Софийските потайности

« публикувано на 09-09-2008 @ 9:52 pm »

- Йожен, приятелю мил…
- Кажи, сладур?
- Ами как да ти кажа… да се беше родил в София, в края на XX век, нямаше да се наситиш от глупост и привлекателна мръсотия на съзнанието…

Леприкони, троли, феи, пегаси, еднорози и красиви елфи. Всички те, в едно тяло, това на шизофреничния купонясващ на връх 1-ви септември! Ох, да - обожавам след масивен труд, ей така, да отида в някой пиано бар и да забравя болката и умората. А какво по-хубаво от “Синатра”?! Няколко смигвания, добре платени ръкостискания и те разполагат в най-готиното сепаре в цялото заведение. Масата ти е заредена до дупка, само очакваш компанията да се събере и разпредели по местенцата. Пре-крас-но!

Точно така, на няколко срички изхълцано, полупритъмнената обстановка приветства всичките ти познати, които си поканил, в най-уютния пиано бар… евър! Добре де, харесва ти там, стига го хвали. Факт обаче, че нито Maker’s Mark, нито Jim Beam могат да ви заситят. Затова - барът е отворен, може да поръчвате каквото си пожелаете. Мярка, пита ме някой… не познавам мярка в тази нощ небрежна, много моля!

Усмивката заразно плъзва по лицата на всички ненаяли и ненапили се. Прежадняли от лакомията на ежедневието си, дошли да засмучат малко кръв от вените ми. Съвсем безкомпромисно. Ще засмучат те, куро ще засмучат…

Но сметаната с черешка, които нон стоп се прожектират в задната част на главата ми, по никакъв начин не могат да бъдат заменени с действията, на който и да е дразнител от присъстващите.
Всичко е толкова хубаво. Не мислиш за нищо, освен за красивите девойки, които кълчат снага на бара, докато припяват някои стари, но златни песни.
Обожавам мястото! И музиката и певиците, и краката им… и питиетата. Изобщо… да дишам въздуха, наситен с аромат на събрали се културни хора, опиянен от парите на всички техни алкохолни удоволствия, леко примесени с аромата на кубински пури.

А мекото канапе, върху което съм се разположил ме кара все по-назад и назад да се облегна. Меко казано краката ми сами се отпускат и искат да заемат поза “по домашному”. Без стягане в колената, без напрежение в глезените, без притеснения от другите…

Магията на танца, ретро звученето и многото питиета, пречупиха купонджийската воля в мен. Зашеметен от погълнатото удоволствие, ненаситен… реших да глътна малко въздух.
Изнервен, припалващ цигара на входа на заведението, леко потръпвам заради подухващия вятър.

Ще ми гасиш цигарата, така ли стана ?!

Докато си мъмрех и нервно набивах пръст в запалката, покрай мен мина едно свито почти на топка момиче. Определено й беше студено. Хах, що за кавалер ще съм ако не й предложа… хм, единствената риза на гърба си. Мда, бях излял за една цигара и глътка чист въздух, връхната дреха остана в гардероба. Но пък можех и без ризата, имах си искрящо бяла тениска със секси якичка.

Не се сдържах и хванах момичето за ръка. Тя ме погледна с кървясали очи, посинели устни и зацапана от мръсотията на уличния живот кожа… В първия момент потръпнах, но не от студ… а от отблъскващото влияние на подобен външен вид. Въпреки това, прехапах цигарата, присвих очи, заради попадащия гаден дим в очите ми, и отметнах ризата от гърба си. Прегърнах момичето с едно движение и поставих дрешката върху нея, загърнах я и я притиснах към себе си. Търках я с ръце по рамената и гърба й в опити да я стопля. Тя не спираше да трепери с ръчичките си, също така посинели и треперещи като лицето й.

Дръпнах един път и хвърлих цигарата - и без това очите й бяха вампирясали, трябваше ли да я мъча с вредния си навик?!

- Аз съм Поли…

Това ми каза тя. Усмихнах се, защото не бях казал нищо, въпреки че така топло се отнесох с нея. Но не отвърнах. Реших, че не е време да говоря. Не ме мързеше, просто бях доволен от постъпката си и… това спонтанно запознанство. Прегърнах я с една ръка и тръгнахме към НДК.
Приятна разходка покрай пустия булевард. Светлините от уличните лампи размазваха сенките ни по тротоара. От време на време придаваха по-жив вид на момичето до мен. С още няколко потривания, топъл дъх към свитите й китки, тя се почувства гъвкава. Походката й се изправи, краката й вече не трепереха, а усмивката й променяше нощната картина пред очите им.

Пленителна! По-красива усмивка не съм виждал през живота си. А когато с езиче облиза палаво пресъхналите си устни… и попи няколкото капчици кръв, които бликнаха в миг след като тя се усмихна, всичко в мен грейна. Усетих прилив на положителна енергия и дарих спътничката си с една страстна целувка.

Никога преди не съм действал така спонтанно. Но беше толкова възбуждащо и привличащо! Тя ми отвърна. Беше толкова топла. Езикът й палав и повече от игрив. Беше нежен - целуваше се страхотно. Оставих се на контрола й, определено го желаеше и се чувстваше прекрасно, като ме караше да еректирам от перфектната целувка.

Така беше - понякога се случва при полъх на вятър, но този път… беше от страстно целуване. Не говоря за близане на сливици, а за галантно масажиране с връхчето на езика. Без да гъделичка, без да задавя или дразни - пуска импулси във вътрешността на устата ти, а ти оставяш всеки един от тях да достигне мозъка ти и последният да осъзнае що за приятно усещане, току що го е посетило.

След този забележителен момент на неподправена нежност, двамата продължихме пътя си. Мълчахме, но крачките ни забързаха темпото си. Минахме през моста на влюбените, без дори да забележим светлинната феерия, която красеше нощна София.

Минахме покрай двореца и тя ме поведе към подлеза. Изкусително и страшно възбуждащо. Какво щяхме да правим по това време там? Определено нямаше да е секс в трамвая, поради факта че… нощта в 3 и половина след полунощ не ни предлага такова оборудване. Продължавах да любопитствам на ум. Докато накрая очите ми не възпроизведоха истината.

Сантиментална зона, сбирщина на проидохи, бездомници, алкохолици и наркомани… В миг, усмивката ми зачезна… Дим да я няма от лицето ми… Наистина, остана само димът в очите ми.
Точно преди да я стисна за ръката и грубо да й задам няколко въпроса, тя се обърна към мен и в очите й вече гореше удоволствието от успешно изпълнения план.

Балама… голяма… висока, глупава и сантиментална балама, помислих си аз. И докато тези импулси кръстосваха главата ми, приятелчетата й ме наобиколиха. Какво сега? Обир? Бой?

Не! Имаха по-възвишен план! До мен някой се разхили. Чак тогава забелязах, че на земята, сгушил се има някой. Един дрипльо с невероятната миризма на некъпане 24/7 от подлезите на София. Надигна се и лакомо ме сграбчи. Една такава прегръдка, която не желаех… но нямах особен избор. След като смрадта полепна по дрехите и голите части на тялото ми, забелязах че в другата си ръка въпросният субект държеше лъжица.

Една стара, неръждавейка, съмнително извита в удобна за държане със стиснат юмрук форма, с оранжево кафяви петна по нея от всичките пламъчета на запалките, които някога са разтваряли наркотика поставян в тях.

Страхотно! Ще ме друсат? Почти като Дензъл Уошингтън в “Рикошет” ще се чувствам… Миг след като мисълта зазвуча логично в главата ми, глас от тъмния ъгъл срещу мен попита:

- Гледал ли си “Рикошет” ?!

На въпросния тип нищо не отговорих, но в главата си прехвърлих набързо сценария… Най-вече се концентрирах около частта с надрусването и… секса! Не, не, не! Момент, не говоря за секс за удоволствие. А манипулативна сценка със съмнителна разкрачила се около мен вагина!
Сега вече ми привлякоха вниманието. Но нямах много време за действие. Тримка ме сграбчиха отзад и преди да ритна някой или да го блъсна с глава, някой ме халоса зад врата.

Строполен на земята, бълбукащ кръв в устата си, премигващ тиково с ляво око… очаквах да получа дозата. А тя не закъсня. Набиха ми една спринцовка без много церемонене… Какво да мисля сега? За зараза? За удоволствие от надрусването? За свръхдоза? За… мамка му! “Синатра”…

Омекналата пихтия в черепа ми, която допреди време можех да наричам здравомислещ мозък, се опитваше да фокусира изображението подавано през притворените ми очи. Паралелно с това усещах натоварване в таза си. Накрая чак, усетих срамните устни около безчувствения ми пенис… Как изобщо съм го вдигнал? Не го усещам много много, знам че е там, но… да съм подал такова количество кръв към него, че да го захранят за осъществяването на нежелан полов акт? Да живее източната медицина!

Страхотното момиче, с което се запознах преди по-малко от час ме яздеше с желанието на нимфа, току що пусната от девически затвор. Знаейки на кое място се намирам, по какъв начин ме склониха да “правя” секс… изобщо не мислех, че това е някаква шега, че момичето си търси силна патка да я оправи, нито… че ми е сложила презерватив!

Ха, абсурдно. Гротескно! За какъв се мисля, че ще ме пазят… Боже господи…
Изпразването в най-сюблимния момент на този коварен план, лиши мозъка ми от всяка необходима струйка кръв впръскана в него. Загубих съзнание…

Усилващ се шум. Клаксони, нервно натискани от побъркани шофьори. Звънене. Продължително звънене. Не звън на телефон, нито на училищен звънец. Не е камбанка, а… трамвай…
Продължава да рънка с гадния си звънец. Тогава отварям очи, при това доста рязко и светлината нахлува в главата ми! Отварям уста в опит да извикам, но нямам глас. Премръзнал от спането на открито, нямам сили да отделя и една гласна, с която да изразя емоцията си…

Заебан… на шибаната трамвайна линия… От една страна ръмжи звънеца на трамвая, подучван от гневния ватман. От другата още по-нервно група автомобили и техните ездачи, създават какафонията на смъртта в главата ми!
Без гняв, без да мисля за последиците, просто затворих очи. И тогава, вечерта се върна в главата ми, кадър по кадър. За да припомни всичко, точно както се беше случило…
Бих повярвал, че е било само сън… уви… засъхналата вагинална течност в областта на слабините ми, говореше друго. В главата си представях единствено няколко реда от биографията на Фреди Меркюри:

Събудил се, нея я нямало. Но намерил бележка на нощното си шкафче гласяща:
“Добре дошъл в света на болните от СПИН !”

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. melania @ September 9, 2008

Има един български филм - Предай нататък, който описва едни такива подобни Софийски потайности.
Образователно.

2. legrandelf @ September 9, 2008

Сещам се, едно късометражно филмче :))
Доста е образователно и… сериозно поучително. Само дето, малко хора (на които ТОЧНО СЕГА им трябва) го знаят :|

3. legrandelf @ September 10, 2008

@Светла:
Имаш право да обявяваш проблема за много сложен - той си е. Ясно е също така, че не изчерпвам темата - ни най-малко дори!

Заинтригува ме начина, по който “причисли” отрицателните субекти от историята към една “група” на всеобща безпомощност. Също така въпроса с “кой кого сочи с пръст” бута един по един по лабилните към т.нар. “зловещи кръгове”.

Верижната агресия след първоначалното раздразнение мисля, че е неизбежен фактор от тяхното деградиране. Движат се към минус безкрайност, ускорявайки, а от другата страна на нулата не просто не им подават ръка, а често изобщо отделят внимание.

Засягам няколко въпроса в тази история, смятам че има известна връзка със “Сбъдната мечта”. Но не мога да ти дам отговор, защо така се дърпат четящите да споделят впечатленията си. Защото тия буквички тук, описващи моята история всъщност са една напълно възможна и вероятно често срещана картина недалеч от самите нас :)

4. legrandelf @ September 10, 2008

На мене ми щрака главата, обаче пипето не сече…
Кошери - само за мед мисля.
И накрая се появява някой доста начетен, който добре описва едни такива психо профили. А това дори е най-стандартния такъв. Въпреки това, не само че намирам допирни с този профил, ми чак се плаша.

Явно всички тия буквички дето ги вая от време на време, и вие ги четете са просто крещящ зов за… психо среща, знам ли :(

Не искам един ден да се събудя ненормален. Или може би това съм искам цял живот?! Все различен, все над другите. Това е вариант - да си над другите, като просто преминеш бариерата. Изпсихясвам определено :)))

5. legrandelf @ September 11, 2008

Звучи ми малко като успокоение. Значи все пак може и да прескоча “онзи” трап, а?! :))

6. Вили @ September 14, 2008

Първата половина от поста ми звучеше със звънчета и птиченца(даже ми се прищя и аз да отида някъде и да забравя коя съм), но втората…не ми хареса. Не харесвам агресията, но я има. И аз имам табута, все пак съм по-стара и нашето поколение е доста по-комплексирано от вас младите.Софийските потайности ги има сигурно във всички големи градове. А подлезите са опасно място нощем.
Едно старо, старо филмче, което може би сте го гледали Ти Гониш
Би трябвало да прескочиш трапа, Елф, защото кой ще ни ограмотява филмово и не само филмово?

7. Val @ September 12, 2009

Добра история . А пиано бара The Voice с българския Синатра те очаква на локация Дондуков.Сериозно.

8. legrandelf @ September 12, 2009

На Дондуков съм се мяткал в Magnito, много ми хареса ;)

За The Voice и българският Синатра… не съм чувал! Явно ще трябва да го проверя :)