добре заобиколен от… мъжка компания - движиш само с момчетата. Искаш повече гугутки около теб - право при момичетата. Усещаш, че си особен тип, дразниш се, вкъщи имаш проблеми - тормозиш другите, не показваш страха и ужаса, който ежедневно ти напомпват, като малтретираш по-слабите, за да създадеш лъжливото усещане за доминиране. И така може да продължим с елементарните класификации.

II. Развитие на качеството “правилно събеседване”

Съзряваш, трупаш култура, ставаш интересен обект и променяш разбиранията си с всеки изминал ден. Стремиш се в ареала си да държиш контакти, които заслужават внимание, и които смяташ че ще са ти полезни за… по нататъшното личностно развитие.
Дотук добре. За тази цел какво трябва да се направи? Защото не стават просто така, полага се усилие за тях, за да можеш след изминал период (не е ясно колко продължителен) да жънеш плодовете от труда си.

“Правилно събеседване” - забелязвам от ужасно дълго време, как повечето хора, независимо дали се пишат приятели, приближени, добри познати, току що запознали се, избягват да слушат. Някои казват - не всеки може да изслушва. Добре, някои слушат, дори се опитват да слушат, държат очите си постоянно върху твоите, но… въпреки това НЕ чуват!

Когато съм опитвал да слушам и да чувам, винаги съм постигал различни резултати. Слушам често, но чувам доста рядко. Може би от малък съм тръгнал така, но факт е че понякога не се отразява добре на контактите ми.
Въпреки това, когато реша че мога да чувам събеседника си, лесно успявам да проникна в неговото съзнание. Трябва да се подхожда и деликатно, разбира се. С мекия брус! Както някъде в предните теми споменах, важно е да галиш мисълта му.

Когато успееш да предразположиш обекта срещу теб идва следващата крачка - разбирането. За по-добро разбиране ти трябва вникване в проблема, който е поставен на масата. Тук вече се намесва и твоята култура. Сега, колкото и да ти се искат разни неща, каквито и мечти да имаш, липсва ли ти умственият багаж - не става.

Значи основните точки са: “чуване” и “разбиране”.

III. Роли

Иска се особена психика, за да угодиш на всички. Може би се иска онова мислене, за което си мечтая цял живот, и което накрая ще ме класира към групата на лудите (неразбраните, ама наистина неразбраните, а не типа: “Аз съм на 14, никой не ме разбира”).
Ако не можеш да си позволиш подобно нещо, номерът е да играеш роли. Т.нар. маски, за които модерното поколение много обича да говори, като ти прави анализ.
Тези роли (няма да ги наричам маски) ни помагат по-лесно да се вливаме в потока мисли, товарещ събеседника ни. Един вид, съпреживяваме проблема изложен от него и достигаме една сравнителна хармония. В ареала на тази хармония, разговорът тече доста по-гладко, без много вълни и всички са доволни. Ответната страна - че я слушаш и ЧУВАШ, а ти… че РАЗБИРАШ за какво става въпрос и също така знаеш по какъв начин да предложиш решението си.

Отново говорим за майсторлък при употребата на втория тип “разбирателство”. За първия - все още не мога качествено да го формулирам. Иска ми се, но вероятно ще е прекалено заплетено. Да не говорим, че все още ходя по ръба на избора - Искам или не да мина “От другата страна на очевидното”…

IV. Компромис

Обектът е израстнал до една такава възраст и ниво на разсъждения, че повечето неща в които вярва са се превърнали в неизкореними доказателства за неговата правота. Един вид - вярвам си, а ти колкото и да ми говориш - от едното ми ухо ще влезе, през другото ще излезе.
Така, аз малко или много - яко съм задълбал в тази категория. От време на време се опитват да ми побутват палтото и да ми казват “Довиждане”, но аз се правя че не чувам. Не е точно защитна реакция, просто очаквам някой да пофлиртува със съзнанието ми и да го предразположи.

Способен съм лесно да се отдам на някой, като разсъждения, но в същото време може и убер ревностно да се дърпам и да отхвърлям дори очевидни неща, които събеседникът ми сервира за обяд (или вечеря). Защо се получава така? Нима знам всичко? Съмнявам се… Нима обичам да споря безсмислено? Дълбоко се съмнявам…
Нещо подсъзнателно е. Правя го без да го мисля на момента. Което е по-лошото. Нещо като рефлекс. Развит инстинкт, превърнат в грозно оръжие - самоотбрана срещу неприятния ми (по акъл) партньор в диалога.

Ето така се обричат бъдещите контакти. Ако не отстъпиш пред убежденията, които те стрелкат, рискуваш да затънеш в собствената си мозъчна криза. Сам да загубиш самообладание и след това да се върнеш години назад, постъпвайки глупаво, детински и свръх неразумно.
Затова - отстъпваш - компромис. Фактът дори, че се стига до там, показва че нещата които са ти влезли през ушите, са минали етап на разсъждение през главата ти. Показва, че слушаш и че си ЧУЛ. Тогава дори озъбеният ти диалогопартньор се чувства по-добре. Склонен е да те изслуша и ако му допаднеш - даже и ще те ЧУЕ.

Разбирането… е съмнителна история. До нея може и да не стигнете честно казано. Изравняването на честотите на мисловните вълни е също толкова трудно, колкото да разбереш дали зебрата е бял кон на черни ленти или черна кобила на бели ленти… Приблизително!

V. Перфектния партньор и техниката “Захапи ме страстно”

Изпращаме сигнали, оглеждаме се, чакаме някой да заработи на нашата честотата. И идва един слънчев ден, в който някой някъде те улавя. Възбужда се от факта, че някой трепти по същия начин като него и насочва антенките си по посока приятния сигнал.
След един два опита, за да се разсеят съмненията от случайна заблуждаваща интерференция, откриваш този обект, с когото правиш идеалната комуникация. Канал на предаване - 0.00% загуби. Звучи страхотно, нали? И не е само на теория!

Но…

Колко лесен ще е този контакт. Вярно, стремил си се цял живот към него и смяташ, че когато осъществиш връзката нещата ще тръгнат от само себе си. Или просто доброто познаване на собствените ти характеристики, вещаят лесно разбиране от ответната страна.
Донякъде това е така. Както се казва - разбирате се с поглед. С едно махване на ръката. Точно тази лекота и тази перфектна размяна на мисли, раздразва едни други човешки качества.

Ненаситността! Човек е алчен, дори когато е смирен. Винаги гони някаква цел и лакомо дърпа чергата към себе си. Душевна чикия, задоволяване на по-високо ниво, ей такива неща. В такива ситуации се проявява инстинктивната страстна захапка!

Разбираш какво се случва, но някак си стоиш отстрани и наблюдаваш сляпо. Дъвчеш другия, доволен си, свършваш от кеф, но… не усещаш че вредиш. Явно в тази природна игра е важно кой е първият.
А може и да е като синусоида, върховете и падовете на която са разделени от горещото пладне и прохладната полунощ.
Как се процедира в такъв случай?
Не може ли да ползваме някои от досегашните си познания? Да вмъкнем я компромис, я въздържание, я психология първи курс, нещо такова. Или просто да слушаме? Но за какво слушане става въпрос, ако при чуването положението е същото.

Ненаситността е по-силна от теб и ти направо летиш от факта, че някой пулсира на същата честота като теб. Сякаш си осъществил една своя мечта. Но ако си човек и то разумен, а ти си такъв щом си търсил подобно нещо, трябва ОТНОВО да дефрагментираш мисълта си. Грешка… потока от мисли… грешка - извора, твоят мозък - източникът на съзнанието.

VI. Мъдрост

Според мен глава 6 от пространствените ми разсъждения - “Мъдрост”, ще обобщи 23 годишното ми лутане в няколко изречения.
Помъдряваш не с повече прочетени книги, а с качеството извлечено от тях.
Помъдряваш не с повече хора около себе си, а с качеството извлечено от тях.
Помъдряваш не с повече изминали години, а с качеството извлечено от тях.

Какво значи качество? Мога да го свържа с полезното действие. Няма да формулирам какво е да си “използвач” - не става въпрос за това. Двустранната игра - “Флирт със съзнанието на другарчето” помага и в двете посоки. Извлечи полезния материал от един разговор. Полезен за теб, предвиден за теб - не лишаваш никого. Да не говорим, че досега никой никога не е мислил по въпроса, какво е да бъдеш “използвач на мисли”. Не става въпрос за плагиатстване. А използвайки дар слово, да извлечеш необходимата ти информация - за интереси говоря, а не за Mi-6 тайни.

Връткам ключа…

Обещах ви, че ще положа основите. Разностранно пърхащата ми мисъл е сериозна каша в по-голяма част от денонощието. Успях да конкретизирам няколкото съществени точки, които мисля че са основни за толкова ценния контакт “човек-човек”.

Нали?!

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. legrandelf @ September 10, 2008

Ами, това е само началния цитат :))
Не надувайте кавала, моля!
Още не съм приключил, но е моя грешката че не обозначих. Поправям се, а междувременно може да се поинтересувате коя е тая песен :D
Няма да е трудно, защо ли?!

2. legrandelf @ September 11, 2008

На първо време, аз, като подбиращ снимките винаги гледам от (прекалено) високо на темата :)
Изразявам контакт с тази снимка :)
Разбира се 99.9% от тези, които ще я видят ще си помислят за секс. Аз обаче се обръщам с усмивка към онези 0.1%, които няма да обърнат внимание на гърдите на момичето, нито на целия акт, който тя подхваща :P

За превръзката на очите - символ на безпристрастието в едно отношение - мъж с мъж, жена с жена, мъж с жена и т.н.

За шахмат-истчетата, разяснения не искам. Ще си го интерпретирам по свой начин. Но най-вече бута мисли в моята глава от сорта на:

“Проблемът между отношенията ни в последните 10-15 години е базиран на прекомерната ни интелигентност. Много търкания и несъобразителни пречки, породени именно от цялата тази “псевдо-интелигентна гонка”, носят тежест на един контакт между двама (или повече) души.”

И това мнение все повече и повече се утвърди през последните 15 месеца от живота ми. Връщайки се назад, търсейки други примери като доказателство на тези ми съждения, стигам до една дебела подчертавка в подкрепа на горната ми теза.

3. legrandelf @ September 11, 2008

Разбира се, че НЕ :))
Ти… колко процента от заглавията ги виждаш (а)сексуално :))

Сега, няма да си разкривам това, което не е за разкриване! Някои неща навързани със Cynical Speech си остават само в моята глава!

4. legrandelf @ September 12, 2008

Какво да ти кажа Светла?!

[01:39:21] Марти Ангелов: дупе
[01:39:21] Марти Ангелов: не знам защо
[01:39:30] ***: ?
[01:39:31] Марти Ангелов: но всеки път, след като се разделим, след като таксито спре
[01:39:34] Марти Ангелов: и аз тръгна да вървя към нас
[01:39:39] Марти Ангелов: и ужасно много се натъжавам
[01:39:43] Марти Ангелов: изминавам 200 метра
[01:39:46] ***: защо бре
[01:39:49] Марти Ангелов: които ми действат много зле :(
[01:39:54] ***: заради таксиджията ли
[01:39:56] Марти Ангелов: не мога да си го обясня
[01:39:58] Марти Ангелов: не
[01:39:59] Марти Ангелов: няма нищо общо
[01:40:03] ***: аха
[01:40:04] Марти Ангелов: просто описвах каква е ситуацията
[01:40:06] Марти Ангелов: :(
[01:40:14] Марти Ангелов: чувствам се празен
[01:40:22] Марти Ангелов: минавам ги тия 200 метра
[01:40:26] ***: защото знаеш че се прибираш и лягаш
[01:40:26] Марти Ангелов: като че са 200 километра :(
[01:40:36] ***: и няма с кой да си кажеш 2 думи
[01:40:41] ***: всички спят
[01:40:43] Марти Ангелов: сигурно :(
[01:40:53] Марти Ангелов: като че чакам нещо
[01:40:54] Марти Ангелов: да се случи
[01:40:57] Марти Ангелов: в смисъл
[01:40:59] Марти Ангелов: хубаво за мен
[01:41:01] Марти Ангелов: но го няма
[01:41:20] Марти Ангелов: и ако това не води до сълзи, кое…
[01:41:29] Марти Ангелов: луда работа

Не съм способен да отговоря с качеството на твоето интелектуално ниво, наистина :(
Има още да уча, за да мога… да ти бъда качествен събеседник, съжалявам :(

5. legrandelf @ September 12, 2008

Благодаря! :)

Първо това

След което това

:)

6. legrandelf @ September 12, 2008

И отново благодаря! :)

Този път това :)

7. legrandelf @ September 12, 2008

Val… Val, Val, Val… :))

Защо досега не съм я разцъквал нея?! Предлага интересни неща!

А на теб Светла, отново благодаря, че попълваш моите литературни пропуски!

“Малкия принц” е феномен в прозата (проза ли е?!), а Екзюпери е един курифей на съвременната самотноидеология и изразните средства към нея!

8. legrandelf @ September 12, 2008

Не се извинявай, че някой не си е свършил качествено работата :))

Плюс това (сега малко да вдигнем от гроба Екзюпери, ама с добро де) “Малкия принц” е толкова добре замислен (като идеология), че както и да го окепазиш откъм превод, все си носи масивно здравия заряд и предава правилно посланието!

« Мастурбацията: Забранена ! Въпроси и отговори II »