Вълнуващ допир на омраза

« публикувано на 13-04-2009 @ 9:08 pm »

фотография: Amy at “Photo.net”
слушайки: Moby - Any Given Sunday OST - Flying Foxes

Блица по стените се натрапваше в очите ми. Ритмично дразнещата украса, целяща да вдигне реномето на това пропаднало заведение, още повече ме караше да бръчкам чело. Превърнах се в един износен портрет на подозрително виновна личност. Тегоба от очите и малко настръхнали косми върху кожата на ръцете ми. Едва ли не вечерта сега започваше, но неизгорелите фасове по земята и парещия локомотивен задух, изпълващ въздуха наоколо, ми напомниха че имам нещо по-важно за вършене…

Самосъжаленията, в каквато и форма да са те, трябва да се пренебрегват. Плъзгам се по звука, бутам се сред хората, за да приближа онзи отвратител край - дъното на клуба. Блица продължава да обърква зрението ми, останах без слух, всичко се движи така задушаващо, сякаш цялата улична гадост си прави коктейл в устата ми.

Няколко души се припознават в мен. Няма начин… Вида ми не е типичния за това място. Повечето страняха от мен. Мислеха, че съм ченге… Навярно можежа да се окажат прави, предвид мислите, които имах по адрес на цялото това място. Без съд и присъда обаче е най-отчайващия и погрешен метод, който един здравомислещ човек може да подхване.

Музиката се катереше по мен, по-бързо, отколкото аз се свличах по стълбите. На два пъти щях да падна, но дрогираните ръце на няколко феериращи същества ме поеха. Запазих равновесие, настъпвайки краката им и попивайки от олигавената им усмивка. Проблема с наркотиците е простичък - забравят да преглъщат! Мразя това място!

Трилър, най-описателен би бил той, за да даде ясна представа къде се намирам и по-какъв начин сетивата ми се настройват в тази описателна ситуация. Виждам я - точно там, където ада се разтваря, за да погълне поредната грешна душа.

Грешката е в нея?
В мен… или в двама ни?
Не изпитвам вина, тъй като търся логика във всичко. А когато е намесена тя - очите ми се преобръщат, виждам неща които никога не бих изрекъл на глас, но са… обозримата истина. Онази, която вкарва по-особена миризма в ноздрите ти - така че да те задуши в собствения сок на прегрешението.

Грях?
Беше полугола. Вероятно в несвяст. Някаква цигара догаряше между пръстите на ръката й. Три пръста плът деляха дупето й да блесне насред вихрещия се купон. Хрипаше…

Приближих се, взех няколко ледчета от най-близката чаша и ги спуснах по тялото й… Тя потрепери и изстена. Завъртя лице към мен, без да отваря очи. Музиката гърмеше толкова силно, че ми подейства като катализатор.

Рояка вредители около нея се отдръпнаха в мига, в който дланта ми изсвистя във въздуха и се залепи с червендалест отпечатък върху лицето й. Няколко пъти!

Опита да отвори очи, изпусна цигарата в краката ми, наплю ме, докато още блуждаеше в нарко съня си. Хванах я с една ръка за челюстта и притиснах скулите й. Исках да видя зъбите. Бутнах пръст между устните и само след секунда тя ме захапа. Стисна силно, успя да докара гримаса на лицето ми. Отворих леко уста, но без да издавам звук… не мисля, че и да го бях направил, нещо щеше да се промени, на фона на гърмящия ритъм.

Вече ме гледаше. Спускаше клепачите си бавно, още по-бавно ги отваряше. Облиза се и направи опит за усмивка… Реших да сменя тестовата площадка на нейното пробуждане.
Качих я на рамото си и започнах да проправям път към изхода на клуба. От блъскането в тъплата, клатушкането и грубата ми походка, в миг усетих целия си гръб мокър. Държах главата й надолу, за да не се задуши от повърнята.

На изхода… ме очакваше проблем. Свалих я от мен и пробвах да я водя през кръста. Главата й се движеше без живот. Непрекъснато клюмаше и варианта да е заспала на рамото ми, се струваше най-подходящ.

Горилите обаче се оказаха по-прозорливи в тази катранено прокобна вечер. Дланта на единия от гардовете се опря в рамото ми. Другия, повдигна косите й и ми отправи недвусмислен поглед. Опитах да пробия, но ме спряха с телата си. Наложи се да импровизирам…

Незареденото оръжие, което държах на глезена си ми влезе в употреба. Беше достатъчно тъмно, за да не видят празния барабан на револвера. Бях на миг разстояние от строшаване на двете ми ръце, краката, всички кости по тялото ми… а накрая и черепа…

Трите стъпки назад, непрекъснато отъркващ се в намусени физиономии, готови да ме сдъвчат и изплюят в някоя кофа за боклук, се оказаха най-трудните в живота ми. Тя не спираше да хрипа върху рамото ми. Краката ми трепереха, но ръката с пистолета стоеше стабилно - право напред, към главата на единия от пазачите.

Блъснах с крак вратата и музиката излезе заедно с мен. Тътена в ушите ми от краткия престой в клуба, също ме последва… Сподавени реплики по мой адрес, недоволни ръкомахания и няколко телефона долепени, до мазните вратове на гардовете ме изпратиха в нощта…

Рано или късно той щеше да я потърси!
Но подобно на наркоман, не бих могъл да се отърся от зависимостта си към нея… приемах смъртта й… само ако беше редом с моята…

Обичах я!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Bunny @ April 13, 2009

Благодаря ти, че не го пусна в работно време… много красиво. :)

2. legrandelf @ April 13, 2009

Гледам да внимавам кога какво пускам, че да не преча на работния процес на скъпите ми читатели :))

Но ако доброволно се разсейвате, няма да ви спирам, даже ще насърчавам, хахаха :))

3. Нели @ April 13, 2009

Уау Марти,откъде го изкара това”парче”,чак тръпки ме побиха,намокри ми се гърбът,изживях го направо!
Ужасяващо реално ми прозвуча.

4. Калоян @ April 14, 2009

Крачи по ръба м/у реалното и една такава красива история … хареса ми

5. Anton @ April 14, 2009

Случайно попаднах тук, но се радвам, че имах възожността. Много добър … разказ .. презполагам. Поздравления !

6. morrt @ April 14, 2009

Много плюсове за теб. И една скоба. Или дробна черта. Просто за разнообразие, за отмора на очите.
Браво. Много приятно.

7. legrandelf @ April 14, 2009

Нели, това парче го изкарах от… себе си :))
Вчера видях едно младо момиче да си хвърля фаса на улицата й… историята се роди в главата ми :)

Кала, Антон, благодраско за позитивните коментари :) Радвам се, че ви е харесало :)

Антон, може и по-често да се отбиваш :) Като няма ново - ровиш в архива, не е като да няма какво да се чете там, хехехе.

morrt, веднъж си писах статус във Фейсбук: “като долна черна” :))
Та - на това ми напомни коментара ти :)

8. Viktoriya @ April 14, 2009

Ех, Марти.. първо ме впечатли снимката (аккто знаеш), но разказът е невероятен.
Изпих си кафето с теб.. ммм колко вкусно кафе беше :-)))

9. si @ April 14, 2009

Понякога думите не ми стигат, за да опиша чувствата, които параждат твоите текстове! Започвам да чета и докато стигна края не дишам, не мигам, просто съм вътре…съзнанието ми е поето изцяло! Много си добър! :)

10. legrandelf @ April 14, 2009

Снимката от доста време си я пазя, Вики… и ето че влезе в употреба :)) При това доста приятно, както виждам, хехехе :)

si, такъв фийдбек е едно от нещата, за които си мисля, докато пиша :) Тъй като не си мисля, за това което пиша - то само се пише, остава да си представям как ще реагирате ;)

Когато не е забавно, че да ви залея с кафе и да се стоплите (външно), го правя така че да си пиете кафето бавно, на малки парещи глътки, за да се топлите вътрешно :)
А и дори когато нямате такава течност, с която да се разбуждате/стопляте рано сутрин - потапянето се грижи за приноса на горе изброените чувства :))

11. Нели @ April 14, 2009

Тайфата ни те поздравява-здраве и любов ти пожелава!
Нека винаги си в настроение и да правиш всичко с вдъхновение!

Честит имен ден на Мартин:)))

12. legrandelf @ April 14, 2009

Оказва се, че наистина имам (още един) имен ден :)))))

Благодаря за закачливия поздрав, Нели! :))
Хареса ми!

13. legrandelf @ April 14, 2009

Те омразата и любовта си вървят ръка за ръка :)))

Що се отнася до именните дни… меххх, нека има поводи за черпеници (и напивания) :))

14. Bunny @ April 14, 2009

Мдаааа това е ефекта “(Cynical) Speechless”… :)

15. legrandelf @ April 14, 2009

Трябва да се допитам до антенките, които ми подават сигнала, докато пиша :))
Ако те кажат, че ще има втора част, ще има :)))

Събина, точно така :) Това е ефекта, хаахахах :)

16. gergana @ April 21, 2009

ВЕЛИКО, ВЕЛИКО, мани, бегай, дайте път, така се ВЪЗТОРГНАХ, че забравих да си поема дъх!

17. legrandelf @ April 21, 2009

Колко сарказъм има в думите ти? :))

18. gergana @ April 21, 2009

НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, наистина ме срази, приятно умаломощена, като че ли току що се роди ГЕНИЙЙЙЙЙ