Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Пътешествувания: Революционният дух

« публикувано на 12-04-2009 @ 10:25 am »


фотографии: Събина, Жорката и понякога Аз
слушайки: записки, така обширни, в една песен се не сбират

Отпътуване: Април 4, 2009 година
Действащи лица: Тихата, Жоро, Дани, Слънцето, Галя, Събина и Аз
Основна дестинация: Копривщица

Приготовленията за тази чудна събота предполагаха да започнат в 6:00 сутринта. Телефона ме събуди, но аз реших да дремна още малко. Размърках се… и така… до следващото позвъняване. Е да, но телефона ми не трябваше да звъни повече. Прочитайки надписа “Calling Tihomir…” ме накара да грейна…

(а така, хванахте се, нали?!)
Добре, той наистина ми се обади, при което получих едно много интересно събуждане. Толкова внимателно, без крещене в слушалката, че автоматично завесите в стаята ми се дръпнаха, така че да пропуснат светлината. Събудих се, за няколко минути се оправих и… БАМ! Изхвърчах към “Цариградско”, където хондата чакаше с трениран и нетърпелив крак върху газта.

Посрещат ме Тихата и негова приятелка. Тук е момента да кажа какво направих аз. С отварянето на вратата, като за добро утро (тъй като се припознах във въпросната приятелка) реших да направя вербално попръцкване. След няколко секунди обаче се усетих, че това там е някой, който не познавам. Няма значение - вълнението е за това, да запознава хората.

След няколко минути, студения път под нас, ни позволяваше да ускорим сериозно към следващата ни цел - сборния пункт с другата кола. Някакъв много секси глас постоянно преизчисляваше нещо и ни казваше накъде да завием. Не че съм спал тогава, просто ми беше сюрреалистично и много се накефих на туй изобретение. Ех, тия техно-лудории бе!

На бензиностанцията имаше последни приготовления, обсъждания, кофи-дринквания и покупки с лека храна (без леки жени). Не се стърпях да бъзна Стамбата (Слънцето), за това че предната вечер е бил на (женски) бал - FEBA. Също така, че беше спал само три часа и приличаше на… недоспал!

Дестинацията беше ясна - Копривщица!

И в тази приятна утрин, малко преди 8 часа, тръгнахме…

Започнахме истински да се пробуждаме малко след като излязохме от София. Вълнението и неспирно изливащата се от устата ми простотия, напомниха на групата, че е време за нашата сутрешна физзарядка. Отбихме с колите при паметника на Васил Левски (намиращ се на няколко километра от Онзи мост, за който Стамбата ни разказваше, че се е мяткал с бънджи).

Оказа се, че през това време там се провеждало международното изложение на хонда и вървели снимките на “Титаник 2: Кораб в Броукбек”.
Нас това не ни попречи да отдадем почит към монумента, да си направим упражненията за разкършване и да се позабавляваме. Е, някои набиваха банички, други само пури някакви.
Когато започна да става пренаселено, сещате се, заприиждаха и други пътешественици, решихме да продължим.

Пътя ни продължаваше напред към Пирдоп, като не можахме да пропуснем малко чупки в кръста, на фона на най-високия комин на Полуострова (а и в Европа, поправете ме ако греша).
Само че… планът беше, да сме на фона на въпросната конструкция. Оказа се, че комина не е толкова фотогеничен, а природата, там където не е застроявал човек, е много по-добра за велпапе на един фотографски диалог.

Малко по-късно, вече биехме камбаната в Пирдоп, търсехме кафе (?!), за да се досъбудим. О, не аз! Кофи-маниаците! След накефването на няколко секси надписи от комунистическо време, газене на локви, обикаляне на поредица банкомати, обяснения в любов към един местен, който ни беше запушил с яката си авто-машинария, трябваше да продължим.

Отбихме отново, когато видяхме приказен водопад, да пръска водата си близо до пътя. Точно така… беше красиво!
Веднага взех апарата на Жоро и се спуснах долу, на възможно най-ниското място в лобито на водопада, за да направя една по-ексцентрична снимка. Е, на лента не изглежда толкова добре, колкото беше усещането. А именно - създаваше се такова завихряне, с приятно подухване, комбинация от цели капки и разпръснати като пара такива, които попадат върху лицето ти - безценно!

Знам как прозвуча, но мога да ви кажа, че това беше едно от най-яките духания, които са ми правили! Природата бие по всички параграфи! Хахаха…

Преустановявам глупостите (поне засега), тъй като продължихме към Копривщица.
Завойчета, ускорение, тук-там спирачка, смях (със сълзи, а и през тях), докато накрая не се озовахме в желания от нас град.

В Копривщица не бях ходил от… много отдавна! Последните ми спомени бяха от ето този паметник. Бях на четири, когато ми направиха същата снимка. Без циркаджилъците де.
(по-късно, се усетих, че съм идвал отново, в 5-ти или 6-ти клас, но… за да рисуваме къщите… пътуване, което не е оставило никакви забележителни спомени)
Бил съм с родителите си, през месец май. Спомням си тази снимка, изобщо разходката тогава, след това спирането в ресторанта с големите прозорци (не го знам как се казва, къде е, но го помня като случка) и… снегът! Точно така, сняг през май… как да не запомниш подобно нещо?

Вече се държахме като туристи. Впечатленията на групата бяха огромни. Щракахме наред, въртяхме се дори в кръг и пак беше забавно. Попивахме от омаята на революционното градче. Тази важна точка в съдбата на българското въстаническо движение. Копривщица

Родният град на Георги Бенковски, Любен Каравелов, Димчо Дебелянов и Тодор Каблешков. Обикалихме къщите им, спирахме под стрехите, наслаждавахме се на автентичната архитектура, изобщо… едно истинско потапяне в историята.

Смаяните ни погледи пред запазените артефакти от онова време, четенето на различни писания, още повече пускащи ни надолу по течението на историческата носталгия. Вълнение? Почит?
Чувствахме се нищожни, в сравнение с подвизите и делата на тези големи българи.

Въпреки цялото шоу, което изнасях, дори аз ставах сериозен от време на време. Знаех неща, които бяха интересни за спътниците ми и не се сдържах да не ги просветля. Страхотно е усещането да си на това място, с толкова приятели…

Не изпускахме възможността да щракаме, да ни щракат, да се подпираме на различни мостове, стени, да посядаме на полянки (и паланки), само за да може обектива да ни хване в чутовен кадър, който да запази спомена от това посещение.

Трябва да спомена и малката хранителна пауза, която направихме малко преди да покорим паметника на Бенковски.

След като минахме през няколко от къщите, гладът си каза думата. Щурмувахме “Чучура”, където един специфичен клиенто-придърпвач, се погрижи нищо от поръчката ни да не закъснее. Стандартите за “Това ще се забави” определено бяха по-различни от тези, на които сме свикнали. Бавеше се, наистина… за по-малко от 10 минути имахме всичко, което пожелаехме…

Доволни, след цвърчащите чорбаджийски сачове и жарени питки, няколко бири и доста смях, групата се възнесе с нови сили, нагоре по баира, на път за паметника на Бенковски.

За няколко минутки направихме едно офф-топик отбиване в Училището, след което поехме по уличките нагореи нагоре… и още по-нагоре. Покрай интересни ъгли, стрехи и тесни улички.

Не си спомням кога точно започнах да търча по баира, но… го правех, с всички сили! И щраках…
Това… и това, за това споменах ли ви? А това?
Вижте това… Много, много, много неща!

Превърнахме се в гущери, върху камъните, на припек! Приятно… повече от приятно!
Тук нямам какво да кажа… защото не говорихме. Тук… поглъщахме природна красота и… душевно задоволство… безмълвни!

Времето така бързо се плъзгаше покрай нас, че само движението на слънцето ни подсети, че е време да се събудим. Спускане към къщата на Бенковски, след това разходка до тази на Каравелов. Малко релакс върху диванчетата на лятната му тераса, точно срещу печатарницата от другата страна на двора. Божествено!

А казах ли ви, че малко преди това имаше едни… люлящи изпълнения? Може би хората порастват… може би…

Няколкото часа в Копривщица минаха така бързо, обгърнати в неусетното величие на революционния дух, преклонение пред историческия ни завет и всички онези красиви гледки, които насищаха очите ни. Изморени… пътешествениците поеха към вкъщи…

Но това не значи, че бързахме да се връщаме в София!
Сменихме маршрута за прибиране, като трябваше да минем през родния ми град. Точно така - Панагюрище. Друг също толкова важен като Копривщица град, по време на революционните движения. Не толкова туристически като него, но със сериозен исторически принос за България.

Но не… тази история ще ви бъде разказана друг път, когато не минаваме оттук “само за малко”. Спътниците ми определено искаха да изкачат всички стълби до горе, паметника на Боримечката. Препоръчах им ги, но бяха твърде изморени. Затова си починахме малко, направихме 360 градусово разглеждане на площад “20 април” и… поехме към вкъщи… Този път наистина…

Последното, което си спомням, преди да затворя очи и да сложа край на това невероятно пътуване, беше слънцето… залязващо зад хоризонта. Почти около час се любувах на тази гледка, стопляше лицето ми и… ме накара да обичам още повече както приятелите си и историята, така и невероятната природа на България!

Журнал на пътешествуванията, брой 1, прибиране: ~20:00 часа, Април 4, 2009 година

« подобни adventuring, cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Bunny @ April 12, 2009

Браво, Марти! Браво… А вчера видяхме залеза над едни красиви поляни близо до Магурата!…:)))
Поздрав…

2. legrandelf @ April 12, 2009

Бравото е за всички ни :))
Ще има и пътепис за 11.04 :))

И залеза откъм задника на Магурата също беше култов! Много! :))

А аз пускам твоя поздрав, но с хубаво аудио :)
Може да гледате клипа с нулев звук, и да слушате звука от тук и всички ще са хепи(ту) :)))

3. Bunny @ April 12, 2009

Упс… Поздрав

Може и така…

4. Bunny @ April 12, 2009

Упс, ти си го оправил…

ПС: Забелязали сте значи оранжевия залез и във вашата кола! Велик беше! :)))

5. legrandelf @ April 12, 2009

Хахахаха, много упс-ваш :)) Явно зашеметяването от вчерашния трип ти е още в главата :)

Разбира се, че го видяхме :)

Беше в същите цветове, като изгрева сутринта :)

Оправил съм ги поздравите, нека има :)))

6. Bunny @ April 12, 2009

Нашта маса, за ваш’та маса…

7. si @ April 12, 2009

Ммм, чудно беше! Докато гледах снимките имах само един проблем, не бях навън, за да ме топли и пече слънцето. Ако бях, щях да съм с чувството, че и аз съм била на тази чудна разходка.
Благодаря за преживяването, беше вълнуващо! :)))

p.s. Браво на вас, много сте сладки!!!

8. legrandelf @ April 12, 2009

Родителите на всички ни са сладкари, оттам и нашата сладост :)

si, проблема с усещането на топлината и пека от слънцето ще се реши… когато в някое от следващите събития, учасваш и ти! :)

9. Крис Ванев @ April 12, 2009

Искам абонамент за Журнала!!! : )))

Btw, на няколко пъти си мислех да рискувам, минавайки покрай детски площадки с люлки, но все си казвах: “Човече, те … вече няма да са същите, зарежи!” Сега, като те гледам как набираш като един истински Люлко Роси, не мисля, че ще има какво да ме спре.

Направили сте си невероятна разходка и я пресъздаваш толкова живо, че чак и аз се изнервих от несериозния сервиз. Моменти като “Няма значение - вълнението е за това, да запознава хората” или “вербално попръцкване” ще останат завинаги в сърцето и душата ми!!!
Наздраве!

10. Bunny @ April 12, 2009

Хахах, Крис!
У ФБ имам доста снимки и от двата трипа… :)
От тук описаното има даже филмчета!

11. Крис Ванев @ April 12, 2009

В едно от които сте истински пионерски пример за образцов туризъм! Здрав дух - здраво тяло! Следващия път може да ударите един спортен маратон до Панагюрище : ))))

12. Bunny @ April 12, 2009

Ние замисляме екскурзия: Изкачи всички стъпала в родината! Включва: Панагюрище, Копривщица, през Връх Шипка… ако се сещате за още добавяйте! :)

13. legrandelf @ April 12, 2009

Крис, нали видя колко трае клипчето? Това с раз-два-три… ми малко, макар че не е заснело цялото ни “изпълнение” :)))

Имаше и някакви делфинарски изпълнения, женския вариант на лицевата опора :) Онова, с повече дупене, което е, хахаха.

А сега се присетих, да добавя като линк в текста и… другото клипче :)) Оглеждай се за него тук: “Въпреки цялото шоу, което изнасях…”

14. Bunny @ April 12, 2009

В София маратоните ни включват основно бягане с препятствия със спирки: Дюнери, Гироси, Жива бира, пица и обратно! :)))))))))

15. legrandelf @ April 12, 2009

Нека не забравяме и търчането подир живите гайди в Южния парк, нали така? :)))))))

А и пиянските стъпала на “Ейл Хаус”, след като си платим сметката и ни посочат вратата :))

16. Bunny @ April 12, 2009

И танците! Ах танците!!!! Равни нямаме!
Култовото беше месец след танците Вики като ме пита: Ама аз това кога съм го правила? :)))))))

17. legrandelf @ April 12, 2009

Точно така!

А Крис веднагически да си сложи един граватар! :))

18. Нели @ April 12, 2009

“Човекът е човек когато е на път”
Завиждам ви значи,толкова е хубаво да се пътешества,продължавайте!
Чакам следващия пътепис и снимки:)

19. Крис Ванев @ April 12, 2009

Вие какви авантюристи сте, нищо чудно да ви хвана по гуугъл ърт да играете народна топка на покрива на Хилтън.
Ами… не съм много в час как да го нанизя този граватар.

20. legrandelf @ April 12, 2009

Много пъти съм го обяснявал (на други, не на теб), чудех се дали да не го изнеса като някакъв текст някъде, че да не се хабя, ама… :))))) Нищо, обичам да пиша!

Така… отиваш на gravatar.com и се регистрираш с имейла, който вписваш, когато публикуваш коментари :))

Процедурата е лесна. Цъкаш си мейла, пращат ти писмо, оттам активираш през един линк, обратно си в gravatar, където забождаш снимката и… си горд притежател на такова чудо :)

Ще бъдеш видим от всички няколко минути по-късно, докато gravatar официално те признаят за такъв (горд притежател) :))

П.П. А аз слушам Smokie (lol)

21. Крис Ванев @ April 12, 2009

Много добре! : ))) Благадарен, мнооого благодарен! : ))

22. Bunny @ April 12, 2009

Йееее ей това е граватар!

23. legrandelf @ April 12, 2009

Както обичам да окачествявам разни култови неща: Тупалка! :))))))

24. Bunny @ April 12, 2009

Аз просто бих казала, че е секси - както пак ти обичаш да казваш!

25. вили @ April 12, 2009

Чудесна разходка! Браво за снимките и видеото! Някои от снимките са наистина уникални. :))
За изкачването на стъпалата в българия предлагам и Плевенската Панорама. Има какво да се види и запомни.

26. legrandelf @ April 13, 2009

Графика го разчертаваме (в момента) :)
Сигурен съм, че нищо култово няма да пропуснем, хихихи :))

27. Bunny @ April 13, 2009

16ти май - Хасково! :)))

Панагюрец…
Ето къдя бил кличъ от бараката…

29. legrandelf @ May 9, 2009

You know me?!
I know you?
:)

« Хю, Джена, да го духате ! Честит Циничен Ден ! »