Меланхолично… успя леко да ме натъжиш…

‘Не разбирам много неща във себе си,
затова обичам да плавам… плавам често…’ - добре, че плаваме, иначе си мисля, че би било много трудно да продължим :)

Много нежно…

Поздрав за една спокойна седмица… :)))

Не знам как винаги успяваш да ни впечатлиш всички тук.. и да искам да напиша критика… не мога… не сикам постоянно да съм с едни и същи коментари, но.. ти все хубаво пишеш… какво да направя..

Какво да правиш ли?
Както и преди съм казвал: продължаваш да наминаваш и да си въздишаш :)

Аз си ги събирам тия неща, вие какво си мислите, че ми минават просто така ли? :))

Или оставаш speechless като мен…

Оставил съм те speechless или cynical-speechless :)

Което и от двете да е - приема се :)

Хахах, мислех си да напиша cynical-speechless, но истината е, че съм абсолютно speechless… :)))

хиих… добре .. и аз се присъединявам към Събина!

Ох разчуствах се :))

И ти почна да пишеш стихове, ех …

Късно си почнал да четеш, Кала :))

Пленително е докосва много дълбоко !

:))

Най-после да пуснеш нещо и моите любими:)))

Стопли се а? :)

:)

Любовта е и топлото одяло и мекия чаршаф на тази пролетна муза…
Когато пълниш виртуалната си стряха с толкова много чувства, как да не бъде после пулсираща от подобни положителни емисии : )) Тия неща нали не ги пишеш докато си на работа?

Крис, понякога се случва :)

Но точно това - снощи, вкъщи, на тъмно…

Жалко, за момент си помислих: “Леле, тия хора какви служби намират, глеей кви работи пишат по време на работа.. смятай какъв договр може да ми изчатка, ако реши!” : )))

Междудругото, влюбен ли си ?

Не ги знам тия договори, ама нещо съмнителни ми се струват :)
Ако ми се случат - ще ти докладвам :)

Между другото, ти как мислиш? :)

“…ще се събера в точните две минути,
когато сълзите напират във очите ти…”

Понякога е невъзможно да се остави коментар на написаното от теб.
:)

Попътен вятър, капитане! ;))

:)))