Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Никога не ще остарея...

« публикувано на 21-04-2009 @ 12:07 am »


фотография: “City streets at night” by Prochorus
слушайки: Alphaville - Forever Young

Смаяна, оставаш права и се оглеждаш за лика ми -
трябва да тръгвам, знаеш, нали?!
Няма значение къде точно се качвам,
нито кой ще мърмори до мен, докато пътувам…

Но има една стъпка преди пълната немощ, която силно те зарежда
пропива те с емоция желана, отбягвана в годините,
но привлекателно затрогваща - безценно вкусна!
Само за теб, едно последно и блажено придърпване…

За да ме целунеш, като че ликът ми никога повече няма да погали очите,
сякаш ръцете ти умаляват, невъзможно е да ги удържиш изпънати -
към мен, копнееш за прегръдка…
Бягам ли в погледа ти… оставам за винаги в мисълта ти!

В едни картини, несбъднати
скоростно преминаващ -
без утеха за теб, превръщам се в сълзи по бузките ти,
изтляваща топлина, милваща прекрасната ти кожа.

Чувстваш вятър в косите си -
вярваш в свободата ми, уви… това съм аз!

Затова не спирам… за мен и за теб,
не мога да спра…
пейзажа в далечината се размива, както преди -
разказвал съм… сияеш!

Много светлини, една в друга обречени да скитат,
така зловещо, изпразвайки погледа ми -
лика ти боли, красиво в нощ като тази,
нощ на небе изящно… небе без месечина.

Размиват се, мрак и звездно отражение,
за да надмогна единственото, което ни разделя…

В теб бих могъл да живея вечно,
макар и ръката ми никога да не те погали.
Пожелай ме и при теб ще се върна,
като спомен мимолетен, като една изживяна вечност…

Съхрани ме, за да те радвам -
разбит между стрелките, непозната материя,
единствен и само за теб -
приятен и също галантен!

Лишавам те от смаяния ти поглед сутрин -
убит в тишината…
Любим до теб оставам,
завинаги млад…

« подобни cynical speech, mindcrushing art,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. вили @ April 21, 2009

Хубава песен!А другото оставям без коментар, защото ми се ще и след 50-60 години да продължавам да те чета(или някое внуче да ми чете писаниците ти) ;)))

2. Bunny @ April 21, 2009

:(…. знаеш ли колко много неща мога да кажа… засегнал си няколко болни ми момента, ама няма да говоря… много е красиво…

Ще си пусна това…

3. morrt @ April 21, 2009

Много нежно и много тъжно.
Благодаря!

4. vilford @ April 21, 2009

Младостта не е порок - с времето минава…

:P

5. legrandelf @ April 21, 2009

Знам, че много харесвате такива написани неща, но като гледам как ви е страх и да въздъхнете :)))))

Няма да ви юркам, пестеливковци :))

@vilford, ще ми мине значи :)) един порок по-малко… хихихи!

6. gergana @ April 21, 2009

и аз така си мислех, че няма да остарея… и си останах млада, но променена, ах

PS: Последното е за да ти угодя, хайде пак - ах, ах, ах, ах, ах, ах …………………

7. legrandelf @ April 21, 2009

Отзивчива читателка!

Благодаря ти :)))

8. gabfest @ April 21, 2009

Ох … Тялото остарява и шкебето расте,
но духът ми си остава мъничко дете! :)

9. si @ April 21, 2009

Отново безмълвна с разтуптяно сърце…

10. legrandelf @ April 21, 2009

Митак, веселяк такъв :))

si, :))

11. Albena @ April 21, 2009

“Съхрани ме, за да те радвам -
разбит между стрелките, непозната материя,
единствен и само за теб -
приятен и също галантен!

Лишавам те от смаяния ти поглед сутрин -
убит в тишината…
Любим до теб оставам,
завинаги млад…”

Израстваме с годините, остаряваме физически, променя се външността ни, но душата остава вечно млада. Понякога, отдадена на спомените от младостта, загубвам реална представа за времето. Не ми се вярва, Марти, че са минали толкова много години от първата среща, която така и не се състоя, защото си легнах да си почина, а съм заспала. :-) Нито пък ще се върне момчето, което всеки път ми изсвирваше общия сигнал, прибирайки се към своята квартира.

12. Нели @ April 22, 2009

Отново затрепка онази тънка,нежна струна в душата ми!Красиво и тъжно!

П.С.-не знам защо,но направих асоциация с “Призрак”,странна работа:)

« Пътешествувания: Ждрелски възбуди от Триград Славни истории за нособъркащи се »