Хубава песен!А другото оставям без коментар, защото ми се ще и след 50-60 години да продължавам да те чета(или някое внуче да ми чете писаниците ти) ;)))

:(…. знаеш ли колко много неща мога да кажа… засегнал си няколко болни ми момента, ама няма да говоря… много е красиво…

Ще си пусна това…

Много нежно и много тъжно.
Благодаря!

Младостта не е порок - с времето минава…

:P

Знам, че много харесвате такива написани неща, но като гледам как ви е страх и да въздъхнете :)))))

Няма да ви юркам, пестеливковци :))

@vilford, ще ми мине значи :)) един порок по-малко… хихихи!

и аз така си мислех, че няма да остарея… и си останах млада, но променена, ах

PS: Последното е за да ти угодя, хайде пак - ах, ах, ах, ах, ах, ах …………………

Отзивчива читателка!

Благодаря ти :)))

Ох … Тялото остарява и шкебето расте,
но духът ми си остава мъничко дете! :)

Отново безмълвна с разтуптяно сърце…

Митак, веселяк такъв :))

si, :))

“Съхрани ме, за да те радвам -
разбит между стрелките, непозната материя,
единствен и само за теб -
приятен и също галантен!

Лишавам те от смаяния ти поглед сутрин -
убит в тишината…
Любим до теб оставам,
завинаги млад…”

Израстваме с годините, остаряваме физически, променя се външността ни, но душата остава вечно млада. Понякога, отдадена на спомените от младостта, загубвам реална представа за времето. Не ми се вярва, Марти, че са минали толкова много години от първата среща, която така и не се състоя, защото си легнах да си почина, а съм заспала. :-) Нито пък ще се върне момчето, което всеки път ми изсвирваше общия сигнал, прибирайки се към своята квартира.

Отново затрепка онази тънка,нежна струна в душата ми!Красиво и тъжно!

П.С.-не знам защо,но направих асоциация с “Призрак”,странна работа:)