Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Кога ли спрях да спя...

« публикувано на 08-04-2009 @ 11:52 pm »


Three o’clock in the mornin’, and it looks like it’s gonna be
Another sleepless night, I’ve been listenin’ to your dreams…
слушайки: Crystal Gayle - Talking In Your Sleep
фотография: Fantomas

През неугледно замърсени стъкленици, впити в рамките на очилата ми, с прекъснат, злостно изморен и безмълвен поглед, ми иде сухо да проплача. Но не би… защо ли?
Топлите пръсти върху клавиатурата се оказват доста семпъл, но кризисно превъзбуден и гръмогласно зовящ ме мотив да споделям с вас… Затова го правя…

Началото ли?
Хм, ако затворя очи и се разходя там, където дори в сънищата си не стигам, може би ще се сетя. Нещо като галантно пропадане, без да си мисля за раирания заек… или беше на карета? Все тая, бързаше, мислите ли че съм запомнил дрескода му?

Може би нямах умора. Имах здрав сън, но умора - не усещах. Поне не я усещах. И в стремежа си да бъда на върха на любопитството си, се научих да издържам с няколко часа повече от “позволеното”.

Но тогава бе незабележимо…
Преди 7 години (считано от сегашния момент), прекъснах съня си. Преувеличавах в гордостта и издържливостта си. Само мислено издържах, тялото се крепеше от мисълта - това ми бе достатъчно. Но не усещах, как магията на този жив наркотик, пропива във вените ми така дълбоко, и че всяка следваща вечер ще става все по-трудна…

Предизвестието към въображението ми, пристигна няколко години след това. Пленен от възможността никога да не се преуморявам, всъщност се стремях да компенсирам заблудата си - с реално бездействие…

Източвах съзнанието си, физиката си, очите си… вярвах в съществуването на 25-ят час!
Но той така и не дойде… никога не успях да повярвам истински в трите часа сън, необходими на човешко същество да поеме цялата енергия обратно - тази, която е изразходвал в изминалия ден (и в подстъпите на интригуващата нощ).

Имаше среднощни разходки, прекалено много дори. Имаше полъх на вечерен бриз… закъснял! Отвяващо отнасящ - замечтаващ, но завещаващ нищо повече от… една обикновена самотна завивка. Стопляне… от само себе си!

Когато жаждата за поглъщане на информация спря да съществува… се появи един лик, който ме държа дълго буден. Не лягах, не заспивах, преди да я загърна с милувка за спокоен сън - нищо…
Тялото минаваше покрай предупрежденията на пленената от нея мисъл - решаваше само, действаше само, погубваше се… само!

А когато всичко това се обърна, тялото разби мисълта.
Последната, така объркана и нашарена във времето, съвсем погрешно отчиташе сигналите на слънцето… отражението му вечер, както и всяка нормална минутка, отбелязана от преместването на стрелките…

Времето беше разделено от сила и борбеност в отварянето на очите сутрин, до късното им затваряне… натежали изпод умората и слабостта на мисълта да ги държи отворени…

Заспивам… но се събуждам…
Въргалям се… и се събуждам…
Сънувам… макар и рядко… за да се събуждам…

« подобни cynical speech, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Siera @ April 9, 2009

Марти - уцели точния момент за тази публикация… Тъкмо си мислех, че се очертава тази да ми е поредната безсънна нощ :)

2. legrandelf @ April 9, 2009

Обикалям си наоколо, пърхащ, хвърлящ емоция и страст на греещите в забвение… в тази чутовна и пълнолунна нощ :))

А казват, че елфите (не) изпълнявали желания :))

3. Siera @ April 9, 2009

Ей… вярно, че беше пълнолуние…
Те елфите имали много функции - хем желания изпълняват, хем информират заблудените…

4. Bunny @ April 9, 2009

Ама как си го изчислил… песента ме изкара точно до последната точка в последното многоточие…

5. legrandelf @ April 9, 2009

Пръстите, Събина, пръстите :)) Те си знаят работата…

Между другото, в песента се пее за 3 o’clock in the morning, но някак си го чувствам като 4… не че в 3 не се будя, но основната ми трепетлика на съновната заблуда се върти около 4 in the morning :)

В един от посочените постове (от миналото), споменавам за този час, Cappy-то, както и за Гуен Стефани :)) Песни да има, нали? :)

6. Bunny @ April 9, 2009

Може песента се пее в друг часови пояс, но ти я усещат тук…

7. вили @ April 9, 2009

Времето на мен в последно време не ми стига и отдавна не съм наминавала при теб. Виждам, че си пак същият и музиката е чудесна. А 4 часът е хубав час, но ако си на работа на другият ден - кофти е! 25-и час не съществува, дори и за елфи… ;))

8. Нели @ April 9, 2009

Марти,пак да ти предложа-една яка,засукана и извратена девойка ти требе:)
Да ти изцеди всички телесни течности от тялото,и да видим после дали няма да заспиш:))Аз за сън например,човек убивам.И повече от 24 часа без сън не издържам,не мога,все ми мирише на възглавница.
При теб не само писането е уникално,а?

9. legrandelf @ April 9, 2009

Възглавницата ми също е уникална :)))

Имам си даже една специална от Si, дето ми я подари за рождения ден :)

Иначе, твоите предложения са ‘убави и ‘арни :))
Но съм сигурен, че тая извратена девойка, нещо ми се крие, а? :)))))

10. Нели @ April 9, 2009

Идеята за студентката в момента ми се вижда мнооого добра:)))
Браво на Си за подаръка,прозорлива е:)))

11. Нели @ April 9, 2009

А,и друго сега се сещам-със сигурност през последните 7 год. не страдаш от депресия:)
Четох,че 80% от поспаланковците ги тресе именно тази болест,ако може да се нарече така душевното разтройство:)))

12. legrandelf @ April 9, 2009

Какво е депресия? :))))

А студентката винаги е актуална :) Стига да не се влюбвам в нея… какъвто съм влюбчив :)))

13. Коста @ April 9, 2009

Питам се и аз същия въпрос. Сигурно много хора ще се припознаят в този текст като мен. Къде избяга сънят ни и защо педиатрите масово кимата с глави: бебетата не спят…

14. legrandelf @ April 9, 2009

Може би е въпрос на чиста съвест?
Притеснение или… неразбория от мисли…

:)

Педиатрите щом не могат да отговорят на въпроса с гениите (бебетата, гении са, после затъпяват в миг, за да може цял живот да си наваксат знанията от утробата), значи никой няма да може :)

15. UglyGoddess @ April 9, 2009

много любима тема и хубав текст
повече не е нужно да казвам :)

16. legrandelf @ April 9, 2009

Благодаря :)

17. skeila @ April 12, 2009

Много ми хареса и на мен :)) Както съм ти казала този вид писания обожавам да чета. Ще чакам следващото Марти. Наистина докосваш сърцето и душата ;)

18. legrandelf @ April 13, 2009

Благодаря, Ели!
Ще има :))

« Букаке шийлд Хю, Джена, да го духате ! »