Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Интернет зарибявката Twitter

« публикувано на 19-04-2009 @ 2:12 pm »


фотография: Пиуенце… и още едно… пиу-пиу-пиу…
говеейки пред: PIXAR “For the twitters birds”

Пича от “Пич, къде ми е колата?”… Ентомолога от “Ефектът на пеперудата”… Младежа от “Брус Уилис, Деми Мур и Младежа” се превърна в един от най-интересните интернет потребители през последния месец.
На първо време, започнах да следвам Аштън Къчър във Фейсбук…

Станах му фен, ако трябва да бъдем точни (въпреки всичките неща, които причини на моя умиращ трудно любимец - Брус). Но поради промени във Фейсбук, фенската му страница стана “по-активна”. Самият той публикуваше разни клипчета, статуси и се превърна в същински тест за силата и издържливостта на социалната мрежа. Порядки от няколко хиляди коментара, маркировки “Like/Dislike” съвсем реално проверяваха колко добре се справя системата на подобни натоварвания.

И един ден… Аштън (през цялото време се чудих Деми какво мисли по въпроса с неговите интернет изяви, хлапака му с хлапак) пусна някакъв анонс към всички свои последователи.

Надпреварваше се със “CNN Breaking News” акаунта в мрежата на Twitter.
Неговият (aplusk) трябваше да събере един милион последователи преди този на своя “конкурент”.

Мятаха се ръкавици, пускаха се съобщения, то не беше Лил Ким, то не беше Опра Уинфри… всички бяха повлечени в целия този неофициален туитър дуел…
Да си представи човек свят без проблеми, в който всичко друго се е приключило и остава само да се борим помежду си в ей такива, забавни надпревари…

В крайна сметка, Аштън спечели (затова са и всичките тия минали времена в по-горния абзац). Събра 1,000,000 последователи преди акаунта на “CNN Breaking News” да стори същото.
Даже продължават да се трупат. Онзи ден, реших да проверя как върви брояча на Пича и какво да видя?! На всеки рифреш на страницата, седем цифреното число се покачва с по десетина нови зарибени. Шарани от целия свят, кликат ли… кликат!

Браво на Младежа, в крайна сметка (не знам защо) ми стана по-симпатичен…

Но какво се случи с мен, докато проследявах цялата тая история?! Реших да блогна само това (написаното по-горе) и докато си търсех подходяща картинка на Twitter взех, че се регистрирах… започнах да следвам хора, да ме следват, напусках няколко съобщения (а като цяло микроблог започнах да ползвам след нова година) и…

Това се случи с десктопа ми преди няколко часа… Символично и много красиво… Истински пример за “Ефектът на пеперудата”, нали?

Колко често ще ползвам сините птички на Twitter не е много ясно… определено имам приятелчета там, тъй че - интензивността на отваряне на новата страничка, вероятно ще гони бройката на импресиите, които правя с акаунта си в “edno23″.

Това е… отдалечавам се все повече и повече от същинския конкакт, “благодарение” на интернет зарибявки като тази… Никой не ме кара да ги ползвам де, затова ще се боря с прищевките и няма да заминавам в планината (с или без овце).

За финал, да ви припомня - изгледайте клипчето на PIXAR (от началото на статията). Знам, че е старо, но също така е и култово… що да не гледате пак, а?

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. pierrot @ April 19, 2009

Както съм ти казвал и преди - не мога да го вдяна това туитене, честно брат…

2. legrandelf @ April 19, 2009

Още един начин (или причина) да стоиш на компа и да тракаш по клавишите :))

За какво друго иначе, хахахаха :)

Но виж, може да изчакаме някой върл фен, или такъв който е открил големи плюсове в ползването на услугата :) за да ни разясни :)

3. legrandelf @ April 19, 2009

Но не ти пречи да го пробваш :)
Тогава ще се нижем в Скайп, Фейсбук, Туитър и т.н. и т.н., докато всички пилци избягат по гнездата и не останем с коси, вплели се в клавиатурата и… слюнка, залепнала за бузата ни, а ние - с поглед втренчен в нищото :))

Туит… туит… :)))

4. Len @ April 19, 2009

Елф,вместо да се зарибяваш с разни соц. неща кат Твитер да беше пуснал една статия за Голямото Великденско чукане ? Тъй де искаше ми се да чуя коментар кой колко здрав бил отпред или отзад,щото за това чукане требва дупе да ти е яко. Та да кажеш нещо и за червения борец,за посининените яйца, а ти Твитер коментираш. Ей значи изневеряваш на стила си…
P.S. Чукането е интересно занимание но внимателно с яйцаат и яденето им,че холестерола…

5. legrandelf @ April 19, 2009

Len, хехехе :))

Как да ти кажа, съвсем други неща са ми в главата, хич не ми е до Голямото Великденско чукане и всички тия… неща :))

Не е като да не се дръпне една лекция, кое как да се прави, по време на чукането :)

Но тъй като аз днес загубих две(те си) яйца, стоя болезнено прехапващ долна устна и си мисля, за времето когато бяха здрави, хахахаах :))))

6. Atanas Boev @ April 19, 2009

Оня ден си сложих тўитер-кутия на блога, и много щуро се получи. Сега всеки, който спомене suncho тўитер, свързано или несвързано с мен, влиза в кутията. Много забавно. Не мога да я накарам да търси по кирилица още, май е бъг на API-то…

7. Калоян @ April 19, 2009

Имах акаут там, но така и не го бях пипвал. Добре, че беше ти, даже и си смених фона http://smali.me/bj . Сега пък снимам рисуваните простотии от днеска. Наистина лавинообразно се получава

8. legrandelf @ April 19, 2009

О, значи все пак ще покажеш т.нар. “драсканици, които въпреки всичко изглеждат добре”? :)))

Радвам се, че предизвиквам такива лавини :) надявам се за добро да са, хахахаха :)))

9. Besim Dönmez @ April 19, 2009

колкото и да изглеждаше като глобален сървис, вече става все по-локален. убеждавам се в това. точно това ми дава стимул да туит-вам все повече ;)))

10. legrandelf @ April 19, 2009

Как да го нарека глобален, след като го чувствам екстремно локален :) Все едно си ми тука, на една ръка разстояние - както напиша нещо и отговаряш :)

Това е щото сме вътре - всичките, хахаха :)))

Иначе дълбоко в себе си, просташката му концепция си е глобална, но вървежно във времено… си е чиста локализация :))

11. Калоян @ April 20, 2009

На мен ми харесва, че можеш да премахваш някои от хората които те следят, супер като концепция

12. legrandelf @ April 20, 2009

Нещо малко май ми набозва обаче? Сигурно имат проблеми с претоварването - много юзъри примерно…

Ако имат такъв проблем (ала Фейсбук)… ммм, мерси дали пък в миг няма да спра да го посещавам :))
Хич не се кефя на леки (като концепция) неща, да ми лагват :)) Ооо… за какви се мислят, а? :))))))

13. Марти @ April 20, 2009

Check twitthis.com and make your blog twittable :)

14. legrandelf @ April 20, 2009

Мдам, мейт, може и аз да му вкарам едно такова :))
Цъкалка да оди направо у туито :))

« Разяснителна обиколка из Глейда Пътешествувания: Ждрелски възбуди от Триград »