Сергинале

« публикувано на 30-03-2009 @ 7:10 pm »

фотография: Основа на социализма
слушайки: Музикални вдъхновения на патологичния оглупизъм

С участието на:

Серьожа Волас - съдържател на верига клубове, най-голямата клечка в околията
Венсана Орешчук - дясната ръка на другаря Волас, един от най-добрите “изпълнители на поръчки”
Жульс Волку - партньор на Орешчук, но по-мижав, стоящ в сянка, считан за лявата ръка на другаря Волас
Бобек “Буч” Куличенко - национален шампион по пиянски бокс, често биещ се по поръчка в клубовете на другаря Волас

Действието се развива в:

Най-мръсния, кризисен и газифициран квартал “Совието”, по-известен като “Малката Украйна”

***

Сцена I:

Бордея на мадам Креватникова. Орешчук и Волку търсят някакво момиче, по поръчка на работодателя им - другаря Серьожа Волас. В асансьора:

Волку: Как беше почивката?
Орешчук: Изкарах си много добре тези три дни, но довечера имам нова задача. Директно от върха…
Волку: Не бяха ли два дни?! И гледай да не седнеш отгоре му, такива кофти човечета ще ти излязат отзад, че след това и най-чудотворното сибирско мазило няма да ти помогне…
Орешчук: Все пак се върнах на обяд… Не разбираш, Волас ме помоли да изведа съпругата му…
Волку: Чакай, чакай, чакай, задръж си шибаните коне… ще “извеждаш” другарката Волас?
Орешчук: Не, няма да я чукам… най-много да й направя масаж на ходилата…
Волку: О, да бе! Ти пък какво разбираш от масаж на ходилата?
Орешчук: На тебе съм ти правил, не помниш ли?
Волку: Да го духаш… внимавай да не се подхлъзнеш, другарката Волас е лепкава!
Орешчук: Спокойно! Само ще я разведа наоколо, малко танци, ще хапнем нещо, сещаш се… после я прибирам, доволна…
Волку: Значи, водим му тая курва, ти размотаваш съпругата му няколко часа и… това е?!
Орешчук: Да… просто е, като да преместиш първата пешка!
Волку: Ах, ти и смръдливия ти шах…

Сцена II:

Волку и Орешчук вървят по коридора, приближавайки “офиса” на Креватникова:

Волку: Разказвал ли съм ти тази история за… Ржевски, където…
Орешчук: С Наталия и езерото ли?
Волку: Не… друга, слушай ме сега… поручик Ржевски закъснява за някакво заседание, всички го чакат. В крайна сметка той се появява, но ужасно закъснял. Всички вперват погледи в него, а той умърлушен и с препотено лице. Попитали го какво се е случило и той заразказвал: “Другари, разхождам си се аз по улицата, радвам се на чудното небе, щастието и радостта, лъхащи от хората… Идвах насам, весел… тогава ме срещна едно малко момиченце. Дребничко с невинно личице, цялото покъсано, мръсно, но с невероятно красиви очи и ме гледаше… разтвори устни и ме попита: “Чичко, ще ме изчукаш ли?”… и аз… ебах и плаках, другари и другарки… ебах и плаках…”
Орешчук: Разбирам, че си уплътняваш времето, също като онзи път с глупавите си разсъждения за борша и размера на порцията…
Волку: Мисля, че главата ти е завряна чак до раменете в задника на другарката Волас… писна ми от глупости! Ще почукаш ли?

Сцена III:

В кабинета на Креватникова:

Орешчук: Къде е?
Креватникова: Всеки момент ще дойде… а тиии… - премлясква с лепкави устни - не искаш ли малко от любимото ти?!
Волку: Венсана, не си ми казвал, че имаш взимане даване с Креватникова…
Орешчук: Не си чувал трогателната история за майка й, затова говориш така…
Волку: Коя е майка й?
Креватникова: Старата Кỷрникова… фамилията ни е била една от най-влиятелните навремето. Три поколения назад единствените в целия град, отглеждащи петли и кокошки. Невероятен бизнес! Но след войната всичко се промени. Накрая - трябваше да се омъжа за покойния вече Креватников, така или иначе бях най-добрата в бордея му… Минаха 6 години от смъртта му… как само го тръшна онзи странен вирус, раздроби го на парчета… Затова ми трябваше нещо ново… и младо - Орешчук се показа като истински другар в нужда…
Орешчук: Това щях и аз да ти разкажа, но тя се изразява по-добре от мен…
Волку: Велико… Останах без думи! Насълзи се дори едноокия ми смок! Давай курвата и да се махаме оттук! Имам и други неща за вършене…
Орешчук: (към Креватникова) Още го държи от преди малко, когато му разказах за другарката Волас…

Сцена IV:

В най-големия клуб на Серьожа Волас. Личното му сепаре. Той и Бобек “Буч” Куличенко уреждат поредния фарс, който ще се разиграе тази вечер на ринга:

Серьожа: Напълно ясен си ми, Бобек! Няма смисъл да продължавам с приказките. Говорим на един език, а не се разбираме. Ти продължаваш да ми мълчиш, когато те питам… а когато искам да мълчиш… говориш! Животни като теб ги отстрелвахме в тундрата. Разказвал съм ти… с другаря Гьош Первьи. Но после ни хванаха. Аз се разминах, той не особено…
Бобек: …
Серьожа: (кима насреща) Явно ме разбираш…
Бобек: …

Орешчук и Волку влизат и застават на бара, изчакващи срещата на Волас да приключи:

Серьожа: За последен път, повтарям: падаш в шестия рунд. През цялото време обработвам клиентите, за това в каква невероятна форма си, как никой не може да те победи… Но от теб искам да паднеш на мига, щом гонга отбележи шестия рунд, ясно?!
Бобек: Да.
Серьожа: От раз да се разбираме… Вълка този път няма къде да ни избяга, страхотно ужилване съм му подготвил… Много пари ще се разиграят тази вечер, Бобек, не ме разочаровай. В противен случай… колкото и симпатичен да си ми, ще се наложи да ти отрежа и двата ташака. И това съвсем няма да е всичко - ще ти ги навра в устата и преди да си изгубил съзнание, ще те накарам да ги сдъвчеш.
Бобек: …
Серьожа: А сега тръгвай!

Бобек взима парите от масата, прибира ги и се отправя към изхода на заведението. Покрай бара си засича погледите с Волку и Орешчук

Сцена V:

Волку и Орешчук влизат в най-големия клуб на Серьожа Волас. В това време с него разговаря Бобек “Буч” Куличенко. Двамата изчакват на бара, разговаряйки:

Орешчук: Кой е онзи?
Волку: Извратен… боксьор. Бил е професионалист, но една вечер тотално откачил и пребил своя опонент. Размазал му главата.
Орешчук: Убил го е?
Волку: Всичко е станало на ринга. Докато двамата са били близо един до друг, секунда време, да си поемат въздух, онзи казал нещо за баща му. Бобек, така се казва - Бобек, му отхапал носа, след което продължил да го налага, докато копелето колабирало от болка. Съдиите не могли да го спрат… Онзи все пак не умрял, но… все още не е излязал от кома. Висящ е!
Орешчук: Какво толкова е казал… баща му?!
Волку: Разказвали са ми история, не знам колко вярна е, но… когато е бил малко момченце, един войник - приятел на баща му, посетил домът в който Бобек живеел с майка си. Трябвало да му предаде някаква много ценна вещ, която покойния му баща държал той да получи. Семейна реликва, нещо от сорта…
Орешчук: За какво става въпрос?
Волку: По време на 900 дневната обсада на Ленинград, двамата с баща му отговаряли за доставките по леда. Тайно скатавали по няколко килограма картофи за себе си, търгували на черно. Баща му притежавал една много ценна белачка за картофи, още от едно време. Реликва, от неговия баща… дядото на Бобек.
Орешчук: Белачка за картофи?!
Волку: Да, баща му я държал в гъза си през всичките тези 900 дни… Когато го уморила дезинтерията обаче, този негов приятел…
Орешчук: Дето го е навестил в къщата?
Волку: Да, този негов приятел, взел белачката и дал дума, че ще я донесе на Бобек. До края на войната носел това неудобно парче метал в гъза си, само и само да го съхрани за малкия Бобек…
Орешчук: Трогателна история… разбирам, защо е толкова чувствителен на тази тема… да не повярва човек, за една…
Волку: Тихо, идва…

Бобек минава покрай тях, разменят си погледи и се отправя към изхода на клуба. Серьожа Волас привиква двамата, да отидат на масата му

***

През 1994 година Куентин Тарантино не получава разрешение да из(б)ложи тази версия пред широката публика, заради модерен “лов на лисици” и опасност от влошаване на международните политически отношения. За сметка на това, подобно негово творение се превръща в един от най-култовите филми на миналия век.

Историята за дълбоката връзка между главните герои говори много за тяхната политическа свързаност и продължилите през XXI-ви век интриги и взаимоотношения, като разбулва мистерията около всички онези “покрий другарчето” случки, на които ставаме свидетели всеки ден…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Bunny @ March 30, 2009

Много добро, Марти!
Ама искам втора част… недовършено ми е някак. Има две жени и нито една от тях на гръмна! :)

2. gabfest @ March 30, 2009

Е след началото си знаех просто, че някъде ще има линк към “Криминале”. Историята за белачката на картофи е гениална и типично в стил! :) Голям си елфе! :)

3. JustAFaceInTheCrowd @ March 30, 2009

И ето че сега си тегля филма …
Имаш талант да зарибяваш хората да гледат филми :)))

4. gabfest @ March 30, 2009

Не знаех, че има жив човек, който да не го е гледал… :) А елфа определено ги може тези работи.

5. legrandelf @ March 31, 2009

Гледай сега, Събина, ако го развия цялото, направо ще се дръпне нов сценарий за филма :)))

Сещаш се, че това не е за блог пространството :) В един момент ще омръзне, а и читателя, следвайки пародийната връзка с оригинала, ще се отегчи в един момент, колкото и да оригиналнича :))

Митак, мерси за думите :))) Все ме ласкайш, готину ми е, да знайш :))

Весела, дърпай, дърпай, току виж и аз тия дни си го припомня филма :)) (а не само да го цитирам) lol

:)))

6. Bunny @ March 31, 2009

Не е така. Взимаш си хапчето против Логорея и пишеш само още една втора част. В нея обясняваш защо, да дяволите Волас иска Бобек да падне точно в този момент и каква е врътката с жените. :) Не е много…

7. legrandelf @ March 31, 2009

Логореята значи ми пречела…
Може би си права :)

Може и да не си… тук всичко написано винаги е чувства… продукт (ако може така магазинерски да се изкажа) на чувствата :))

No feelings - no article…

:))

8. Bunny @ March 31, 2009

Аз вярвам в теб! Знам, че можеш! :)

9. Viktoriya @ March 31, 2009

Ех, този Серьожа!!!!
Разсмя ме…
Омекнаха ми коленете с тази картофобелачка… но искам да ти кажа, че вече правиш хибридни произведения :-))
Мисля, че това мога да го сложа в категорията
» © « Cinemaniac™ и Cynical Speech…
Можеш да направиш нов блог с такива произведения или нова категория :-Д

10. legrandelf @ March 31, 2009

Серьожа е весел :)

Как няма да ти омекнат коленете? А представяш ли си 900 дена това нещо да е… нали :))))

А нов блог няма да правя :) Защо ми е? За да спра да пиша и в този ли… Не ставам :))))

11. Viktoriya @ March 31, 2009

аз само идеи давам… и да прав си… за това написах нова категория :-Д

12. legrandelf @ March 31, 2009

Вярно, написала си нова категория, ама кой да гледа… lol :)))

13. vassilev12 @ March 31, 2009

Страхотен скрипт.
Филма е култов. Гледам го през 2-3 години и се кефя на макс.
Дори сега и иде термина “Пулпов филм”
А твоята версия може да се осъществи много готин ри-меик и би имала голям успех :)
Тарантино би се заинтересувал….

14. legrandelf @ March 31, 2009

Хихихихи :))

Напомня ми за лафа на “Даскала”, дето Джордж Лукас му казвал: “На ти пари! Издай, вика… Издай!” :)))

Така и Тарантино ще ми каже на мен, хихихи :)

Радвам се, че ти е харесал скрипта :)

15. vassilev12 @ March 31, 2009

Ще дойде време и на теб ще викат “Издай, издай бе…”

16. vassilev12 @ March 31, 2009

Много ми харесва диалога:
“Но после ни хванаха. Аз се разминах, той не особено…
Бобек: …
Серьожа: (кима насреща) Явно ме разбираш…
Бобек: …”

Това “…” е толко красноречиво, ме направо се пренасям там
Бива те!

17. legrandelf @ March 31, 2009

С удоволствие ще споделя с вас, след като това се случи :))

18. legrandelf @ March 31, 2009

Гледай сега, Бобек, не си пада много да говори :)))) Както и става ясно де, хихихихи :))

Повече го бива да се бокси, да пада в разни нагласени мачове и да “оправя” кефа на Серьожа спрямо Вълка, най-големия му претендент в борбата (с *******) :))))

О, колко символика, о, колко… :)

Местим пешките! Сега обаче ако дойде Серьожово време, време на Дуче и единичен лидер, време на историческа преповторяемост, аз ще съм първия Гео Милев, отстрелян, заради честта на партията :)

Затова - да създам повече, за да (ви) радвам след това!

19. martinangelov @ March 31, 2009

Евала, може да направим комикс историйки, ти ще измисляш сюжета аз евентуално ще драскам ако не съм забравил :)

20. legrandelf @ March 31, 2009

Те май я реализираха тая идея с комиксите и Станишев :)))

Но мисля, че нашата ще е по-готина (най-малко изработката), хихихи :)

Как ще си забравил да драскаш? Ще си припомниш, току виж и аз съм се ентусиазирал и си припомня как се рисуваше…